Р Е
Ш Е Н
И Е № 42
15.01.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа докладваното от Съдията
гражданско дело № 811 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представляван от изпълнителните директори Н. Т. С. и М. Д. Д., чрез
юриск.М. С., против С.С. И. с ЕГН:********** ***, иск с правно основание чл.422
вр.чл.415 ал.1 от ГПК.
В
исковата молба се твърди, че на 31.10.2017г. е подписано приложение №1 към
договор за покупко-продажба на вземания от 31.10.2017г., по силата на което
вземанията на „***“ ООД срещу ответника, произтичащи от договор за паричен заем
№102825/27.12.2016г. били прехвърлени изцяло на ищцовото дружество. С изрично
пълномощно заемодателят упълномощил ищеца в качеството на цесионер по договора
за цесия от 31.10.2017г. да уведоми длъжниците за извършената цесия от името на
цедента. По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до ответника било изпратено уведомително
писмо на 10.11.2017г. за извършената продажба на вземането, което се върнало в
цялост с отбелязване върху обратната разписка, че пратката не е потърсена.
Ищцовото дружество изпратило второ уведомително писмо на 21.03.2019г., но
същото отново се върнало в цялост. Към исковата молба представят копие от
уведомлението, което се иска да бъде връчено на ответника с исковата молба и приложенията към нея. Твърди
се, че по договора за паричен заем останали неизплатени суми, които се търсят в
настоящото производство от ищеца в качеството на цесионер по горецитирания
договор за цесия. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с
което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 500лв.
– главница за периода от 26.01.2017г. до 26.05.2017г., по отношение на която на
основание чл.7 ал.4 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост,
считано от 25.02.2017г.; 51,20лв. – договорна лихва за периода от 26.01.2017г.
до 26.05.2017г.; 303,30лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 26.01.2017г. до 26.05.2017г.; 170,90лв. – неустойка за предсрочна
изискуемост, начислена еднократно на 25.02.2017г. и 103,47лв. – обезщетение за
забава за периода от 26.02.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноските по заповедното
и настоящото исково производство.
В
срока по чл.131 от ГПК назначеният на ответника особен представител адв.Р.К.
депозира отговор на исковата молба, като оспорва иска като неоснователен
и недоказан. Твърди, че липсват доказателства, че ответникът е уведомен за
извършената цесия съгласно разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД. Твърди, че в
случая договора за цесия не е породил действие спрямо ответника. Оспорва
договора за паричен заем като недействителен, с оглед противоречието му на
разпоредбата на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК. Оспорва валидността на договорените
неустойки, като намира същите за нищожни. Предвид подробно изложените в отговора
на исковата молба съображения относно направените със същия оспорвания счита,
че предявения иск следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.
Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установена следната фактическа обстановка :
По подадено от ищцовото дружество заявление е образувано
ч.гр.д.№2904/2018г. по описа на РС-Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата от 500лв. – главница по договора за паричен заем
№102825 от 27.12.2016г.; 51,20лв. – договорна лихва
за периода от 26.01.2017г. до 26.05.2017г.; 303,30лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 26.01.2017г. до
26.05.2017г.; 170,90лв. – неустойка за предсрочна изискуемост, начислена
еднократно на 25.02.2017г. и 103,47лв. – обезщетение за забава а периода от
26.02.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане. За тези суми е издадена и заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№2904/2018г. по описа на съда. Видно от приложения с
исковата молба договор за паричен заем
е, че същият е сключен между ответника и „**’’ ООД на 27.12.2016г., в който е
отразено размера на сумата, предоставена на кредитополучателя, размера на
погасителните вноски и броя на същите. На 31.10.2017г. между „***” ООД и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е сключен рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/. Приложено е и потвърждение за сключената цесия
на основание чл.99 ал.3 от ЗЗД от 31.10.2017г. и пълномощно, с което „***” ООД
упълномощава „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми по установения
ред всички длъжници за сключения на 31.10.2017г. рамков договор за цесия. На
10.11.2017г. до ответника е изпратено уведомително писмо за извършената цесия и
размера на задължението, като на 11.12.2017г. е отразено на известието за
доставяне, че пратката е останала непотърсена. На 21.03.2019г. отново е
изпратено уведомително писмо до длъжника, което видно от обратната разписка към
товарителницата след повторно посещаване на адреса, получателят не е бил
открит.
За изясняване на делото от фактическа страна съдът
назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като
компетентно и обективно дадено. В своето заключение вещото лице сочи, че
размера на неизплатените суми възлиза на 500лв. за главница; 51,20лв. –
договорна лихва за периода 26.01.2017г. – 26.05.2017г.; 107,08лв. – лихва за
забава за периода 31.10.2017г. – 07.12.2018г.; неустойка – 303,30лв. за периода
26.01.2017г. – 26.05.2017г.; 170,90лв. – такса начислена на 01.06.2017г., представляваща
неустойка за предсрочна изискуемост.
При така установената фактическа обстановка съдът достига
до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.415 от ГПК, като се иска установяване на вземане на ищеца към
ответника за посочената в исковата молба сума. Съдът намира така предявения
установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от
надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи суми на ищеца по
силата на договор за цесия, с който му е прехвърлено вземане на кредитодателя
срещу ответника по сключен между тях договор за паричен заем.
Разгледан по същество искът се явява неоснователен. Видно
от представения договор, сключен между „***“ ООД и ответника на 27.12.2016г.,
последният е получил в заем определена сума, като е договорен размер на
погасителните вноски и периодите за заплащане на същите, лихвите и другите
задължения поети от кредитополучателя. В настоящото производство се твърди, че
сумата не е изплатена по така сключения договор за паричен заем, което се
установява и от депозираното от вещото лице експертно заключение. От
представения договор за цесия от 31.10.2017г., сключени между „***“ ООД и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, се установява, че вземането на
кредитодателя срещу ответника е прехвърлено на ищцовото дружество. Въпреки
представената по делото обратна разписка, съдът счита, че до ответника изобщо
не е достигнало изпратеното уведомление за извършената цесия на вземането на
кредитодателя. В приложената обратна разписка съвсем ясно е посочено, че
получателят не е открит. При тези данни по делото съдът намира за основателни
възраженията на ответната страна за липсата на връчено уведомление на длъжника.
В подкрепа на тези изводи на съда е и факта, че ответникът многократно е търсен
на адреса и нито веднъж не е намерен от връчителя на съдебни книжа. Следва да се има предвид, че
уведомлението за цесия може да се приеме за редовно връчено и с получаване от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, както и
с получаване от ответника в исковото производство на преписа от исковата молба,
по която е образувано делото. В настоящия случай тези хипотези не са налице, за
да се приеме редовно връчване на уведомлението за цесия, тъй като и заповедта
за изпълнение и преписа от исковата молба са връчени на ответника чрез
залепване при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Не може да се приеме, че на
страната е редовно връчено уведомлението за цесия с получаване на препис от
исковата молба, тъй като такъв е връчен на назначения в настоящото производство
на ответника особен представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК. Изцяло в тази
насока е практиката на въззивната инстанция и на ВКС /напр. решение
№148/02.12.2016г., постановено по т.д.№2072/2015г. на ВКС/. Наред с това следва да се посочи, че процесният
договор за паричен
заем е сключен между
цедента и длъжника, а цесионерът се явява трето лице по отношение на
постигнатото съглашение. При тези данни по
делото не може да се направи обоснован извод, че ответникът следва да изпълнява
задълженията си по договора за паричен заем спрямо цесионера, а не спрямо
цедента, тъй като липсва валидно уведомяване на същия за сключения между
последните двама договор за цесия.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представляван
от изпълнителните директори Н.
Т. С. и М. Д. Д., чрез юриск.М. С., против С.С. И. с ЕГН:********** ***, иск
с правно основание чл.422,
вр.чл.415 ал.1 от ГПК за сумите от
500лв. – главница за периода 26.01.2017г. до 26.05.2017г.; 51,20лв. – договорна
лихва за периода от 26.01.2017г. до 26.05.2017г.; 303,30лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 26.01.2017г. до
26.05.2017г.; 170,90лв. – неустойка за предсрочна изискуемост, начислена
еднократно на 25.02.2017г. и 103,47лв. – обезщетение за забава, дължими по договор за паричен заем №102825/27.12.2016г., сключен между длъжника и „***“ ООД, вземанията по който
са прехвърлени на заявителя с приложение №1 от 31.10.2017. към договор за цесия
от 31.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед
№1314/10.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2904/2018г. по описа на
РС-Хасково, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.