№ 237
гр. Пазарджик, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500228 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба,подадена от търговското дружество „ГРИЙН
МАСТЕР “ЕООД, ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление на дейността с. В.,
община Септември, обл.Пазарджик , ул. „Двадесет и седма “№ 17, представлявано от управителя
на дружеството М.А.В., против търговското дружество „ДИВ 19“ООД, ЕИК ********* ,със
седалище и адрес на управление на дейността с. К., община Септември, обл.Пазарджик , ул.
„Седма “№ 22, представлявано от управителите на дружеството Г.Д.Г. и И.А.А. .
С исковата молба са предявени обективно съединени искове за заплащане на възнаграждение по
договор за изработка и за лихви за забава(мораоторни лихви ) .
С Решение № 194/ 23. 02.2022г . на районен съд Пазарджик,постановено по гр. д. № 3134/2021г.
по описа на същия съд, предявените искове са уважени изцяло . Осъден е ответника да заплати в
полза на ищеца сторените съдебно- деловодни разноски.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалби от ответника в първоинстанционното
производство, търговското дружество „ДИВ 19“ООД, ЕИК ********* ,подадена чрез
пълномощника на страната . Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
обжалването решение,поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на
процесуалните правила . Искането е да се отмени решението на районния съд и се постанови
ново решение от въззивната инстанция по съществото на спора, с което се отхвърлят
предявените искове . Прави се искане за присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски в
двете инстанции. Във въззивната жалба не се правят нови доказателствени искания по смисъла на
чл. 260 т. 5 и т. 6 от ГПК.
1
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна . В отговора се
оспорва въззивната жалба .Моли съда решението на районния съд , като правилно и
законосъобразно да се остави в сила . Не прави нови доказателствени искания. Прави се искане за
присъждане на сторените съдебно- деловодни разноски във въззивното производство .
В открито съдебно заседание, страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си. Не
правят нови доказателствени искания .
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на противната
страна и събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235
от ГПК ,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ищец в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на решението .
По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е
ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение
или за неговата процесуално недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с
правилността на съдебното решение .
От съдържанието на представената фактура/ известие/ № **********/27. 07. 2021г. и от
обясненията на разпитаните по делото свидетели въззивната инстанция прави извода ,че през м.
март на 2021г. страните са сключили валиден договор за изработка в селското стопанство .
Предметът на договора за изработка е дисковане на 1460 дка земеделска земя ,стопанисвана от
ответното дружество,находяща се в землището на с. К. , при единична цена 5 лв. на декар.
По своята правна природа договорът за изработка е двустранен, възмезден, комутативен ,
неформален и консенсуален договор. Законът не е предвидил форма за сключване на договора
,като условие за действителността на договора . Валидното сключване на договора предполага
съгласие на страните по основните елементи на договора – предмета на поръчката и
уговореното възнаграждение. Предметът на договора е посочен в цитираната фактура ( дисковане на
1460 дка земеделска земя) . Във фактурата е посочено и дължимото възнаграждение (единична цена 5 лв.
на декар или 7300 лв. общо възнаграждение без ДДС) .
Валидното сключване на договора се установява и от обясненията на разпитаните по делото
свидетели – св. К.Н. и А.Г. на ищцовата страна и св. П.Г. на ответната страна. Свидетели
единодушно и непротиворечиво установяват дисковането на земеделската земя през пролетта (
през м. март и април ) на 2021г. по поръчка на ответното дружество . Неоснователно е възражението
на ответната страна за недопустимостта на свидетелските обяснения предвид разпоредбата
на чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК ( договор на стойност по – голяма от 5000 лв. ) . В случая приложение
намира разпоредбата на чл. 164 ал. 2 от ГПК. С исковата молба ищеца е поискал допускането
на един свидетел, който да установи дисковането на процесната земеделска земя . С отговора на
исковата молба по чл. 131 от ГПК ответното дружество не се е противопоставило на допускането
2
на поисканите свидетели, като от своя страна е поискало допускането на трима свидетели,които да
установят направените възражения в отговора . При това положение следва да се приеме ,че
ищеца е дал изричното си съгласие за допускане на поисканите свидетели от ищцовата страна .
Фактическият състав на договора за изработка е следния :
Задължения на изпълнителя .
Да изработи нещо съгласно поръчката( чл. 258 от ЗЗД) ;
Изработеното да бъде годно за обикновеното или за предвиденото в договора
предназначение( чл.261 ал. 1 от ЗЗД);
Да престира в срок изработеното;
Да предаде изработеното на поръчващия (чл.264ал. 1 от ЗЗД);
Задължения на поръчващия .
Да даде необходимото съдействие за изпълнение на работата ;
Да приеме изработеното съгласно договора ( чл. 264 ал. 1от ЗЗД) ;
Да заплати възнаграждение за приетата работа( чл. 266 ал. 1 от ЗЗД).
От обясненията на разпитаните по делото свидетели безспорно е установено ,че ищцовото
дружество е извършило дисковането на процесната земеделска земя .В тази връзка особено
показателни са обясненията на свидетелите на ищцовото дружество – св.
К.Н. и А.Г.. Следва да се отбележи ,че съдебната практика и правна теория винаги еднозначно е
приемала ,че няма законова пречка изпълнението на задълженията по договор за изработка или
договор за поръчка ( мандат) да бъде установявано в съдебното производство с гласни доказателства
,дори стойността на договора да е над 5000 лв. Свидетелите са обяснили пред съда ,че през м. март
и месец април на 2021г. ищцовото дружество е извършило дисковане на земеделска земя на
ответното дружество ,находяща се в землището на с. К. . Дисковането е извършено за около 20 дни
с трактор на ищцовото дружество,като горивото за работата на трактора е било осигурявано от
ответното дружество . Тези обстоятелства са установени и от свидетеля на ответното дружество
П.И.Г.. Свидетелят е установил пред съда ,че през пролетта на 2021г. ищцовото дружество е
дисковало оризища на ответното дружество в с.К. . Дисковането е извършено с трактор на
ищцовото дружество ,като горивото е осигурявано от ответното дружество .Извършеното
дисковане е било заплатено на ищцовото дружество.Следва да се отбележи,че обясненията на този
свидетел са твърде противоречиви и непоследователни , поради което следва да се преценяват
според разпоредбата на чл.172 от ГПК ( свидетелят е съпруг на управителя на ответното дружество Г.Д.Г. ),
като се отчита възможната му заинтересованост от изхода на спора . В една част на обясненията
си този свидетел признава извършеното дисковане, като обяснява ,че това е извършено с трактор
на ищцовото дружество , който е нощувал в тяхната база в с. К. и в базата на ищцовото дружество
. Тракторът е зареждан с гориво от ответното дружество . Обяснил е ,че извършеното дисковане е
било заплатено от ответното дружество . В друга част на обясненията си свидетеля отрича
извършеното дисковане, като твърди ,че през 2021г. ищцовото дружество не е извършило
дисковане . Дисковане е извършено през 2020г.
Обясненията на този свидетел следва да се ценят само в частта, в която не противоречат на
останалите разпитани по делото свидетели.
От доказателствата по делото въззивната инстанция прави извода ,че ищцовото дружество “Грийн
3
Мастер „ЕООД,в качеството на“ изпълнител“ е изпълнило задълженията си по договора за
изработка , както е извършило през пролетта на 2021г. дисковане на 1460 дка земеделска земя по
поръчка на ответното дружество „Див 19 „ ООД на обща стойност 8760 лв. с ДДС. За извършената
услуга изпълнителя е издал фактура/ известие/ № **********/27. 07. 2021г. Няма данни по
делото изработеното да не е съгласно поръчката на възложителя ( чл. 258 от ЗЗД), да не е годно за
обикновеното или за предвиденото в договора предназначение( чл.261 ал. 1 от ЗЗД), да не е
престирано в срок или да не е предадено изработеното на поръчващия (чл.264ал. 1 от ЗЗД);
Недоказани са възраженията на ответното дружество за липсата на възлагане ,за обработката на
земеделската земя ( валидното сключване на договора за изработка в селското стопанство) и неизвършване на
възложената работа ( дисковане през 2021г. ).
От доказателствата по делото въззивната инстанция прави извода ,че ответното
дружество“Див 19“ „ЕООД, в качеството на“ възложител“ не е изпълнило задължението си
по договора за изработка да заплати уговореното възнаграждение за извършената и приета
работа от изпълнителя .
От заключението на приетата е неоспорена от страните СИЕ се установява ,че фактура/известие/ №
**********/27. 07. 2021г. е надлежно осчетоводена в счетоводните регистри на ищцовото
дружество “Грийн Мастер „ЕООД . Фактурата не е осчетоводена и не е заплатена от ответното
дружество до настоящия момент. Това прави ответното дружество „Див 19 „ ООД неизправна
страна по договора за изработка.
От заключението на СИЕ се установява ,че размера на лихвите за забава по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД (
мораторни лихви ),за периода,посочен в исковата молба, напълно съвпада с претенцията на ищеца в
размер на 90, 03лв.
На основание чл.271 ал. 1 от ГПК решението на районния съд, като правилно и законосъобразно
ще следва да бъде потвърдено .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва
да се осъди дружеството- жалбоподател да заплати в полза на дружеството-ответник по
въззивната жалба сумата 936лв.,представляваща разноски за възнаграждение на един адвокат
пред въззивната инстанция ,по представения договор за правна помощ и списък на разноските по
чл. 80 от ГПК.
По обжалваемостта на въззивното решение.
От удостоверенията за търговска регистрация на двете дружества се установява ,че дружествата
по занятие сключват сделки в областта на земеделието. Дружествата са „търговци „ по смисъла
на чл. 1 ал. 2 т. 1 от ТЗ-търговски дружества.При това положение , договора за изработка в
селското стопанство следва да се определи, като „търговска сделка“ по смисъла на чл. 286 ал. 1 и
ал. 3 от ТЗ. При положение ,че за едната страна сделката е търговска,разпоредбите на ТЗ за
търговските сделки се прилагат и за двете страни (чл. 287 от ТЗ) . По неуредените въпроси ( какъвто е
настоящия казус , тъй като сделката представлява договор за изработка по чл. 258 от ЗЗД, който не се урежда от
разпоредбите на ТЗ) ще следва да се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство и по
конкретно тези на ЗЗД (чл. 288 от ТЗ).
От съдържанието на исковата молба се установява ,че вземането на кредитора е с обща цена и с
цена на всеки един от обективно съединените искове под 20, 000 лв., поради което на основание
4
чл. 280 ал. 3 т.1 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи на касационно
обжалване .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия
Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 194/ 23. 02.2022г . на районен съд Пазарджик,постановено по гр. д.
№ 3134/2021г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА търговското дружество „ДИВ 19“ООД, ЕИК ********* ,със седалище и адрес на
управление на дейността с. К., община Септември, обл.Пазарджик , ул. „Седма “№ 22,
представлявано от управителите на дружеството Г.Д.Г. и И.А.А., да заплати в полза на търговското
дружество „ГРИЙН МАСТЕР “ЕООД, ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление на
дейността с. В., община Септември, обл.Пазарджик , ул. „Двадесет и седма “№ 17, представлявано
от управителя на дружеството М.А.В., сумата 936лв.,представляваща разноски за възнаграждение
на един адвокат пред въззивната инстанция
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК ( търговско дело с цена на иска под 20 000 лв. ) решението на
въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5