Определение по дело №4595/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2457
Дата: 8 ноември 2022 г. (в сила от 8 ноември 2022 г.)
Съдия: Бетина Богданова Бошнакова
Дело: 20221100604595
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2457
гр. София, 08.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Антон Н. Урумов
Членове:Милен Михайлов

Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Бетина Б. Бошнакова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100604595 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.
Образувано е по частна жалба от М. Р. М. срещу определение то 19.04.2022 г.,
постановено по ЧНД № 3307/2022 г. по описа на СРС, НО, 101 състав, с което е оставена без
разглеждане жалба на М. Р. М. срещу постановление за прекратяване на наказателно
производство от 19.03.2021 г. на Софийска районна прокуратура по досъдебно производство
№ 928/2020 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. № 10224/2020 г. по описа на СРП.
В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като
районният съд неправилно е приел, че жалбоподателят не е процесуално легитимирано лице
да обжалва постановлението. Сочи, че е подал сигнал за извършено престъпление по чл. 290,
ал. 1 НПК, осъществено от свидетел, разпитан в хода на друго наказателно производство, по
което е конституиран като страна (частен обвинител) в качеството си на наследник на
пострадалото лице, поради което се явява пострадал. Моли въззивната инстанция да отмени
атакувания съдебен акт.
Прокуратурата не е взела становище по частната жалба.
Съдът, след като взе предвид доводите на страната и събрания по делото
доказателствен материал, приема за установено следното:
Наказателното производство по досъдебно производство № 928/2020 г. по описа на
04 РУ – СДВР, пр. пр. № 10224/2020 г. по описа на Софийска районна прокуратура, е
образувано с постановление на прокурор при СРП от 13.06.2020 г. за това, че на 17.04.2019
г. в гр. София, пред съд, в съдебно заседание като свидетел устно съзнателно е потвърдена
неистина – престъпление по чл. 290, ал. 1 НК.
В хода на досъдебното производство са извършени следните процесуално-следствени
действия: в качеството на свидетели са разпитани лицата И.П.Г. и М. Р. М., както и са
приобщени протокол от съдебно заседание от 14.01.2020 г. по НОХД № 5163/2018 г. по
описа на СГС, НО, 5 състав, присъда № 260012/26.01.2021 г. по НОХД № 5163/2018 г. по
описа на СГС, НО, 5 състав, ведно с мотивите.
С постановление на прокурор при СРП от 19.03.2021 г. наказателното производство е
прекратено на основание чл. 242, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 243, ал. 1, т. 1, ал. 3 във вр. с чл. 24,
1
ал.1, т. 1 НПК по съображения за обективна несъставомерност на деянието. По делото няма
привлечено обвиняемо лице.
Производството пред първата инстанция е образувано по жалба, подадена от М. Р.
М., срещу съответния прокурорски акт. С обжалваното определение районният съд е
оставил без разглеждане сезиращия го процесуален документ, тъй като е приел, че с оглед
характера на засегнатите обществени отношения при обвинение за престъпление по чл. 290,
ал. 1 НК не възниква фигурата на пострадал.
Настоящият съдебен акт споделя становището на първата инстанция, че жалбата
срещу постановлението на СРП не е подадена от лице, което има правен интерес да
претендира отмяна на прокурорския акт. За определяне на кръга на лицата, които са активно
легитимирани да оспорят прекратяването на наказателното производство, значение има
обекта на посегателство. В случая досъдебното производство е образувано и водено за
престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, чийто обект на защита са обществените отношения,
гарантиращи правилното и обективно осъществяване на правосъдната дейност, а не
охранява лични или имуществени права на физическите лица. В тази връзка не е предвиден
съставомерен вредоносен резултат за конкретен субект на правото като елемент от
обективната страна на престъплението, поради което се изключва възможността
жалбоподателят М. М., както и което и да е било лице, да се явява пострадал по см. на чл. 74
НПК от престъплението с правна квалификация чл. 290, ал. 1 НК, тъй като същият не търпи
съставомерни общественоопасни последици от инкриминираното деяние, уредено от
законодателя като такова на просто извършване.
Систематическото място на цитирания престъпен състав в глава VIII, Раздел ІІІ от
Особената част на НК, озаглавен "Престъпления против правосъдието", както и формалният
му характер, изключват наличието на „пострадал“, тъй като за осъществяване на
лъжесвидетелстване е ирелевантно дали се засягат права или законни интереси на отделната
личност. Както беше посочено, обществените отношения, свързани с неприкосновеността на
системата от лични права и законни интереси на отделния човек, се намират извън родовия
и непосредствения обект на престъплението по чл. 290, ал. 1 НК, поради което тяхното
евентуално нарушаване не намира пряка наказателноправна защита. Ето защо и на
жалбоподателят М. не е признат правен интерес да атакува пред съда произнасянето на
прокурора досежно прекратяването на наказателното производство.
С оглед изложените съображения двете съдебни инстанции не разполагат с
възможност да се произнесат по същество относно законосъобразността на посоченото по-
горе постановление, тъй като производството пред първия съд е образувано по жалба,
подадено от нелегитимирано лице, което обуславя извод за процесуална недопустимост на
същата. В случая жалбоподателят би могъл да инициира единствено служебна проверка на
законосъобразността на прокурорския акт от по-горестоящата прокуратура по реда на чл.
243, ал. 10 НПК.
По отношението на доводите, изложени в жалбата, че активната процесуална
легитимация на лицето се обуславя от качеството му на наследник на пострадалата от друго
престъпление В.В.Б., същите са неоснователни. Двете наказателни производства са били
образувани са две отделни и самостоятелни от едно от друго престъпления, всяко от които
има собствен непосредствен обект и фактически състав. Обстоятелството, че досъдебно
производство № 928/2020 г. по описа на 04 РУ – СДВР, пр. пр. № 10224/2020 г. по описа на
СРП, е образувано за лъжесвидетелстване по повод на показания на свидетел, депозирани в
хода на съдебното производство за извършено престъпление против транспорта, при което
по непредпазливост е била причинена смъртта на майката на жалбоподателя, не променя
този извод.
При тези съображения съдебният състав намира, че обжалваното определение е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а частната жалба - оставена без уважение
2
поради нейната неоснователност.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение то 19.04.2022 г., постановено по ЧНД № 3307/2022 г.
по описа на СРС, НО, 101 състав.
Определението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3