Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 260143, 08.09.2021г., гр.Исперих
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На тринадесети
август през 2021 година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Детелина Витанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 410 по описа
за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Исково
производство с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба вх.№ 2474/15.07.2020г., уточнена с молби вх.№
260027/17.08.2020г. и вх.№ 261038/17.03.2021г., от П.И.Х., ЕГН-********** ***,
действащ чрез упълномощен адв.М.Р. Маринов, съдебен адрес:***,
партер, Адвокатска кантора М.К., против
Ю.И.Т., ЕГН-********** ***, като моли съда да постанови решение, с което да
приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик по
силата на Договор за доброволна делба от 14.12.2000г., рег.№ 1794, нот.дело №
307, акт № 54, том ІІ по описа на Нотариус, рег.№ 330 на Нот.камара, с район на
действие РС-гр.Исперих и Договор за поправка на Договор за доброволна делба, рег.№
240 от 30.01.2001г. по описа на същия Нотариус, алтернативно – по силата на давностно владение, продължило
непрекъснато, явно, несмущавано, повече от 19 години, на следния недвижими
имот: Поземлен имот с идентификатор №
34103.22.159 по КККР на с.Йонково,
обл.Разградска, одобрени със Заповед № РД-8-1442/07.08.2018г. на ИД на
АГКК-София, находящ се в местността „Текешки път-ляво“, с площ от 18806 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, с начин на трайно ползване – нива, категория на земята - трета,
идентификатор по предходен план: 022159, при съседи: имоти с идентификатори №№
34103.22.117, 34103.22.167, 34103.22.172, 34103.22.173, 34103.22.151,
34103.22.174 и 34103.22.93. Претендира за разноските по делото. Предявява възражение за нищожност на ползващото
ответника Саморъчно завещание от 21.11.2000г. със завещател П. Велчев И.,
вписано с рег.№ 3424/19.12.2019г., том 2, акт.№ 279/2019г., партида 1431 на
Служба по вписвания-гр.Исперих, поради пртиворечие със закона – чл.25 от ЗН и
неспазване на установената форма за валидност на саморъчно завещание, поради
липса на съгласие, тъй като завещателят не е желаел да се разпорежда с
имуществото си в полза на ответника и поради накърняване на добрите нрави.
Заявява и алтернативно възражение за
унищожаемост на същото завещание поради неспособност на завещателя да
завещава вследствие на влошено здравословно състояние, както и поради
извършване на разпореждането поради грешка, насилие и измама, с което
възражение ищецът уточнява, че единствено
обосновава правния си интерес от водения иск за установяване правото му
собственост върху имота. Ищецът твърди, че е собственик на имота по силата
на цитирания горе Договор за доброволна делба, при сключването на който е
участвал и посоченият завещател – чичо на ищеца. Процесната нива била отредена
в дял на ищеца, като след придобиването й единствено той я влядял и стопанисвал
повече от 19 години – отдавал я под наем на трети лица и никой не е прeдявявал претенции към него за същия имот. Чичо му П. Велчев И. още на
26.05.1981г. написал Саморъчно завещание, с което завещал на съпругата си (леля
на ищеца) Стоянка Стоянова Иванова, цялото си движимо и недвижимо имущество,
което било обявено по надлежния ред и вписано в Имотния регистър на
05.02.2001г., без да е оспорвано. При справка в Служба по вписвания – Имотен
регистър, ищецът с изненада установил, че спрямо неговия имот (процесния) има
вписано друго Саморъчно завещание, оставено от чичо му – оспорваното завещание
от 21.11.2000г. в полза на ответника Ю.И.Т., за когото ищецът твърди, че не е
имал никакви контакти с чичо му, приживе. Освен това към датата на съставяне на
това завещание П. Велчев И. е имал вече здравословни проблеми, поради което е
бил представляван пред трети лица от съпругата си, като негов пълномощник.
Поради тази причина твърди пороци на оспорваното завещание, водещи до неговата
недействителност и поради които не е могло да породи правни последици. Оспорва
завещанието да е изписано като текст и подписано от лицето, сочено като
завещател, поради което оспорва истинността на подписа върху документа с искане
за откриване на производство по чл.193 от ГПК. Твърди, че завещателят не е имал
съгласие за разпореждане с имуществото си в полза на ответника поради факта, че
още през 1981г. се е разпоредил с това имущество с универсално завещание в
полза на съпругата си. Счита също, че второто по ред саморъчно завещание
накърнява добрите нрави като разпореждане в полза на трето лице, с което
завещателят няма роднинска връзка и което завещание не случайно е обявено едва
на 09.12.2019г. - почти 19 години след смъртта на наследодателя П. Велчев И. и
целенасочено след смъртта на съпругата му Стоянка Стоянова Иванова, за да се
осуети узнаването от нея и да се получи имуществена облага, каквато не се
следва на ответника. Ищецът твърди, че още при сключването на Договора за
доброволна делба от 14.12.2000г. чичо му не е бил в добро здравословно
състояние, поради което е представляван пред Нотариуса чрез пълномощник –
съпругата му. Никога не е споделял пред близките си, че иска да се разпорежда с
имуществото си в полза на трето лице, което не е в роднинска връзка със
семейството му. С горните обстоятелства обосновава и правния си интерес от
водене на настоящото исково производство.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът Ю.И.Т., ЕГН-********** ***, не е намерен на този адрес,
установен като негов постоянен адрес
в страната. Не е намерен и на настоящия
му адрес в гр.Шумен, ул.»Цар Иван Александър» №
116, вх.1, ет.1, ап.6. Назначеният му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител – адв.Св.Д.,***, представя писмен отговор, като счита предявения
иск за допустим. По същество на съдебния спор ангажира писмено становище, че
искът е основателен и доказан, съобразно доказателствата, събрани по делото,
респ. следва да бъде уважен.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: По силата на Договор за доброволна делба от
14.12.2000г., рег.№ 1794, нот.дело № 307, акт № 54, том ІІ по описа на
Нотариус, рег.№ 330 на Нот.камара, с район на действие РС-Исприх и Договор за
поправка на Договор за доброволна делба на наследствени имоти, рег.№ 240 от
30.01.2001г. по описа на същия Нотариус, ищецът П.И.Х., ЕГН-********** ***, е
получил в дял и е станал изключителен собственик на Нива с площ от 18.803
дка, в местността „Телешки път-ляво” в
землището на с.Йонково, обл.Разградска, трета категория, представляваща Парец №
159 от Масив № 22 по плана за земеразделяне на селото, който имот по сега
действащата кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на селото се
индивидуализира като „Поземлен имот с идентификатор
№ 34103.22.159 по КККР на с.Йонково,
обл.Разградска, одобрени със Заповед № РД-8-1442/07.08.2018г. на ИД на
АГКК-София, находящ се в местността „Текешки път-ляво“, с площ от 18806 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, с начин на трайно ползване – нива, категория на земята - трета,
идентификатор по предходен план: 022159, при съседи: имоти с идентификатори №№
34103.22.117, 34103.22.167, 34103.22.172, 34103.22.173, 34103.22.151,
34103.22.174 и 34103.22.93”.
При извършването на същата делба е участвал П. Велчев И., ЕГН-********** –
чичо на ищеца, като е представляван от пълномощник – съпругата му Стоянка
Стоянова Иванова, ЕГН-**********. Първоначално процесният недвижим имот е бил
вписан погрешно в дял на посочения чичо П. Велчев И. – дял първи от Договора за
делба, но с последващия Договор за поправка на Договора за доброволна делба, е
направено уточнение да се чете, че описаният имот е в дял на ищеца П.И.Х. – дял
пети от първоначалния Договор за делба.
Според показанията на разпитаната по делото свидетелка Ганка Георгиева
Георгиева от гр.Русе – първа братовчедка на ищеца и също племенница на П.
Велчев И., както и от представените по делото писмени доказателства – Договори
за отдаване под наем на земеделска земя с наемодател – ищеца, се установява, че
след сключването на обсъдения Договор за делба, всеки от съделителите сам си
стопанисвал отредените им в дял имоти, като ищецът в подължение на 19 години и
до момента лично отдавал неговите ниви под наем и си прибирал рентата за тях.
Не са установени данни да е отчуждавал нивите си в с.Йонково или някой да е
предявявал приетенции за тези ниви, вкл. и за процесния имот.
В тази връзка ищецът твърди, че с изненада установил, въз основа на справка
в Служба по вписвания – Имотен регистър, че по партидата на собствения му имот
(процесния) има вписано Саморъчно завещание от 21.11.2000г., оставено от чичо
му П. Велчев И., ЕГН-********** в полза
на ответника Ю.И.Т., ЕГН-********** ***. Става въпрос за универсално саморъчно
завещание, с което завещателят завещава цялото си движимо и недвижимо
имущество, което притежава към момента на смъртта си, в полза на посоченото
лице. Завещанието е обявено на 09.12.2019г. пред Нотариус Светлозар Стоилов,
рег.№ 024 с район на действие РС-Шумен, по искане на ответника, направено почти
19 години след смъртта на посочения завещател, починал на 19.01.2001г., като
има съставен Протокол за обявяване на завещанието.
Същият наследодател П. Велчев И., ЕГН-********** е оставил предходно
саморъчно завещание, също универсално, от 26.05.1981г. в полза на съпругата си
Стоянка Стоянова Русинова (Иванова), с което й завещава всичкото си движимо и
недвижимо имущество, пари и ценности, които останат след смъртта му, като я
прави свой единствен универсален наследник. Това завещание било обявено пред
Нотариус Бойчо Костов, рег.№ 282 с район на действие РС-Разград, на
31.01.2001г., непосредствено след смъртта на зявещателя, починал на
19.01.2001г., по искане на съпругата му Стоянка Стоянова Иванова, като
представила Удостоверение за наследници на завещателя. За това обявяване на
завещанието също е съставен и представен по делото Протокол.
Двете саморъчни завещания имат очевидни различия помежду си по отношение на
ръкописния тект, с който са изписани и подписа на завещателя.
По искане на ищеца и при наличие на всички законови предпоставки е открито
в хода на делото производство по чл.193 от ГПК за оспорване истинността на
Саморъчното завещание от 21.11.2000г. относно неговото авторство - ръкописното
изписване на текста и автентичността на подписа, като изписани от завещателя П.
Велчев И.. Назначената в тази връзка, за проверка на документа, съдебно-почеркова
експертиза изследва двете обсъдени горе саморъчни завещания, оставени от П.
Велчев И., ЕГН-**********, като използва за сравнителен материал образци от
саморъчни подписи и ръкописен тект на лицето по Заявление до БДС при
ОДМВР-Разград от 01.12.2000г. Заключението на експертизата по Протокол №
46/15.07.2021г., е категорично, че саморъчният подпис и ръкописният текст в
Саморъчното завещание от името на П. Велчев И. от 26.05.1981г. са изпълнени от същото лице, както и
категорично установява, че саморъчният подпис и ръкописният текст в Саморъчното
завещание от името на същия завещател П. Велчев И. от 21.11.2000г., не са изпълнени от лицето, посочено като автор на документа.
Експертното заключение не е оспорено от страните по делото, и като
комепетнетно и обосновано се кредитира от съда изцяло.
В показанията си свидетелката Ганка Георгиева Георгиева също е категорична,
че допреди смъртта си и въпреки влошеното си здравословно състояние, вуйчо й П.
Велчев И. не е имал психически и двигателни проблеми, вкл. такива свързани с
писането на текст. Страдал от болки в крайниците, имал сърдечни проблеми и се
придвижвал с инвалидна количка, но можел сам да пише и да се подписва. Изцяло
съпругата му се грижела за него, като никога не са се разделяли. Последно
свидетелката видяла вуйчо си 2-3 дни преди да почине, като й било известно, че
е оставил завещание на съпруга си, с която много се разбирали до момента на
смъртта му. Двамата нямали общи деца и цялата нейна любов била пренесена изцяло
върху съпруга й. Свидетелката подчертава, че към този момент (преди смъртта му)
вуйчо й бил духом жизнен човек, можел да мисли добре, да пише сам и не е имал
двигателни проблеми, свързани с писането на текст. В семейството на вуйчо й
никога не било споменавано лице с името Ю. и не са споделяли да е имало
прехвърлане на имоти. Твърди, че цялото движимо и недвижимо имущество останало
на вуйна й и тя лично й споделила това.
В настоящото съдебно производство ищецът е направил
съдебни и деловодни разноски в общ размер на 1 508.46 лева, за които
представя Списък по чл.80 от ГПК и са
доказани, като включват: 88.46 лева - заплатена държавна такса (ДТ) при
образуване на делото, съобразно материалния интерес на предявения иск, 5.00
лева – заплатена ДТ за 1 брой издадено съдебно удостоверение, 10.00 лева –
заплатена ДТ за вписване на исковата молба, 15.00 лева – запатена такса за
адм.услуга на Община-Исперих за издадено Удостоверение за данъчна оценка на
имота; 200.00 лева – заплатено възнаграждение за особен представител на
ответника, 390.00 ева – заплатено възнаграждение на вещото лице по
съдебно-почерковата експертиза и 800.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 07.08.2020г.
Ответната страна не е направила разноски и не заявява претенция за заплащане на
такива.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи: Предявеният иск има своето правно основание в разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК - положителен
установителен иск, с който ищецът търси съдебна защита чрез установяване
със сила на присъдено нещо, че е собственик на процесния имот и поради
оспорване на правото му от ответника, който легитимира права върху същия имот,
придобит чрез универсално саморъчно завещание от 21.11.2000г. в негова полза,
вписано по партидата на имота в Имотен регистър.
Фактически завещателят П. Велчев И.
по посоченото саморъчно универсално завещание не легитимира никакви права на
собственост върху процесния имот, предвид, че същият този имот е отреден в дял
на ищеца П.И.Х. и той е изключителният собственик на имота по силата на
Договора за доброволна делба от 14.12.2000г. и Договора от 30.01.2001г. за
поправка на същия Договор за доброволна делба.
По делото не се събраха никакви доказателства относно вписването на Саморъчното универсално завещание от
21.11.2000г. по партидата на процесния имот в Имотния регистър, но твърдението
на ищеца в този смисъл не се оспорва от ответната страна. По аргумент от чл.4, б.»к» от Правилника за
вписванията, вписването на универсалното завещание следва да се извърши въз
основа на декларация с нотариално удостоверен подпис от страна на ползващото се
от завещанието лице, в която се посочват известните му недвижими имоти –
предмет на обявеното завещание, в съответния съдебен район. В хода на делото не
е изследвано по какъв начин ответникът Ю.И.Т. е удостоверил правата на
завещателя по универсалното завещание върху процесния имот. Очевидно фактите
обосновават правен интерес за ищеца от оспорване на самото вписване в имотния
регистър. Фактически завещателят не легитимира никакви права върху спорния
имот, но ответникът, като ползващо се от завещанието лице е оповестил публично
собствени права върху този имот чрез вписването на завещанието по партидата на
имота и това обуслява правният интерес за ищеца да потърси защита и на правото
си на собственост върху този имот и респ. да оспори въпросното завещание като
недействително.
Съдът
приема, че искът е допустим, а по същество – основателен.
Ищецът П.И.Х. категорично доказва
правото си на собственост върху имота по силата на Договора за доброволна делба
от 14.12.2000г. и Договора от 30.01.2001г. за поправка на същия Договор за
доброволна делба, а ползващото ответника Ю.И.Т. саморъчно завещание от
21.11.2000г. със завещател П. Велчев И. е
нищожно и не поражда никакво правно действие за ползващото се от него лице.
Материалноправното възражение
за нищожност на това завещание, направено от ищеца, поради неспазване на установената форма за
валидност, има своето правно основание в разпоредбата на чл.42, б.“б“ във вр. с чл.25, ал.1 от ЗН и
по същество е основателно. Изискуемата
от закона форма на саморъчното завещатие по чл.25, ал.1 от ЗН изисква то да е
написано изцяло ръкописно от самия завещателя, да е датирано и подписано от
завещателя след завещателните разпореждания. Направеното от ищцовата страна
оспорване на истинността на същия документ по реда на чл.193 от ГПК относно
неговото авторство - ръкописното изписване на текста и автентичността на
подписа, като изписани от завещателя, покрива всъщност фактическия състав на
възражението за нищожност на саморъчното завещание като сделка, на посоченото
горе основание. В хода на делото, въз основа на заключението на
съдбно-почерковата експертиза, беше категорично доказано, че спорното саморъчно
завещание от 21.11.2000г. нито е изписано ръкописно от посочения завещател П.
Велчев И., нито положеният върху същия документ саморъчен подпис е изпълнен от
лицето, посочено като автор на документа. Този порок е напълно достатъчен, за
да се приеме, че документът е неистински, а самото завещателно разпореждане –
нищожно, без да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за
недействителност на завещанието.
В подкрепа на горните изводи са и показанията на разпитаната по делото
свидетелка, която установява физическото и психическото състояние на завещателя
П. Велчев И. непосредствено преди смъртта му и то не дава никакво основание и
логична причина, която да обоснове решение за разпореждане с имуществото му за
след смъртта му в полза на трето, чуждо за семейството, лице, какъвто се явава
ответникът Ю.И.Т., нито пък да оправдае странното изписване на ръкописния текст
и подписа на завещателя върху второто по ред завещание от 21.11.2000г. спрямо
текста и подписа, изписани върху предходното саморъчно завещание от
26.05.1981г., предвид установените данни, че до смъртта си П. Велчев И. не е
имал никакви двигателни проблеми с ръцете, вкл. при изписването на текст и
относно възможността да мисли добре и да пише сам.
Предявеният иск, като основателен и доказан, следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него
съдебни и деловодни разноски по производството, съразмерно на уважената част от
иска, т.е. изцяло, като са доказани в претендирания размер
от 1 508.46 (хиляда петстотин и осем лева и 46 ст) лева.
Воден от всичко гореизложено, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА, на основание чл.194, ал.3
във вр. с ал.1 и ал.2 във вр. с чл.193 от ГПК, за неистински документ Саморъчното универсално
завещание от 21.11.2000г. със завещател П. Велчев И., поради неавтентичност на ръкописно
изписания текст и на подписа, като изписани от завещателя П. Велчев И..
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.124, ал.1 от ГПК, по
отношение на ответника Ю.И.Т., ЕГН-********** ***, че ищецът П.И.Х., ЕГН-**********
***, е собственик по силата на
Договор за доброволна делба от 14.12.2000г., рег.№ 1794, нот.дело № 307, акт №
54, том ІІ по описа на Нотариус, рег.№ 330 на Нотариалната камара, с район на
действие РС-Исприх и Договор за поправка на Договор за доброволна делба, рег.№
240 от 30.01.2001г. по описа на същия Нотариус, на следния недвижими имот: Поземлен имот с идентификатор № 34103.22.159
по КККР на с.Йонково, обл.Разградска,
одобрени със Заповед № РД-8-1442/07.08.2018г. на ИД на АГКК-София, находящ се в
местността „Текешки път-ляво“, с площ от
18806 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на
трайно ползване – нива, категория на земята - трета, идентификатор по предходен
план: 022159, при съседи: имоти с идентификатори №№ 34103.22.117, 34103.22.167,
34103.22.172, 34103.22.173, 34103.22.151, 34103.22.174 и 34103.22.93.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, ответника Ю.И.Т.,
ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ на ищеца
П.И.Х., ЕГН-**********, сумата
от 1 508.46 (хиляда петстотин
и осем лева и 46 ст) лева
– направени
разноски по настоящото производството,
съразмерно на уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА
СЕ ИЗПРАТЯТ на Районна прокуратура-Разград, на основание чл.194, ал.3,
изр.второ от ГПК, след влизане на решението в сила, препис от неистинския
документ - Саморъчното универсално завещание от 21.11.2000г. със завещател П.
Велчев И., ведно с препис от съдебното решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: