№ 17920
гр. София, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20231110150738 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от „Топлофикация София“
ЕАД с ЕИК: ................. срещу Т. С. Ч., ЕГН **********, с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата в
размер на 3 666,90 лева - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 13.09.2023 г. , до окончателно изплащане, сумата в размер на 608,27 лева -
мораторна лихва върху задълженията за топлинна енергия за периода от 1 6.10.2020 г. до
31.10.2022 г., сумата в размер на 27,75 лева - главница за цена за услугата дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва за
периода от датата на подаване на исковата молба - 13.09.2023 г. , до окончателно изплащане
на вземането, сумата в размер на 5,89 лева - мораторна лихва върху задълженията за дялово
разпределение з а периода от 01.12.2019 г. до 31.10.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за
недвижим имот, находящ се в град София, общ. Средец, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“
№ 44, вх. 1, ап. 5, аб. № 26184, поради което между страните било възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при общи условия.
Ищецът поддържа, че в исковия период е доставял топлинна енергия, която ответникът не
заплатил, поради което същият изпаднал в забава и дължал обезщетение. Изложени са
съображения, че ответникът му дължи и сумите за услуга дялово разпределение и мораторна
лихва върху нея. Посочва се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при публично
1
известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ"
ЕАД на потребители за битови нужди в град София, като ответникът не упражнил правата
си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила общите условия за продажба на
топлинна енергия. Релевирани са съображения, че в раздел IX от Общите условия, чл. 32, ал.
2 и ал. 3, са определени редът и срокът, по които купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45- дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят . Поддържа се, че ответникът използвал доставяната от
дружеството топлинна енергия и не заплатил дължимите суми. Направено е искане за
уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отгово р на искова молба от
ответника Т. С. Ч. , чрез упълномощения от него С. Станемов Ч., с който прави искане да не
се допускат експертизи и за прекратяване на делото, като се твърди извършено плащане на
исковите суми, за което се прилага фискален бон.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
право с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
заплащане на цената за доставената топлинна енергия в изпълнение на възникналото между
страните облигационно правоотношение.
Правопораждащият спорното материално право фактически състав включва следните
елементи (юридически факти): 1) наличието на действително облигационно
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което
продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и ги
е предал на потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено количество топлинна
енергия, както и качеството на потребител на топлинната енергия на ответника) и 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача. В тежест
на ответника е да докаже, че е платил дължимата сума.
С отговора на исковата молба са представени доказателства за извършено плащане от
ответника в полза на ищеца в размер на 5 130,25 лева.
С молба от 02.07.2024 г. ищецът заявява, че направеното плащане погасява изцяло
претендираното притезание, предмет на настоящето производство, т.е. налице е признание
на факт по смисъла на чл. 175 ГПК. Съдът е длъжен да съобрази настъпилите в хода на
производството релевантни спрямо спорния предмет факти, арг. чл. 235, ал. 3 ГПК.
Следователно настоящият иск следва да бъде отхвърлен, поради направено плащане, с което
се погасява изцяло твърдяното от ищеца субективно материално притезателно право.
По отговорността за разноски:
Право на разноски има ищеца, доколкото ответникът, макар и платил в хода на
процеса, е станал причина за образуването на настоящето производство. Ищецът има право
на разноски в размер на 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за заплащането на
2
правна помощ.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, поради плащане в хода на процеса, предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД с ЕИК: ................. срещу Т. С. Ч., ЕГН **********, кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 3 666,90 лева -
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 13.09.2023 г. , до окончателно
изплащане, сумата в размер на 608,27 лева - мораторна лихва върху задълженията за
топлинна енергия за периода от 1 6.10.2020 г. до 31.10.2022 г., сумата в размер на 27,75 лева
- главница за цена за услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законната лихва за периода от датата на подаване на исковата молба - 13.09.2023
г. , до окончателно изплащане на вземането, сумата в размер на 5,89 лева - мораторна лихва
върху задълженията за дялово разпределение з а периода от 01.12.2019 г. до 31.10.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Т. С. Ч., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: ................., сумата от 50 лева, представляваща
сторените съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3