№ 10893
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110136200 по описа за 2024 година
Предяени са при условията на обективно кумулативно съединяване
искове с правно основание чл.415,т.3 от ГПК,вр.чл.430 и следв. от
ТЗ,вр.чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД,вр.чл.86 от ЗЗД от „Ю Б“АД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П Д и Д Ш,с
пълномощник адв.С. З.,с адрес гр.С,против К. Н. Й.,ЕГН **********,с адрес
С О,*****,с искане за осъждане на ответника да заплати парични суми,както
следва – 22325,90 лева главница по договор за потребителски кредит
FL1182919,сумата от 917,12 лева възнаградителна лихва за периода 14.08.2023
г. до 06.03.2024 г. и сумата от 894,48 лева мораторна лихва за периода
12.09.2023 г. до 06.03.2024 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди,че страните са сключили договор за
потребителски заем на 23.04.2021 г.,съгласно който банката предоставила на
ответника Й. сумата от 27000 лева,която заемополучателят приел да връща на
погасителни вноски за срок от 120 месеца по погасителен план към договора.
Ищецът сочи,че е изпълнил точно своите договорни задължения и паричната
сума е усвоена от заемополучателя в деня на сключване на договора. Ищецът
поддържа,че считано от м.август 2023 г. ответникът Й. преустановил
плащанията на погасителните вноски,поради което банката упражнила
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,за което до ответника е
връчено уведомление на 24.01.2024 г.,поради което ищецът претендира
връщане на сумата от 22325,90 лева,представляваща неиздължен остатък от
главницата. С оглед това,че съгласно чл.3 от сключения договор е уговорена
дължимост на възнаградителна лихва ищецът претендира такава в размер от
917,12 лева за периода 14.08.2023 г. до 24.01.2024 г.,а предвид допуснатото
забавено изпълнение на задължението за връщане на заемната парична сума
1
ищецът претендира и сумата от 894,48 лева за периода 12.09.2023 г. до
06.03.2024 г. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е
претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед това,че СРС,28
състав е отхвърлил заявлението,за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на осъдителните искове. Ищецът моли съда да постанови
решение,с което да уважи предявените искове.
Ответникът К. Н. Й. не изразява становище по исковете като не е подал
писмен отговор.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено
следното :
Със заявление по реда на чл.417 от ГПК „Ю Б“АД претендира от К. Н.
Й. сумите от 22325,90 лева главница по договор за потребителски
кредит,917,12 лева възнаградителна лихва за периода 14.08.2023 г. до
24.01.2024 г.,894,48 лева мораторна лихва за периода 12.09.2023 г. до
06.03.2024 г.,ведно със законната лихва,считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането. Заявлението е подадено на 20.03.2024
г.,а с разпореждане на СРС,28 състав по ч.гражд.дело № 16484/2024 г. от
12.05.2024 г. заявлението е отхвърлено и е влязло в сила на 23.05.2024 г. като
необжалвано.
Представен е договор за потребителски кредит *****,сключен на
23.04.2021 г. между „Ю Б“АД и К. Н. Й.,съгласно който банката се задължава
да предостави заемната сума от 27000 лева,която заемополучателят приема да
връща на вноски по погасителен план към договора като първите дванадесет
вноски са в размер на по 307,96 лева,а следващите погасителни вноски – по
307,24 лева.
Приети са общи условия за отпускане и обслужване на кредити на
физически лица в „Ю Б“АД.
Установява се,че „Ю Б“АД предвид наличието на просрочие и
неизпълнение на погасителни вноски в общ размер от 1483,29 лева отправя до
К. Н. Й. уведомление за обявяване предсрочна изискуемост на задължението
по договора за кредит,за което заемополучателят е уведомен на 24.01.2024 г.
Прието е банково бордеро,според което паричната сума от 27000 лева е
постъпила по сметка с титуляр К. Н. Й. на 23.04.2021 г.
Според приетото заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза паричната сума по договора за кредит е усвоена,начисляваният
процент на договорна лихва е бил между 6,6 % и 11,5 %,размерът на годишния
процент на разходите възлиза на 8,1 %,а ако бъде добавена такса за
разглеждане на искането се увеличава с 0,722 % и възлиза на 8,830 %. От
приетото заключение се установява,че заплатената главница възлиза на
4674,10 лева,при което неиздълженият остатък е в размер от 22325,90
лева,заплатената възнаградителна лихва е 3658,12 лева,при което при
съобразяване общият дължим размер на възнаградителна лихва незаплатената
договорна лихва е 917,12 лева,а мораторната лихва е в размер от 894,48 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
2
Искът с правно основание чл.415,ал.1,т.3 от ГПК е регламентиран като
осъдителен иск,който страната,претендирала вземания по реда на заповедното
производство,може да предяви,ако заявлението бъде отхвърлено. Този иск има
за предмет същите вземания,които са претендирани чрез подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение като искът се счита предявен
на датата на подаване на заявлението съгласно установената от закона
фикция,т.е. в конкретния случай искът се счита предявен на 20.03.2024 г.
Софийският районен съд намира,че исковата претенция в частта,в която
е претендирана главница по договор за потребителски кредит в размер от
22325,90 лева подлежи на уважаване изцяло. Договорът за банков
потребителски кредит представлява съглашение между банковата институция
и лицето – кредитополучател,съгласно който банката се задължава да
предостави в заем паричната сума,за която страните са постигнали съгласие,а
заемополучателят приема да връща паричната сума на части – в конкретния
случай на месечни погасителни вноски съгласно представения към договора за
заем погасителен план. Не се спори между страните,а и от представеното
писмено доказателство се установява,че банката е превела паричната сума по
сметка с титуляр ответникът Й.. Това означава,че банката е доказала точно
изпълнение на задължението си да предостави парична сума в заем и от
значение за преценка дали предявеният иск за главница е основателен е дали
ответникът Й. е изпълнил точно своите договорни задължения. Както беше
посочено,страните са постигнали съгласие заемната парична сума да бъде
връщана на части. Страните не спорят,а и от доказателствата по делото се
установява,че заемополучателят е изпълнявал точно своите договорни
задължения в периода от сключване на договора за заем до м.07.2023 г.,след
което считано от м.август 2023 г. е преустановил плащанията. Клаузата на
чл.14 от договора за заем,сключен между страните,регламентира,че при
неизпълнение на една или повече вноски,банката има право да обяви кредита
за частично или изцяло предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочна
изискуемост представлява уредено в полза на кредитора преобразуващо
право,при което заемополучателят губи преимуществото на срока,а считано от
обявяване на предсрочна изискуемост главницата подлежи изцяло на връщане
от заемополучателя на заемодателя. С оглед обстоятелството,че ответникът Й.
е преустановил заплащането на погасителни вноски,считано от 14.08.2023
г.,банката е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем,за което ответникът е уведомен лично на 24.01.2024 г. По
изложените съображения и като взе предвид,че според заключението по
съдебно-счетоводната експертиза неиздължената главница по договора за заем
възлиза на 22325,90 лева,за която парична сума е предявен и осъдителният
иск,искът следва да бъде уважен изцяло. Софийският районен съд приема,че
искът за главницата подлежи на уважаване на договорно основание – договор
за потребителски паричен заем като съдът счита,че договорът не нарушава
императивни правни норми,регламентирани в полза на потребителя,поради
което настоящият съдебен състав счита договорът за действителен. В тази
насока съдът взе предвид,че размерът на приложимата договорна лихва е
между 6,6 % и 11,5 %,а годишният процент на разходите е в размер от 8,830
%,при което при сключване на договора за кредит не е нарушена разпоредбата
на чл.19,ал.4 от ЗПК.
3
Уважаването на иск за възнаградителна лихва е обусловено от
доказването,че е уговорена възнаградителна лихва,от установяване размера на
същата. С оглед това,че договорът за банков кредит е търговска сделка,при
този договор винаги е дължима договорна лихва. Договорната лихва има
възнаградителен за банката кредитор характер и се начислява по време на
действие на договорното правоотношение. В конкретния случай от
представения по делото договор за потребителски кредит се установява,че е
уговорена договорна лихва,която е променлива – за първите дванадесет
месеца е 6,6 %,а впоследствие е 6,6% със фиксирана надбавка. С оглед това,че
законът допуска уговаряне на променлив лихвен процент,както и като
съобрази,че клаузата на чл.3 от договора сочи механизма,по който лихвеният
процент би подлежал на промяна,съдът счита,че исковата претенция за
осъждане на ответника да заплати възнаградителна лихва е доказана по
основание,тъй като за периода от м.08.2023 г. до обявяване на кредита за
предсрочно изискуемо заемополучателят Й. е преустановил плащанията. С
оглед това,че не са заплатени погасителни вноски,част от които са парични
суми,представляващи договорна лихва,както и при съобразяване
заключението по съдебно-счетоводната експертиза съдът намира,че искът за
възнаградителна лихва подлежи изцяло на уважаване – за сумата от 917,12
лева.
Софийският районен съд приема,че и искът за осъждане на ответника да
заплати мораторна лихва в размер от 894,48 лева подлежи изцяло на
уважаване. За да бъде уважена искова претенция за мораторна
лихва,необходимо е да бъде доказано,че парична сума не е заплатена на
падежа или в предвидения съгласно закона срок,при което за периода на забава
длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение. Когато
задължението има определен падеж,длъжникът изпада в забава,считано от
деня,следващ падежната дата,без да е необходимо да му бъде отправена
покана. С оглед това,че заемната парична сума е подлежала на връщане на
месечни погасителни вноски,всяка от които с конкретна падежна дата
съгласно погасителния план,утвърден към сключване на договора,точното
изпълнение предвижда погасителната вноска да бъде платена на уговорената
дата. Ако плащането бъде забавено,заемополучателят дължи лихва за забава.
Съдът,отчитайки заключението по съдебно-счетоводната експертиза,според
което дължимата лихва за забава при отчитане падежните дати спрямо датите
на плащане,съответно периодът,за който липсва плащане на изискуеми
погасителни вноски,намира,че и искът за мораторна лихва следва да бъде
уважен изцяло за сумата от 894,48 лева.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът претендира
присъждане на съдебноделоводни разноски съдът намира,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 3448,93 лева – държавна такса,депозит за вещо
лице и заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Н. Й.,ЕГН **********,с адрес С О,***** да заплати на
4
основание чл.415,ал.1,т.3 от ГПК,вр.чл.430 от ТЗ,вр.чл.240,ал.1 и ал.2 от
ЗЗД,вр.чл.86 от ЗЗД на „Ю Б“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от П Д и Д Ш сумите от 22325,90 лева (
двадесет и две хиляди триста двадесет и пет лева и деветдесет стотинки )
главница по договор за потребителски кредит FL1182919,сумата от 917,12
лева ( деветстотин и седемнадесет лева и дванадесет стотинки )
възнаградителна лихва за периода 14.08.2023 г. до 06.03.2024 г. и сумата от
894,48 лева ( осемстотин деветдесет и четири лева четиридесет и осем
стотинки ) мораторна лихва за периода 12.09.2023 г. до 06.03.2024 г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска- на
20.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА К. Н. Й.,ЕГН **********,с адрес С О,***** да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Ю Б“АД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от П Д и Д Ш сумата от
3448,93 лева ( три хиляди четиристотин четиридесет и осем лева деветдесет и
три стотинки ) съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5