Решение по дело №8066/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 490
Дата: 5 февруари 2020 г. (в сила от 20 януари 2021 г.)
Съдия: Моника Гарабед Яханаджиян
Дело: 20192120108066
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

490                              05.02.2020 г.                                 гр.Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                 XXI – ви граждански състав

На двадесет и четвърти януари                 две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

 

                                                       Районен съдия: Моника Яханаджиян

 

Секретар: Жасмина Славова,

като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян

гражданско дело №8066 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                Производството по делото е образувано по повод исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” №3, ет.4, представлявано от инж.Г.Т., подадена чрез пълномощник-юк.З., против Т.Ч.Г., ЕГН **********, с адрес ***, с която се претендира установяването дължимостта от страна на ответника на сумата от 468,53 лева, представляваща ½ от общия размер на дълга от 937,06 лева по фактури, издадени в периода 25.10.2016 г. – 25.09.2018 г. с отчетен период по фактури от 05.08.2016 г. – 03.09.2018 г. и сумата от 41,40 лева, представляваща ½ от общия размер на обезщетението за забавено плащане от 82,80 лева за периода 26.11.2016 г. до 20.11.2018 г., ведно със законните лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане, за които суми има издадена Заповед №4576/04.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№8762/2018 г. по описа на РС-Бургас.

                                Основанията за дължимост на горната сума се основават на твърдения, че ответникът, съвместно с Р.Ч.Р., са клиенти на „ВиК” ЕАД по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение, по силата на което ответникът и Р.Ч.Р. имат качеството на потребител в отношенията си с ищцовото дружество по отношение на водоснабден обект с адрес в .................., за който има открита и заведена партида с абонатен №.............. и който обект е съсобствен между страните. Твърди се, че ответникът Т.Ч.Г. дължи сумата от 468,53 лева, представляваща ½ от общия размер на дълга от 937,06 лева по фактури, издадени в периода 25.10.2016 г. – 25.09.2018 г. с отчетен период по фактури от 05.08.2016 г. – 03.09.2018 г. и сумата от 41,40 лева, представляваща ½ от общия размер на обезщетението за забавено плащане от 82,80 лева за периода 26.11.2016 г. до 20.11.2018 г., които не са платени от него, поради което и за същите ищецът се е снабдил със Заповед №4576/04.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№8762/2018 г. по описа на РС-Бургас.

                                В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

                                В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от надлежно упълномощения си процесуален представител – юк.Б., който поддържа иска и моли за уважаването му.

                                В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Т.Ч.Г., в който иска не се оспорва по основание и размер, а се навеждат доводи за обективна невъзможност от заплащане в цялост на претендирания размер главница и лихви. Не се ангажират доказателства.

                                Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

                                Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

                                По делото е приложено като доказателство ч.гр.д.№8762/2018 г. по описа на РС-Бургас, от съдържанието на което се установява, че е образувано по заявление на „ВиК“ ЕАД и въз основа на него има издадена на 04.12.2018 г. Заповед №4576 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Т.Ч.Г. да заплати на кредитора сумата от 468,53 лева, представляваща неплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода за периода 05.08.2016 г. – 03.09.2018 г. с отчетен период по фактури 25.10.2016 г. – 25.09.2018 г. и мораторна лихва от 41,40 лева за периода 26.11.2018 г. – 20.11.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 26.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

                                Съдът констатира, че исковата молба, по повод която е образувано производството по гражданско дело №8066 по описа на Бургаския районен съд за 2019 г., против длъжниците в заповедното производство е подадена в едномесечния срок от уведомяването, считано от 09.09.2019 г., съгласно чл.415 от ГПК и указанията, дадени с разпореждане от 12.08.2019 г., от лице, легитимирано да предяви иск, поради което и същият се явява допустим. Размерът на иска е под 25 000 лева, поради което и родово компетентен да се произнесе по него е настоящия съд, като за ищеца в настоящето производство съществува правен интерес от установяване по отношение на длъжника със сила на присъдено нещо вземанията за главница и лихви.

                                Ответникът Т.Ч.Г. не оспорва, че в периода 05.08.2016 г. – 03.09.2018 г. има качеството на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, доставени в обект, находящ се в ..................., както и че имотът е съсобствен между него и Р.Ч.Р. при условията на ½ ид.ч. за всеки от тях.

                                По делото в качеството на свидетел е разпитана Р.А.К., от показанията на която става ясно, че въпросният имот има водомер, а отчитането му става чрез мобилно устройство.

                                В същия смисъл е и изготвената от в.л.инж.Е. съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява и това, че водоснабдения имот представлява жилище, измервателните устройства са три на брой – две за студена вода и един за топла. Водомерите се индивидуализират с виртуален №..............., абонатен №..............., карнет ........., страница ........, виртуален №............, абонатен №.............., карнет ........, страница ....... и виртуален №.............., абонатен №.............., карнет ........., стр......., както и че за периода 05.08.2015 г. – 03.09.2018 г., общото количество вода, преминало през индивидуалния водомер е 381,17 куб.м. Видно от заключението и това, че отчитането се извършва от служител на дружеството - отчетник измервателни уреди (инкасатор), а за регистриране на отчетените данни се използва индустриален мобилен компютър, който е със записващи функции за деня на отчитането. Данните се отчитат от инкасатора визуално и се въвеждат ръчно в мобилното устройство по индивидуалната електронна страница на водомера, от където се прехвърлят автоматично и осчетоводяват в системата на дружеството, в която за всеки клиент има заведена партида с клиентски номер и е създаден електронен карнет за обработка на подадените данни, а всеки водомер е регистриран с абонатен номер, индивидуален баркод номер, виртуален номер, номер карнет, номер страница, адрес.

                                По делото е изготвена и съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че счетоводството на ищеца е редовно водено, издадените от него фактури са на обща стойност 937,06 лева и са с основание „вода, пречистване и канал“ и не са платени.

                                При така установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:

                                В съответствие с доказателствената тежест, разпределена от съда с проекто-доклада му от 12.11.2019 г., неоспорен от страните, настоящият съдебен състав приема, че предявения иск е основателен и доказан по размер.

                                В тази връзка съдът съобрази разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004 г., съгласно която потребител на услугите В и К са собствениците или носителите на вещното право на ползване на водоснабден имот, жилище или нежилищен имот или др. водоснабден обект.

                                От данните по делото се установява, че през процесния период ответникът има качеството на собственик на ½ ид.ч. от водоснабдения имот, което обосновава извод, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги, възникнало по силата на изричното предвиждане на чл.3 от Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, приложима за процесния период. В същия смисъл е и §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съгласно която потребители са всички юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги.

                                Видно от текста на чл.8 от цитираната по-горе Наредба, получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган, в които се определят: правата и задълженията на оператора и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води, отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или отвеждането на отпадъчните води; редът за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните водоснабдявани имоти; както и редът за откриване, промяна или закриване на партида, включително и служебно от оператора. Според чл.32 от същата, услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. В същия смисъл е и чл.32 от публично известните общи условия на ВиК, като според ал.4 на чл.32 от цитираната по-горе наредба, отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Такъв именно е и настоящия казус, тъй като данните се отчитат визуално от инкасатора и се въвеждат ръчно в мобилното устройство по индивидуалната електронна страница на водомера, едва след като с четеца на мобилния компютър се сканира баркод номера, поставен на водомерния възел, поради което и по аргумент от чл.32, ал.4 от наредбата, показанията на индивидуалния водомер не се нанасят ръчно в карнета и не се поставя подпис на потребителя, а е достатъчен отчетът от базата данни на електронното устройство, като същият е послужил при изготвяне на представените по делото фактури.

                                Следователно, по делото е безспорно установено изпълнението на задължението на ищеца за доставка, отвеждане и пречистване на вода през процесния период, преминала през инсталацията, което от своя страна е основание за ангажиране на отговорността на ответника, в качеството му на потребител да заплати извършената ВиК услуга.

                                За процесния период – 05.08.2016 г. – 03.09.2018 г., ищцовото дружество е доставило в обект, находящ се в ....................., вода, чиято стойност възлиза на сумата от 937,06 лева, поради което и предявеният главен иск за сумата от 468,53 лева се явява основателен и доказан.

                                Основателността на главната претенция има за своя закономерна последица основателност на акцесорната – за дължимост на законната лихва върху главниците за периода от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК пред съда на 26.11.2018 г. до окончателното плащане на сумата.

                                С горните аргументи, изцяло основателна се явява и претенцията за признаване на дължимост от страна на ответника в полза на ищеца и на претенцията за мораторна лихва, която ищецът претендира в размер на 41,40 лева за периода 26.11.2016 г. – 20.11.2018 г.

                                На основание чл.78, ал.1 от НК ищецът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, които са в общ размер на 425,00 лева, от които 75,00 лева за платена държавна такса, 230,00 лева за платено възнаграждение за експерти, 20,00 лева – депозит за свидетел и 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

                                При съобразяване със задължителните указания на ВКС по т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГТК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в заповедното производство разноски, които са в общ размер на 37,50 лева.

                                Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

                               

                                Р  Е  Ш  И :

 

                           ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Т.Ч.Г., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на адрес на управление в гр.Бургас, ж.к.Победа, ул.Ген. Владимир Вазов №3, представлявано от Г.Й.Т., сумата от 468,53 лева (четиристотин шестдесет и осем лева и петдесет и три стотинки), представляваща ½ от общия размер на дълга от 937,06 лева по фактури, издадени в периода 25.10.2016 г. – 25.09.2018 г. с отчетен период по фактури от 05.08.2016 г. – 03.09.2018 г. и сумата от 41,40 лева (четиридесет и един лева и четиридесет стотинки), представляваща ½ от общия размер на обезщетението за забавено плащане от 82,80 лева за периода 26.11.2016 г. до 20.11.2018 г., ведно със законните лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 26.11.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми има издадена Заповед №4576/04.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№8762/2018 г. по описа на РС-Бургас.

                                ОСЪЖДА Т.Ч.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ж.к.Победа, ул.Ген. Владимир Вазов №3, представлявано от Г.Й.Т., сума в размер на 425,00 лева (четиристотин двадесет и пет лева), представляваща направените в исковото производство съдебно-деловодни разноски и сума в размер на 37,50 лева (тридесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски.

                               

 

                                Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /

 

Вярно с оригинала

Ж. С.