Р Е Ш
Е Н И Е
№ 449/01.11.2021 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на двадесет
и девети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Мария Ницова
при секретар Лазарова и с участието на прокурора Александрова
като разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 431/2021 г. по описа на Административен съд Монтана
Производството е по реда на чл.208 и сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Обжалва се решение № 36/17.08.2021 г., постановено по АНД № 668/2021 г. по описа на РС Монтана, с което е отменено наказателно постановление № 12 – 001854/27.05.2021 г. на директора на дирекция “Инспекция по труда” Монтана, с което на едноличен търговец Д.С.Л. с фирма „Д.Л.“, със седалище и адрес на управление ***.Стамболийски № 45, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.416, ал.1 във вр.с чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение чл.621, ал.1 във вр.с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
Касаторът, директор на Дирекция “Инспекция по труда” Монтана обжалва решението на съда. В касационната жалба и в с.з. чрез пълномощника юрк.Кръстева, моли същото да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано, иска да се потвърди наказателното постановление, като навежда доводи за неправилност на решението на въззивната инстанция.
Ответникът по касационната жалба, чрез пълномощника адв.Борисова, в писмена молба, моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда доводи относно неговата правилност, респективно доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Представителят на ОП Монтана, изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила решението на РС Монтана.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен, при което същата е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
За да постанови обжалваното решение, съставът на Районен съд Монтана е приел, че в административнонаказателното производство не е доказано, че дружеството е извършило нарушение във връзка с разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ, в хода на административното производство не са събрани и представени достатъчно доказателства, че лицето Асенка Лачкова Асенова е допусната да изпълнява трудови функции без да има сключен трудов договор. В производството е установено безспорно и по надлежния ред същата да е престирала работна сила в полза на дружеството, но не е установено същата да е била с прекратен трудов договор. Контролните органи са се възползвали и от дадената им възможност по чл.402, ал.1, т.3 от КТ“ да изискват от тях да декларират писмено факти и обстоятелства, свързани с осъществяването на трудовата дейност“, но не е безспорно установен факта на прекратяване на трудовия договор, т.к. лицето е било в срок на изпитване и към момента на проверката не му е връчена заповед за прекратяване на трудовия договор. Поради което, след като обсъдил всички установени факти и възражения на страните, правилно е постановил, че неправилно административнонаказаващият орган е приел, че е налице престиране на труд без сключен трудов договор. Правилно въззивният съд е приел, че наказващият орган не е доказал твърденията си за липса на трудово правоотношение с въпросното дружество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да се направи извод, че описаното административно нарушение е извършено от ответника.
Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на закона – релевираното с жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Касационният състав споделя изцяло мотивите на районния съд, за да постанови обжалваното съдебно решение, с което е отменено наказателното постановление, поради което не смята за необходимо да ги преповтаря в цялост. С оглед на направените в касационното производство възражения от касатора, както и за пълнота на мотивите, следва да отбележи следното:
Доводите в касационната жалба доводи не се подкрепят от събраните в производството доказателства, не кореспондират с изложеното от касатора твърдение, че е безспорно установено престиране на труд след прекратен трудов договор, този факт не е безспорно установен и не се подкрепя и от свидетелските показания в производството. Поради това настоящият касационен състав категорично не приема становището на касатора, че е налице безспорно установено административнонаказаното дружество да е извършило твърдяното нарушение.
Настоящият съдебен състав установява в рамките на служебна проверка по чл.218 АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила.
Предвид изложеното и основание чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 36/17.08.2021 г., постановено по АНД № 20211630200668/2021 г. по описа на РС Монтана.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: