Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Гр.
София, 18.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-Двъззивенсъстав, в
публичното заседание на тридесети
април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БОРЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Поля Георгиева като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.
дело № 12378по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
С Решение № 402184 от 08.05.2018 г. по гр. д. № 84329/2017 г. по описа на СРС, IIIГО, 128състав съдът е осъдил М.Х.Т., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.*******, да заплати на "Т.-С." ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление ***, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 1497,77 лв., представляваща ½ от
стойността
на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2014 г. до
30.04.2017 г. за абонатен № 146384, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 30.11.2017 г.
до окончателното плащане на дължимото, както
и сумата от 200,88 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 15.09.2015 г. до 06.11.2017 г., като е отхвърлил
иска за
главница за периода за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 1770,28 лв. и за периода от 01.05.2014г. до 30.09.2014г. и иска за
обезщетение за забава за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 215,73 лв. С решението е отхвърлен искът за заплащане на
сумата от 38,84 лв., представляваща стойност на услугата дялово разпределение
за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. и обезщетение за забава от 6,56 лв.
за периода от 15.09.2015г. до 06.11.2017г. С решението си първоинстанционният
съд е осъдил ответника М.Х.Т., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.*******, да заплати на "Т.-С."
ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 644,55 лв., представляваща
разноски в първоинстанционното производство.
Недоволен от решението в отхвърлителната част е
останал ищецът „Т.С.” ЕАД, който в срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК чрез пълномощника муго обжалва с оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност.
Искането му към въззивната инстанция е да отмени
решението на СРС в частта, в която исковете при квалификацията на чл. 79, ал. 1вр. чл. 150 ЗЕ от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД са отхвърлени и да уважи претенциите до пълния заявен размер.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна М.Х. Т.не представя писмен отговор в срока и
по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК, като оспорва жалбата в открито съдебно заседание.
Претендира разноски.
Третото лице - помагач на страната на
ищеца „Т.С.“ ЕООД не
взема становище по въззивната жалба и не представя доказателства.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176
от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по
гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на
ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
Предявеният пред първоинстанционният съд
иск е осъдителен при правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на
ответника за суми, начислени на ответната страна като стойност на получена и
разходвана от нея топлинна енергия на процесния адрес, както и мораторна лихва
върху главницата.
Решаващият въззивен състав приема, че в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната
сума, заявена в исковата молба.
Въззивната инстанция намира, че в правилно приложение
на материалния закон, чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
първостепенният съд приема за установено договорното отношение между главните
страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда етажна
собственост и от това, че в исковия период ищецът подава в нея топлоенергия за
битови нужди. Съгласно писмо от СО, район Младот до ищеца с
вх. № П-844/30.07.2015г., се установява, че процесният имот в гр. София, ж.к.*******, е продаден от Столична
община на ответника М.Х.Т. и Р.В.Б.на
18.12.1989г.
Следователно анализът на събраните по делото
доказателства обосновава извода, че М.Х. Т.притежава качеството на
потребител на топлинна енергия по
смисъла на §1,
т. 42 от ЗЕ (отм. 2012 г.), който предвижда, че потребител на
топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия. Действително с изменението на
посочената дефиниция на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ през 2006 г. е
изменена първоначалната дефиниция от приемането на закона, която гласи, че
потребителят на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице, което е
собственик или титуляр на вещното право на ползване за топлоснабдения имот.
Замяната на изискването лицето да е титуляр на вещно право на ползване с
по-широкото понятие ползвател, не променя смисъла, който следва да се влага в
понятието ползвател, т.е. само лице, което е титуляр на вещно право на
ползване, именно поради липсата на промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал.
1 ЗЕ. Тази разпоредба е
променена едва през 2012 г. и то само с оглед промяната на използвания в закона
термин от потребител на клиент. При все това и досега под клиент на
топлопреносното предприятие по отношение на имотите в сграда в режим на етажна
собственост се разбира собственикът на имота или лицето, притежаващо вещно
право на ползване.
Следователно от приемането на ЗЕЕЕ (отм.)през 1999 г. и досега
със ЗЕ под потребители на
топлинна енергия за битови нужди се разбират само собствениците и лицата с
вещно право на ползване (ползватели в този смисъл) на топлоснабдените имоти в
сградите в режим на етажна собственост.
Договорът за възлагане на услугата
топлинно счетоводство сключен между етажната собственост, от една страна, и
помагача на ищеца, от друга, има действие и по отношение на ответника М.Х.Т.. Видно от приложения по делото
договор на ЕС с ФДР, от протокола от
общото събрание на етажните собственици, проведено на 21.10.2001 г., както и от
приетите като писмени доказателства от ФДР, се установява, че в процесния имоте
извършен реален отчет на индивидуалните разпределителни уреди през 2016 г. и
2017 г., като снетите от тях показания са включени в изравнителната сметка.
Ето защо ответникът е клиент на топлинна
енергия и се намира в облигационно правоотношение с доставчика, по силата на което
е задължен към ищеца да заплаща цената на доставената топлинна енергия,
съобразно дела му от собствеността върху имота.
На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката,
в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията
по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и
потребителят на същата се уреждат от публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид
липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150, ал. З от ЗЕ
съдът намира, че приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за
процесния период, публикувани най-малко в един местен и един централен
всекидневник са обвързващи между ищеца и ответника. Следователно решението е обосновано
в частта, с която СРС приема за доказано основанието (източниците на
вземанията, предмет на установителните
искове).
Решението е обосновано и правилно в частта, в която
районният съд приема за доказан размера на задължението в размер на 1
497, 77лева, представляваща ½ от стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергияза периода от месец 01.10.2014 г.
до30.04.2017 г.
Изводът на СРС е направен при съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства, включително чрез
заключенията на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи.
От
заключенията на изслушаните пред първоинстанционния съд СТЕ и ССчЕ, които съдът
кредитира като обективни и компетентни, се установява, че сумите за топлинна
енергия за имота на ответника са начислени в съответствие с действащата към
съответния период нормативна уредба.
Съгласно
заключението на СТЕ се установява,
че за целия посочен период в процесния апартамент е доставена и начислена
топлоенергия.За процесния имот е начислена топлоенергия отдадена от сградна
инсталация за отопление на имота и ползване
на топла вода, съобразно отчета на топлоразпределителите и водомерите за
топла вода. Според заключението реален отчет е извършен от фирма за дялово
разпределение “Т.С.” ЕООД, като са издавани изравнителни сметки след всеки
отоплителен сезон, отчет не е извършен единствено през отоплителен сезон 2014
г.- 2015 г., но въпреки това ФДР не е разпределила топлоенергия на база
нормативен разход, а “чрез оценяване” в съответствие с разхода за предходен
период.
Според вещото лице, реално
потребената от ответника енергия за периода 01.05. 2014 г. до 30.04.2017 г. е
на стойност 3 242,03 лв., получена чрез приспадане на сумите за дялово
разпределение. Доколкото купувачът дължи
цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата
цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял, а тези,
които се формират в резултат от изравняване, т.е. сумите по изравнителните
сметки. Настоящият въззивен състав кредитира изцяло заключението, т.к. експертът
не установява подаване на грешни данни относно изравнителните сметки, също така
ответната страна не е ангажирала доказателства, че е възразила срещу
разпределената й топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки.
Правилно първоинстанционният
съд е отхвърлил иска за главница за периода м.05.2014 г. до 30.09.2014 г., тъй
като падежът за това вземане е настъпил повече от три години преди датата на
предявяване на иска (30.11.2017 г.). Следователно давността за вземанията на
ищеца е изтекла за периода 01.05.2014 г. до 30.09.2014 г., които видно от
отразеното в заключенията по СТЕ и ССчЕ са в размер на 123,24 лв.
С оглед липсата на данни за
уговорени различни квоти в собствеността на двамата съсобственици на имота – М.Т.
и Р.Б., приложима е разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС и следва да се приеме, че
всеки от тях е придобил по ½ идеална част от процесния имот. Ответникът М.Х. Т.дължи ½ от стойността на
доставената топлинна енергия, а именно 1
497, 77 лв., съобразно собствената си ½ идеална част от процесния
имот за периода 01.10.2014 г. – 30.04.2017 г.
От заключението по ССчЕ е
видно, че по така начислените суми за доставена топлинна енергия не са
постъпили плащания от страна въззиваемия.
Основателността на иска за мораторна
лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 30 от Общите условия, купувачът
е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в тридесетдневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася, като при забава в плащането
потребителят дължи обезщетение в размер на
законната лихва.При това положение в полза на ищеца
съществува вземане за обезщетение за забава плащането на топлинна енергия, което
върху дължимата главница и за периода 15.09.2015 г.- 06.11.2017 г. възлиза на 200,
88 лева.
Въззивната инстанция
споделя мотивната част на обжалваното решение относно наличието на облигационно
правоотношение между ищцовото дружество и ответната страна, както и качеството
потребител на топлинна енергия на последната. От представените по делото доказателства в първоинстанцонното
производство се установява, че въззиваемиятМартин Х. ***
община процесния недвижим имот, като липсва доказателство, че същият е отчуждил
своята ½ идеална част от имота или че го е обременил с учредено вещно право на ползване.
С оглед на горното,
правилен и законосъобразен се явява изводът на Софийски районен съд, че
въззиваематастрана може да отговарясамо за ½ идеална част от недвижимия
имот, тъй катосъщият притежава ½ идеална част от процесния недвижим
имот.По отношение размера, определен от първостепенния съд, настоящият съдебен
състав споделя мотивите и изводите на същия ,като следва да бъде кредитирана
стойността, дадена от заключението на СТЕ, тъй катотя отразява стойността на
реално потребенататоплинна енергия за процесния имот и за процесния период и не
е оспорена от страните по делото.
От събраните по
делото документи, въззивната инстанция формира своя извод, че услугата дялово
разпределение се извършва от ФДР “Техемсървисис” ЕООД, следователно претенциите
на ищцовото дружество относно услуга, извършена от трето лице, се явяват
неоснователни.
Настоящият съдебен
състав споделя извода на СРС, че общият размер надължимата сума е 1 497, 77
лева, представляваща ½ от стойността на незаплатената топлинна енергия,
ползвана за периода 01.10.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва
за периода от 30.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от
200, 88 лева лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 06.11.2017 г.
Въззивният състав изцяло споделя
мотивите на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 от ГПК
препраща към мотивите на СРС.
В упражнение на правомощията си по чл.
271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението в обжалваната му
част.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция не
се следват разноски на въззивника,а на въззиваемата страна се следват такива в
размер на 500 лв., съобразно представеният по делото договор за правна защита и
съдействие
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВАРешение № 402184 от 08.05.2018 г. по гр. д. № 84329/2017 г. по описа на СРС, IIIГО, 128състав, вкл.частта за
разноските.
ОСЪЖДА "Т.-С." ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.Х.Т., ЕГН **********, с адрес ***, ж.к.*******, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 500 лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението
е постановено при участието натрето
лице - помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.