Определение по дело №2590/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1900
Дата: 10 ноември 2020 г.
Съдия: Светлана Бойкова Методиева
Дело: 20207180702590
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

1900/10.11.2020г.

 

гр. Пловдив, 10.11.2020 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –ПЛОВДИВ - ХХІХ състав, в закрито заседание на  десети ноември, две хиляди и двадесетата година в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,

 

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2590 по описа на съда за 2020 год. намери следното:

Производството по делото е образувано по жалба от Сдружение „Тетранокс“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в  гр. ***представлявано от управителя В.А., чрез адвокат Ив.В., против изричен отказ на Директора на Общинска детска градина 1 „Щастливо детство“ гр. Монтана по Заявление за достъп до обществена информация, изх. № 104 от 23.09.2020 г. Жалбата е депозирана директно в съда и е заведена с вх.№ 16036 от 12.10.2020 г. С разпореждане от 27.10.2020 г., в което поради опущение е посочено, че се обжалва мълчалив, вместо изричен отказ, е изискано от ответника по жалбата изпращане на административната преписка, образувана по повод заявлението за достъп до обществена информация и данни относно това дали е налице произнасяне по чл.28, ал.2, или чл.29, ал.2 от ЗДОИ.

От директора на Общинска детска градина 1 „Щастливо детство“ гр. Монтана по делото е изпратена административната преписка, ведно със становище за недопустимост на жалбата и искане за прекратяване на делото поради подаването ѝ преждевременно. Моли се да не бъдат присъждани претендираните от страна на жалбоподателя разноски.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, както и в становището на ответника по същата и приложените към жалбата и по преписката доказателства, намери следното:

В жалбата се твърди и от приложената обратна разписка се установява, че сдружението - жалбоподател е изпратило до ответника заявление за достъп до обществена информация с № 104 от 23.09.2020 г., което е получено на адреса на ответника на 24.09.2020 г. Видно е, че заявлението е регистрирано при ответника с входящ номер от 25.09.2020 г. На 07.10.2020 г., или в срока за произнасяне, ответникът е изпратил и жалбоподателят е получил на електронната си страница писмо с изх. № 97/07.10.2020 г. от Директор на ДГ 1 „Щастливо детство“ гр. Монтана съдържащо уведомление, че по повод на регистрираното на 25.09.2020 г. заявление исканата информация е с голям давностен период и в по-голямата си част документацията на детската градина, съгласно „Номенклатура на делата със срокове за съхраняване на ДГ1 „Щастливо детство“ гр. Монтана“ е унищожена. В същото писмо е указано, че с оглед посоченото, жалбоподателят бива поканен, чрез управителя му, да посети ДГ 1 „Щастливо детство“ за доуточняване на исканата информация. Жалбоподателят в жалбата си, като е посочил въпросното писмо, е заявил претенция пред съда, че същото съставлявало изричен отказ за предоставяне на достъп до исканата обществена информация, предмет на заявлението, който е незаконосъобразен, тъй като не е основан на нито едно от основанията по чл.37 от ЗДОИ и не ставало ясно какво се има предвид под номенклатура на делата със срокове за съхраняване на ДГ 1 „Щастливо детство“ гр. Монтана, дали това било нормативен акт, какво определял и за какви давностни срокове ставало реч, не ставало ясно кои документи са изгубили своята давност, каква е тя, по кой закон се урежда и дали тези документи са налични в детската градина, или не.  В тази връзка е направено искане за отмяна на акт по чл.28 от ЗДОИ с изх. № 97/07.10.2020 г., обективиран в това писмо, съставляващ според жалбоподателя решение за отказ за предоставяне на обществена информация и за изпращане преписката на Директора на Детска градина 1 „Щастливо детство“ гр. Монтана за произнасяне по заявлението.

В становището, което ответният орган е депозирал, се сочи, че въпросното писмо с изх.№ 97/07.10.2020 г. не е изричен отказ по чл.28 от ЗДОИ, а е акт по чл.29, ал.1 от ЗДОИ, който няма характеристиките на индивидуален административен акт, а е част от процедурата по ЗДОИ. Твърди се, че към момента на депозиране на жалбата все още не е бил изтекъл срокът за произнасяне на органа, предвид факта, че не е бил изтекъл още срокът по чл.29, ал.2 от ЗДОИ, считан от датата на получаване от жалбоподателя на писмото с поисканото от ответника уточняване, както и че до момента на изготвяне на становището /02.11.2020 г./ такова уточнение не е постъпило при ответника от жалбоподателя.

Съдът, като взе предвид посоченото, намери, че не са налице основания за разглеждане на делото в съдебно заседание, като жалбата действително се явява процесуално недопустима, защото е подадена срещу акт, който не подлежи на самостоятелно обжалване. В случая е налице липса на предмет - годен за оспорване индивидуален административен акт по смисъла на чл.159, т. 1 от АПК, тъй като към датата на депозиране на жалбата не е бил налице формиран от страна на ответника, както се твърди в жалбата, изричен отказ да се предостави достъп до исканата обществена информация, а не е бил изтекъл и срокът за произнасяне на органа. Жалбоподателят сочи, че писмото с изх.№ 97/07.10.2020 г. по същество съставлявало отказ от предоставяне на исканата със заявлението му обществена информация, но прави впечатление, че той цитира в жалбата си непълно и избирателно съдържанието на въпросното писмо, като посочва само първото му изречение, в което се обяснява от ответника, че по-голяма част от документацията е унищожена поради изтекъл срок на съхранение. Ако писмото съдържаше действително само това изречение, то същото пак не би могло да бъде счетено за решение за отказ по чл.28, ал.2 от ЗДОИ, а по-скоро за уведомление по смисъла на чл.33 от ЗДОИ. В писмото обаче, по-надолу се съдържа изрично покана към заявителя да доуточни исканата информация, което по своята същност категорично съставлява уведомление по смисъла на чл.29, ал.1 от ЗДОИ до заявителя и следва да бъде разглеждано като част от административното производство и не подлежащо на самостоятелно обжалване на основание чл. 21, ал. 5 от АПК / както е посочено напр. в Определение № 7019/2014г. по адм. дело № 6391/2014г. на ВАС./. С оглед на това и срокът за произнасяне на органа по чл.28, ал.1 от ЗДОИ започва да тече от датата на уточняване предмета на исканата обществена информация, за каквото уточняване липсват данни да е било направено от страна на заявителя, а съгласно чл.29, ал.2 от ЗДОИ, ако заявителят не уточни предмета на исканата информация до 30 дни, заявлението се оставя без разглеждане. Следователно, срокът да се направи уточнение от заявителя изтича след 30 дни от датата на получаване на уведомлението по чл.29, ал.1 от ЗДОИ и затова и 14-дневният срок за произнасяне на административния орган започва да се счита след изтичане на 30-дневния срок /в този см. пък е Определение № 13537/09.12.2008 г. на ВАС по адм. д. № 8717/2008 г./. В случая срокът за произнасяне на административния орган по заявлението следва да се счита от 08.11.2020 г., поради което и действително така депозираната жалба от 12.10.2020 г. се явява преждевременно подадена преди изобщо да е изтекъл срокът за произнасяне по заявлението и при липса на изричен отказ.

При това положение и тъй като не е налице произнесено решение за отказ по чл.28, ал.2 от ЗДОИ, което да подлежи на обжалване и тъй като срокът за произнасяне по заявлението не е бил и изтекъл към момента на депозиране на жалбата, то същата се явява преждевременно подадена, поради което и ще следва да се остави без разглеждане, а делото да се прекрати.    

 При този изход на делото не е налице предвидена хипотеза в АПК или ГПК, в която ответникът да дължи разноски на подалия жалбата, поради което обективираното в жалбата искане за присъждане на сторените в производството разноски следва да бъде оставено без уважение. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК направените разноски от жалбоподателя - държавна такса, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал акта, който е отменен от съда. Жалбоподателят има право на посочените разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт - чл.143, ал.2 АПК. В конкретния случай не е налице нито една от посочените хипотези. Производството по делото се прекратява поради оставяне без разглеждане на жалбата, защото към датата на изготвяне на жалбата не е налице годен за обжалване административен акт. Както е имал възможност да посочи ВАС в свое Определение № 14650 от 30.11.2017 г. по адм. д. № 13268/2017 г., извънпроцесуалното поведение като повод за завеждане на делото е посочено единствено като основание за присъждане на разноски в чл.78, ал.2 ГПК, приложим на основание чл.144 АПК. Възлагането в тежест на ответната страна на разноските би било правилно и законосъобразно, по аргумент на обратното от цитираната разпоредба, само ако към датата на подаване на жалбата и образуване на съдебното производство по оспорване на изричен отказ по подаденото заявление за достъп до обществена информация, такъв е бил издаден.  В случая в установения срок от регистриране на заявлението е поискано уточнение по реда на чл.29, ал.1 от ЗДОИ, като независимо от лаконичността на писмото от 07.10.2020 г., от съдържанието му не може да се изведе извод, че същото съставлява отказ за предоставяне исканата информация. Напротив, на заявителя е предоставена възможност да направи уточнение по същата с оглед и на заявените данни относно това, че част от документацията, съдържаща тази информация може да е унищожена. Постановяване на решение от компетентния орган по заявлението, което да подлежи на обжалване, не е осъществено преди образуване на съдебното производство, поради което не може да се приеме, че с поведението си ответната страна е станала причина за образуването му и затова и не е налице основание за осъждането на ответника да понесе разноски, направени от страна на жалбоподателя. В този смисъл е и друго Определение № 7612 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5402/2020 г., както и Определение № 15719/19.11.2019 г. по адм. дело № 13007/2019 г. на ВАС.

Водим от изложеното и Съдът

 

    О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Тетранокс“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в  гр. ***представлявано от управителя В.А., депозирана чрез адвокат Ив.В., против изричен отказ на Директора на Общинска детска градина 1 „Щастливо детство“ гр. Монтана по Заявление за достъп до обществена информация изх. № 104 от 23.09.2020 г.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 2590/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Тетранокс“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в  гр. ***представлявано от управителя В.А. за присъждане на разноски по делото.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението за постановяването му.

 

               

 

                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: