Решение по дело №671/2022 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 755
Дата: 20 юли 2022 г.
Съдия: Даниела Дончева Михова
Дело: 20222100500671
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 755
гр. Бургас, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова

Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500671 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.463 от ГПК и е образувано по жалбата (вх.№ 1929
от 28.03.2022 г.) подадена от С. Я. Н. – длъжник по изпълнителното дело, против
изготвеното разпределение на суми от 18.03.2022 г. (предявено на 21.03.2022 г.), извършено
по изп.дело № 20167030400738 по описа на ЧСИ Георги Михалев, с рег. № 703, с район на
действие - БОС.
Твърди се, че обжалваното разпределение е неправилно и незаконосъобразно.
На първо място се твърди, че съдебният изпълнител неправилно е изготвил общо
разпределение на сумите, предложени от взискател, участвал без задатък в публичната
продан на седем имота, и така е ограничил възможностите на купувача да избере дали да
плати цената на някой от имотите, а за други да не плати, и да иска вземанията му да бъдат
намалени с размера на дължимия задатък.
На второ място се твърди, че съдебният изпълнител неправилно е изчислил
таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ по отношение на събраните вземания на кредиторите ОББ и К.
К. Т.. В тази връзка се твърди, че ЧСИ правилно е определил таксата по т.26 ТТРЗЧСИ за
вземанията на Общината и на НАП, както и не се оспорва пропорционалното разпределение
на сумата от 120 018,47 лв (останала след като от продажната цена на имотите са извадени
вземанията на Община Несебър и на НАП и таксите по т.26 за събирането им) между
хирографарните кредитори ОББ АД и К.Т., като правилно е разпределил на ОББ АД 113
866,27 лв, а на К.Т. – 6 152,20 лв. Твръди се, че неправилно ЧСИ е приел, че събраното
вземане на ОББ АД е 113 866,27 лв, а на К.Т. – 6 152,20 лв, като не е съобразил, че за всяко
от тези вземания се дължи такса по т.26 (съответно 3 374,21 лв за ОББ АД и 490,88 лв – за
К.Т.), при което е приел, че погасява вземането на ОББ АД със сумата от 110 492,06 лв, а на
К.Т. – със сумата от 5 661,32 лв. Твърди се, че по този начин ЧСИ е приел едновременно, че
е събрал вземане в размер на 113 866,27 лв на ОББ АД, а е погасил вземането на Банката със
1
сумата от 110 492,06 лв, респ.по отношение на К.Т. е приел, че е събрал сумата от 6 152,20
лв, а е погасил вземането на този кредитор със сумата от 5 661,32 лв.
На трето място се твърди, че в разпределението не е посочено дали погасените
вземания на Община Несебър в общ размер от 799.41 лв включват освен данъците за
недвижими имоти и таксите за битови отпадъци, като за последната се твърди, че по мнение
на жалбоподателя, не се ползва с привилегия по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, както е приел ЧСИ.
Претендира се отмяна на обжалваното разпределение и връщане на делото на
ЧСИ за изготвяне на ново разпределение. Претендира се за присъждане на разноските по
делото за платена държавна такса, и присъждане в полза на адвокатския представител на
жалбоподателя на минимално адвокатско възнаграждение съобразно чл.38, ал.2, вр.чл.38,
ал.1, т.3 от ЗАдв.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК против жалбата е постъпило писмено възражение
от първоначалния взискател „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, в което са изложени
доводи за недължимост от Банката на разноски за настоящото производство, предвид това,
че Банката не е провокирала с поведението си постановяване на атакуваното разпределение,
а настоящото производство касае проверка на законосъобразността на действията на ЧСИ, за
която страните по изпълнението не носят отговорност.
ЧСИ Георги Михалев е представил мотиви във връзка с обжалваното
разпределение, като е изразил становище за неоснователност на жалбата. Посочил е, че
изготвеното разпределение по чл.495 от ГПК касае седемте продадени на публична продан
недвижими имоти, тъй като съдебния изпълнител няма как да прецени обявеното за купувач
лице за кои имоти желае да извърши доплащане, при условие, че за всички имоти има
направени наддавателни предложения, както и, че по това оплакване на жалбоподателя, по
повод на предна негова жалба против разпределението, БОС, в решение № 572/29.11.2021 г.
вече е изразил становище, че оплакването е неоснователно.
По отношение на възраженията за неправилно изчислена такса по т. 26 ЧСИ се
сочи, че всяка такса е съобразена с материалния интерес на вземането и реално събраната
сума за взискателя, като изчисленията на ЧСИ са приложени кам Протокола за
разпределение и са неразделна част от него.
Жалбата е подадена от легитимирано лице, против действие на съдебния
изпълнител, за което законодателят е предвидил възможност за обжалване от длъжника, в
законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
намира от фактическа и правна страна, следното:
Изпълнително дело № 738/2016 г. по описа на ЧСИ Г.Михалев е образувано по
молба на взискателя „СИБАНК“АД /впоследствие заменен по делото от правоприемника му
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД/ за принудително събиране на вземането му към
длъжниците „С.Г.СТРОЙ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, П. И. К. – ипотекарен длъжник, С. Я. Н. и
И. И. К. по изп.лист от 23.06.2016 г., издаден по ч.гр.д.571/2016 г. по описа на РС-Несебър и
изп.лист от 27.06.2016 г., издаден по ч.гр.д.569/2016 г. по описа на РС-Несебър.
В хода на изпълнителното производство по искане на взискателя „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД е присъединено за събиране вземането му срещу единия от
длъжниците С. Я. Н. по изпълнителен лист от 12.11.2020 г., издаден по т.д.480/2019 г. по
описа на БОС, както и вземането му против всички първоначални длъжника по
изпълнителен лист от 25.11.2020 г., издаден по ч.гр.д.1013/2020 г. по описа на РС- Несебър.
Впоследствие на основание чл.456 от ГПК като взискател по изпълнителното
дело е присъединен К. К. Т. за събиране на вземането му срещу длъжника С. Я. Н. по
изпълнителен лист от 19.02.2021 г., издаден по ч.гр.д.243/2021 г. по описа на РС-Несебър.
2
Присъединени като взискатели са и община Несебър за дължимите данъци и
такси върху продадените имоти, както и НАП.
По изпълнителното дело са обявени множество принудителни продани на имоти,
собственост на ипотекарния длъжник П. К. и на длъжника С.Н..
Принудителното изпълнение за събиране на вземанията на взискателите срещу
длъжника С.Н. е насочено по отношение на притежаваната от него 1/2 ид.ч. от седем
недвижими имота, представляващи самостоятелни обекти в сграда, находящи се в *** с
идентификатори 51500.503.56.2.1, 51500.503.56.2.2, 51500.503.56.2.3, 51500.503.56.2.4,
51500.503.56.2.5, 51500.503.56.2.6 и 51500.503.56.2.7, като публична продан на имотите е
насрочена за периода от 09.03.-09.04.2021 г. Видно от съставените от ЧСИ седем протокола
за всеки от седемте имота е постъпило наддавателно предложение, направено от
присъединения взискател К. К. Т., който поради това си качество е участвал в наддаването
без внасяне на задатък. С протоколи от 16.07.2021 г. присъединеният взискател К.Т. е
обявен за купувач на посочените седем имота по предложената от него цена за всеки от тях,
възлизаща на сумата в общ размер от 132 000 лв.
С Протокол от 24.08.2021 г., ЧСИ е извършил разпределение на основание чл.460
от ГПК на сумата от 132 000 лв, получената от възлагане на горепосочените имоти в
резултат на публичната им продан.
По жалби от длъжника С. Я. Н. и от присъединения взискател К. К. Т., с решение
№ 572 от 29.11.2021 г. по гр.д.1624/2021 г. по описа на БОС, съдът е отменил извършеното
разпределение и е върнал делото на ЧСИ за извършване на ново разпределение, съобразно
дадените от съда указания в мотивната част на решението, а именно: да се посочи каква част
от вземането на присъединения взискател К.Т. се погасява частично; да не се вкълват
неплатените такси и разноски в полза на ЧСИ като привилегировани вземания по чл.136,
ал.1, т.1 ЗЗД, след като за тях не е издаден изпълнителен лист в полза на ЧСИ; да се
определи таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ върху целия дълг. В мотивите си съдът е посочил, че
приема за неоснователни оплакванията в жалбите, че ЧСИ неправилно е изготвил общо
разпределение на сумите, предложени от взискателя К.Т.; както и, че неправилно ЧСИ е
включил по привилегията на чл.136, ал.1, т.2 от ГПК в разпределена на Община Несебър
сума от 799.41 лв освен ДНИ, изнесени на публична продан, и таксата за битови отпадъци.
След връщането на делото на ЧСИ Михалев, с Протокол от 18.03.2022 г. (л.415 от
изп.дело) е извършено ново разпределение на основание чл. 495 от ГПК, на предложената от
присъединения взискател К.Т. като цена за продаваните 7 имота сума в общ размер от
132 000 лв, съотв. за определяне на сумата, която обявеният за купувач присъединения
взискател К.Т., на основание чл. 495 от ГПК, следва да внесе, за изплащане на съразмерните
части от вземанията на другите взискатели.
Посочената сума от 132 000 лв е разпределена от ЧСИ, както следва: 1.На
основание чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД: разноски по изпълнението в размер на 3374.21 лв с ДДС -
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за събраната сума в полза на взискателя ОББ АД; разноски по
изпълнението в размер на 94.73 лв с ДДС - такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за събраната сума в
полза на присъединения взискател Община Несебър; разноски по изпълнението в размер на
989.60 лв с ДДС - такса по т.26 от ТТРЗЧСИ за събраната сума в полза на присъединения
взискател НАП- Бургас; разноски по изпълнението в размер на 490.88 лв с ДДС - такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ за събраната сума в полза на присъединения взискател К.Т.; 2.На
основание чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД в полза на присъединения взискател Община Несебър -
799.41 лв; 3.На основание чл.136, ал.1, т.6 от ЗЗД в полза на присъединения взискател НАП-
Бургас - 10 097,79 лв; 4.На основание чл.136, ал.2 от ЗЗД в полза на взискателя „ОББ“ АД -
110 492,06 лв.
Посочено е, че общата сума, която следва да внесен купувача по сметка на ЧСИ е
3
в размер на 126 338,68 лв.
Посочено е още, че вземането на присъединения взискател К.Т. се погасява със
сумата от 5 661,32 лв.
Изрично като рекапитулация е посочено, че след влизане в сила на
разпределението и внасяне на посочената сума от купувача, следва да се изплатят следните
суми: на ЧСИ – такси в размер на 4 949,42 лв с ДДС; на взискателя ОББ АД – 110 492,06 лв;
на присъединения взискател НАП Бургас – 10 097,79 лв; на Община Несебър – 799,41 лв.
В протокола е посочено още, че неразделна част от него са изчисленията на ЧСИ
относно изготвянето му.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
С обжалваното разпределение ЧСИ е разпределил общата сума от продажбата на
седем отделно обособени имота, като не е извършил отделно разпределение на сумите
предложени като покупна цена за всеки от имотите.
Първото оплакване в жалбата на длъжника е, че разпределението е
незаконосъобразно поради общото разпределение на общата сума от продажбата на седемте
имота, тъй като общото разпределение ограничава възможностите на купувача да избере да
плати за някой от имотите, а за други да не го стори и вземанията му да бъдат намалени с
размера на дължимия задатък. Ако купувачът иска да плати само за някой от имотите, така
изготвеното разпределение не го позволява, което от своя страна е в ущърб за длъжника,
чието задължение няма да бъде намалено, както и за останалите взискатели по делото,
защото възпрепятства евентуалното им частично погасяване на вземанията при плащане за
някой от седемте имота.
Настоящият състав намира, че длъжникът не може да прави възражения с жалбата
си за нарушаване на правата на други страни в изпълнителното производство, още по-малко
в защита на правата на купувач-взискател, с когото принципно имат противоречиви
интереси. На основание чл.26, ал.2 от ГПК никой не може да предявява чужди права пред
съда, освен в предвидени в закона случаи, които не са налице по настоящото дело. Ето защо
съдът не е обвързан да обсъжда недопустимо възражение на жалбоподателя-длъжник за
защита на интересите на купувача-взискател, още повече, че това възражение вече е било
разгледано при обжалването на предното разпределение на същата сума.
Съдът намира за неоснователно и второто твърдение за незаконосъобразност на
разпределението - неправилно изчисляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ по отношение на
събраните вземания на кредиторите ОББ и К. К. Т., поради това, че след като правилно е
определил пропорционалното разпределение на сумата от 120 018,47 лв (останала след като
от продажната цена на имотите са извадени вземанията на Община Несебър и на НАП и
таксите по т.26 за събирането им) между хирографарните кредитори ОББ АД и К.Т., и
правилно е разпределил на ОББ АД сумата от 113 866,27 лв, а на К.Т. – 6 152,20 лв, след
изчисляването на определянето на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ по отношение на събраните
вземания на тези двама кредитори, ЧСИ е приел, че вземането на ОББ АД се е погасило със
сумата от 110 492,06 лв, а вземането на К.Т. се е погасило със сумата от 5 661,32 лв.
По отношение на това възражение, съдът намира на първо място, че независимо
от това, че касае правата на двама взискатели, не е недопустимо въвеждането му от
длъжника, тъй като в крайна сметка длъжникът има интерес от погасяване на по-голям
размер на вземането на тези кредитори против него.
4
Настоящият състав приема, че в случая не е налице неяснота по отношение на
това с каква сума се погасява вземането на всеки от двамата кредитори против длъжника.
Съгласно т.26, ал.1 от ТТР ЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира
такса върху събраната сума, т.е.в случая, макар сумата по публичната продан на имотите да
не е реално внесена все още (поради обстоятелството, че обявеният за купувач е
присъединен взискател), определената от ЧСИ сума (113 866,27 лв на ОББ АД, и 6 152,20 лв
- на К.Т.), е „събраната сума“ по смисъла на т.26, ал.1 ТТР ЗЧСИ. Съгласно чл.79 ГПК,
разноските и таксите по изпълнението са за сметка на длъжника. Ето защо, след приспадане
съответната такса по т.26 от „събраната сума“ по всяко от вземанията на двамата кредитори,
остатъкът от „събраната сума“ се отнася за погасяване на вземането.
В този смисъл, според съда, правилно ЧСИ е приел, че събраната сума за ОББ АД
е 113 866,27 лв, но след приспадане на таксата по т.26 – 3374,21 лв с ДДС, на ОББ АД
следва да се разпредели сумата от 110492,06 лв, а за К.Т. събраната сума е 6 152,20 лв, но
след приспадане на таксата по т.26 – 490,88 лв с ДДС, на присъединения взискател, обявен
за купувач на публичната продан К.Т., сумата за възлагане следва да се намали със сумата от
5 661,32 лв.
На последно място съдът намира за неоснователно оплакването на
жалбоподателя, че в разпределението не е посочено дали погасените вземания на Община
Несебър в общ размер от 799.41 лв включват освен ДНИ и таксите за битови отпадъци, като
за последната се твърди, че не се ползват с привилегия по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, както е приел
ЧСИ.
Действително в съдебната практика са формирани две противоположни
разбирания по въпроса дали Такса битови отпадъци (ТБО) следва да се ползва с привилегия
по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. Настоящият състав възприема становището, че независимо от това,
че ТБО не е данък по смисъла на чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД, а такса за заплащане на една вече
извършена от съответната Община услуга по събирането, извозването и обезвреждането в
депа или други съоръжения на битови отпадъци, както и за поддържане на чистотата на
териториите за обществено ползване в населените места, което я отличава от понятието
"данък" върху недвижимите имоти, тя е публично вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.3 от
ДОПК, и поради това, че приходите от тази такса постъпват също в общинските бюджети на
основание чл.9а ал.3 ЗМДТ, съставляват общински вземания. Таксата за битови отпадъци
възниква по повод собствеността върху недвижим имот, и въпреки, че срещу нея за
Общината възниква задължението да предостави услуга, вземането за нея с оглед публичния
му характер по повод имота следва да се приеме за привилегировано в разпределението по
реда на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. В този смисъл е преобладаващата съдебна практика на
Бургаски окръжен съд и на Бургаски апелативен съд.
По изложените съображения съдът намира подадената жалба за неоснователна.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата (вх.№ 1929 от 28.03.2022 г.) подадена от С.
Я. Н., ЕГН **********, против изготвеното разпределение на суми от 18.03.2022 г.,
извършено по изп.дело № 20167030400738 по описа на ЧСИ Георги Михалев, с рег. № 703, с
район на действие - БОС.
Решението може да се обжалва от страните с жалба пред Апелативен съд -Бургас
в едноседмичен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6