Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.04.2019г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд гражданско отделение
На двадесет и първи март
две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Мирослава Иванова
Като разгледа докладваното от съдията
Стаматов
гражданско дело № 4896 по описа за 2017 г.
И за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава „ХХІХ-та” от ГПК във втората фаза на
делбата - по извършването й.
С влязло в сила решение постановено по настоящото дело на основание чл. 34 ЗС е допуснато
извършването на съдебна делба на недвижим имот представляващ: апартамент № 4 находящ се
в ********, с идентификатор 10135.4504.344.1.4 по КК и КР на гр. Варна одобрени
със заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на изп. дир на АГКК, между съсобственици и при квоти, както
следва: За И.Т.С. ЕГН **********
- 1/2 ид.ч. и За Н.В.Н. ЕГН ********** - 1/2 ид.ч.
По
делото е предявена и приета от съда на основание чл. 346 от ГПК претенция по
сметки от И.Т.С. с предмет осъждането на Н.В.Н. на осн. чл.31 ал.2 от ЗС да й заплати на
обезщетение за лишаването й от правото да ползва съсобствената
вещ предмет на делбата, в размер на 300 лева месечно за период от 17.05.2017 г.
до 01.11.2018 г.
В проведено на 21.03.2019г. открито съдебно заседание е допуснато изменение на осн. чл. 214 ГПК по
размер на предявения иск с правно основание чл. 31 ал. 2 от ЗС от 3391,00 лева за период 17.05.2018 г. до
01.11.2018 г. - 2/3 от месечния наем
посочен от вещото лице в размер на 280 лв. за периода 17.05.2017 г. до 31.12.2017г и 300 лв.за периода 01.01.2018г. – 01.11.2018г.
Варненският районен съд, като
взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното :
За установяване поделяемостта
на допуснатия до делба недвижим имот, съобразно определените квоти на съделителите, по делото е назначена, извършена и приета от
съда съдебно-технически експертиза, според заключението на която имота е неподеляем. Пазарната стойност на апартамента е 65000 лева.
Съсобствеността
във втора фаза на делбеното производство се
прекратява по един от посочените в ГПК способи: посредством теглене на жребий,
чрез разпределение на имотите по реда на чл. 352 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл. 349 от ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан - чл. 348 от ГПК. С нормите на чл. 34 ЗС вр. чл. 69 ал. 2 ЗН е въведено правилото, че при наличието
на обективна възможност, всеки от съделителите следва да получи от делбената
маса дял в натура. Основен критерий за избора на способ е дали
броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите
и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете
на съделителите. За това съществено значение има
обстоятелството налице ли е възможност за обособяване на реални дялове от
допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите
досежно начина на нейното извършване.
В случая не е
налице възможност за обособяване на реални дялове от вещта за двамата съделители, липсва и искане за възлагането й по реда на чл.
349 ГПК, поради което единствения възможен способ за извършване на делбата е по
реда на чл. 348 ГПК – изнасянето на апартамента на публична продан.
По предявената
претенция по сметки.
Искът
на И.Т.С. с предмет осъждането на Н.В.Н. на осн. чл.31 ал.2 от ЗС да й заплати сумата от 3391 лева - - представляваща
дължимо обезщетение за ползата от която е лишена за ползването на 2/3 ид.ч. от апартамент № 4 находящ се в ******** с идентификатор
10135.4504.344.1.4 по КК и КР на гр. Варна одобрени със заповед № РД-18-30/19.06.2007г.
на изп. дир на АГКК, за
периода 02.10.2015 г. до 13.06.2016г. в размер на сбора от 2/3 от месечните наеми на стойност 280 лв. за периода 17.05.2017 г. до 31.12.2017г и 300 лв.за периода 01.01.2018г. – 01.11.2018г., е с правно основание чл. 31 ал. 2 ЗЗД. Посочената правна квалификация съдът извежда от твърдението, че ищецът
е лишен от ответника от възможността да ползва частта си от съсобствената
вещ, но не се сочи последния да е получавал граждански плодове от нея. Според
чл. 31 ал. 2 ЗЗД, ако общата вещ се ползва само от един от съсобствениците, той
дължи обезщетение на останалите, задето ги е лишил от възможността да си служат
с нея съобразно предвидените в чл. 31 ал. 1 ЗС равни права на съсобствениците
при ползване на общата вещ според нейното предназначение, от деня на писменото
поискване. Следователно, за да се ангажира отговорността на съсобственика на
основание разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗС е необходимо да се установи, че вещта е
съсобствена, че се ползва само от един от
съсобствениците, както и че неползващият съсобственик е поискал писмено обезщетение
за ползите, от които е лишен. Размерът на обезщетението се определя в
съответствие с наемното възнаграждение, като се съобразява обемът, за който
ползващият имота съсобственик надхвърля своята квота или дял в съсобствеността.
Доказателствената тежест за установяването на тези
факти се носи от съделителя, направил искането по чл. 344, ал.
2 от ГПК.
Съсобствеността
и квотите са безспорно установени по делото с решението по допускане на делбата
– по 1/2 ид.част за всяка от страните, относно което
обстоятелство не се спори. В случая
следва обаче да се съобрази неоспореното обстоятелство, че делбения
имот се е ползвал преди насилственото му преустановяване и от малолетното дете
на съделителите. Поради това съдът намира, че
дължимото обезщетение от другия съсобственик и родител следва да е 2/3 от
средния пазарен наем или 3391 лева. В случая е налице писмено
поискване с изпратения на ищеца отговор на исковата му молба. Ответникът не
оспорва наличието и на последната от предпоставките - ползването на процесния апартамент лично от него.
Всяка от страните следва да заплати
държавна такса за разгледаните искове за делба, в размер на 4% върху стойността
на своя дял, както следва: - по 1300 лева., като
ищцата е освободена от заплащане на дължимите държавни такси. Ответникът по
уважената претенция по сметки дължи и държавната такса по нея в размер на
135,64 лева.
Съобразно чл. 355 вр. чл. 78 ал. 1 и ал. 3 ГПК
и доколкото искът за делба е уважен така, както е предявен, разноски на
страните не следва да се присъждат, с изключение на платената от съделителя С. приспадаща се на съделителя
Н. част от възнаграждението на вещото лице за изготвената експертиза – 90 лева.
В тази насока не са направени искания от страните за присъждането им, липсват и
представени списъци по чл. 80 ГПК или доказателства за извършени разноски за
адвокатско възнаграждение. Разноски по отношение на претенцията по сметки не се
претендират от правоимащата страна – ответник по нея,
поради което съдът не дължи произнасяне за присъждането им.
Мотивиран от гореизложеното,
Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА на основание
чл. 348 от ГПК, ДА
БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот представляващ: апартамент № 4 находящ се
в ********, с идентификатор 10135.4504.344.1.4 по КК и КР на гр. Варна одобрени
със заповед № РД-18-30/19.06.2007г. на изп. дир на АГКК,
След
извършването на проданта, получената сума да бъде разпределена при дялове, както
следва: И.Т.С. ЕГН ********** - 1/2 ид.ч. и за Н.В.Н. ЕГН ********** - 1/2 ид.ч.
ОСЪЖДА на основание чл. 31 ал. 2 ЗЗД Н.В.Н. ЕГН ********** да заплати на И.Т.С. ЕГН ********** сумата от 3391 лева, представляваща дължимо
обезщетение за ползата, от която е лишена за ползването на 2/3 ид.ч. от апартамент № 4 находящ се в ********, с
идентификатор 10135.4504.344.1.4 по КК и КР на гр. Варна одобрени със заповед №
РД-18-30/19.06.2007г. на изп. дир
на АГКК, в размер на сбора от 2/3 от месечните наеми на
стойност 280 лв. за периода 17.05.2017 г. до
31.12.2017г и 300 лв.за периода 01.01.2018г. –
01.11.2018г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 355 вр.
чл. 72 ГПК Н.В.Н.
ЕГН ********** да заплати в полза на държавата и бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - гр. Варна държавна такса в размер от 1300 лева върху стойността
на дела му и 135,64 лева върху
разгледаната и уважена изцяло претенция по сметки.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК Н.В.Н. ЕГН **********
да заплати на И.Т.С. ЕГН **********
сумата от 90 лева. – разноски
платени за възнаграждение на вещо лице
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: