ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1571
гр. Пловдив, 29.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, I състав, в
закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
разгледа
докладваното от председателя частно адм. дело № 2320 по описа на съда за 2020
год., взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 41 ал. 3, във
връзка чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК.
Образувано е по жалба на “ЕВРОМЕС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Граф Игнатиево, общ. Марица, ул. “Независимост“ № 17, представлявано
от *** Д.В.Б., чрез адв. К.Т., против действия на органите по приходите в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечение на доказателства при извършване
на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск,
обективирани в протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050901632020_4 от 17.08.2020г., потвърдени с Решение № 289 от 02.09.2020г.
на ЗА Директор на ТД на НАП – гр. Пловдив.
Жалбоподателят твърди,
че действията на органите по приходите са необосновани, а направените изводи не
се подкрепят от събраните доказателства и не намират опора в закона. Моли да
бъдат отменени като незаконосъобразни обжалваните действия, като претендира за
присъждане на разноски по производството, представляващи държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП – гр. Пловдив, в
представено писмено становище чрез процесуалния си представител юрк. А. оспорва
подадената жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като
претендира и присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита.
Съдът като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в ТД на НАП – гр. Пловдив по пощата на 09.09.2020г.,
срещу Решение на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, връчено по електронен
път на 03.09.2020г., от лице, имащо правен интерес от обжалване и е процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните за това
съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че на 15.08.2020г. на граничен пункт за фискален контрол „Видин -
Дунав мост 2“ е извършена проверка на товарен МПС марка ДАФ, с рег. № ***,
ремарке ДК № ***, управляван от водач С.Л., който е транспортирал до база на
„Екомес“ ООД в с. Граф Игнатиево стока, представляваща сланина прясна,
охладена, замразена, осолена или в саламура, общо количество 21 569 кг, като е
поставено техническо средство за контрол обикновено ТСК № 0533154. Всички
действия на приходните органи са документирани със съставен протокол за
извършена проверка на стоки с висок фискален риск /ПИПСВФР/ № 050901632020_1 от
15.08.2020г.
На 17.08.2020г. в мястото на разтоварване в базата на получателя в с. Граф
Игнатиево органи по приходите в Главна дирекция "Фискален контрол"
при ЦУ на НАП са извършили проверка на превозното средство и на товара за
съответствие на посоченото в документите и установеното при проверката вид и
количество на стоката. При него е извършен оглед на товарния автомобил, като е
установено, че поставеното ТСК е с ненарушена цялост, като впоследствие то е
отстранено, което действие е обективирано в протокол за отстраняване на
техническо средство за контрол № 050901632020_2 от 17.08.2020г. При извършената
проверка не е установено несъответствие във вида и количеството на превозваната
стока.
С ПИПСВФР № 050901632020_4 от 17.08.2020г. на основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК на дружеството – жалбоподател е наложено обезпечение в общ размер на 11 978,55лв.,
представляващо 30% от пазарната стойност на посочените стоки и те са предадени
на отговорно пазене.
В констатациите си по протокол № 050901632020_4 от 17.08.2020г. органите по
приходите са посочили, че след извършена справка в ПП “Система за управление на
приходите“ е установено, че по данъчно – осигурителната сметка на дружеството
са налични изискуеми задължения в общ
размер на 59 852,82лв., в т.ч. за ДДС, ЗДДФЛ и задължения,
подлежащи на разпределение от публичен изпълнител. С оглед на това направили
обосновката си, че проверяваното дружество не изпълнява вменените му данъчно -
осигурителни задължения, носи висок данъчен риск, от което оформили извода, че
събирането на дължимите данъци, които ще възникнат при реализиране на стоката
от него, ще бъде невъзможно или значително затруднено, което предпоставя
необходимостта от предоставяне на обезпечение.
Поради което и на основание чл. 121а, ал. 3, вр. чл. 121а, ал. 2 от ДОПК органите по приходите са пристъпили към
действия по обезпечаване на доказателства. В съставения протокол за предприети
действия по обезпечаване на доказателства е определено обезпечение в размер на
11 978,55лв., представляващо 30% от пазарната стойност на стоката, като са
изложени съображения за определяне на пазарната оценка на база документи и при
изпълнение на разпоредби на Наредба № Н-9 от 14.08.2006г. за реда и начините за
прилагане на методите за определяне на пазарните цени на МФ с прилагане на
метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци.
При проверката са събрани като доказателства ЧМР за осъществения превоз,
търговски документ за произход на стоката, фактура, които са съпровождали
стоката. С приемо - предавателен протокол № 050901632020_8 от 18.08.2020г.
стоките, върху които е наложено обезпечение, са освободени след представяне на
банкова гаранция за размера на наложеното обезпечение.
Впоследствие, от "ЕКОМЕС" ООД е подадена жалба срещу действията
на органите по приходите от Дирекция "Фискален контрол" до директора
на ТД на НАП – гр. Пловдив. По тази жалба решаващия орган по чл. 41, ал. 3, изр. 1 от ДОПК се е произнесъл с
решение, с което я е отхвърлил. Това решение и потвърдените с него действия на
органите по приходите са предмет на съдебен контрол по настоящото съдебно
производство.
Действията на органите по приходите при извършване на фискален контрол като
проследяване и контролиране на стоките, определени като такива с висок фискален
риск и правомощията на тези органи, които следва да се предприемат с оглед
обезпечаване на фиска и пресичане на възможността за извършване на данъчни
измами са регламентирани в Глава петнадесет "А" от ДОПК, озаглавена
"Фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск" чл. 127а – чл. 127з от ДОПК, като отделно са регламентирани
правомощия на тези органи в чл. 121а от ДОПК, носещ заглавие "предварително
обезпечаване при фискален контрол". Както действията по реда на Глава петнадесет "А", така и тези по чл. 121а от ДОПК, е регламентирано да се извършват от
органи по приходите, оправомощени със заповед на изпълнителния директор на
Националната агенция за приходите, могат да извършват фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България,
без да е необходимо изрично писмено възлагане.
В конкретния случай, служители в Главна дирекция "Фискален
контрол", които са извършили проверката, са предприели обезпечителните
действия и са документирали същите посредством изготвянето на протокола, като
са действали в рамките на правомощията, предоставени им посредством Заповед
№ЗЦУ-159/10.02.2014г., чието съдържание е служебно известно на съда. По този
начин са спазени изискванията по чл. 127а от ДОПК, определящ кръга на приходните органи,
осъществяващи фискалния контрол на стоки с висок фискален риск. Обжалваните
действия, обективирани в ПИПСВФР № 050901632020_4 от 17.08.2020г., са извършени
от оправомощени органи и в рамките на тяхната компетентност, въведена с
разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и ал. 6 от ДОПК. Длъжностите лица, които са извършили
действията и съставили посочения протокол, който ги обективира, имат качество
на органи по приходите, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП.
Решението на горестоящия административен орган също е постановено от
компетентен орган – заместник директор на ТД на НАП – гр. Пловдив, надлежно
оправомощен със Заповед № ЗЦУ – ОПР – 9 от 25.06.2019г. на изпълнителния
директор на НАП, при представени доказателства за отсъствие на титуляра
директор на ТД на НАП – гр. Пловдив.
Органите на Дирекция "фискален контрол" са се позовали на
хипотезата на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, а именно – при последващо разпореждане
със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще
се затрудни. Тези изводи са обосновани в ПИПСВФР с посочване на
обстоятелствата, че при жалбоподателя липсва достатъчна кадрова обезпеченост
като брой трудово заети лица – общо 16, чрез които да се осъществят търговски
сделки с постъпилите стоки с фискален риск.
В решението на горестоящия административен орган допълнително е посочено,
че дружеството - жалбоподател декларира извършени вътреобщностни придобивания
от различни чуждестранни конрагенти, с валидна регистрация на територията на ЕС
- от Ирландия, Унгария, Литва, Австрия, Нидерландия и др., общо 340бр., като от
подадените VIES декларации се отчитат съществени положителни и отрицателни
разлики, като компенсираната разлика за анализиран период м. 07.2018г. до м. 07.2020г.
включително е отрицателна в размер на 557 000 евро.
Съдът намира, че нито едно от посочените обстоятелства не е относимо към
основанията за налагане на спорните обезпечения.
Между страните не се формира спор, че жалбоподателят реализира продажби на
стоки при осъществяване на дейността си и извършва разплащания. В решението на
директора на ТД на НАП – гр. Пловдив е посочено, че дружеството притежава
значителни активи, по-конкретно 17 бр. МПС товарни, леки и специални автомобили,
и има назначени по трудови правоотношения 16 лица. Посочено е, че дружеството има
изискуеми задължения по ЗДДС в общ размер на 59 394,48лв., които
представляват „данъци в големи размери/особено големи размери“ към 17.08.2020г.
и неправомерното му поведение е предпоставка за възникване на задължения към
фиска.
В становището на процесуалния представител на ответника е посочено
допълнително, че за периода от 01.2018г. до 07.2020г. в справките – декларации
по ЗДДС са посочени в кл. 50 общо ДДС за внасяне в размер на
2 390 662,51лв. и в кл. 60 ДДС за възстановяване в общ размер на
546,75лв. Разликата между двете суми е в общ размер на
2 390 115,76лв. или средномесечна вноска от около 77 120лв.
Същевременно е констатирана обща отрицателна разлика на доставките от
доставчици в общ размер на 557 000 евро за периода от 07.2018г. до
07.2020г., което е индиция, че при последващо разпореждане със стоката
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни.
Както многократно е посочвано в съдебната практика по казуси аналогични на
процесния, в административният акт не е ясно какви са тези данъчни задължения,
които ще бъдат дължими, на кое законово основание, кога ще настъпи техния
падеж, а и липсват всякакви данни за техен предполагаем размер, както това се
прави в производството по чл. 121 от ДОПК. Няма изрично нормативно изискване за
това, но винаги, когато се обезпечават бъдещи задължения, по реда на чл. 121 или чл. 121а от ДОПК, следва да са налице дори предварителни
данни за основанието и размера на задължението, без да става дума за неговата
ликвидност или безспорност. Тези изисквания следва да се спазват с оглед
зачитането на основните правни принципи в административния процес,
регламентирани в Глава първа на ДОПК.
Нито в протокола за обезпечаване на доказателствата, нито в решението на
органа по чл. 41, ал. 1 от ДОПК се съдържат данни за това. Само въз основа
на данни за сключени сделки с лица, с които отрицателни разлики в съществени
размери, без те да имат непогасени публични задължения и/или да нарушават
счетоводното и данъчно законодателство, не може да следва извод, че
жалбоподателят ще осъществява сделки, чиято цел е отклонение от данъчно
облагане. Още повече от изводите на административният орган може да се приеме,
че спрямо всички лица, осъществявали търговска дейност с в големи размери, за
които има данни от системата VIES за съществени
отрицателни разлики с доставчици от различни държави - членки или свързани с
тях лица, автоматично ще се прилагат разпоредбите на чл. 121а от ДОПК, без да се изясни дали в конкретния
случай поведението на субекта ще доведе до отклонение от данъчно облагане,
каквото основание в случая води посочената в чл. 121, ал. 2, пр. първо от ДОПК хипотеза.
В представеното от процесуалния представител на ответната страна писмено
становище подробно са изложени твърдения за наличие на съществен риск за това
от страна на дружеството - жалбоподател, които се обосновават с аргументи,
различни от изложените в протокола за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск № 050901632020_4 от 17.08.2020г. Сочи
се на непогасени данъчни задължения и извършвани системни нарушения на
финансовата дисциплина, които обосновавали извод за използване на дейността на
"ЕКОМЕС" ООД за бъдещи данъчни нарушения/неправомерно ползване на
данъчни облаги и предимства/.
На първо място, обаче, изнесените данни, които се твърдят за първи път в
решението на горестоящия административен орган, не се установяват от събраните
по делото доказателства и не представляват общоизвестни или служебно известни
на съда факти. На второ място, дори изнесената информация да се приеме за
достоверна, то това отново не обосновава извод, че в конкретния случай с
посочените стоки ще се извършат действия, водещи до невъзможност да се съберат
или да се затрудни събирането на дължимите данъци, свързани с последващото
разпореждане със стоката.
В съставените актове липсват каквито и да са данни за какво е предназначена
стоката – за продажба на вътрешния пазар, преработка, ВОД или износ; кои са
лицата получатели и дали те могат да извършат с нея действия на
преработка/продажба; тези лица дължат ли данъци, имат ли имущество, други
задължения, каква дейност осъществяват, т. е. все факти, от които може да се
направи извод за това кой е платец по едно данъчно задължение или негов
носител, както и да се направи обосновано предположение/каквото изисква
законът/ дали това лице има обективна възможност да погаси това задължение. При
положение, че не се споменават дори едно лице, за което въз основа на разпоредби
от материален данъчен закон да възникне данъчно задължение, няма как да се
провери като краен резултат правилността на направеният извод, дори и да
съществува абстрактната възможност този извод да е правилен. Поради това
обжалвани актове и действия се явяват незаконосъобразни.
При този изход на делото основателни са претенциите на жалбоподателя за
присъждане на разноски по производството, представляващи внесена държавна такса
в размер на 50лв. и заплатен адвокатски хонорар в размер на 1 500лв. От ответната
страна не е направено възражение за прекомерност и за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди. Адвокатското
възнаграждение е съобразено с материалния интерес по делото /размера на
наложеното обезпечение/.
Водим от горното и на основание чл. 41, ал. 3, вр. с чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на “ЕВРОМЕС“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Граф Игнатиево, общ.
Марица, ул. “Независимост“ № 17, представлявано от *** Д.В.Б., чрез адв. К.Т., действия
на органите по приходите в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обезпечение
на доказателства при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с
висок фискален риск, обективирани в протокол за извършена проверка на стоки с
висок фискален риск № 050901632020_4 от 17.08.2020г., потвърдени
с Решение № 289 от 02.09.2020г. на ЗА Директор на ТД на НАП – гр. Пловдив.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ – гр. София да заплати на ЕВРОМЕС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: с. Граф Игнатиево, общ. Марица, ул. “Независимост“ № 17,
представлявано от *** Д.В.Б. сумата в размер на 1 550лв. (хиляда петстотин
и петдесет лева) направени по делото разноски.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: