О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 13.10.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на
тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година
в закрито съдебно заседание в
следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 170 по описа
на съда за 2021г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебният
акт е постановен на основанията по чл.253 от ГПК и чл.229, ал.1, т.4 от ГПК във
вр. с чл.144 от АПК и §2 от ДР на ДОПК.
Делото
е образувано по жалба от К.Г.Ч., ЕГН ********** с адрес за кореспонденция: гр.Б
д, ул.“***“ №71, вх.А, е.1, ап.1 срещу Ревизионен акт /РА/
№Р-22001020000358-091-001/17.09.2020г., издаден от С.Т.К.на длъжност началник
на сектор, възложил ревизията и А.К.Кна длъжност главен инспектор по приходите
– ръководител на ревизията при ТД на НАП - София, мълчаливо потвърден от
директора на дирекция ОДОП – София. Претендира се процесуална и материална
незаконосъобразност на РА и се моли за неговата отмяна с присъждане на
деловодни разноски.
С
оспорения РА отговорността на жалбоподателя е ангажирана по реда на чл.19, ал.2
от ДОПК за задължения на „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД – в несъстоятелност като
управител на дружеството, както следва:
-за
Данък върху представителните разходи за периода 01.01.2014г. – 31.12.2015г. в
размер на 1 254.19лв. и за лихви върху данъка за същия период в размер на
641.72лв., изчислени към 17.09.2020г.;
-за
Данък върху разходите за превозни средства за периода 01.01.2014г. –
31.12.2015г. в размер на 5 501.28лв. и за лихви върху данъка за същия
период в размер на 2 781.66лв., изчислени към 17.09.2020г.;
-за
Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода
01.12.2014г. – 30.09.2016г. в размер на 2 885 933.24лв. и за лихви
върху данъка за същия период в размер на 1 401 861.03лв., изчислени
към 17.09.2020г.;
-за
ДДС за периода 01.12.2014г. – 31.10.2016г. в размер на 6 317 247.47лв. и
за лихви върху данъка за същия период в размер на 3 067 088.23лв.,
изчислени към 17.09.2020г.;
-за
ДОО – за осигурители за периода 01.12.2014г. – 30.09.3016г. в размер на
7 256 862.88лв. и за лихви върху данъка за същия период в размер на
3 528 735.30лв., изчислени към 17.09.2020г.;
-за
вноски за здравно осигуряване – за осигурители за периода 01.12.2014г. –
30.09.2016г. в размер на 2 808 107.53лв. и за лихви върху ЗОО за
същия период в размер на 1 364 323.24лв., изчислени към 17.09.2020г.;
-за
задължения за ЗДПО – УПФ – за осигурители за периода 01.12.2014г. –
30.09.2016г. в размер на 1 497 732.52лв. и лихви върху ДЗПО – УПФ за
същия период в размер на 728 552.90лв., изчислени към 17.09.2020г. и
-за
задължения за ДЗПО – ППФ за периода 01.12.2014г. – 30.09.2016г. в размер на
2 761 637.86лв. и лихви върху ЗДПО – ППФ за същия период в размер на
1 346 625.87лв., изчислени към 17.09.2020г. /вж. л.100-133 от РА/.
Така,
общият размер на задълженията с лихвите за просрочие към тях, изчислени към
17.09.2020г. на Ч. възлиза на 34 974 886.92лв.
Настоящият
съдебен състав, след служебна справка констатира, че пред Съда на Европейския
съюз е образувано и висящо производство по дело С-1/21 по Преюдициално
запитване, отправено от Административен съд Велико Търново на 04.01.2021г. по
адм.д.№621/2019г. по описа на същия съд за тълкуване на норми от общностното
право, приложими за разрешаване на идентичен с процесния спор. Отправените преюдициални въпроси са следните:
1.Съвместното
тълкуване на чл.9 от Конвенция съставена на основание член К.3 от договора за
Европейски съюз, за защита на финансовите интереси на Европейските общности и
на разпоредбата на чл.273 от Директива 2006/112/ЕО /1/ на Съвета от 28 ноември
2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност допуска
ли в хармонизирана област на ДДС национален правен инструмент като предвидения
в националната разпоредба на чл.19, ал.2 от ДОПК, прилагането на който води до
последващо пораждане на солидарна отговорност на данъчнонезадължено физическо
лице, което не е платец на ДДС, но недобросъвестното поведение на което е
довело до неплащане на ДДС от данъчнозадълженото юридическо лице, което е
платецът на ДДС?
2.Допуска
ли тълкуването на тези разпоредби и прилагането на принципа на пропорционалност
националния правен инструмент, отразен в разпоредбата на чл.19, ал.2 от ДОПК, и
по отношение на начислените лихви върху неплатения в срок от данъчнозадълженото
лице ДДС?
3.Противоречи
ли на принципа на пропорционалност националният правен инструмент, отразен в
разпоредбата на чл.19, ал.2 от ДОПК, в ситуация при която закъснялото плащане
на ДДС, което е довело до олихвяването на задължението за ДДС, не се дължи на
поведението на данъчнонезадълженото физическо лице, а на поведение на друго
лице или на проявлението на обективни обстоятелства?
Видно
от съдържанието на Преюдициалното запитване на националния съд до СЕС,
отговорите на всички въпроси по това запитване касаят пряко правилното
разрешаване на висящия пред настоящия съд правен спор. С процесния РА е
ангажирана отговорността на жалбоподателя като физическо лице по чл.19, ал.2 от ДОПК за задължения на дружеството, между които е за ДДС, като за всички
задължения са начислени съответните лихви по националния правен механизъм.
Връзката на преюдициалност е по отношение приложението на чл.19, ал.2 от ДОПК,
поради което решение на СЕС по дело С-1/2021 е от съществено значение за
правилното решаване на спора по настоящето дело.
Съдът
отчита и обстоятелството, че когато български съд отправя преюдициално запитване, съдебната практика се
съобразява с него и изчаква отговорите на СЕС по зададените въпроси. В обратния
случай съществува риск актът на българския съд да не е в пълна степен съобразен
с практиката на СЕС, което пък е предпоставка за търсене на отговорност на
държавата за вреди, причинени от нарушаване правото на ЕС. Следователно,
спирането на производството по делото се явява от първостепенно значение от
гледна точка на върховенството на правото.
Установената
преюдициалност налага отмяна на определението за даване ход на делото,
възобновяване на делото и неговото спиране на основанието по чл.229, ал.1, т.4
от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и §2 от ДР на ДОПК.
Мотивиран
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 20.09.2021г. за даване ход по
съществото на адм.д.№170/2021г. по описа на КАС.
ВЪЗОБНОВЯВА производството по делото.
СПИРА производството по адм.д.№170/2021г.
по описа на КАС до произнасяне на Съда на Европейския съюз /СЕС/ с окончателен
акт по дело С-1/2021, образувано по отправено до него Преюдициално запитване по
адм.д.№621/2019г. на Административен съд Велико Търново.
Определението
подлежи на обжалване от страните с частни жалби пред ВАС в 7-мо дневен срок от
получаване на съобщенията за изготвянето му.
Определението
да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: