Р Е Ш Е Н И Е
№ /11.03.
2020Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
10.02. 2020година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Стойка Иванова
Като
разгледа докладваното от съдията Караджова
Търг.д.
№ 53 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова
молба предявена от Т.Г.Д. *** в качеството на наследник на Г.Т. Д., чрез адв. Ж.З.,*** против „З.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,п.к.***, с правно
основание: чл. 226 и сл. от КЗ(отм.), вр. с чл.84, ал.3, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД и с цена на иска: 130 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и 509
лева – обезщетение за имуществени вреди.
Ищецът Т.Г.Д. *** в качеството на
наследник на Г.Т. Д. посочва, че на 30.10.2015г.,
около 15:47 часа, на път 1-
Посочва се, че от Фиш за спешна
медицинска помощ № 0145438 от 30.10.2015г., издаден от ЦСМП — С.З. е видно, че
след инцидента Г.Т. Д. е бил откаран от екип на спешната помощ в Спешен
травматологичен кабинет на УМБАЛ „П.“ АД - С.З.. Пострадалият веднага е бил
приет за лечение в Клиниката по ортопедия и травматология на болницата. От
Епикриза към ИЗ №22499 е видно, че Г. Д. е постъпил в клиниката за операция след
като е претърпял травми на таза и главата при ПТП. При извършения преглед били
установени силна палпаторна болка в тазобедрената става, със силно ограничени и
болезнени движения във всички посоки, както и болки в главата. Поставена е
диагноза: Фрактура пелвис. Назначена е медикаментозна терапия. Въпреки
назначеното лечение, на 31.10.2015г. около19:40 часа, е регистрирана смъртта на
пострадалия в болничното заведение.
В исковата молба се посочва, че от
съставения във връзка с инцидента Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
и от представената справка в електронния сайт на ГФ. е видно, че към датата на
ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от водача Г.Б., е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „З.“ АД по
застрахователна полица № BG/07/115002616025, валидна от 22.10.2015г. до
21.10.2016г. (прекратена на 05.02.2016г.).
Сочи се, че съгласно разпоредбата на §22
от Преходните и заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г.,
относно застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този
Кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ „Застрахователен договор“,
освен ако страните договорят друго след влизането в сила на новия Кодекс.
Посочва се, че за станалото на
30.10.2015г. ПТП са образувани ДП №441/2015г. по описа на ОД на МВР - С.З.,
пр.пр. №4439/2015г. по описа на ОП - С.З.. С внесен в съда обвинителен акт
срещу виновния водач Г.И.Б. е образувано НОХД №286/2017г. по описа на ОС - С.З..
С Присъда №4 от 30.01.2018г., съдът е признал подсъдимия Г.Б. за виновен в
това, че на 30.10.2015г., около 15:47 часа, на път 1-
Видно от представения Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица и от Протокол за извършена в хода на
досъдебното производство химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №69/09.02.2016г. не е установено
наличието на алкохол в кръвта на починалия водач на л.а. „О.“ Г.Т. Д..
Вследствие на противоправното си поведение,
водачът Г.И.Б. е причинил на ищеца вреда - изгубил е много близък за него човек
- своя баща. Отношенията им с починалия са били изключително близки, били са много
привързани един към друг и скръбта на Т.Д. била неизмерима. В резултат на
процесното ПТП, настъпило на 30.10.2015г., ищецът е претърпял и търпи негативни
преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова
близък за него човек. Това е нормалното, житейски оправдано състояние на едно
задружно и сплотено семейство. Посочва се, че ищецът е загубил своя баща, на
когото е разчитал за подкрепа и съдействие в различни житейски ситуации.
Съществувала е особена връзка на привързаност в семейството, в отношенията им
са царяли хармония, любов и разбирателство, грижили са се един за друг и много
са се подкрепяли, Ищецът все още страдал от загубата на пострадалия, който
починал в едно добро за възрастта си здраве, без да е имал някакви сериозни
оплаквания. Тази загуба нарушила обичайния начин на живот на Т.Д.. Твърди се,
че въпреки, че ищецът не е живял в едно домакинство с баща си, той е бил
изключително привързан към починалия. Внезапната нелепа загуба на Г. Д. се
отразила изключително негативно на психиката му, която се сринала след като
научил, че повече няма да може да види своя баща-опората на семейството.
Инцидентът е белязал завинаги живота на ищеца, лишавайки го от обичта,
подкрепата и грижите на баща му Г. Д..
В молбата се сочи, че претендираните от
ищеца неимуществени вреди - душевни болки и страдания, са в пряка и
непосредствена причинна връзка с ПТП от 30.10.2015г. Позовавайки се на чл.52 от ЗЗД, ищецът посочва, че обезщетението следва да бъде определено съобразно
принципа на справедливостта. На първо място, в съответствие с този принцип,
справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисква да се определи
точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, които
са претърпени, търпими понастоящем и за в бъдеще. Посочва се, че размерът на
иска зависи винаги от действителните щети, които във всеки конкретен случай се
установяват като се вземат предвид характерът на деянието, степента на
увреждане, степента на вината, последиците от деянието и всички други
индивидуализиращи обстоятелства. От друга страна, в законовия критерий за
обезщетяване на неимуществените вреди „по справедливост“ винаги намира
отражение обществената оценка за значението на засегнатите неимуществени
ценности. Обезщетението се дължи за конкретни и доказани морални болки и
страдания, претърпени от ищеца.
Посочва се, че във връзка с процесния
инцидент от 30.10.2015г., ищецът е
претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за погребението на баща
му. От Фактура №********** от 09.11.2015г. и Фискален бон от същата дата,
издадени от „Х.“ ЕООД, е видно, че ищецът е заплатил сумата от 509 лв. за
погребална услуга за Г.Т. Д., починал на 31.10.2015г.
Предвид изложеното по-горе, ищецът
счита, че претендираното от него
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на
30.10.2015г. при което е починал баща му - Г.Т. Д., е справедливо, като се имат
предвид преживените от него болки и страдания от внезапната загуба на толкова
близък човек. Претендиралият размер на обезщетението за неимуществени вреди е
справедлив и с оглед на трайната съдебна практика по подобни казуси, поради
което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло. Като напълно основателно
следва да бъде прието и претендиралото обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в сторените от ищеца разходи за погребението на баща му. На
основание чл.84, ал.3, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответникът следва да заплати и
дължимата законна лихва върху претендираните обезщетения от датата на
непозволеното увреждане - 30.10.2015г., до окончателното изплащане на сумата.
Моли
да бъде постановено решение, с което да осъди „З.“ АД да заплати на Т.Г.Д., с
ЕГН: **********, в качеството му на наследник на Г.Т. Д., с ЕГН: **********, сумата от 130 000 лв. (сто и тридесет хиляди
лева), представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
- болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 30.10.2015г. при което е
починал баща му - Г.Т. Д., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
30.10.2015г. - датата на непозволеното увреждане, до окончателното й изплащане,
както и сумата от 509 лв. (петстотин и
девет лева), представляваща обезщетение за претърпените от ищеца имуществени
вреди - разходи за погребението на баща му, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 30.10.2015г. - датата на непозволеното увреждане, до
окончателното й изплащане.Претендира и
сторените от него съдебни и деловодни разноски, както и възнаграждението
за един адвокат.
Ответникът „З.“ АД заявява, че не
оспорва наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите под формата на застрахователна полица №
07116002616025/21.10.2015, със срок на действие от 22.10.2015г. до 21.10.2016г.
за лек автомобил „Б.
Оспорва основателността на исковете, като
излага следните съображения:Посочва, че за да бъде ангажирана договорната
отговорност на застрахователя по задължителната застраховка „ГО” на сочения за
виновен за настъпване на процесното ПТП водач на л.а.“Б. 320“, е необходимо
ищеца да проведе главно и пълно доказване на всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД, а именно: от обективна
страна - противоправно деяние, неговото авторство, вреди, които са пряка и
непосредствена последица от това деяние и техния размер и от субективна страна
- вина.
На първо място, имайки предвид
представената по делото и влязла в сила Присъда № 4 от 30.01.2018г. на Окръжен
съд - С.З., по НОХД № 286/2017г., както и нормата на чл.300 от ГПК, не оспорват
вината на водача Г.И.Б..
Посочва се, че с присъдата, посочена по-горе, Г.И.Б. е признат
за виновен в това, че на 30.10.2015г., на път I -
Сочи
се, че в решението на П. апелативен съд от 03.12.2018г., 1-ви НС, по ВНОХД №
342/2018г, с което е изменена Присъдата, обаче, изрично се подчертава ,че не е
отчетено в максимална степен съпричиняването на съставомерния резултат от
страна на пострадалия Г. Д.. Имайки
предвид механизма на настъпилото ПТП и нормата на чл.51 от ЗЗД, ответното
дружество прави възражение за съпричиняване, като твърди, че пострадалият Г. Д.
- наследодател на ищеца Т.Г.Д., със собствените действия и поведение, е
допринесъл в изключително висока степен за настъпване на процесното ПТП и е
улеснил настъпването на вредоносните последици. Сочи се, че водачът на л.а.“О.“
Г. Д. е предприел маневра за навлизане от крайпътна територия на главен път без
да се съобрази с движещия се пътя с предимство л.а.Б. 320“, като е отнел
предимството на същия. Пострадалият не е оценил правилно скоростта на движение
на л.а.Б. 320“ (която е разрешена и съобразена за конкретните пътни условия),
не го изчакал да премине, а изключително рисково и неразумно, в противоречие с
правилата за движение по пътищата, е предприел навлизане в неговата лента за
движение и е пресякъл траекторията му. От страна на пострадалия е налице
нарушение на чл.37,ал.3 от ЗДвП.По този начин пострадалият сам се е поставил в
предвидима опасност, като ответното дружество счита, че в процесния случай
приносът на пострадалия е в изключително висока степен и следва да бъде оценен
от настоящия съд на 90 %.
Ответното дружество оспорва предявения иск
за претърпени неимуществени вреди по размер, поради тяхната изключителна
прекомерност. Липсват доказателства, които да обосновават такъв висок размер на
обезщетение. Сочи, че искът е предявен в изключително завишен размер, съобразно
принципа на справедливостта, трайната съдебна практика към датата на ПТП -
30.10.2015г., възрастта на пострадалия - 73 годишен към датата на ПТП и
възрастта на претендиращия - 47 годишен самостоятелен мъж, със свое отделно
семейство и домакинство, без да е финансово зависим от пострадалия. Твърди се,
че същността и целта на застрахователното обезщетение е в някаква степен и до
колкото е възможно, да възмезди близките на пострадалия за претърпените от тях
болки и страдания от преживяната загуба, а не да ги обогати и да повиши личния
им стандарт на живот абсолютно неоправдано. Посочват, че съгласно трайната
практика на ВКС, един от факторите, които следва да бъдат взети предвид при
определяне на справедливо обезщетение е именно стандарта на живот в съответната
държава на присъждане на обезщетението. Друг задължителен за съдилищата
критерий е датата на настъпване на застрахователното събитие, към която следва
да се прецени размера на обезщетението. Без да бъдат омаловажавани болките и
страданията на ищеца, ответното
дружество посочва, че така описаните отношения в исковата молба между
посочените родственици са характерни и приети за всяко едно нормално семейство.
Несъмнено загубата на близък е тежка, а възможността за преодоляването й е
поставено с оглед личността на всеки един индивид. Въпреки това по настоящето
дело не са налице някакви различни, допълнителни и специфични обстоятелства, от
които да се направи извод, че се касае за особен случай, който налага
присъждането на подобен висок размер на застрахователно обезщетение, който
значително да се различава от аналогични хипотези при смъртта на близък човек.
Ответното дружество възразява срещу
претендираната законна лихва от датата на застрахователното събитие
30.10.2015г., като твърди, че тази претенция е погасена по давност, позовавайки
се на кратката тригодишна давност съгласно чл. 111, буква в) от Закона за
задълженията и договорите
Моли при решаването на спора по същество
да се вземат предвид изложените от ответното дружество доводи и възражения.
Третото лице-помагач в процеса Г.И.Б. ЕГН ********** не изразява становище в хода по същество на
делото.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226 и
сл. от КЗ(отм.), вр. с чл.84, ал.3, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.45 и чл.52 ЗЗД.
В хода на производството се установява
следната фактическа обстановка: Не са спорни по делото следните обстоятелства:
Ищецът Т.Г.Д. е син на починалия в резултат на ПТП, станало на 30.10.2015г. Г.Т.
Д.. С влязла в сила присъда по НОХД №286/2017г. по описа на ОС - С.З. водачът Г.И.Б.
е признат за виновен в това, че на 30.10.2015г. около 15.47 ч. в на път 1-5,
км. 231+800, в землището нагр. С.З., при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил, марка/модел „Б. 320 И“, с per. № ***, без да има необходимата правоспособност да
управлява МПС, нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в Закона
за движение по пътищата, а именно: Чл.20, ал. 2, изречение второ от ЗДвП -
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението“ - като след като видял МПС л.а. „О.“ с per. № ***, който представлява опасност не намалил
скоростта и не спрял и чл.150 от ЗДвП - „Всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се
управлява от правоспособен водач,....“ - управлявал лек автомобил марка/модел „Б.
320 И“, с per. № ***, без необходимата правоспособност и по
непредпазливост причинил смъртта на Г.Т. Д. ЕГН **********,***, като водач на
МПС л.а. „О.“ с per.
№ ***, за което е осъден на основание
чл.343 ал. 3 предл. предпоследно буква „б“ предл. първо, вр. чл. 343 ал. 1
буква „в“ във вр. с чл. 342 ал.1 от НК.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Като писмени доказателства в настоящото
производство са представени Фиш за
спешна медицинска помощ №0145438 от 30.10.2015г., издаден от ЦСМП - С.З.,
Епикриза към ИЗ №22499, издадена от УМБАЛ „П.“ АД - С.З. и Препис-извлечение от
акт за смърт от 01.11.2015г., издадено от Община С.З. въз основа на акт за
смърт №1857 от 01.11.2015г., съставен в гр. С.З. .Установява се, че след ПТП
пострадалият Г.Т. Д. е бил транспортиран от екип на ЦСМП - гр. С.З. от местопроизшествието
до УМБАЛ „П.“ АД - С.З., където е бил приет за лечение. В резултат на
получените от ПТП травми в областта на таза и главата, на 31.10.2015г.
пострадалият е починал.
Също така не се оспорва наличието на валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л.а. „Б.
320 И“ с per. № ***, управляван по време на процесното ПТП от водача
Г.И.Б., по застрахователна полица № BG/07/115002616025,
валидна от 22.10,2015г. до 21.10.2016г. (прекратена на 05.02.2016г.).
Назначена е съдебна автотехническа експертиза ,от чието
заключение се установява,че л.а. „Б.“ с per. № ***,
управляван от Г.Б., се е движил по път 1-5 в посока юг със скорост на движение
около 70 км/ч и опасна зона за спиране 52 м. В същото време на км.231+800
от крайпътна отбивка, намираща се отдясно по посока на движението на л.а. „Б.“,
водачът на л.а. „О.“ с per. № *** Г. Д. е предприел
пресичане на път 1-5 в посока на изток, с намерение да премине на намиращия се
в тази посока „черен“ път. В този момент л.а. „Б.“ е бил на разстояние около
127 м, което е повече от два пъти по-голямо от опасната му зона на спиране.
Вследствие на възникналата опасност за движението му, водачът Б. завил
кормилното колело наляво. Настъпил удар между двете МПС. За л.а. „О.“ ударът
бил страничен кос, преминаващ в приплъзващ по левите му състави в посока отзад
- напред. Към момента на удара л.а. „Опел“ бил позициониран косо на оста на
пътя, насочен на югоизток, като предната му част е била разположена в
източната, а задната - в западната пътна лента. Първоначалният удар за л.а.
„Опел“ бил в областта на средната лява колона и задния край на предната лява
врата. В резултат на настъпилия удар л.а. „Опел“ се насочил косо надясно спрямо
първоначалната си траектория на движение. Автомобилът продължил движението си косо надясно, като се въртял около вертикалната си ос по посока на
часовниковата стрелка, погледнато отгоре. За л.а. „Б.“ ударът е бил челен кос в
областта на десния фар, тъй като непосредствено преди удара той се е движил
наляво. След удара л.а. „Б.“ продължил движението си косо наляво спрямо оста на
пътя. Поради по-голямото си количество на движение л.а. „Б.“ увлякъл със себе
си л.а. „Опел“ и двете МПС заедно напуснали пътното платно в източната му част.
В резултат на ПТП е причинена смъртта на водача на л.а. „Опел“. Нанесени са
значителни материални щети на двата автомобила.
В експертното заключение се сочи , че
произшествието не би възникнало, ако водачът Б. бе задействал спирачната уредба
с максималното спирачно закъснение или просто бе останал в своята лента за
движение, тъй като е имало достатъчно място да премине зад лек автомобил „Опел“
без да излезе на банкента. Експертът установява, че видимостта на водача на
л.а. „Опел“ е била неограничена, както и по отношение на водача на л.а. „Б.“.
Двамата водачи са имали възможност своевременно да се възприемат един друг. В
САТЕ се сочи, че ударът е бил предотвратим от страна на водача на л.а. „Опел“
само ако не предприеме пресичане на път 1-5 и изчака преминаването на л.а. „Б.“.
В заключението си вещото лице твърди, че разстоянието, от което водачите на
двете МПС, участвали в процесното ПТ11, са имали възможност да забележат другия
автомобил, е около 300 м, като всяко от двете МПС не попада в опасната зона за
спиране на другото. Експертът е категоричен, че водачът на л.а. „Б.“ е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на процесното ПТП. Сочи се,
че той е имал техническа възможност да предприеме незабавно намаляване на
скоростта на движение на автомобила, а при необходимост - да спре, запазвайки
положението на МПС в своята пътна лента. Сочи се, че произшествието не би
възникнало и ако водачът Б. би запазил разположението на МПС, дори и да не предприеме спиране, а продължи движението си в своята пътна лента за движение.
Настоящата инстанция намира за основателно
възражението на ответното дружество за съпричиняване на съставомерния
резултат от страна на пострадалия Г. Д.. Предвид доказателствата по делото
следва да се отчете обстоятелството, че пострадалият с лекия си автомобил е
навлезнал в платното за движение, без да даде предимство на движещия се лек
автомобил, управляван от деликвента.В този смисъл следва съпричиняването да се
приеме в размер на 50 %.
Назначена е и съдебно-психологична
експертиза .От експертното заключение се установява, че инцидентът, свързан със
загубата на бащата на ищеца на 30.10.2015г., се е отразил негативно на
психологичното състояние на Т.Г.Д., който е изпитал скръб и болка. През първите
3 месеца след смъртта на баща си ищецът е бил при семейството си в Б..На
06.02.2016г. ищецът отново заминал за И., където работил на ново работно място.
Според експерта от една страна новата работа, а от друга - емоционалната
подкрепа на собственото му семейство, му помогнали да преодолее болката от
загубата. В съдебно-психологична експертиза се прави извод, че периодът на
траур и преминаването през различните емоционални състояния (отричане,
депресия, гняв, приемане) може да продължи различно дълго при отделните
индивиди, като към момента на изследването ищецът не показал нестабилност в
емоционалните реакции и поведенчески модели.
В о.с.з., проведено на 10.02.2020г., при
изслушване на експертизата и в отговор на поставени му въпроси вещото лице
заявява, че описаното в заключението на СПЕ състояние на ищеца „скръб от
загубата на родител“ се приравнява на остра стресова реакция и разстройство в
адаптацията в първите месеци след трагичния инцидент, които са прераснали при
ищеца и в постгравматично стресово разстройство. Експертът пояснява също така,
че тази симптоматика е била налице у ищеца до окончателното му и трайно
завръщане в Б. през месец декември 2018г.
В хода на производството са събрани
гласни доказателства.От показанията на свидетелката Ж.Н.Д. (съпруга на ищеца)
става ясно, че нейният свекър (починалият Г. Д.) и съпругата му им били дошли
на гости и чакали детето да се върне от училище, за да отидат в гр. Г. при тях.
Бащата на ищеца решил докато чакат детето да отиде да разгледа леки автомобили,
понеже искал да купува кола на голямата дъщеря на свидетелката. Свидетелката Ж.Д.
заявява, че чакала свекъра си да се върне и не му се обадила, за да не го
безпокои докато шофира, но след като не се върнал се притеснила, обадила му се
и той й казал, че е в болницата. Свидетелката веднага отишла. Сочи, че по това
време съпругът й бил в И.. Свидетелката Д. заявява, че на другия ден пак
посетила свекъра си в болницата. Твърди, че вечерта, докато говорила със
съпруга си, й съобщили за смъртта на свекъра й. Съпругът й чул разговора, като
и двамата не можели да повярват. Свидетелката твърди, че ищецът цяла нощ
пътувал, за да се върне в Б.. Установява се още,че ищецът бил в близки
отношения с баща си, той нямал много приятели и изцяло разчитал на баща си - за
подкрепа, за съвети.
От показанията на свидетелката Н. Г.ева П.
се установява, че познава семейството на ищеца от 25 години, тъй като били
съседи в гр. Г.. Заявява, че били много добро и сплотено семейство. Според свидетелката
П. загубата на Г. Д. - бащата на ищеца, ги съкрушила, особено ищеца Т.Д., който
постоянно говорел за баща си. Свидетелката заявява, че бащата на ищеца се
грижел за децата, като ищецът и съпругата му били в чужбина. Бил им голяма
опора в живота. Свидетелката посочва, че ищецът имал много добри отношения с
баща си, постоянно били двамата. Заявява, че не може да си спомни кога, но
ищецът е пътувал за чужбина да работи няколко пъти- 2006г., 2010г. Бащата на
ищеца бил опора за него. Свидетелката твърди, че ищецът Т.Д. вече 4 години не
можел да преодолее смъртта на баща си. Сочи, че починалият помагал на ищеца и
финансово -бил пенсионер и ходел да работи на частно като зидар. Свидетелката
заявява, че семейството на ищеца не било лишено от нищо. Също така твърди, че
си ходят на гости със семейството на ищеца и ,че Т.Д. е плакал за баща си и пред нея.
С оглед събраните по делото доказателства
съдът намира, че ищецът и неговия баща
са били в изключително близки отношения. Между същите са съществували
чувства на обич и привързаност, като бащата на ищеца се е грижил и за неговите
деца, докато същият е работил в чужбина. Ищецът Т.Д. е изпитвал любов и
уважение към своя баща. Ищецът много трудно преживял загубата на един от
най-близките си хора. Установява се, че смъртта на бащата се е отразила
негативно на психиката на ищеца. След инцидента ищецът е получил стресова
реакция и разстройство в адаптацията, които са прераснали и в посттравматично
стресово разстройство. Това обстоятелство се установява от изготвената по
делото съдебно-психологическа експертиза и от уточненията, дадени от вещото
лице в съдебно заседание.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и с
оглед ППВС на РБ №4/23.12.1968г. обезщетението следва да бъде определено
съобразно принципа на справедливостта. Понятието „справедливост“ не е
абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Размерът на обезщетението зависи винаги от действителните
вреди, които във всеки конкретен случай се установяват като се вземат предвид
характерът на деянието, степента на увреждане, начинът на настъпването,
степента на вината, последиците от деянието и всички други индивидуализиращи
обстоятелства. Обезщетението се дължи за конкретни и доказани морални болки и
страдания, претърпени от ищеца.
Съдът споделя становището на ищцовата
страна,че възрастта на пострадалия,а така също и установяването на факта, относно неживеене в
общо домакинство, не са самостоятелни критерии за определяне на размера на
обезщетението.
Съдът при съвкупната преценка на всички
събрани по делото доказателства намира,че за справедливо обезщетяване на
причинените на ищеца неимуществени вреди следва да бъде определено обезщетение
в размер 100 000 лв. и предвид направения извод за съпричиняване на
вредоносния резултат до размера на 50 % предявеният иск за обезщетение на
причинени неимуществени вреди следва да бъде уважен до размера на 50 000
лв.,а в останалата си част отхвърлен като неоснователен.
В пълен размер следва да се уважи
предявения иск за обезщетение на имуществени вреди в размер на 509 лв.-разходи
за погребението предвид представената по делото фактура от 09.11.2015 г. и фискален бон.
Основателно е възражението на
застрахователното дружество за недължимост на лихвата за забава от датата на
ПТП поради погасяване на претенцията по давност. При прекия иск, с който
увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя (какъвто е
настоящият случай), лихвите върху обезщетенията за неимуществените вреди се
дължат по общото правило при непозволено увреждане, съдържащо се в разпоредбата
на чл.84, ал.З от ЗЗД от деня на увреждането.Поради обстоятелството,че е изтекъл тригодишният
давностен срок лихвата,следва да бъде присъдена от датата на исковата молба.
Водим
от изложеното, Окръжен съд - гр. С.З.
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,п.к.*** да заплати
на Т.Г.Д. ЕГН ********** *** в
качеството на наследник на Г.Т. Д.,сумата 50 000лв. /петдесет хиляди лева/
представляващи застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди -
болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 30.10.2015г. при което е
починал наследодателя Г.Т. Д., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 26.02.2019г. - датата на исковата молба до окончателното изплащане като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за обезщетение на причинени неимуществени вреди в останалата
част до претендирания размер 130 000лв.
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
„З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,п.к.*** да заплати
на Т.Г.Д. ЕГН ********** *** в
качеството на наследник на Г.Т. Д.,сумата 509 лв. (петстотин и девет лева),
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за
погребението на Г.Т. Д. ,ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 26.02.2019г. - датата
на исковата молба до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА
„З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,п.к.*** да
заплати по сметка на Окръжен съд –гр.С.З. сумата 2020,36лв./две хиляди и
двадесет лева и тридесет и шест стотинки/-ДТ съобразно уважената част на
исковата претенция.
ОСЪЖДА „З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С.,п.к.*** да заплати на Т.Г.Д. ЕГН ********** *** сумата 1625,46 лв./хиляда шестстотин двадесет и пет лева и четиридесет и
шест стотинки/-разноски в
производството съобразно
уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА Т.Г.Д. ЕГН **********
*** да заплати на „З.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С.,п.к.*** сумата 775 лв.
/седемстотин седемдесет и пет лева/–разноски
по делото съобразно отхвърлената част на иска.
Решението е постановено при участието на третото лице –помагач в процеса
Г.И.Б. ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.П. в
двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с
приложен препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: