№ 149
гр. ЛЕВСКИ, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на дванадесети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-И.
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Гражданско дело №
20234410100760 по описа за 2023 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл.71, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита от дискриминация от
Е. О. М. от гр.Р. срещу Д. К. И. от гр.Б..
Ищецът твърди, че през учебната година, започнала на 15.09.2022г., бил
ученик в 6 „в“ клас в училището към Затвора - гр.Б.. Ответницата Д. И. му
преподавала в училището по предмета математика. Твърди, че през периода
10.11.2022г. - 23.12.2022г. ответницата го подлагала на дискриминация спрямо
всички останали ученици лишени от свобода от 6 „в“ клас. Лишавала
единствено него от активното желание на ищеца да участва в уроците по
математика, подценявала добрите му качества, ищецът бил определен от
ответницата като циганин и психично болен. Твърди, че причина за това
поведение на ответницата било, че на 10.11.2022г. ищецът видял нейно
нарушение, в качеството й на преподавател, в опит на И. да потърси интимен
контакт с лишен от свобода ученик от 6 „в“ клас. Твърди, че с действията на
ищцата същата унижила достойнството на произхода на ищеца, лишила го от
възможността да докаже качествата си на много добър ученик по математика.
Твърди, че поради произхода му на циганин, ответницата го разграничавала
1
от останалите ученици, на които давала контролни по математика и им
пишела добри оценки, а на него пишела двойки. С това на ищеца били
нанесени морални неимуществени вреди.
Моли съда на основание чл.71, ал.1, т.1 от Закона за защита от
дискриминация да установи нарушението на ответницата спрямо него
свързано с дискриминация.
Моли съда основание чл.71, ал.1, т.3 от Закона за защита от
дискриминация да осъди ответницата да заплати на ищеца обезщетение за
причинените му неимуществени вреди в размер на 0,01 лева (след допуснато
от съда изменение на размера на иска на основание чл.214, ал.1 ГПК).
Препис от исковата молба е връчен на ответника Д. К. И., който в
законоустановения срок по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор.
Не оспорва, че е учител в СУ „Димитър Митев“ в Затвора - гр.Б., както и
че е преподавала на ищеца Е. М. по предметите Математика и
Информационни технологии.
Оспорва твърденията в исковата молба, като не отговарящи на
обективната действителност.
Сочи, че длъжността, която изпълнява, се заема след проведен конкурс,
чиято цел е да провери професионалните, морални и етични качества на
кандидатите, което изключвало по някакъв начин да бъдат проявявани
расистки или дискриминационни действия и изказвания за етническата
принадлежност или начин, по който ищецът се самоопределя. Сочи, че
установяването и измерването на постигнатите резултати, и начинът на
тяхното определяне са регламентирани в чл.117 и чл.118 от Закона за
предучилищното и училищното образование, а именно: текущи изпитвания и
изпити. При несъгласие на ищеца с поставените оценки, редът за оспорването
им бил уреден чрез провеждане на повторно изпитване от учителска комисия,
при което ищецът ще има възможност да покаже по-високи знания от
оценените от ответницата.
Твърди липса на яснота относно конкретно претърпените от ищеца
неимуществени вреди, както и кога, къде, с кого, по какъв начин ищецът е
станал свидетел на непрофесионални контакти от страна на ищцата с друг
лишен от свобода, както и в какво те се изразяват.
Излага твърдения, че предявеният от ищеца иск вероятно представлява
злоупотреба с правото му да търси правата си по съдебен ред. Като аргументи
2
за това сочи, че едва след година ищецът се е почувствал дискриминиран и
предявил иска. Ищецът изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора -
гр.Б., като посещавал и СУ “Димитър Митев”, намиращо се на територията
му, като ученик в VI клас. Със заповед № РД-09-64/03.01.2023г., на директора
СУ “Димитър Митев”, на осн. чл.259, ал.1 от ЗПУО бил отстранен от училище
до края на учебната 2022/2023г. В резултат на това, с цел да навреди на
преподавателите, да урони престижа им и доброто им име като преподаватели
пред учениците и пред колеги, да предизвика стрес, смут в работния процес,
да затрудни общуването с колеги и преподавателската дейност, ищецът
започнал да подава разнородни, тенденциозни и системни искови молби и
жалби. По негов сигнал била образувана Прокурорска преписка към Окръжна
прокуратура Плевен срещу ответницата за нарушения, извършени на
работното й място, които твърди да са обидни и злепоставящи я. Преписката
била прекратена като недоказваща извършено престъпление или нарушение.
Твърди, че аналогична на процесната искова молба била подадена от ищеца и
срещу друг преподавател в училището - В. К., по която било образувано гр.
дело 457/2023г. по описа на Районен съд Левски, по което ищцата била
призована като свидетел.
Твърди, че ищецът Е. М. провел среща с друг лишен от свобода - Д. Х.
К., като го увещавал да дойде в съдебното заседание и да потвърди неговите
твърдения срещу ответницата, за да бъде осъдена. Ищецът пратил на л.св. Д.
Х. К. книжа, които да предаде на ответницата от негово име, които съдържали
оригинал на съобщение от съда до него, в едно с Разпореждане №599 от
18.12.2023г. по гр.дело 760/2023г., с което съдът назначава адв.Р. Р. за негов
процесуален представител за осъществяване на правна помощ, както и
„Обръщение“ от Е. М., описващо още веднъж случаи, в които се счита за
дискриминиран, както и твърдение, че „колежките“ й ще свидетелстват в
негова полза срещу ответницата. Посочвало се, че Д. И. била нападана от
лишени от свобода и обект на вулгарни изказвания от тях. Завоалирано била
отправена заплаха, че ако не му се извини публично в съдебното заседание, то
нещата ще се развият неблагоприятно за нея. Посочва, че вече са образувани
производства по негови искови молби срещу М. А. и П.А., също служители на
училището.
Сочи, че ищецът не се е възползвал от правото си да потърси съдействие
от Комисия за защита от дискриминация и защита по чл. 29 и сл. от ЗЗДискр.,
3
уреждащи Защита при упражняване правото на образование и обучение,
конкретно чл.31 „Ръководителят на обучаваща институция, получил оплакване
от учащ се, който се смята за подложен на тормоз от лице от педагогическия
или непедагогическия персонал или от друг учащ се, е длъжен незабавно да
извърши проверка и да предприеме мерки за прекратяване на тормоза, както и
за налагане на дисциплинарна отговорност.”. Сочи, че ищецът е имал
възможност да упражни това си право не само пред Директора на училището,
но и пред Началника на Затвора - гр. Б..
Ответницата отрича да е отправяла каквито и да било обиди към ищеца,
нито да е прилагала по-различно или по-неблагоприятно третиране в
преподавателската си дейност, за каквито ищецът твърди.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
От ответника Д. К. И. е предявен срещу ищеца Е. О. М. насрещен иск с
правно основание чл.45 ЗЗД, вр. чл.52 ЗЗД, приет за съвместно разглеждане
от съда на основание чл.211 ГПК.
Ищецът по насрещния иск твърди, че след изключването на Е. М. като
ученик в СУ „Димитър Митев,“ което довело до преместването му в Затвора -
гр. Враца по негова молба, същият започнал да подава искови молби и жалби
срещу преподавателите в училището, вкл. и срещу ищцата по насрещния иск
Д. К. И..
Била подадена жалба до Окръжна прокуратура - гр.Плевен за
непрофесионално поведение, внасяне на забранени предмети на територията
на затвора. По нея била образувана прокурорска преписка срещу ищцата, била
посетена на работното й място от служители на Следствена служа към ОП -
Плевен, за да даде сведения и обяснения за случая. Прокурорската преписка
била прекратена, тъй като не било установено и доказано извършено
предстъпление или нарушение от страна на ищцата.
Въпреки прекратяването на преписката, тъй като била потърсена за
обяснения на работното й място, образуваната такава била узната от колеги и
ръководители, което уронило доброто име на ищцата, злепоставило я като
професионалист и оценката на колегите по отношение на същата, като колега.
Твърди, че такъв ефект имало и завеждането на настоящото дело по
първоначаланите искове от Е. М., в които изложил неверни, неоснователни и
обидни твърдения.
4
Твърди, че М. не се задоволил само с упражненото си право на свободен
достъп до съдебните органи, но търсил съдействието и на други лишени от
свобода, за да предават на ищцата писма и книжа от негово име, търсейки да
осъществи личен, макар и непряк контакт с нея. Твърди, че Е. М. увещавал Д.
Х. К. да дойде в съдебното заседание и да потвърди неговите твърдения срещу
И., за да бъде осъдена. От Д. Х. К. получила оригинал на съобщение от съда
до Е. М., ведно с Разпореждане №599 от 18.12.2023г. по гр.дело 760/2023г., с
което съдът назначава адв. Р. Р. за негов процесуален представител за
осъществяване на правна помощ. Получила с тях и „Обръщение“ от Е. М. към
К., описващо още веднъж случаи, в които се счита за дискриминиран, както и
твърдение, че „колежките“ на ищцата ще свидетелстват в негова полза срещу
нея. Посочвал, че ищцата била нападана от лишени от свобода, и обект на
вулгарни изказвания от тях. Завоалирано била отправена заплаха, че ако
ищцата не му се извини публично в съдебното заседание, нещата ще се
развият неблагоприятно за нея. Посочвал, че вече са образувани производства
по негови искови молби срещу М. А. и П.А., също работещи в училището.
Ищцата твърди, че в следствие на постоянния тормоз и търсене на
контакт с нея, които да доведат до нейни отрицателни психически
преживявания, същата изживявала постоянен стрес, напрежение,
непълноценен сън, главоболие в тяхно следствие, безпокойство до какво ще
доведат образуваните срещу нея процеси, притеснения за отношенията с
колеги и ученици в СУ „Димитър Митев“. Твърди, че нейни колеги
добронамерено се интересували от това какъв е изходът на делото, до къде е
стигнал процеса, ще бъде ли осъдена и ще изпълнява ли решенията на съда,
което притеснявало ищцата и не знаела какво да отговори.
Засегнато било доброто й име, оценката и мнението на колегите й за нея
като професионалист, както и авторитета й като преподавател пред другите
лишени от свобода. У нея оставало усещането, че с предаването на
разпореждането на съда за назначен процесуален представител по делото,
както и настояването на Е. М. да узнае, че вече има образувани производства
срещу други две служителки в училището, се цели да бъде сплашена и
изнудена да уважи искането на Е. М. за публично извинение в съдебното
заседание, за да оттегли иска си, което да я постави в изключително
злепоставяща ситуация пред съдебния състав, който е безспорен авторитет.
Моли съда на основание чл.52 от Закона за задълженията и договорите
5
да осъди Е. О. М. да заплати на ищцата сумата от 1 250,00 лева за нанесени
неимущесвени вреди в следствие претърпените отрицателни преживявания.
Ответникът по насрещния иск Е. М. оспорва същия, като неоснователен.
Навежда довод, чрез процесуалния му представиртел, че всеки гражданин на
Република България може да търси защита по законен ред на правата, които
счита, че са нарушени. Твърди, че с поведението си ответникът М. по никакъв
начин не е причинил твърдените неимуществени вреди. Той е подал жалба до
прокуратурата и искова молба до съда, защото е счел, че по някакъв начин са
нарушени правата му, а не с цел да причини твърдените вреди. Във връзка с
подадените сигнали от него до съответните компетентни институции са
извършени съответните проверки, които са приключили с постановен акт.
Обстоятелството, че прокуратурата е образувала прокурорска преписка,
която в последствие е прекратена, по никакъв начин не обосновава
твърдението на ищцата по насрещния иск, че е осъществен фактическия
състав на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Аналогичен извод може да се направи
и от останалите изложени твърдения. Моли иска да бъде оставен без
уважение.
В съдебно заседание ищецът и ответник по насрещния иск Е. О. М. се
явява лично. Заявява, че иска да бъде установена истината, а не иска пари.
Моли съда да отхвърли неговия иск и да уважи насрещния иск в пълен
размер.
Ответникът и ищец по насрещния иск Д. К. И. се явява лично. Заявява,
че поддържа насрещния иск. Твърди, че Е. М. по всякакъв начин се опитвал да
се свърже с нея, пращал писма, притеснявал близките и роднините й.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна страна:
По исковете с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДискр.:
Предявеният иск по чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. е за установяване на
нарушение, представляващо неравностойно третиране на ищеца, като ученик
в Затвора Б., от ответницата, в качеството й на негов преподавател.
Съгласно чл.4 от ЗЗДискр., забранена е всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност,
човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование,
убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение,
6
увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено
състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна.
Съобразно изложеното в исковата молба, твърди се осъществена от
ответницата пряка дискриминация, по смисъла на легалната дефиниция,
дадена в чл.4, ал.2 от ЗЗДискр., а именно всяко по-неблагоприятно третиране
на лице на основата на признаците по ал.1, отколкото се третира, било е
третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства. Неблагоприятното третиране е всеки акт, действие или
бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси.
Ищецът твърди по-неблагоприятното му третиране спрямо останалите
лишени от свобода, на които ответницата е преподавала в Затвора Б., основано
на етническия му произход.
За да е налице пряка дискриминация, следва да е налице по-
неблагоприятно третиране на ищеца в сравнение с други лица при сходни
обстоятелства, в процесния случай - спрямо другите лица, изтърпяващи
наказание лишаване от свобода в Затвора Б., ученици в училището към
Затвора.
Съгласно чл.9 от ЗЗДискр., страната, която твърди, че е дискриминирана,
следва да представи факти, въз основа на които може да се направи
предположение, че е налице дискриминация. При установяване на тези факти,
в тежест на ответната страна е да докаже, че правото на равно третиране не е
нарушено.
В процесния случай твърденията на ищеца за по-неблагоприятното му
третиране се изразяват в лишаване на ищеца от участие в уроци, подценяване
на добрите му качества като ученик, поставяне на по-ниски оценки, в
сравнение с останалите ученици, наричане с думите „циганин“ и „психично
болен“.
Не е спорно между страните по делото, че ищецът Е. О. М. през
процесния период е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора -
гр.Б., както и че през същия период Е. О. М. е бил записан като ученик в
шести клас в СУ „Димитър Митев“ - гр.Ловеч и е посещавал учебните часове,
провеждани в мястото на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода -
Затвора - гр.Б.. Не е спорно, че ответникът Д. К. И. - учител в СУ „Димитър
Митев“ - гр.Ловеч, с място на работа Затвора - гр.Б., е преподавала на ищеца
7
по предмет „математика“.
Установява се от копия от дневник на НЕИСПУО, че на ищеца са били
поставяни оценки слаб 2 и среден 3 по предмет математика от ответника Д. И.,
в качеството й на преподавател по същия предмет.
Установява се, че от директора на СУ „Димитър Митев“, гр.Ловеч са
постъпили две предложения от В. Л. К., в качеството й на класен ръководител
на Е. О. М.:
- от 14.12.2022г. - за това да бъде наказан съгласно чл.29, ал.1, т.1 от
Правилника за дейността на училището – „незачитане на работните дни за
седмицата, в която е извършено нарушението“ – за допуснати 8 неизвинени
отсъствия, както и неспазване на чл.27, т.2, т.9 и т.10 от правилника –
забраняващи на учениците да унижават личното достойнство на учениците,
служителите и съучениците си и да упражняват физическо и психическо
насилие върху тях, да напускат без разрешение на учителя класната стая, да
пречат с поведението си работата на учителя по време на час;
- от 22.12.2022г. – за това да бъде наказан съгласно чл.29, т.3, т.2 от
Правилника за дейността на училището – „отстраняване от училище до края
на учебната година за системно нарушаване на правилника“ – за това, че след
отправена му забележка от друг съученик избухнал агресивно, крещял,
излязъл от стаята, хвърлил и счупил химикал и се държал неприлично към
надзирател; не влязъл в час, влязъл в учителската стая, където отправял
обвинения, крещял; не присъствал на училищно тържество.
Установява се, че въз основа на предложението на класния ръководител
от Директора на СУ „Димитър Митев“, гр.Ловеч, било отправено
предложение до Началника на Затвора – гр.Б. л.св. Е. О. М. да бъде изведен от
ученическата група и отстранен от училище до края на учебната 2022/2023
година.
Установява се, че със Заповед №РД-09-54/03.01.2023г. на Директора на
СУ „Димитър Митев“, гр.Ловеч, ищецът Е. М. бил наказан с отнемане на
работни дни за периода 05.12.2022г. – 09.12.2022г. и 19.12.2022г. – 23.12.2022г.
и с извеждане от ученическата група и отстраняване от училище до края на
учебната 2022/2023 година.
По делото са събрани гласни доказателства, от които се установява
следното:
От показанията на св.Д. К. – лишен от свобода в Затвора Б., се
8
установява, че не е бил в един клас с ищеца. От изпратени от Е. М. до св.К.
писма узнал за водените от ищеца дела срещу г-жа Д. И.. Бил ядосан, че не му
обръщали внимание, че обръщали повече внимание на другите, ударили го.
Заявява, че не е присъствал заедно с ищеца в часове, водени от Д. И., поради
което няма преки наблюдения относно отношението й.
От показанията на свидетелите В. В., М. А., М. Х., Г. Н., В. К., се
установява, че са учители в СУ „Димитър Митев“, гр.Ловеч и преподаватели в
училището към Затвора Б.. Установява се, че свидетелите М. Х., Г. Н. и В. К.
са преподавали на л.св.Е. М., като св.В. К. е била негов класен ръководител,
свидетелите В. В. и М. А. не са му преподавали. В показанията си свидетелите
В. В., М. А., М. Х., Г. Н., В. К. заявяват, че не са били свидетели на по-
специално или негативно отношение от страна на преподавателя Д. И. спрямо
ищеца, включително по коридорите на затвора, в учителската стая, доколкото
не са присъствали по време на провежданите от И. часове. Спомнят си за
случай, при който Е. М. дошъл в учителската стая и разказал за това, че други
лишени от свобода – ученици, говорели на турски език по време на час на
преподавателя Д. И., както и за скъсан синджир на обувка на същата по време
на часа, при което друг ученик се притекъл на помощ. Ищецът изразил
възмущение от поведението на И. по време на час, позволил си да й държи тон
в учителската стая с вдигнат пръст, говорел на висок тон, което станало
причина св.М. А. да го накара да напусне учителската стая. В коридора
разказал за случая на класния си ръководител св.К., като бил емоционален,
махал с ръце, заплашвал, казвал, че ще извика прокурор. Изяснява се, че
имало и други случаи, в които М. идвал в учителската стая, за да се оплаква от
поведението на останалите ученици по време на часове на Д. И., често ходел
след учителите по време на междучасия, за да се оплаква от другите ученици.
В показанията си св.Г. Н. заявява, че по време на провежданите от нея часове
Е. М. е бил внимателен ученик и е спазвал дисциплината, тя често го
мотивирала да не се отказва от училището, изключен бил поради неизвинени
отсъствия и неспазване правилника на училището.
От показанията на св.Л. М. – лишен от свобода в Затвора Б., се
установява, че бил в един клас с ищеца Е. М., бил заедно с него в часове, в
които преподавала Д. И.. Св.М. също заявява, че не е забелязвал никакво
негативно отношение от страна на г-жа И. спрямо М., да прави забележка, да
обижда. Изяснява, че ищецът непрестанно пишел писма на лишените от
9
свобода, клеветял, твърдял, че Д. И. имала специално отношение към всички
останали ученици, че били влюбени в нея, отправял клевети и спрямо класния
ръководител К.. Писал писмо и заявявал устно, че ще съди г-жа К., отправял
заплахи. Свидетелят М. заявява, че не е вярно, че Д. И. обръщала внимание на
останалите ученици, а на него не, счита, че с поведението си М. накърнявал
достойнството й, заявява, че лично той съветвал ищеца да не ходи постоянно в
учителската стая и да досажда на учителите.
Съдът даде вяра на показанията на всички свидетели. Същите са
еднопосочни и безпротиворечиви, взаимно допълващи се, установяват едни и
същи факти, релевантни за предмета на делото, предвид на което съдът
намери, че всички свидетелски показания са добросъвестни дадени и ги
кредитира.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства не се
установяват твърденията на ищеца за по-неблагоприятното му третиране
спрямо останалите лишени от свобода в Затвора Б., ученици в СУ „Димитър
Митев“. Не се установява ответницата да е отправяла обидни изрази спрямо
М. относно произхода му, да е имала по-различно отношение към него в
сравнение с останалите ученици, да е възпрепятствала участието му в учебния
процес заради произхода му, както и поставените му ниски оценки да са в
резултат на неравностойно третиране на база дискриминационен признак.
Напротив, установява се, че отстраняването на ищеца от училище до края на
учебната година е било поради самоволно отсъствие от часовете, неспазване
на правилника на училището и неуважително поведение спрямо
преподавателите, включително ответница Д. И.. Посочените обстоятелства се
установяват от показанията на разпитаните свидетели. В този смисъл са не
само показанията на учителите от СУ „Димитър Митев“, гр.Ловеч, които
могат да се считат за евентуално заинтересовани, като колеги на ответника Д.
И., но същите се потвърждават и от показанията на разпитаните свидетели -
лишени от свобода, съученици на ищеца, включително тези на св.Л. М. -
присъствал заедно с Е. М. по време на часовете на преподавателя Д. И..
Предвид горното, недоказано по делото е ищецът да е бил подложен на
пряка дискриминация по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. на основата на
защитения признак етнически произход, както и на основа на друг такъв.
Предявеният иск по чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. се явява неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
10
Исковата претенция с правно основание чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр. е
обусловена от изхода на делото по иска по т.1, доколкото претендираното
обезщетение за неимуществени вреди е предпоставено от установяване на
нарушение на ЗЗДискр. - установен акт на дискриминация. Предвид на това, с
оглед отхвърлянето на главния иск по чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр., следва да
бъде отхвърлен и акцесорния, обусловен от него иск, по чл.71, ал.1, т.3 от
ЗЗДискр.
Относно насрещния иск с правно основание чл.45 ЗЗД, вр. чл.52 ЗЗД:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи
следните материално-правни предпоставки: противоправно деяние – действие
или бездействие, осъществено от ответника, настъпили за ищеца
неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и причинената вреда. Съгласно оборимата презумпция, уредена в
чл.45, ал.2 ЗЗД, вината на деликвента се предполага до доказване на
противното, което е в тежест на ответника.
От ищцата по насрещния иск са наведени твърдения за противоправно
поведение от ответника, изразяващо се в злоупотреба с права чрез подаване на
жалби и искови молби срещу нея с твърдения за нарушения на работното й
място, довели до образуване на проверки, които установили неоснователност,
за тормоз и търсене на непрестанен контакт с нея от страна на ответника чрез
изпращане на писма и предаване на такива чрез други лишени от свобода, за
обидни и клеветнически твърдения.
От материалите по преписка №150/2023г. по описа на ОП Плевен, се
установява, че същата е образувана по повод на жалба от л.св. Е. М. срещу В.
К. и Д. И. - преподаватели в училището към затвора, с твърдения за
неправомерното му отстраняване от учебни занятия и непристойно поведение
от страна на посочените преподаватели, твърдения за неправомерно внасяне
на територията на затвора на наркотични вещества, алкохол, мобилни
устройства. След извършена проверка не били събрани данни за престъпление
от общ характер и бил постановен отказ за образуване на досъдебно
производство. Били събрани данни за прилагане на законово регламентирана
процедура - отстраняване от учебна дейност, като личната неудовлетвореност
на М. от отстраняването му, не водела до неправомерност на поведението на
лицата, които имат право на преценка относно горното. В хода на проверката
не били събрани доказателства за изложените твърдения за неправомерно
11
внасяне на предмети и вещества в затвора, които твърдения в жалбата и не
били потвърдени от жалбоподателя при снемане на сведения по преписката.
Постановлението за отказ за образуване на ДП от прокурор при ОП Плевен,
било потвърдено от прокурор при АП Велико Търново и прокурор при ВКП.
Към отговора на исковата молба е приложено саморъчно написано
писмо, наименовано „обръщение“ от ответника Е. М. до ищцата Д. И., по
повод настоящото дело, в което са изложени твърдения за това, че същата
обръщала специално внимание на други ученици, които й говорели
неприлични неща със сексуален подтекст на турски и ромски език, ищцата
пишела слаби оценки на ответника, позволила същият да бъде пребит от друг
л.св., отправено е искане Д. И. да се извини на Е. М. в съдебната зала.
В съдебно заседание е представено от ищцата и прието по делото
собственоръчно написано уведомление от Е. М. до Д. И., в което са изложени
твърдения, че друг лишен от свобода му споделил за „лесбийски наклонности“
на ищцата, за „интимности“ с друга учителка, но същият не повярвал,
изложени са твърдения за това, че И. увещавала М. да не разказва за думите от
други ученици на турски език, иска се ищцата да му се извини публично, да
му благодари, да спре да лъже, искат се обяснения защо, когато се скъсал
синджир на обувката й, И. поканила друг лишен от свобода да й помогне, а не
своя колежка, твърди се, че същата се заканвала, Е. М. бил заплашен с побой
по този повод, твърди се, че М. бил дисциплиниран в часовете, а И. не го
оценила и му нанасяла несправедливо слаби оценки. Видно от представения с
писмото пощенски плик, същият е с подател трето лице - Васил Божанов
Янков, като в съдебно заседание ответникът Е. М. заявява, че не отрича, че
писмото е собственоръчно написано от него, въпреки посочения на
пощенския плик друг подател.
От показанията на свидетелите Д. К. и Л. М. - л.св. в Затвора - Б., се
установява, че ответникът по насрещния иск Е. М. изпращал писма до св.К.,
както и до други лишени от свобода, в които съобщавал за водените от него
дела срещу преподаватели в Затвора Б., твърдял, че г-жа Д. И. не му обръщала
внимание и обръщала внимание на други ученици, които били влюбени в нея,
отправял клеветнически твърдения спрямо преподавателите Д. И. и В. К.,
заплашвал, заявявал, че ще ги съди. От показанията на св.Л. М. се изяснява, че
същият възприел действията на Е. М. като накърняващи достойнството на
преподавателя Д. И., М. го съветвал да не ходи постоянно в учителската стая и
12
да досажда на учителите.
Съдът даде вяра на показанията на свидетелите Д. К. и Л. М., тъй като са
еднопосочни и взаимно допълващи се, не се опровергават от останалите
гласни доказателства, съответстват на приетите по делото писмени
доказателства, обсъдени по-горе.
С оглед на така установеното, съдът приема за доказано наличието на
неправомерно поведение от страна на ответника Е. М..
Действително законово признато в чл.45 КРБ е правото на жалба, като
всеки гражданин на Република България може да търси защита по законен ред
на правата си, които счита, че са нарушени. В процесния случай съдът намира,
че поведението на ответника не се ограничава единствено до упражняване на
законоустановеното му право на жалба, като е налице неправомерно
поведение, засягащо правата на ищцата. Съгласно чл.57, ал.2 КРБ не се
допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява
права или законни интереси на другите. Гражданите са длъжни да зачитат
правата и законните интереси на другите съгласно чл.58, ал.1, изр.2 КРБ.
Доказани по делото са изложените в исковата молба по насрещния иск
твърдения за нежелана писмена кореспонденция от страна на Е. М. до Д. И.,
чрез изпращането на писма лично или чрез други лишени от свобода, в които
се изложени неоснователни и обидни твърдения и оценки, настояване за
публично извинение. Доказано по делото е и разгласяването от страна на
ответника на позорни обстоятелства и приписване на престъпление по
отношение на ищцата, уронващи доброто й име в лично и професионално
качество, достигнали до знанието на трети лица чрез писма до други лишени
от свобода, изложените в жалбата до ОП Плевен твърдения. По делото не е
установено твърденията на ответника съдържащи позорни обстоятелства и
приписващи престъпления, да отговарят на истината, доказването на което е в
негова тежест.
Действията на ответника по насрещния иск представляват деликт -
неправомерно поведение, което при наличието на изискуемата от НК
обществена опасност са инкриминирани в разпоредбите на чл.144а, чл.147
НК.
В резултат на осъщественото от ответника поведение за ищцата са
настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта,
достойнството й, името й пред колегите като професионалист и авторитета й
13
като преподавател пред другите лишени от свобода, негативни изживявания в
резултат на търсения контакт чрез писмената кореспонденция, съдържаща
посочените по-горе твърдения, оценки, желания.
Посочените представляват обективна последица от отправените
клеветнически твърдения и нежелана кореспонденция. По делото не са сочени
от ищцата и събрани доказателства за останалите твърдени от нея претърпени
в резултат на деянието неимуществени вреди - непълноценен сън, главоболие,
отправяни от нейни колеги въпроси относно развитието на процеса, което
довело до притеснение.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Като взе предвид горните обстоятелства, съдът
намери, че исковата претенция по чл.45, вр. чл.52 ЗЗД следва да бъде уважена
до сумата в размер на 500 лв., за която се явява основателна и доказана, като за
разликата над уважения размер до пълния претендиран с исковата молба
такъв от 1250 лв., да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
От ищцата по насрещния иск са претендирани разноски в размер на 50
лв. за заплатена държавна такса. С оглед изхода на делото, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищцата разноски, съразмерно на уважената част
от иска - в размер на 20 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. О. М., ЕГН:**********, гр.Р., ул.***
срещу Д. К. И., ЕГН:**********, адрес: гр.Б., ул.***, иск с правно основание
чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр., за установяване на нарушение на закона,
представляващо пряка дискриминация, през периода 10.11.2022г. -
23.12.2022г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. О. М., ЕГН:**********, гр.Р., ул.***,
срещу Д. К. И., ЕГН:**********, адрес: гр.Б., ул.***, иск с правно основание
чл.71, ал.1, т.3 от ЗЗДискр., за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за причинени му неимуществени вреди в резултат на
нарушението по чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр. през периода 10.11.2022г. -
23.12.2022г., в размер на 0,01 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
14
ОСЪЖДА на основание чл.45, вр. чл.52 ЗЗД Е. О. М., ЕГН:**********,
гр.Р., ул.***, да заплати на Д. К. И., ЕГН:**********, адрес: гр.Б., ул.***,
сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за причинени на
ищцата неимуществени вреди в резултат на осъществен от ответника деликт,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния
претендиран с исковата молба размер от 1250 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Е. О. М., ЕГН:**********,
гр.Р., ул.***, да заплати на Д. К. И., ЕГН:**********, адрес: гр.Б., ул.***,
сумата в размер на 20 лева, представляваща разноски за заплатена държавна
такса, съразмерно на уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Плевенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
15