Решение по дело №251/2018 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 208
Дата: 12 октомври 2018 г.
Съдия: Пламен Иванов Пенов
Дело: 20184300500251
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   

гр. Ловеч, 12.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ловешкият окръжен съд, в публично заседание на двадесет и първи септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ИВАНОВ

 

ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

 

при секретаря Даниела Кирова, като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д. № 251 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

 

С решение № 51/06.03.2018 г., постановено по гр.д. № 176/2017 г. на РС – Троян, са отхвърлени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, предявени от „Велде България“ АД против „ВиК - Стенето“ ЕООД за получени без основание на следните суми: 18 045 лв. – по фактура № **********/30.09.2013 г. и 19 165,66 лв. – по фактура № **********/30.12.2013 г. С решението съдът се е произнесъл по отговорността за разноските, като осъдил Велде България“ АД да заплати на ВиК - Стенето“ ЕООД сумата 3 807,01 лв.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Велде България“ АД, в която са направени оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се до съществено нарушение на съдопроизводствните правила и неправилно приложение на материалния закон. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове, частично или в пълния претендиран размер.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия ВиК - Стенето“ ЕООД е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се дава становище за нейната неоснователност, като се излагат доводи за липса на релевираните нарушение на съдопроизводствните правила и за правилно приложение на материалния закон.

Въззивникът взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Д., който поддържа жалбата, излага съображения за нейната основателност, като освен доводи за неправилност, навежда и такива за недопустимост на атакувания съдебен акт. Същият моли за обезсилване на обжалваното решение, а при евентуалност – за неговата, за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноските по делото. В представени по делото писмени бележки доразвива съображенията си за основателност на въззивната жалба.

Въззиваемият ВиК - Стенето“ ЕООД взема участие в съдебното заседание лично и чрез процесуалния представител по пълномощие адв. К., който оспорва жалбата, навежда съображения за нейната неоснователност и моли за потвърждаване обжалваното решение и присъждане на разноските по делото. Същият счита, че при евентуално обезсилване на съдебното решение и приемане на исковата молба за разглеждане от окръжен съд като първа инстанция, разноски по делото не следва да се присъждат. В представени по делото писмени бележки доразвива съображенията си за неоснователност на въззивната жалба.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно. Извършвайки проверка за неговата допустимост в обхвата по чл. 269 ГПК, съдът намира същото за недопустимо по следните съображения:

В исковата молба са наведени твърдения, че налице договорни отношения между страните за осъществяване на услуги по приемане, отвеждане и пречистване на отпадъчни води срещу възнаграждение, платимо периодично въз основа на издадени фактури и определяемо по единични цени за кубически метър. От ищеца се поддържа, че платил на ответника сумите по две фактури и че начислената по тях цена не съответства на договорената такава. Според ищеца общият размер на неоснователно начислените суми, платени без основание, е 37 210,66 лв. (18 045 лв. – по едната фактура и 19 165,66 лв. – по втората). При тези твърдения е поискано присъждане на платените от ищеца неоснователно начислени суми по двете фактури, като се поддържа, че е липсвало основание за плащането им на ответника.

Периодичните платежи произтичат от единен правопораждащ факт, представляват повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи и падежът им настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни, а плащанията еднакви (ТР-3-11-ОСГТК). Когато се претендират суми въз основа на няколко фактури, било като неплатени на договорно или платени на извъндоговорно основание (надплатени или дадени при последващо отпадане на основанието), цената на иска се определя в зависимост от това дали плащанията са осъществени във връзка с един общ правопораждащ юридически факт (сделка) или всяко от тях произтича или е обусловено от наличието, респ. от липсата на конкретно облигационно правоотношение. В случая плащанията по двете фактури касаят месечни начисления на суми като периодично платими цени на услуги по договор, за които се твърди недължимост, а с оглед на това връщането сумите се претендира с обща искова молба. Ето защо цената на иска ще следва да се определени според правилото на чл. 69, ал. 1, т. 6 ГПК - от сбора на сумите. Конкретният такъв се равнява на 37 210,66 лв., поради което искът се явява родово подсъден на окръжен съд като първа инстанция (чл. 104, т. 4 ГПК). Изложените съображения са в съответствие с тези, в определение № 359 от 30.07.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1663/2018 г., I т. о., постановено по идентичен спор между същите страни.  

Родова подсъдност е положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Същевременно страната може да направи възражение за родова неподсъдност на делото до приключване на производството във втората инстанция (чл. 119, ал. 1 ГПК). Такова възражение е направено от въззивника в откритото съдебно заседание по настоящето дело. Възражението се явява основателно, с оглед изводите за определяне цената на иска и родовата му подсъдност на окръжен съд като първа инстанция. Като постановено при липсата на положителна процесуална предпоставка, обжалваното съдебно решение е недопустимо и следва да се обезсили (чл. 270, ал. 3 ГПК). Тъй като основанието за обезсилване е неподсъдност на спора, делото следва да се изпрати на компетентния съд (чл. 270, ал. 3, изр. 2 ГПК). Предвид цената на иска (37 210,66 лв.) и седалището на ответника (гр. Троян), ОС Ловеч се явява родово и местно компетентен да разгледа спора по същество (чл. 104, т. 4 и чл. 108, ал. 1 ГПК).

При това положение след влизане в сила на настоящето решение и доколкото делото се намира в ОС Ловеч, последното следва да се докладва на председателя на съда за образуване на ново дело и разглеждането му от същия съд като първа съдебна инстанция.

При този изход на делото (липсва на прекратяване на исковото производството или произнасяне по съществото на материалноправния спор) относно направените от страните разноски ще следва да се произнесе компетентният да разгледа спора съд, съобразно правилото на чл. 78 ГПК,

Водим от горното и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 2 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА № 51/06.03.2018 г., постановено по гр.д. № 176/2017 г. на РС – Троян.

След влизане на настоящото решение в сила, ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на председателя ОС Ловеч за образуване на ново дело и разглеждането му от същия съд като първа съдебна инстанция.

След влизането му в сила, препис от настоящото решение ДА СЕ ИЗПРАТИ на РС Троян.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.