Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260033 21.09.2020г. град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на деветнадесети
август две хиляди и двадесета година в открито
заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при
участието на секретаря Галина Младенова като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№429 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Велинградски
районен съд №13 от 17.01.2020г.
/погрешно в заглавната част на акта е посочена 2019г., което е техническа
грешка/, постановено по гр.д.№673/2019г.
по описа на същия съд, е признато за установено по предявения от „П.К.Б.“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Б.“ №49, бл.53Е,
вх.“В“ против Н.М. К., ЕГН-**********, с
постоянен адрес ***, иск с правно основание в чл.422 от ГПК във връзка с чл.240
от ЗЗД, че Н.М.К., с ЕГН-**********, дължи на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********,
сумата от 338.04лв, представляваща главница по договор за потребителски кредит
№********** от 21.01.2017г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда-28.02.2019г., като е отхвърлен иска за разликата над установения размер от
338.94лв и до претендираните 6650.08лв, за която сума е издадена заповед за изпълнение №126 от
05.03.2019г. по ч.гр.д. №239/2019г. по
описа на Велинградски районен съд.Със същото решение е осъдена Н.М. К. с посочен адрес и ЕГН, да заплати в полза
на „П.К.Б.“ ЕООД, с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление, на основание
чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 36.49лв, представляващи разноски в заповедното и в исковото производство.
Решението се обжалва с
въззивна жалба с вх.№806 от 13.02.2020г. подадена от ищеца „П.К.Б.“ ЕООД, в частта с която е отхвърлен предявения иск за претендираното
по договора за потребителски кредит договорно възнаграждение в размер на 1537.80лв
и в частта за неприсъдената главница от
1792.20лв, с доводи, че в посочените части обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Не се споделя извода
на исковия съд, че уговореното договорно
възнаграждение по ДПК №********** е
нищожно, като противоречащо на добрите нрави и на основание чл.26 ал.1
предложение 3-то от ЗЗД. Поддържа, че уговореният между страните годишен лихвен процент от 41.17% не е в
противоречие с добрите нрави, доколкото и в отношенията търговец-потребител
действа принципа на свободно
договаряне/чл.9 от ЗЗД/ като израз на желание и съгласие и със съдържанието на създадено по негова
воля правоотношение и въз основа на този принцип са уговорени размер на годишен
процент на разходите /ГПР/от 49.89% и годишен лихвен процент /ГЛП/ от 41.17%,
че потребителят се е съгласил с тази цена на кредита още на преддоговорен етап
с получения стандартен европейски формуляр и при необективиран от негова страна
отказ от договора.Счита, че ответникът позовавайки се на нарушаване на добрите
нрави е следвало да посочи кои конкретно добри нрави са нарушени, каквото
позоваване нямало.Излага се и съображение за многократно по-скъпия паричен ресурс на небанковите институции в
сравнение с този на банките,поради невъзможност ищецът да осъществява
влогонабиране, което водело до по-висок размер на същите с оглед на риска, който поемат да отпуснат
финансов ресурс на кредитополучатели, които не могат да получат такъв от
банките.Извежда се извода, че меродавна е пазарната цена на кредитите в
сектора, а не законната лихва, ограничена от разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК,
определяща максимален размер на /годишен процент на разходите/ ГПР, в чието
изчисляване участват и дължимите от потребителя лихви.Поддържа още, че уговорените ГЛП /годишен лихвен процент/ от
41.17% и ГПР от 49.89% съответстват на добрите нрави в потребителското кредитиране от небанкови
финансови институции и са в границите на посочените от БНБ лихвени проценти и
не им противоречат.Поддържа още, че няма пречка страните по договора за
потребителски кредит /ДПК/ да уговарят възнаградителна лихва или неустойка за
забавено плащане на паричните задължения над размера на законната лихва и
тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата
чл.10 ал.2 от ЗЗД. Поддържа, че една сделка противоречи на добрите нрави, ако с нея се
уговарят необосновано високи цени, неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, със
сделката се цели недобросъвестна
конкуренция, използва се монополно положение за да се наложи на другата
страна неизгодно условие. Счита, че при преценка за нарушени добри нрави следва
да се отчете характера на договора, неговата цел, задължението на кредитодателя да предостави
договорената сума в уговорения срок и възможността за разсроченото й връщане на
вноски и с лихва; че заплащането на възнаградителната лихва следва да се
съизмерява със стойността на отпуснатия заем, както и със срока за връщане и дали заемът е обезпечен. Счита,
че явната нееквивалентност между представената услуга и уговорената за това
цена води до нарушаване на принципа на добросъвестност.Повтаря се, че размера
на ГПР не надвишава максималния предвиден размер съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК
затова няма нарушение на добрите нрави, не се злепоставят интересите на
потребителя като икономически по-слабата страна.Моли да се отмени решението в
обжалваните отхвърлителни части и се постанови ново решение с което да бъде присъден размера на
договорната лихва от 1537.80лв, както и размера на непогасената главница от 1792.20лв
Няма постъпил отговор
на въззивната жалба от насрещната по спора страна.
Няма ангажирани
доказателства от страните пред въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК.
Пазарджишкият
окръжен съд при условията на чл.269 ал.1 от ГПК провери валидността и допустимостта
на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във
въззивната жалба на „П.К.Б.“ ЕООД и за да
се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание в чл.422 от ГПК във връзка с чл.9 и следващите от Закона за
потребителския кредит.
В исковата си
молба против Н.М.К., с ЕГН-********** ***, ищецът „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“Б.“ №49, бл.53Е, вх.“В“ се
твърди, че дружеството предявява настоящия установителен иск на основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.415
ал.1 от ГПК относно вземанията му като заявител против Н.К. в размер на
6650.08лв,представляаващо неизплатено парично задължение по договор за
потребителски кредит №**********,като вземането на кредитора произтича от
ключен между страните договор за потребителски кредит с посочения номер от
21.01.2017г., с кредитор ищцовото дружество и длъжник ответницата при следните
параметри- сума по кредита от 3500лв, срок на кредита от 36месеца,размер на
вноската 170.78, годишен процент на разходите /ГПР/ от 49.89%, годишен лихвен
процент 41.17%, лихвен процент на ден 0.11% или общо задължение по кредита от
6148.08лв. Твърди се, че по избран и закупен пакет допълнителни
услуги-възнаграждение от 3164.04лв, размер на вноската по закупения
пакет-87.89лв или общо задължение по кредита
и по пакета от допълнителни услуги-9312.12лв, общ размер на
вноската-258.67лв и дата на погасяване
7-ми ден от месеца.Като неразделна част от договора за потребителски
кредит /ДПК/ били Общи Условия/ОУ/,предадени при подписването на договора и с
които длъжникът се е запознал внимателно преди подписването на договора, приел
ги е без забележки и се е задължил да ги
спазва, за което се подписва/декларация
т.А/.Твърди се, че съгласно Декларация т.Г на потребителя е предоставен
на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация
във формата на Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ въз основа на който и
дадени разяснения от кредитен експерт потребителят преценява доколко предлагания ДПК съответства на неговите
възможности и финансово състояние, като същото се отнася и за допълнителния
пакет услуги, за който при желание от потребителя се подписва споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги/СППДУ/. В т.V
„Допълнителни възможности за клиента“ от договора било записано, че
потребителят е пожелал с част от отпуснатия кредит да бъдат рефинансирани други
задължения към същия кредитор, едното в размер на 1000лв и второ в размер на
1424.02лв или е извършено вътрешно рефинансиране в общ размер на 2424.02лв. Твърди, че
кредиторът изпълнява точно и в срок задълженията си по договора като на 23.01.
2017г. превежда остатъчната парична сума в размер на 1075.98лв по посочена от
потребителя банкова сметка,*** кредита е от 3500лв.Твърди се, че на
30.11.2017г. потребителят Н. М.К. подала
заявление за промяна на погаситения план с отлагане на 1 погасителна вноска, като на 17.12. 2017г. е подипсан между страните
анекс №1 за договорено отлагане на погасителна вноска №9 със заплащането й в
края на погасителния план, като е съставен нов коригиран погасителен
план,погасителните вноски се коригиран от 36 на 37бр,с ГПР от 47.34% и с непроменени
останали клаузи. Твърди се, че потребителят е
направил само 10 пълни погасителни вноски, последната на дата
07.02.2018г. след изпадането си в забава, като на основание чл.12.3 от ОУ при
просрочена с повече от 30дни месечна погасителна вноска, договорът става предсрочно
изискуем без да се изпраща на
потребителя уведомление, в резултат на което договорът бил прекратен от страна
на кредитора на 03.04.2018г., за което на потребителя било изпратено
уведомление. Твърди се, че предсрочната изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, за което длъжникът бил уведомен.Твърди се, че към
момента размерът на погасеното от потребителя К. задължение по ДПК е в общ
размер на 2836лв,като с плащанията е погасен номинала от заема в размер на
2662.04лв.За погасяване на лихвите за забава по кредита /равна на основния
лихвен процент плюс 10 % годишно/ е отнесена сумата от 73.94лв и 100лв отнесени
за начислени такси по тарифата за разноски по извънсъдебното и съдебно събиране
на кредита. Твърди, че потребителят ответник дължи на кредитора сумата от 6650.08лв по ДПК представляваща
неизплатено парично задължение.Тъй като потребителят чрез надлежно отправено
искане е поискал да му бъде отпуснат кредит, и кредиторът е удовлетворил
искането и е отпуснал кредита при което потребителят не се е отказал от
договора в срок от 14 календарни дни, а е усвоил предоставената му в заем сума, и се е съгласил да получи сумата по
посочените параметри, бил е наясно с
общата дължима сума която трябва да върне както и с правото си да се откаже от
договора.Твърди се, че предвид неизпълнението
на договорното задължение кредиторът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, заведено в
РС-Велинград, по което е образувано ч.гр.д.№239/2019г. и е издадена заповед за
изпълнение,като поради ненамирането на длъжника, на заявителя е указано да
предяви иск за установяване на вземането си на 28.05.2019г. Моли ищецът „П.К.Б.“ ЕООД да се приеме за
установено съществуването на вземане в
полза на „Профи Кредит“ Б.“ ЕООД срещу длъжника Н.М.К. в размер на
6650.08лв,представляваща неизплатено парично задължение по договор за
потребителски кредит №**********, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението ведно с присъждане на разноските за исковото и за
заповедното производство.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Н.К., в който не се оспорва
факта, че е получила от дружеството
сумата от 3500лв, като с част от тази
сума погасила стари задължеиня към дружеството.Признава, че е върнала на
кредитора си сума от 2836лв.Счита, че договора за потребителски кредит е
недействителен като се визира т.10 от ал.1 на чл.11 от ЗПК, поради липса на
разписана ясна методика за формиране на годишния процент на разходите /ГПР/-кои
компоненти са включени в него и как се формира процента от 49.89 на ГПР и че
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са посочени всички разходи,които
дължникът следва да направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.Посочва
,че ГПР
изразява общите разходи по
кредита,настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи,комисионни,възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими
на посредниците за сключване на договора),изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.Твърди се, че в договора тези
обстоятелства липсват,че съставните елементи на методиката не са били ясни нито
към момента на сключване на договора нито към настоящия момент и остават неизвестни
с което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира по начин, че да завиши цената на кредитния ресурс
в ущърб на потребителя и по този начин неоснователно да се обогати. Не ставало
ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи
доколкото в погастелната вноска се включвало изплащането на задължение по
споразумение за допълнителни услуги, с което се оскъпява кредита.За
възнаградителната лихва и за пакета допълнителни услуги се поддържа, че същите
са недействителни тъй като уговорения размер на възнаградителната лихва
противоречи на добрите нрави тъй като същата надвишава три пъти законната лихва. По отношение на
възнаграждението за закупения пакет от
допълнителни услуги в размер на 3164.04лв, се твърди, че същото е прекомерно и
не отговаря на изискванията на закона, доколкото предоставените за тази
цена услуги не са изчерпателно изброени
в ДПК, не е формирана цена за всяка от услугите по отделно,нарушен е чл.10а
ал.4 от ЗПК, не е посочено на всяко конкретно действие,за което се събират
такси или комисионни и размера на
съответната такса или комисионна в приложения ДПК; че в противоречие с
чл.10а ал.4 от ЗПК за различните видове
допълнителни услуги е определено общо
възнаграждение за плащане, платимо предварително, с което нарушен принципа на
добросъвестност и справедливост при договарянето, които изискват потребителят
да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не за хипотетично
ползване на такава.Посочената клауза от договора се квалифицира като
неравноправна по смисъла на ЗЗП и касаеща задължение за потребителя да
заплати възнаграждение на кредитора за ППДУ
/предоставен пакет от допълнителни услуги/ в размер на 3164.04лв. Излага се и
аргумент, че е нарушена и нормата на чл.19 ал.4 от ЗПК като тези услуги
представляват услуги по управлението на кредита и същите следва да бъдат
включени в ГПР, съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК.Счита ответникът уговорката за
заплащане на възнаграждение за пакета за нищожна -нарушени чл.10 ал.2
предл.второ и чл.10а ал.3 и ал.4 от ЗПК. Излага се и довод за ненастъпила
предсрочна изискуемост на кредита, представляващо изменение на договора,която
може да настъпи само с волеизявление на една от страните, а датата на
настъпване на предсрочната изискуемост играе роля на падеж.Предвид
неуведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост се поддържа, че
такава не е налична в случая и която да е настъпила преди подаването на
заявлението като се цитира съдебна
практика за приложимостта на т.18 на ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по
тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Посочва се, че по начина, по който е посочена
глобално сумата от исковата молба същата включва главница,лихви, такси и
други.Моли да се отхвърли исковата претенция.
Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Установява се
от доказателствата по делото, че въз основа на направено от потребителя Н.М.К. *** искане за отпускане на
потребителски кредит „Профи кредит
стандарт“ и подписан Стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и на допълнителна преддоговорна информация, представляваща
приложение към СЕФ за предоставяне на информация за потребителските кредити, на
21.01.2017г. е подписан между страните договор за потребителски кредит „Профи
Кредит Стандарт“ №**********, по силата на който кредитодателят „П.К.Б.“ ЕООД предоставя
на потребителя Н.М.К., потребителски
кредит в размер на 3500лв за срок от 36месеца или до 21.01.2020г., /тоест, към
настоящия момент е изтекъл крайния срок на действие на договора/, при размер на
месечна вноска по кредита от 170.78лв, с ГПР от 49.89% и годишен лихвен процент
от 41.17%, при лихвен процент на ден от 0.11% заедно с избран и закупен пакет
от допълнителни услуги срещу възнаграждение, платимо от потребителя в размер на
3164.04лв /или това задължение представлява 90% от стойността на отпускания
кредит/, с размер на вноската по закупения пакет от 87.89лв или общо задължение
по кредита и по пакета в размер на 9312.12лв и общ размер на вноската от
258.67лв.Съгласно двустранно подписаното споразумение за предоставане на пакет
от допълнителни услуги /СППДУ/, предоставяните услуги се изразяват в -т.1.Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, без никаква допълнителна
конкретизация; т.2.Възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, също без допълнителна в споразумението информация; т.3.Възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски; т.4.Възможност за
смяна на дата на падеж и т.5.Улеснена процедура за получаване на допълнителни услуги, също
без каквато и да било конкретизация на последните три от предоставяните услуги,
условия за заплащане на всяка една от тях и други. Срещу така описаните и
неконкретизирани услуги потребителят дължи в полза на кредитора възнаграждение,
ставащо според споразумението незабавно изискуемо от момента на подписването му,
при уговорено съгласие да бъде изплащано разсрочено за срока на действие на ДПК на равни месечни погасителни вноски и добавено към
месечните вноски за погасяване на главницата. Уговорено е още, че 15% от
възнаграждението по пакета, но не повече от 300лв или 10.55% в случая от общия
размер на възнаграждението, се калкулират като разходи за предоставената услуга
по т.1-приоритетно разглеждане само на искането за отпускане на потребителсикя кредит без конкретизация
на срока, в който следва да стане това приоритетно разглеждане-примерно за
1час, за 5часа, 8часа, 24часа, или един ден, два дни или повече дни и без
яснота за срока, в който кредиторът е длъжен след одобряване на искането и
сключване на договора реално ще изплати на потребителя искания кредит. Според приложените Общи условия на „П.К.Б.“
ЕООД към договора за потребителски кредит при поискан и избран да закупи
ПДУ от потребителя, приоритетното разглеждане и изплащане на потребителския
кредит се изразява в това,че този потребител ще получи приоритетно разглеждане
на искането за отпускане на кредит и изплащане на отпусната сума преди ДПК
без закупен пакет от допълнителни услуги и без никаква повече яснота, разяснения
и конкретика /т.15.1/. В т.15.2 „Отлагане на вноски“ е посочено единствено, че
при срок на договора от 36месеца могат
да се отложат до 6 погасителни вноски,които обаче са дължими и платими в пълен
размер в края на погасителния план, тоест
срока на договора не се удължава, а плащанията само се преструктурират чрез
отлагането им, но задължително в рамките на същия период от време на действие
на ДПК /т.15.2.4./. За намаляването на погасителните вноски до 6 броя /т.15.3/
е посочено, че важи за целия срок на действие на договора, като намалението
може да достигне до 75% размера на всяка от допустимия брой вноски,като размера
на всички погасителни вноски следва да бъде заплатен в пълния им размер до края на погасителния
план. Отново няма опция за евентуално увеличаване срока на действие на
договора, като намалените вноски следва да бъдат заплатени в техния пълен
размер до края на действието на договора /т.15.3.5/. По отношение промяната на
датата на падежа, последната става с подписване на допълнително споразумение, но
пак в рамките на срока на договора, а за услугата „улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства“, е посочена общо и няма конкретизация относно размера на
допълнителните средства, които могат да му бъдат отпускани, при какви условия се
отпуска, предвижда ли се намалена лихва
или облекчени условия по кредитиране на потребителя като лоялен клиент на дружеството,
предвижда ли се приоритетно разглеждане и отпускане на искането и условията за
това, както и в какъв срок ще се изпълни тази улеснена процедура и какви действия
от страна на потребителя изисква, както и какви са задълженията на кредитора в
тази връзка. За услугата отлагане на определен брой погасителни вноски,
кредиторът поставя следните условия на потребителя- дългосрочна неработоспособност
на кредитополучателя или на друго лице,участващо с доходите си в домакинството,
започнала най-рано от деня на подписването на ДПК и продължаваща повече от
3седмици; прекратен трудов договор на кредитополучателя или на другото лице;
неплатен отпуск на кредитополучателя повече от 10дни; загуба или повреда на
имущество на кредитополучателя в
резултат на бедствие-пожар, наводнение и други подобни; смърт на лице,
участващо с доходите си в домакинството на кредитополучателя; задължение на
работодател към кредитополучателя или към другото лице; намаляване на работното
време и на работната заплата на кредитополучателя; други причини. Установени са
от кредитора изключително многобройни писмени документи, които следва да
представи потребителя за да удостовери изброените по-горе обстоятелства, без
какъвто и да било ангажимент от негова страна /на кредитора/ в подпомагане на
потребителя за снабдяването им-лекарско заключение, показващо времетраенето на
неработоспособността, като в хипотеза на трайна неработоспособност това се
установява и с ЕР на ТЕЛК което едва ли би се издало в рамките на 25дни от
падежа на погасителната вноска /т.15.2.2/; документ потвърждаващ регистрацията
в бюрото по труда; заповед за уволнение, споразумение за прекратяване на трудов
договор или друг документ доказващ прекратяването на трудовото правоотношение /
в хипотеза на отказ на работодателя да издаде препис от такъв документ или при
незаконно задържане на трудовата книжка на работника-потребител/; документ от
работодател за намаляване на трудовото възнаграждение или забавяне на неговото
плащане /също в хипотеза на отказ да се издаде от последния такъв документ/; смъртен
акт и удостоверение за наследници; документ, доказващ наличието на
застрахователни щети /в хипотеза при отказ на застрахователя да издаде такъв
документ поради оспорване на настъпило конкретно застрахователно събитие и
настъпили от него застрахователни щети/.
В ДПК са
предвидени клаузи за предсрочно погасяване на кредита от страна на потребителя,
право на отказ от ДПК без заплащане на обезщетение или неустойка в срок от 14 календарни
дни от датата на сключване на договора, уговаряне изплащането на
възнаграждението по закупения пакет допълнителни услуги да се разсрочи във времето и да се погасява
от кредитополучателя като част от погасителните вноски и в рамките на погасителния
план; изплащане на кредита на равни месечни погасителни вноски. Предвидена е лихва
за забава в размер на ОЛП +10% годишно при просрочено плащане на месечна вноска;
автоматична предсрочна изискуемост при неплащане с повече от 30дни на една
месечна вноска, без уведомяване на потребителя, при дължими остатъчни и
непогасени вноски по погасителния план,включващи и възнаграждението при закупен пакет от
допълнителни услуги, лихва за забава и такси /т.12.4/. В приложения към договора
погасителен план е посочен както общия размер на всяка месечна погасителна
вноска така и перата, от които е формирана-част от главница, част от договорна
лихва, размер на вноската по закупен пакет от допълнителните услуги,размер на
вноската по кредита и общ размер на месечната вноска.
Установява се,
че 28.02.2019г. пред Велинградски районен съд е инциирано от кредитора „П.К.Б.“
ЕООД заповедно производство с искане да бъде издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК срещу потребителя-длъжник Н.М.К. за парично
вземане от 6650.08лв,представляващо главница-неизпълнено задължение по ДПК
№********** от 23.01.2017г., като са изложени обстоятелства, че ищцата е
направила само 11 погасителни вноски, като е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №126 от 05.03.2019г. по ч.гр.д.№239/2019г. с която
Велинградският районен съд е разпоредил на длъжника да заплати на кредитора
посочената сума ведно със законната лихва, считано от 28.02.2019г. до изплащането
на вземането, както и разноски от 133лв за държавна такса и 50лв юрисконсултско
възнаграждение. В законния срок е
постъпило възражение по чл.414 от ГПК от
длъжника срещу заповедта за изпълнение и заявителят е предявил иска си по
чл.422 от ГПК в указания му от заповедния съд едномесечен срок за установяване
на вземането си.
Тази фактическа обстановка възприе
съдът.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Постановено е
от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност,
по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за
кредитора да установи съществуването на вземането си което има срещу
неизправния длъжник и за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
По същество
въззивната жалба е частично основателна предвид новонастъпили в хода на
производството обстоятелства, а именно изтичане на крайния срок за която е
сключен процесния договор за потребителски кредит, а именно на дата
23.01.2020г., което няма как да може да бъде съобразено от първоинстанционния
Велинградски районен съд при постановяване на решението си след приключени пред
него устни състезания по делото на 17.12.2019г.
Въззивният съд
напълно споделя доводите и мотивите на първоинстанционния съд, изложени към
обжалваното решение и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.
В допълнение
на същите и във връзка с претендираната с въззивната жалба договорна лихва от
1537.80лв, както и главницата по кредита, /която представлява предоставения размер на кредита
от 3500лв/, в размер на неприсъдената част от 1792.20лв, следва да се отбележи
и следното:
По отношение
характера и естеството на пакета допълнителни услуги / на стойност от
3164.04лв/, това са в същност всички онези дейности, които пряко и
непосредствено са свързвани както със сключването на договора за потребителски
кредит, така и с усвояването и с
управлението на кредита, така и с неговото пряко изпълнение. По начина
по който са уговорени услугите и дейностите свързани с тях, същите поставят потребителя в безизходица и в неравностойно и неравноправно положение
спрямо кредитора. Потребителят изобщо не е на ясно към кой момент кредиторът ще изпълни задължението
си да му предостави уговорения кредит.
Срок за предоставянето му в договора липсва. Такъв липсва и в ОУ. В ДПК няма клауза която да задължава
кредитора в определен или определяем срок да преведе сумата по кредита на
потребителя, отчитано от момента на сключване на договора- един ден, два дни,
седмица, две или месец и така нататък, тоест за потребителя няма никаква
гаранция кога фактически ще получи кредита, който така му е необходим. Както се
посочи, в Общите условия, в т.3 „Сключване
и отпускане на кредит по ДПК“ също липсва обвързване на кредитора с определен
срок за предоставяне на заемната сума. Препращането към неизвестни за
потребителя вътрешни правила на кредитора във връзка с отпускането на кредита е
недопустимо /т.3.3 от ОУ/. Точка 3.5 от ОУ също не дава ясен и еднозначен
отговор на този въпрос, като срок и време на превода на заема, като само е
уточнено, че това се извършва след сключването на договора, без ангажимент от
кредитора изрично да посочи някакъв
определен или определяем срок на изпълнение на транзакцията си. Следователно
той /потребителят/ е принуден под натиска на така поставените от кредитора
неопределени, неопределяеми и неясни
условия формално да подпише споразумението за предоставяне на пакета от
допълнителни услуги и незабавно да се
задължи с още едно задължение за възнаграждение по пакета в размер доближаващ
размера на неотпуснатия му все още заем,
само и само да бъде разгледан неговия договор
приоритетно. Но и при това условие срокът за превода на заема е неясен, защото
не става ясно в какъв срок ще бъде
разгледано искането му за кредит по реда
на прокламираното от кредитора приоритетно разглеждане, в какъв срок след
разглеждането кредиторът реално ще преведе заемната сума, при положение, че на
него /на кредитора/ вече му е гарантирана сумата /възнаграждението за пакета допълнителни
услуги/ станала автоматически изискуема с факта на подписването на
споразумението /виж съдържанието на СППДУ-/виж постановките преди §1 от
СППДУ-л.25/. Както се посочи, в т.15.1 от ОУ е предвидено пестеливо от
кредитора, че единствен бонус за потребителя при приоритетно разглеждане на
ДПК/договора за потребителски кредит/ с подписано СППДУ, е това да стане преди
другите ДПК без закупен ПДУ. И в този случай, кредиторът не поема ясни и
конкретни задължения по превода на заема и срока в който да стане това. Това са
типичните неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 ал.2 т.3 и следващите от
ЗЗП, когато клаузата в договора или в ОУ поставя изпълнението на задълженията на търговеца или
доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от
неговата воля чрез което в същност е налице уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.Това са онези типични неравноправни клази в ДПК,
които поставят потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора тъй като предоставят
незабавно права за кредитора /настъпила незабавна изискуемост на вземането за
възнаграждение за пакета/, считано от момента на сключването му и то в размер,
доближаващ размера на все още неотпуснатия кредит, и без изобщо да е предоставена към този момент дори
една единствена услуга по пакета, а само
поради факта на желанието за потребителя да разполага и да има в наличност този
пакет от услуги. Вземането на кредитора за възнаграждение за пакета услуги е станало
незабавно изискуемо дори и без да се
стигне до реално позване на тези услуги, което в най-чистия си вид представлява
по същество допълнителна скрита печалба
за кредитора, с която той се и обогатява за сметка на потребителя и поради
факта, че плащането й е разсрочено за целия срок на действие на договора и
представлява част от месечната погасителна вноска. Освен това налице е пълна
неопределеност и неопределяемост на характера и вида на отделните услуги, нито конкретизирана
по размер тяхната индивидуална цена като възнаграждение за услугата и прикрива размера на таксите или
не ги определя ясно за услугите, които той следва да извърши за потребителя,
поставяйки ги единствено под общ знаменател като обща стойност на пакета без
никакви подробности и разбивки за цената на всяка една отделна услуга. Нарушена
е и императивната разпоредбата на чл.143 ал.2 т.19 от ЗЗП защото в същност
клаузите не
позволяват на потребителя реално и точно да прецени икономическите последици от
сключването на договора. Както се посочи, със заплащаното възнаграждение кредитът фактически се оскъпява почти двойно, което е недопустимо както поради
нарушаване на добрите нрави от една
страна, а от друга страна примерно за така наречената улеснена процедура за
отпускане получаване на допълнителни парични средства, тя остава напълно неясна
дори и при тълкуването й за това колко, какви, при какви условия, на какви
изисквания следва да отговаря потребителя за да може да се възползва, дали
условията за кандидатстване за нея са по-облекчени отколкото за първоначалния
заем. Няма абсолютно никаква информация за тези обстоятелства в резултат на
което потребителят е несъмнено потърпевш и е поставен в крайно неравностойно
положение спрямо кредитора като икономически по-слабата страна в облигационното
правоотношение. От друга страна, по отношение на възможностите за отлагане на определен брой погасителни вноски или за
намаляване на определен брой погасителни вноски също липсва яснота за какъв период
от време е възможна тази отсрочка, с отсроченият срок удължава ли се срока на действие
и изпълнение на договора или не. В случая, по договора такъв „бонус“ за
потребителя няма, /въпреки че си заплаща изцяло възнаграждението по пакета
почти равно на размера на кредита/ и не се предвижда, защото както се посочи съгласно чл.15.2.4 и чл.15.3.5. от ОУ, всички вноски независимо
от разсрочването или отлагането им във времето, като краен резултат следва да са
безусловно платени до края на
погасителния план, тоест ефектът за потребителя е почти никакъв. Промяната на датата на падежа
също не е уговорена да следва и да продължава и след изтичане на първоначалния срок
на договора. Налага се извода, че дори да има някакво вътрешно преструктуриране
на плащанията на вноските или тяхното отлагане или промяна на падежната дата,
всичките плащания следва безусловно да приключат като цяло до края на срока на
действие на ДПК, уговорен между страните и съгласно утвърдения погасителен
план, при което за потребителя реално нищо не се променя, а за сметка на това
кредиторът получава допълнителен солиден бонус /възнаграждение за пакета
допълнителни услуги/ в размер, почти
равен на размера на кредита, на практика
без реално да е направил абсолютно никакви допълнителни разходи по кредита,
включително и по отношение на твърдяния допълнително необходим човешки и
финансов ресурс или поне такива данни няма посочени в СПДУ или в ОУ, като
основание за определяне на конкретния
размер на възнаграждението за всяка услуга. В този смисъл уговорката за
заплащане на възнаграждение за предоставения пакет от допълнителни услуги е
неравноправна и нищожна, поради което такова възнаграждение не се следва на
кредитора.
По въпроса
за дължимостта на договорната лихва, начислена въз основа на фиксиран годишен
лихвен процент от 41.17%, следва да се
отбележи, че нарушението на добрите
нрави чрез посочената клауза в случая е явно и не се нуждае от допълнителен
коментар. Независимо прокламираната свобода на договаряне, важен и основен
фактор в отношения търговец-потребител е залегналото основно начало в ЗЗП, че
потребителят е икономически по-слабата и то значително по-слабата в търговските
отношения страна по сключения договор за потребителски кредит.Затова и
законодателят, включително и с транспонираната директива в ЗЗП- предоставя
засилена правна защита на потребителя за сметка на тръговеца поради явната неравнопоставеност в отношенията. В
случая ограничението на свободата на волята на страните са добрите нрави, които
са неписани правила, но същевременно са трайно установили се правила, непосредствено
свързани със справедливостта, добросъвестността и нормалното развитие на обществените отношения.Трайната и
последователна съдебна практика приема, че нарушаването на добрите нрави по
смисъла на чл.26 ал.1 предл.3-то от ЗЗД е налице именно тогава,когато се нарушава правен
принцип.Като основен принцип се сочи добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения, а целта на
неговото спазване, както и принципа на справедливостта е да се
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка към
другата.Налице е явно несправедливо облагодетелстване на търговеца за сметка на
потребителя в хипотеза когато размера на договорната лихва клони повече към
максималния размер на ГПР/50%/, отколкото към размера на законната лихва,
който е 10% или поне до 3пъти законната
лихва.Превишението е в пъти повече от размера на законната лихва, доколкото
размера на уговорения лихвен процент е повече от 4 пъти /41.17%/ законната
лихва, който е приет за периода на действие на договора от 36месеца, което
категорично нарушава добрите нрави. В тази връзка не се споделят доводите
изложени във въззивната жалба за
значително по-големия риск за кредитора при отпускане на кредит без да е
банкова институция и многократно по скъпия паричен ресурс на небанковата
институция, за които заявени твърдения не са представени от търговеца каквито и
да било писмени доказателства, или разчети, извлечения, съпоставки, статистики
и други, които да удостоверяват по положителен начин и да доказват несъмнено
тези техни твърдения.
Предвид
изложеното и констатираните неравноправни и нищожни клаузи, кредиторът следва
да получи единствено чистата сума по кредита-главницата, доколкото всички други
претенции се явяват неоснователни и не се дължат по-изложените по-горе
съображения-възнаграждението по пакета от допълнителни услуги и договорната лихва, като всички заплатени от
кредитополучателя суми следва да се отнесат към погасяване на главницата по
кредита-отпуснатия в заем паричен потребителски кредит от 3500лв, предвид и на
изтичането на срока на действие на договора за кредит при което въпросът за
настъпването или ненастъпването на предсрочната изискуемост не стои на дневен
ред и не следва да се обсъжда. От тази сума /главницата от 3500лв/, следва да
се приспадне внесената сума от потребителя за погасяване на кредита в размер на
2836лв / цялата сума, следва да се отнесе към погасяване на главницата,
доколкото други валидни и признати задължения по кредита потребителят няма/ или
остава да дължи главница от 664лв. С постановеното първоинстанционно решение
исковата молба за главницата е уважена за размера на 338.94лв или предвид
изтичането на крайния срок на действие на договора, следва да бъде присъдена и
разликата до 664лв или сумата от 325.06лв ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението, като останалите претендирани с въззивната жалба суми, същите следва да се
отхвърлят, тоест, в останалата
отхвърлителна част първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено. Следва изрично да се отбележи и това, че искът за главницата по
договора за потребителски кредит представлява претенция единствено за чистата стойност
на кредита, който е предоставен в заем, респективно подлежаща на връщане, като останалите
вземания по кредита нямат такъв характер, /на главница по кредита/, а същите се
индивидуализират по друг начин- договорена възнаградителна лихва, начислявана
върху отпуснатия кредит, размер и период; възнаграждение по СППДУ-размер и
период; обезщетение за мораторна лихва за забава, размер и период; такси по Тарифата за извънсъдебно
събиране на вземането, размер и период;
неустойка, размер и период и други.
При този
изход на делото в полза на дружеството-жалбоподател, за заповедното и за исковото
производство ще следва да се присъдят допълнително разноски от общо 18лв/ или
по 9лв. за всяко от двете производства/ съразмерно с уважената част от претенцията,
а за въззивното производство още разноски от 11.40лв.
Водим от
горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ решение на Велинградски
районен съд №13 от 17.01. 2020г.
постановено по гр.д.№673/2019г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА С КОЯТО Е
ОТХВЪРЛЕНА претенцията на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.С., бул.“Б.“ №49, бл.53Е, вх.“В“ против Н.М. К., ЕГН-**********, с постоянен адрес ***, по
иск с правно основание в чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, за
признаване за установено, че Н.М.К., с ЕГН-**********, дължи на „П.К.Б.“ ЕООД,
ЕИК *********, сумата над установения /присъдения/ размер от 338.94лв и до
претендираните 664лв или за разликата 325.06лв/триста двадесет и пет лева и
шест стотинки/, представляваща главница по договор за потребителски кредит
№********** от 21.01.2017г. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда-28.02.2019г.,
за която сума е издадена заповед за
изпълнение №126 от 05.03.2019г. по
ч.гр.д. №239/2019г. по описа на Велинградски районен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по предявения от „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.С., бул.“Б.“ №49, бл.53Е, вх.“В“ против Н.М. К., ЕГН-**********, с постоянен адрес ***, иск
с правно основание в чл.422 от ГПК във връзка с чл.240 от ЗЗД, че Н.М.К., с
ЕГН-**********, дължи на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 325.06лв /триста
двадесет и пет лева и шест стотинки/, представляваща разликата над установения /присъдения/ размер от 338.94лв /триста тридесет и осем
лева и деветдесет и четири стотинки/ и до претендираните 664лв /шестстотин
шестдесет и четири лева/, представляваща
главница по договор за потребителски кредит №********** от 21.01.2017г. ведно
със законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда-28.02.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение №126 от
05.03.2019г. по ч.гр.д. №239/2019г. по
описа на Велинградски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решение на Велинградски
районен съд №13 от 17.01.2020г.
постановено по гр.д.№673/2019г. по описа на същия съд, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ОТХВЪРЛИТЕЛНА
ЧАСТ.
ОСЪЖДА Н.М. К., ЕГН-**********, с постоянен адрес ***, да заплати в полза на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.С., бул.“Б.“ №49, бл.53Е, вх.“В“, допълнителни разноски
за заповедното и за исковото първоинстанционно производство в общ размер на
18лв/осемнадесет лева/, а за въззивната инстанция разноски в размер на 11.40лв/единадесет лева
и четиридесет стотинки/ съразмерно с уважената част от претенцията.
На основание чл.280
ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове:1. 2.
.