Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер: 26038 23.03.2021г. Град: Хасково
Хасковски окръжен съд, наказателен състав
На шестнадесети март година: 2021г.
В открито заседание в състав:
Председател: Стратимир Димитров
Членове: Боряна Бончева
Красимир Димитров
Секретар: Мая Димитрова
Прокурор: Цвета Пазаитова
Като разгледа докладваното от Съдия Кр. Димитров В.н.о.х.д.№ 547 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда № 18 от 29.07.2020г.,
постановена по н.о.х.д.№ 395/20г. РС Свиленград признал подсъдимия Р.Ф.С. за виновен в
това, че на 19.07.2020г. през ГКПП "К. А."- шосе,
общ. С.,
област Х., влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта, поради
което и на основание чл. 279,
ал. 1 вр. чл. 54
вр. чл. 58а, ал. 1
от НК му наложил наказания: „лишаване от свобода"
за срок от 6 (шест) месеца; чието изпълнение на основание чл. 66,
ал. 1
от НК отложил за срок от 3 (три) години и
„глоба" в размер на 150 лева.
Недоволен от така постановената присъда в частта, касаеща отказа на
първоинстанционния съд да приложи разпоредбата на чл. 279, ал. 5
от НК, както и досежно размера на наложените наказания е останал защитникът
на подсъдимия, който я обжалва в законния срок. Твърди се, че отказът да се
приложи нормата на чл. 279, ал. 5
от НК е неправилен и незаконосъобразен, а размера на наложените наказания е
явно несправедлив. По делото, продължава защитникът, били установени всички
релевантни обстоятелства, даващи основание да се приложи състава на чл. 279, ал. 5
от НК, а встрани от вниманието на съда и недооценени при индивидуализацията
на наказанията са останали предхождащи деянието обстоятелства, предвид на които
наложените наказания са явно несправедливи. Поради това се отправят
алтернативни искания – да не се налага наказание на подсъдимия или да се измени
присъдата, като се намали размера на наложените такива.
Против въззивната жалба в законния срок не са постъпили възражения.
По въззивната жалба не са били направени искания за събиране на нови
доказателства, такива страните нямат и пред настоящата инстанция.
В с. з. пред въззивната инстанция подсъдимият не се явява, а неговият
защитник поддържа жалбата по изложените съображения и искания. Допълнително
изтъква, че като се отчетат причините, поради които подсъдимият е напуснал
страната си, които той изложил при разпита си на досъдебното производство,
приложението на чл. 279, ал. 5
от НК се установявало като напълно основателно и законосъобразно, или –
алтернативно – поне да обоснове налагането на наказания, клонящи към абсолютния
минимум.
Прокурор от ОП Хасково намира жалбата неоснователна, а наведените
оплаквания - необосновани. Обръща внимание, че подсъдимият в нито един момент
не е заявил, че търси убежище в нашата страна. Наказанията били правилно
определени. Пледира да се потвърди присъдата.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната
присъда по посочените по жалбата оплаквания и изтъкнати доводи, както и по реда
на чл. 314 от НПК - служебно и
изцяло, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок от процесуално легитимирано
да обжалва лице, против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради
което е допустима.
По фактическата обстановка:
Пред районния съд се е развило съкратено съдебно следствие по искане на
подсъдимия, като по реда на глава ХХVІІ- чл. 370 и сл. от НПК
и при условията на чл. 371, т. 2 от същия, той се е признал за виновен, признал
е всички факти, изложени по обстоятелствената част на обвинителния акт и се е
съгласил за същите да не се събират доказателства. Въззивният съд приема, че
така приетото самопризнание кореспондира със събраните на досъдебното
производство доказателства и се подкрепя от тях, което обосновано е преценил и
първоинстанционният съд.
При това положение фактическата обстановка по делото правилно е била
приета за установена съобразно изложеното и поддържано по обвинителния акт. При
липсата на оплаквания в тази насока, подробното обсъждане от настоящата
инстанция не се налага.
Обосновано и в съответствие със събраните на досъдебното производство
доказателства първоинстанционния съд е приел за безспорно установено следното:
Подсъдимият
Р.Ф.С. е ******* гражданин, който преди около един
месец напуснал родината си и отишъл в Т.
нелегално. Искал
да стигне до Западна Европа и конкретно до Г., при леля си, която
живеела там. Р.Ф.С.
знаел, че ще пътува укрит в микробус, като с цялата организация и плащането за
услугата /уговорена цена от 10 000 евро/ се
занимавал баща му. В събота - на 18.07.2020г., докато пребивавал в хотел в гр. И.,
при него отишъл непознат, който му казал да се приготвя за път. Подсъдимият С. се качил заедно с въпросното
лице в автомобил,
с който пътувал около 15 минути, след което бил поет и воден от друго лице пеша
около 100 метра до място, където видял за първи път и други лица, за
които се досетил, че също като него искат да пътуват нелегално. Всички
били качени в микробус, с който пътували около три часа, след което
продължили за около 10-15 минути с лек автомобил, който ги откарал до два
паркирани микробуса. Вторият микробус бил отворен от неустановено по
делото лице - турски каналджия, който посочил на подсъдимия
С. да влезе и да се скрие в тайник, зад последния ред
седалки на микробуса приличащ на сандък. В тайника заедно с него имало и друго лице, което С. не познавал. Микробусът потеглил
в посока турския граничен пункт на път за Република България. Така укрит в
микробуса подсъдимият пътувал през цялото време, като турския
граничен пункт преминали без проблеми, но преминавайки на българска
територия бил открит от българските власти. Св.
А. Н. А.
- служител на ТД "Ю.
м.",
МП К. А.,
бил на работа нощна смяна на ГКПП „К.
А." - шосе и бил разпределен на платното
за влизащи в
страната леки автомобили и автобуси, когато около 04.30 часа на 19.07.2020г. за
влизане в страната от Република Турция пристигнал микробус марка
„Мерцедес" с ******* рег.№ ******, управляван от ******* гражданин. При извършване на
митническата проверка на влизащия в страната от Т. микробус, била
извършена физическа проверка на същия, при което в изкуствено създаден тайник
били укрити две лица от мъжки пол, невладеещи български език, едно от които именно
подсъдимият Р.Ф.С..
Последният бил задържан за изясняване на случая.
Още на разпита си на ДП подсъдимият се е признал за виновен и е направил
подробни и пълни самопризнания. Изразил е съжаление и разкаяние за стореното,
като е обяснил подбудите си с търсенето на начин да се събере със своето
семейство.
Гореописаната фактическа обстановка непротиворечиво се установява от
всички събрани на ДП доказателства – обяснения на подсъдимия, разпити на
свидетели, като признанието на подсъдимия категорично се подкрепя от същите и
изводът на районния съд в тази насока се споделя изцяло и от настоящата
инстанция.
По отношение на така възприетата и установена от първостепенния съд
фактическа обстановка няма и оплаквания по въззивната жалба.
По правната квалификация:
И в тази насока няма оплаквания. Следва да се изтъкне, че дадената по
обвинителния акт такава е коректна и прецизна. Ето защо въззивната инстанция на
свой ред приема и споделя изводите на първоинстанционния съд, че стореното от
подсъдимия от обективна страна осъществява признаците на престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК,
а от субективна страна - той е действал при пряк умисъл.
По вида и размера на наказанията:
Приоритетно следва да се обсъди оплакването по въззивната жалба за
отказа на първоинстанционния съд да приложи нормата на чл. 279, ал. 5
от НК и да не наложи наказание на подсъдимия. Същото е неоснователно.
Съгласно нормата на чл. 279, ал. 5
от НК – не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползва от
правото на убежище съгласно Конституцията. Преди всичко
търсещият убежище следва да декларира това на съответните гранични власти още
при навлизането си в страната. Нито при разкриването му на ГКППП "К. А.", укрит в
тайника на автомобила, нито по-късно на разпита си на ДП подсъдимият е споменал
за желание да получи убежище в Република България. Напротив, той е посочвал
винаги само една и съща причина за деянието си – желанието му да достигне до Г., за да заживее заедно със семейството си. България
не е посочена като крайна цел на пътуването му, още по-малко – получаването на
убежище в нея. Подсъдимият не е изтъкнал и никакви причини, свързани с
преследване спрямо него на етническа, верска или религиозна основа, с военни
действия, бомбардировки и пр. в района, в който е живеел в С. /каквито сочи неговият защитник в пледоарията си/.
Гореизложеното е съществено, тъй като основанието за приемане нормата на чл. 279, ал. 5
от НК във вътрешното ни законодателство е предвиденото в чл. 31 от
Конвенцията за статута на бежанците. Според последната норма "Договарящите
държави се задължават да не налагат наказания заради незаконно влизане или
пребиваване на тяхна територия на бежанци, които, пристигайки направо от
територия, където са били застрашени животът и свободата им по смисъла на член
1, са влезли или пребивават на тяхна територия без разрешение при условие, че
те се представят незабавно на властите и приведат уважителни причини за
незаконното си влизане или пребиваване на територията на страната.
Така установените в конвенцията предпоставки за неналагане на наказание
в конкретния казус не се установяват и по този въпрос настоящата инстанция се
солидаризира със становището на първостепенния съд. Не се сочи от подсъдимия
заплаха за неговите живот и свобода, същият не се е представил незабавно на
властите, тъкмо обратното бил е старателно укрит с надежда да премине
държавната граница, без разрешение на надлежните органи на властта.
Ето защо това оплакване по въззивната жалба въззивният съд намира
неоснователно.
Такова е и второто оплакване – за явна несправедливост на наложените
наказания. Разглеждането на делото при условията на глава ХХVII от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от същия
задължава съда при определяне на наказанието да приложи разпоредбата на чл. 58а /така съгл. чл. 373, ал. 2 вр. чл. 372, ал. 4 от НПК/,
освен ако не прецени, че по делото отделно са налице и предпоставките за
приложение на чл. 55 от НК. За
престъплението по чл. 279, ал. 1 от НК
са предвидени наказанията - "Лишаване от свобода" за срок до 5 години
и "Глоба" от 100 до 300 лв.
Видно от изложените от първостепенния съд мотиви, оценени и отчетени са
установените по делото смекчаващи обстоятелства. Настоящият съд не намира
такива, които да са убягнали от неговото внимание. Правилно е било прието и че
същите не са нито така многобройни, нито изключителни така, че и най-лекото,
предвидено от закона наказание да се окаже несъразмерно тежко. Наказанието
"лишаване от свобода" е наложено за срок от 6 месеца, т. е. съвсем
близо до законовия минимум, следователно при явен превес на смекчаващите
обстоятелства. Наказанието "глоба" също е наложено под средния
размер. По-нататъшно намаляване на тези размери не би държало сметка за
сравнително високата степен на обществена опасност на деянието, както и за
зачестилите случаи на нарушения на държавната граница в последните години,
която е при това външна граница на ЕС и страната ни е поради това отговорна за
сигурността.
При служебната проверка на правилността на присъдата по реда на чл. 314 от НПК - изцяло и
независимо от наведените от страните основания, въззивният съд не констатира
други основания за нейното изменение или отмяна. Поради това същата следва да бъде
потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 18 от 29.07.2020 г. на РС Свиленград, постановена
по н.о.х.д. № 395/2020 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: