Р Е
Ш Е Н
И Е № 265
гр. Пловдив, 26.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, Гражданско отделение, VІII граждански състав, в публичното
заседание на 29.01.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на
секретаря Елена Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова в. гр. д. № 512 по описа за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 7180/06.03.2019г. на Г.В.М., ЕГН ********** чрез адв.
Б.Б. против решение № 1/03.01.2019г., постановено по
гр. д. № 192/2018г. по описа на Районен съд Карлово, с което се признава за
установено по отношение на Г.В.М., ЕГН **********, че С.С.Н.,
ЕГН **********, е единствен собственик на следните недвижими имоти: приземния
етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 68080.502.1445.1 по
КККР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-8/13.03.2011г. на ИД на АГКК; последно изменение със
заповед: няма, стар идентификатор: няма; находящ се в
гр. С., Община С., Област Пловдив, п. к. ***, ул. ***, с площ от 117 кв. м.,
като самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68060.502.1445; с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент; брой нива на обекта: 1; ниво 1; ведно със съответните идеални части
от общите части на сградата; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта: 68080.502.1445.1.2 и Сграда –
постройка на допълващо застрояване с идентификатор 68080.502.1445-3 по КККР на
гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011г. на ИД на АКГГ; последно
изменение със заповед: няма, стар идентификатор: няма; находяща
се в гр. С., Община С., Област Пловдив, п. к. ***, ул. ***, с площ от 40 кв.
м., брой етажи: 1, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
68080.502.1445, с предназначение: постройка на допълващо застрояване, като
осъжда Г.В.М., ЕГН ********** да предаде на ищеца С.С.Н.,
ЕГН ********** владението върху гореописаните недвижими имоти.С решението се
осъжда Г.В.М., ЕГН ********** да заплати на С.С.Н.,
ЕГН ********** парично обезщетение в размер на общо 1200 лв. за неоснователно
обогатяване от ползването без основание в периода от 01.01.2016г. до
31.12.2017г. на процесните недвижими имоти, както
следва: 52, 20 лв. месечно за приземния етаж, находящ
се в сграда с идентификатор 68080.502.1445.1 с редуцирана площ 52, 2 кв. м. и
8, 00 лв. месечно за сграда с идентификатор 68080.502.1445.3 със ЗП от 40 кв.
м., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска,
считано от първо число на следващия месец до окончателното изплащане на
дължимите суми, както и направените по делото разноски в размер на 1052, 02
лева.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон.От същото не ставало ясно на каква база от
доказателства съдът е приел, че ищецът е единствен собственик на процесните недвижими имоти, респ. че приземният етаж
представлява принадлежност към първи жилищен етаж.Като неправилен се оспорва и
извода, че приземният етаж, както към момента на сделката при действието на
ЗТСУ и ППЗТСУ, така и към настоящия момент при действието на ЗУТ, не отговоря
на изискванията за жилище и не представлява самостоятелен обект на
собственост.Оспорва се и извода на съда, че процесния
приземен етаж не може да бъде придобит по давност.Неправилни били и мотивите на
съда относно постройката на допълващо застрояване.С оглед неоснователността на
главния иск, решението на районния съд се оспорва като неправилно и в частта, с
която е присъдено обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването без
основание на процесните недвижими имоти, ведно със
законната лихва при забава на всяка месечна вноска.Моли се оспорваното решение
да бъде отменено изцяло като неправилно, вместо което да бъде постановено ново,
с което да бъдат отхвърлени предявените искове.Претендират се разноски.
С писмения отговор на въззиваемия се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, моли се същата да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а решението на районния съд като правилно да бъде
потвърдено.Претендират се разноски.
По отношение
валидността и допустимостта
на постановеното решение, въззивният съд намира,
че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му
е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на иска, с който е бил
сезиран.
При това положение следва да се
приеме, че решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е
процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери
за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред районния съд е предявен ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ГПК за
приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на
приземния етаж от двуетажната масивна жилищна сграда с идентификатор
68080.502.1445.1 и на сграда с идентификатор 68080.502.1445.3 по КККР на гр.
С., одобрени със Заповед № РД-18-8/13.03.2011г. на ИД на АГКК, подробно описани
в обстоятелствената част на исковата молба и за осъждане на ответника да
освободи тези имоти и да предаде на ищеца собствеността и владението на същите,
както и иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за осъждане на ответника, да
заплати на ищеца обезщетение, за това че го е лишил от ползването на двата процесни имота, представляващо дължим месечен наем в размер
на 45 лева за приземния етаж и 5 лв. за стопанската постройка за периода от 01.01.2016г. до датата на окончателното освобождаване на
имотите, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна
вноска, считано от първо число на следващия месец до окончателното изплащане на
дължимите суми, като претендираното обезщетение за
периода 01.01.2016г. до 31.12.2017г. е в общ размер
1200 лева.
В исковата си молба ищецът
твърди, че с договор от 15.12.2015г., оформен с нот.
акт № ***, том V, рег. № 10282, дело № ***г. на Нотариус Ст. Ранджева с рег. № 099 на НК и с район на действие КРС, акт
№ 127, том 18, дело № 3301/2015г. на СлВ при
Карловски районен съд, е закупил следните недвижими имоти: самостоятелен обект
в сграда – жилище, апартамент с идентификатор 68080.502.1445.1 по КККР на гр.
С., одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011г. на ИД на АГКК; последно
изменение със заповед: няма, стар идентификатор: няма, находящ
се в гр. С., Община С., Област Пловдив, п. к. ***, ул. ***, с площ от 117 кв.
м., като самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68080.502.1445; с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1, ниво 1, ведно със съответните
идеални части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта: 68080.502.1445.1.2 и сграда –
постройка на допълващо застрояване с идентификатор 68080.502.1445.3 по КККР на
гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011г. на ИД на АГКК; последно изменение със заповед:
няма, стар идентификатор: няма, находяща се в гр. С.,
Област Пловдив, ул. ***, с площ от 40 кв. м.; брой етажи: 1, като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 68080.502.1445, с предназначение:
постройка на допълващо застрояване.Твърди се, че гореописаното жилище е било
построено въз основа на учредено право на строеж в полза на родителите на
ответника – Г. Г. М. и В. Г. М., с нот. акт № ***,
том IV, дело № ***г. на КРС.С нот. акт № 10, том I, дело № ***г. Г.
и В. М. са подарили на сина си Н. В.М. /брат на ответника/ първи жилищен етаж
от вече построената двуетажна жилищна сграда, при запазено от страна на
дарителите право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху една стая по избор
от подарения етаж и сервизните помещения.Това запазено право на ползване било
осъществено чрез ползване на приземния етаж на жилищната сграда, който бил
приобщен като сервизни помещения към първия жилищен етаж по силата на договор
за делба на бъдещ строеж на жилище рег. № 619 от 28.07.1976г.С нот. акт № ***, том IX, дело № ***г. на
СлВ при КРС Н. В.М. продал на В. Н. Н. срещу
задължение за издръжка и гледане описаните недвижими имоти, а ищецът ги закупил
от последния с последваща сделка.Ищецът твърди, че
към настоящия момент той е едноличен собственик на процесните
имоти, представляващи първи жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с призем, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68080.502.1445.1.1, както и сграда с идентификатор
68080.502.1445.3 по КККР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011г.
на ИД на АГКК.С нот. акт № 11, том II, дело №
406/1972г. на КРС на С. П. А. и Н. Г. М. било учредено право на строеж в същото
дворно място, в което било учредено правото на строеж на Г. Г. М., а с нот. акт № ***, том I, дело № *** г.
на КРС Н. Г. М. продала на сина си Г. Г. П. втория етаж и таванското помещение
от построената двуетажна жилищна сграда. С нот. акт №
***, том II, дело № *** г. на КРС Г. Г. П. и съпругата му А. Ф. П.
продали на сина си Н. Г. П. само втория жилищен етаж и таванското помещение от
двуетажна масивна жилищна сграда.Ответникът по делото бил син на Г. Г. М. и В.
Г. М., който след смъртта на родителите си останал да живее в приземния етаж,
като продължил да ползва и стопанската постройка, макар запазеното от тях право
на ползване да било погасено със смъртта им.Ответникът останал да ползва
приземия етаж и след смъртта на брат си Н. В.М., вкл. и към м. декември 2015г.,
когато ищецът закупил процесните имоти.Въпреки
противопоставянето от негова страна и към момента ответникът продължавал да
живее в приземния етаж на къщата, да ползва без правно основание целия приземен
етаж и сградата на допълващото застрояване /стопанска постройка/, построена в
същото дворно място, като отказвал да ги освободи доброволно с твърдението, че
те били собственост на неговите родители.
С писмения отговор на
ответника по чл. 131 от ГПК се изразява становище, предявените искове са
допустими, но неоснователни.Не се оспорва обстоятелството, че с нот. акт № **, том V, рег. № 10828,
дело № ***г. ищецът е придобил собствеността на самостоятелен обект – жилище,
апартамент с идентификатор 68080.502.1445.1.1, на първи етаж в процесната жилищна сграда, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата.Оспорва се твърдението, че ищецът е
собственик на призем, находящ
се в жилищната сграда, както и че ищецът е изключителен собственик на сграда на допълващо застрояване с
идентификатор 68080.502.1445.3, разположена в поземления имот с идентификатор №
68080.502.1445.Оспорва се и твърдението, че родителите на ответника са
осъществявали запазеното си право на ползване, учредено с нот.
акт № **, том I, дело № *** г. на КРС чрез ползване на приземния етаж на
жилищната сграда, както и твърдението, че приземния етаж бил приобщен като
сервизни помещения към първи жилищен етаж по силата на договор за делба на
бъдещ строеж на жилище рег. № 619 от 28.07.1976г. на КРС.Твърди се, че с нот. акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за гледане и издръжка № 170, том I, дело № *** г. на КРС Г. Г. М. със
съгласието на съпруга си В. Г. М., е продала на своя син и ответник по делото
Г.В.М. приземен етаж от къща, находяща се в гр. С., в
дворно място от 507 кв. м., съставляващо по плана на гр. С. парцел III, пл. № 1445, в
кв. 74.В КК и КР на гр. С. липсвали данни относно приземния етаж и
собствеността на същия, поради недеклариране от страна на собственика на тези
обстоятелства.Поради тази причина
приземния етаж нямал идентификатор и не можел да се снабди със схема на
същия от АГКК.Ответникът живеел в приземния етаж, достъпът до който се
осъществявал с отделен вход.В изградената жилищна сграда имало три отделни
входа за всеки от етажите.До смъртта си родителите му живеели в друго жилище,
намиращо се в гр. С..Същите не са ползвали и стопанската постройка, изградена в
дворното място.Брат му Н. В.М. също никога не е ползвал и не е живял в
приземния етаж на къщата.Този етаж никога не е приобщаван като сервизни
помещения към първия етаж.С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 10, том
II, дело № 22/1978г. Г. Г. М. дарила на сина си Н. В.М. само първи етаж от
построената жилищна сграда.Ответникът живеел в приземния етаж от построяването
на жилищната сграда и никой не е оспорвал правото му на собственост.Относно
сградата на допълващо застрояване липсвала разпоредителна сделка или друг правопораждащ акт, по силата на който Н. В.М. да е станал
изключителен собственик.Същият бил собственик на 1/2 ид.
част от навеса, поради което за останалата ½ ид.
част не е настъпил вещнопрехвърлителния ефект на
сделката с ищеца.Стопанската постройка била изградена през 1976г. от ответника,
който закупил всички материали за строежа и ползвал услугите на майстори.От
момента на постояването той ползвал северната стая, в която съхранявал дърва за
огрев, а другата стая в постройката била заключена и ответникът нямал достъп до
нея.До момента никой не е оспорвал правото му на собственост на по отношение на
½ ид. част от процесната
постройка.Направено е и възражение за придобивна
давност, започнала да тече от 1981г. по отношение на приземния етаж от
жилищната сграда и от 1976г. по отношение на постройката на допълващо
застрояване, по силата на което давностно владение
ответникът придобил правото на собственост върху приземния етаж в сградата и
½ ид. ч. от изградената в дворното място
постройка на допълващо застрояване.Искът за присъждане на обезщетение за
лишаване на ищеца от ползване на процесните имоти
също се оспорва, поради обстоятелството, че ищецът не е бил собственик на
приземния етаж и на цялата сграда – постройка на допълващо застрояване, от
която притежавал само 1/2 ид. ч., а също се оспорва и
по размер.
При постановяване на
решението си районният съд с оглед събраните доказателства в производството е
приел, че са налице кумулативните предпоставки за пълно уважаване на иска по
чл. 108 от ЗС.За неоснователни са приети възраженията на ответника, че
приземният етаж е негова собственост по силата на прехвърлителната
сделка, обективирана в нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 170, том I, дело № ***г. на
Карловски районен съд, който се явявал нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр.
1-во от ЗЗД – сделката е с невъзможен предмет и не е породила транслативен ефект.В тази насока районният съд е кредитирал
заключението на вещото лице, прието в първоинстанционното
производство, като е приел, че приземният етаж не представлява годен за
извършване на разпоредителна сделка самостоятелен обект, а има характер на
принадлежност към основния обект на собственост, какъвто в случая се явява
жилището на ищеца.Доколкото ответникът не е ангажирал доказателства за
наличието на одобрен архитектурен проект, е направен извод за неоснователност
на възраженията за придобиване по давност на приземния етаж и на другата
постройка на допълващо застрояване с идентификатор 68080.502.1445.3 /която също не е самостоятелен обект на
собственост/.
Относно претенцията за
заплащане на обезщетение районният съд е приел, че ответникът е ползвал процесните имоти без основание, като е лишил собственика
както от ползването им, така и от правото да получава граждански плодове от тях
– да ги отдава под наем.Приел е, че в периода 01.01.2016г.
до 31.12.2017г. ответникът без основание е държал фактическата власт върху процесните два имота, с което е увредил интересите на
ищеца.Кредитирайки заключението на приетата експертиза по делото районният съд
е приел, че искът се явява доказан и по размер, респ. следва да бъде уважен.
Настоящият състав на съда с
оглед оплакванията във въззивната жалба извърши
собствен анализ на събраните доказателства в първоинстнационното
производство, от който се установява следното:
С нот.
акт № *** ,том IV, дело № ***г., приложен като писмено доказателство по
делото, Х. Г. З. – юрисконсулт на ТКЗС „Пенчо Дворянов“,
с. Б., Пловдивски окръг, в качеството си на пълномощник на същото стопанство,
отстъпва на Г. Г. М. правото на строеж върху 1/2 ид.
част от собственото на ТКЗС „Пенчо Дворянов“, с. Б.,
Пловдивски окръг, празно дворно място от 507 кв. м., намиращо се в гр. С.,
окръг Пловдивски до съседи: от две страни имоти на ТКЗС и улица, който имот по
регулационния план на гр. С. съставлява урегулиран парцел III-ти, в кв. 74, за
да построи жилищна сграда съгласно утвърден архитектурен план срещу сумата от
507 лева, внесена в касата на стопанството с фактура № 414 от 30.09.1974г. на
ТКЗС „Пенчо Дворянов“, с. Б. от приемателката.
Наследници по закон на Г. Г.
М., починала на ***г. съгласно акт за смърт № ***г., съставен от Община С. и на
В. Г. М., съгласно акт за смърт № ***г., съставен от Община С., са техните
синове – Н. В.М., починал на ***г. и ответникът по настоящето дело Г.В.М..
С нот.
акт № ***, том I, дело № ***г. Г. Г. М., със съгласието на съпруга си В.
Г. М., изразено в нотариално заверена декларация, е дарила на сина си Н. В.М.,
следния свой недвижим имот, а именно: от жилищната сграда и 1/2 ид. ч. от дворното место, общо застроено и незастроено,
цялото от 507 кв. м., находящи се в гр. С.,
Пловдивски окръг, до съседи: И. Н.,***, който имот по регулационния план на гр.
С. има планоснимачен номер 1445, в. кв. 74 и за който
е отреден урегулиран парцел III, само първи етаж от жилищната сграда, при условието, че
дарителката си запазва правото тя и съпруга й В. Г. М. да владеят и ползват
една стая, по свой избор от подарения етаж, ведно със сервизни помещения, до
края на живота им безвъзмездно.
От своя страна Н. В.М. се
е разпоредил с гореописания дарен му имот в полза на В. Н. Н., за което е
съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение
за гледане и издръжка № ***, том IV, рег. № 9053, дело *** г. по описа
на Станка Ранджева, нотариус при Карловски съдебен
район, с рег. № 099 на НК.
Ищецът по делото се
легитимира като собственик с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № ***, том V, рег. № 10282, дело № *** г., с който В. Н. Н. му
продава следния свой недвижим имот: самостоятелен обект в сграда – жилище,
апартамент, с идентификатор 68080.502.1445.1.1, съгласно схема на самостоятелен
обект в сграда № 15-528976/04.12.2015г. на СГКК – Пловдив, по КККР, одобрени
със заповед № РД-18-8/11.03.2011г. на изп. директор
на АГКК, последно изменение на заповед – няма, стар идентификатор: няма, находящ се в гр. С., Община С., Област Пловдив, с административен
адрес на имота: гр. С., ул. ***, с площ: 117 кв. м., като самостоятелния обект
се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор:
68080.502.1445, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент;
брой нива на обекта: 1, ниво: 1, ведно със съответните ид.
части от общите части на сградата; при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж; под обекта: няма; над обекта – 68080.502.1445.1.2 и Сграда –
постройка на допълващо застрояване с идентификатор 68080.502.1445.3, съгласно
скица на сграда № 15-52897/04.12.2015г. на СГКК – Пловдив по КККР, одобрени със
заповед № РД-18-8/11.03.2011г. на изп. директор на
АГКК, последно изменение със заповед – няма, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, находящ се в гр. С., Община С.,
Област Пловдив, с административен адрес на имота: гр. С., ул. ***, с площ: 40
кв. м., брой етажи: 1, като сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 68080.502.1445, с предназначение - постройка на допълващо
застрояване, двата имота, описани по-горе, общо за сумата 6000 лева, която сума
продавачът заявил, че е получил напълно в брой от купувача при подписването на
договора.
Съгласно приложения по
делото нот. акт № ***, том II, дело № ***г.,
собственик на втория етаж и таванското помещение от процесната
сграда е Н. Г. П., ЕГН **********.Последният е придобил жилищния етаж от
сградата от праводателите си Н. Г. М.и Г. Г. П.,
които са придобили имота с нот. акт за отстъпване
право на строеж върху чужда земя /суперфиция/ № **,
том II, дело № ***г. и нот. акт за прехвърляне на
недвижими имот срещу гледане и издръжка № ***, том I, дело № *** г.,
приложени като писмени доказателства по делото.
Ответникът по делото от
своя страна се легитимира като собственик на процесния
имот с нот. акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
гледане и издръжка № ***, том I, дело № ***г., с който родителите му Г. Г. М., със
съгласието на съпруга си В. Г.М., продава на сина си Г.В.М. следния свой
собствен недвижим имот, а именно: приземния етаж от къща, находяща
се в гр. С., Пловдивски окръг, до съседи: Х. К., И. Н.,*** ТКЗС, в дворно място
от 507 кв. м., съставляващо по плана на гр. С. парцел III, пл. № 1445, в
кв. 74, за сумата 3084 лв., която сума не е броена, а срещу нея купувачът е дал
и ще продължи да дава на продавачката и съпругът й цялостна издръжка, състояща
се от храна, облекло, лично обслужване и други, докато са живи, като същите си
запазват правото да живеят и ползват продаваемия имот, докато са живи.При
съставянето на нотариалния акт са представени описаните в него документи,
установяващи правото на собственост и изпълнението на особените изисквания на
закона, вкл. удостоверение № 1450/02.07.1981г. на кметство гр. С., че имота е
обособен като самостоятелно жилище.
С решение от 04.11.1987г., постановено по
гр. д. № 354/1987г. по описа на Карловски районен съд, е било разпределено
реалното ползване на дворното място, в което е построена процесната
сграда.
Установява се от
приложеното по настоящето дело писмо изх. № С-1937/1/10.05.2018г. на кмета на
Община С., че в общината няма строителни книжа, документи и утвърдени
архитектурни планове по отношение на процесната
жилищна сграда.
С протоколно определение
на съда от 17.05.2018г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответникът ползва процесните
имоти: приземния етаж към масивна жилищна сграда с идентификатор:
68080.502.1445.1, както и ½ от сграда на допълващо застрояване с
идентификатор: 68080.502.1445.3.
Като свидетел по делото в първоинстанционното производство е разпитан К. Д., който е
депозирал показания, че познава ответника от ранно детство.Свидетелят живеел
също в гр. С. на ул. ***, а ответникът живеел в приземен етаж на къща с още два
етажа още от 1978г., когато св. Д. се уволнил от казарма.Никой друг не бил
ползвал този етаж.В южния край на къщата имало малка вратичка, от която
влизал.Тя била правена още при строежа на къщата.По-нагоре имало голяма дворна
врата и стълби, от които се отивало на първия етаж.За втория етаж също имало
отделен вход.Като новопостроена къщата имала вход между първия и приземния
етаж, но Н. /брат на Г./ си го заградил и си направил изба там в стълбището,
където слизал за приземния етаж.Родителите на двамата братя живеели в старата си къща в гр. С. и не са
ползвали приземния етаж от процесната къща.Още при
построяването й приземния етаж бил прехвърлен на Г. и друг не му е известно да
е предявявал претенции за собственост на този етаж.В двора имало стопанска
постройка с площ около 12 кв. м., която строили двамата братя и всеки от тях
ползвал половината от нея.Н. имал животни и прибирал сено на тавана на
постройката, а Г. отдолу прибирал натории, дърва и
др.Към настоящия момент също ползвал половината от тази постройка, а другата
половина ползвали новите собственици.Никой не е претендирал, че цялата
постройка е негова.Стопанската постройка била изградена след 1978г., а
приземния етаж никога не бил ползван като сервизни помещения.От самото начало
бил пригоден за живеене, имало баня, тоалетна.
Пред въззивната
инстанция като свидетел беше разпитан Г. П., братовчед на жалбоподателя.Същият
сочи, че Г. живее на приземния етаж в процесната къща
в гр. С., още от построяването й през 1975-76г.За този етаж имало самостоятелен
вход от юг.Самостоятелни входове имало и за останалите два етажа.Къщата я
строили Г. и брат му.На двора имало стопанска постройка, която била построена
от Г. и той ползвал северната стая от нея.Приземния етаж по думите на свидетеля
никога не е бил ползван като сервизни помещения към първия етаж.Родителите на
Г. си имали стара къща, където живеели.Братът на Г. също никога не бил ползвал
приземния етаж.
В първоинстанционното
производство е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, съгласно
което приземния етаж от триетажната жилищна сграда, построена в ПИ с
идентификатор 68080.502.1445 съгласно КК на гр. С., представляващ парцел III в кв. 74 на УП
на същия град, при действието на ЗТСУ и ППЗТСУ не може да бъде жилище, а
по-скоро стопанско /складово/ помещение, прилежащо към двата етажа.При сега
действащата нормативна уредба – Наредба № 7/2003г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени
зони, имало всички данни, с незначителни преустройства да бъде преустроено в
жилище, но след като бъдат осигурени складови помещения за двата жилищни етажа
или пък доказано, че има такива, прилежащи към тях към настоящия момент.От
направената справка в Община С. се установило, че не е провеждана процедура по
преустройство на самостоятелен обект в сграда при спазване на изискванията на
чл. 110 и чл. 114 от Наредба № 7/2003г. относно приземния етаж от процесната сграда.
В първоинстанционното
производство е прието и допълнително заключение на съдебно-техническа
експертиза, съгласно което за приземния етаж, находящ
се в сграда с идентификатор 6080.502.1445.1, с редуцирана площ 52, 2 кв. м.,
справедливият месечен наем е на стойност 52, 20 лв., а за сграда с
идентификатор 68080.502.1445.3 със ЗП от 40 кв. м., месечният наем е 8 лв.За
периода 30.01.2018г. до 20.11.2018г. общият размер на месечния наем е 601, 26
лв.Съгласно приетото заключение на първи и втори етаж липсвало складово
помещение и такова би /или не би/ могло да се обособи с проект при делба на
етажа и то с архитектурен проект.В случая подпокривното
пространство на сградата имало топла връзка със стълбищната
клетка и нямало пречка реално да бъдат оформени тавански /складови/
помещения.Сградата с идентификатор 68080.502.1445.3 можело да се приеме за
складово помещение, с оглед разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ, предвиждаща
възможност в УПИ да се изграждат постройки от допълващо застрояване –
спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни към сградите на основното
застрояване.Съгласно заключението при действието на ЗТСУ процесния
приземен етаж не отговарял на изискванията за жилище, докато при действието на
ЗУТ и подзаконовия нормативен акт /Наредба № 7/2003г./, няма пречка да бъде
променено предназначението му в жилище.В помещението – кухня, е необходимо да
се постави мивка и да се направи вътрешно отклонение за чиста и обратна вода.
Във въззивното
производство беше назначена и изслушана нова съдебно-техническа експертиза, от
заключението на която се установява, че в западната част на приземния етаж е
изграден гараж, с вход от запад към двора и втори вход към вътрешен коридор на
приземните помещения.Същият отговарял на изискванията, действали към момента на
строителството /1974-1976г./ за самостоятелен обект – гараж.В останалата част
помещенията били обединени в общо функционално пространство, със самостоятелен
вход от юг към двора и втори вход през преустроено пространство под
югозападните тераси на жилищните етажи.От входа се влизало във входно
преддверие с размери 1, 57м/3, 83м. и св. височина 2, 22м.От него се влизало в
западната стая с размери 2, 86м/5, 06м. и св. височина 2, 21м., която е с пряко
осветление /прозорци на запад и на юг/ и изход към пристроено пространство под
тераси /видимо стаята към момента се ползвала за жилищни нужди, пространството
под терасата било остъклено и се ползвало като тераса-веранда/.От входното
преддверие се продължавало във вътрешен коридор с размери 1, 80м/3,17м. и св.
височина 2, 16м.От север на това антре бил разположен санитарен възел, с
отделен вход от отстаналите стаи, с естествено
осветление и вентилация /прозорци на север/, състоящ се от преддверие /умивално с перално/ с размери 1, 51м/2, 13м. и св. височина
2, 17м., от където на запад се влизало в баня с тоалетна с размери 1, 15м/2,
13м., в помещенията били монтирани санитарни прибори и батерии.В северната
част, с достъп от вътрешен коридор, се влизало в стая с ниша, която западна
част имала отклонения за водопровод и канализация към санитарния възел, но
нямало монтирани мивка и батерия, кухненски шкафове и други, като размерите на
стаята били 3, 78м/2,84м. и на нишата – 0, 63м./1, 58м. и св. височина 2, 17м.,
както и имало естествено осветление на изток.В югоизточната част, с достъп от
вътрешен коридор, се влизало в стая с размери 3, 80м/5, 50м и св. височина
2,17м., както и имало естествено осветление на юг.От югоизточната стая имало
вход към пристроено пространство под източни тераси.В тези помещения била
изградена ел. инсталация, имало водопроводна и канализационна инсталации в
санитарния възел.Приземният етаж към момента, след изпълнена вертикална
планировка, пътеки с тротоарни плочки, бетонови настилки и други, се намирал на
ниво терен на дворното място.Към момента на изграждане на сградата са действали
техническите норми, залегнали в ЗТСУ /в сила от 1973г./, ППЗТСУ и действалата
към този момент Наредба за площите и елементите на жилищата, която е заменена с
Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство през
1977г.Доколкото нямало представен проект за строителството на сградата, не
можело да се каже за какво са предвидени описаните помещения в приземния етаж,
извън гаража.Съобразно техническите изисквания, за да отговарят на жилище,
функционално свързаните помещения, е следвало да бъдат на 30 см. над нивото на
терена.Според вещото лице не е възможно това да се установи към момента, поради
изпълнена вертикално планировка около сградата и реализирането на място на
пътеки и площадки на нивото на приземния етаж.За помещенията имало
самостоятелен вход от двора.Нямало вход към вътрешно стълбище за достъп до
горните етажи, но имало врата към гаража от вътрешен коридор.Площта на отворите
за осветление, съобразно действалите правила за новопроектирани жилищни сгради,
трябвало да съставлява най-малко 1/6 от площта на стаите, 1/7 от площта на
кухните и 1/10 от площта на стълбищата.В конкретния случай в едната стая отвора
бил 2, 20 кв. м. при норматив 1, 90 кв. м; във втората стая отвора бил 3, 40
кв. м., при норма 1, 92 кв. м., а в помещението с налична водопроводна
инсталация /ако се приеме, че е била определена за кухня – отворът е 2, 12 кв.
м., при норма от 1, 67 кв. м/.Съобразно тези норми подът на жилището на първи
етаж е следвало да бъде на най-малко 30 см. над прилежащото ниво на терена
/естествено или изкуствено създадено/.Всяко жилище трябва да има най-малко стая
за живеене, кухня и кухненски бокс, клозет, килер или шкаф, зимник или складово
помещение.При едно- и двустайни жилища и при тристайни жилища, когато една от
стаите е преходна, се допуска клозетът да бъде в едно помещение с баня.В
новостроящи се и в заварени държавни, обществени и кооперативни жилищни сгради
и етажни собствености, се допуска да се изградят и
бекярски жилища, състоящи се от стая за живеене с площ най-малко 14 кв. м.,
преддверие, мивка и клозет.Жилищните помещения във всички новопроектирани
сгради трябва да имат височина най-много 2, 90м. светло и най-малко 2, 60м.
конструктивно и 2, 50м. светла.За да се отговори на поставения въпрос, следва
да се знае с какво предназначение са построени помещенията на първия етаж, а
към момента липсват данни за това /липсва изготвен проект по който е построена
сградата/.Няма данни от кога се ползват тези помещения като жилищни – ако е
преди 1977г. са действали техническите норми, залегнали в ЗТСУ, ППЗТУ и
действалите към този момент Строителни правила и норми за изграждане на
населени места – застрояване на градове, които са заменени с Наредба № 5 за
правила и норми на териториално и селищно устройство през 1977г.Съобразно тези
правила, при новопроектирани сгради, с цел задоволяване на жилищни нужди и при
заварени постройки, при разделяне на заварени жилища на повече жилища, по
изключение, с одобрение на главния архитект се допускат отклонения от
строителните правила и норми.В конкретния случай има отклонение от светлата
височина на жилището и от 0, 30 см височина на първия етаж над прилежащия
терен.Като помещения може да се каже, че отговаря на изискванията за жилище
/едностайно или бекярско такова/.В дъното на парцела има изградена едноетажна
стопанска постройка с две помещения, които се ползват като складови към деня на
огледа.Същата е заснета в кадастралната карта и кадастралните регистри като
Сграда 68080.502.1445.2, Област Пловдив, Община С., гр. С., п. к. ***, ул. ***,
вид собств. – частна, функц.
предназн. - постройка на допълващото застрояване,
брой етажи: 1, застроена площ 13 кв. м., Заповед за одобрение на КККР №
РД-18-8/11.03.2011г. на изп. директор на АГКК.
Основният спорен момент по
делото е относно това съставлява ли ползваният като жилище приземен етаж
самостоятелен жилищен обект или е със статут на принадлежност към сградата –
етажна собственост.Вещото лице, изготвило приетата във въззивното
производство съдебно-техническа експертиза,
не е дало категоричен отговор на въпроса, отговаря ли процесният обект на техническите правила и норми за
самостоятелен обект към момента на построяване на процесната
сграда, доколкото няма представен проект за строителство на сградата и не може
да се каже за какво са предвидени описаните помещения в приземния етаж, извън
гаража.В тази насока настоящият състав кредитира показанията на разпитаните
свидетели, от които по непосредствен и безпротиворечив
начин се установи, че с построяването на сградата през 1975 – 76г. приземният
етаж е бил обособен като отделно жилище и е ползван от жалбоподателя като
такова.От друга страна се установи, че не е налице функционална връзка между
първия и втория етаж и приземния етаж на сградата, която да обуслови
принадлежността му към жилищата на горните два етажа, а същият е със
самостоятелен вход и никога не е ползван като складови помещения към първия
етаж.Същевременно вещото лице изясни, че при действието на ЗТСУ, ППЗТСУ и
действалите към този момент Строителни правила и норми за изграждане на
населени места – застрояване на градове, при новопроектирани сгради с цел
задоволяване на жилищни нужди, по изключение, с одобрение на главния архитект,
са допустими отклонения от строителните правила и норми.В конкретния случай има
отклонение от светлата височина на жилището и от 0, 30 см. височина на първия етаж
над прилежащия терен, а като помещения отговоря на изискванията за жилище
/едностайно или бекярско такова/.
Преценката дали един обект
представлява принадлежност към жилищен обект в сграда в режим на етажна
собственост или е самостоятелен обект на право на собственост, следва да бъде
направена към момента, в който настъпва ефекта на съответния придобивен способ /сделка или придобивна
давност/, въз основа на който се поддържа, че е придобито правото на
собственост от лицата, които не притежават самостоятелен обект в
сградата.Безспорно е, че предмет на самостоятелно придобиване може да бъде само
такава част от жилищна сграда, която е обособена като самостоятелен обект
/жилище, ателие и др./ или отговаря на изискванията на действащия устройствен закон за такъв обект.
Съгласно чл. 62, ал. 1 от
ЗТСУ /отм/ правни сделки за прехвърляне на реално
определени части от сгради или жилища могат да се сключват само, ако
обособените дялове или части отговорят на одобрен архитектурен проект, като
това се удостоверява от специализираните органи на общинската администрация.В
настоящия случай жалбоподателят се легитимира като собственик на процесния приземен етаж с нот.
акт № 170 за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 170, том I, дело № ***г.По
делото не е представен одобрен архитектурен проект за строителство на сградата,
но обстоятелството, че имота отговаря на изискванията за самостоятелно жилище е
било удостоверено от общинската администрация /удостоверение №
1450/02.07.1981г., описано в нотариалния акт/.Освен това съгласно
задължителните разяснения в ТР № 3/2014г., постановено по т. д. № 3/2014г. на
ОСГК, когато предмет на прехвърляне е реално определена част от недвижим имот
/сграда, жилище или други обекти/, договорът има предмет, ако страните са
постигнали съгласие, коя част се прехвърля.При възникнал спор за валидност на
договора поради невъзможен предмет, на доказване подлежи опорочаващият факт, че
към момента на постигнатото съгласие предметът вече е невъзможен, тъй като е
погинал или е правно невъзможно да възникне като самостоятелен обект на право
на собственост.С оглед установеното по настоящето дело от фактическа страна
съдът намира, че не е налице нито фактическа невъзможност на предмета на
сделката, нито правна такава, поради което не е налице и хипотезата на чл. 26,
ал. 2, пр. първо от ЗЗД за нищожност на договора, поради невъзможен предмет.
Твърденията в исковата молба
на следващо място, че дарителите по
нотариалния акт, с който се легитимира ответника, са ползвали приземния
етаж, който е бил приобщен като сервизни помещения към първия жилищен етаж на
жилищната сграда по силата на договор за делба на бъдещ строеж на жилище рег. №
619 от 28.07.1976г., не са подкрепени от доказателства по делото.С нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том V, рег. № 10282,
дело № ***г. ищеца е придобил само първи жилищен етаж от сградата, както е
записано и в нот. актове на неговите праводатели, представени като писмени доказателства по
делото.От доказателствата по делото не може да се направи и извод, че ищецът е
придобил собствеността на цялата постройка на допълващо застрояване, тъй като
няма данни неговите праводатели да са били
собственици.Тази постройка не е описана в нот. акт №
***, том I, дело № ***г. и нот. акт № ***,
том IV, рег. № 9053, дело № ***г., с които са се легитимирали праводателите
на ищеца, а от гласните доказателства по делото се установи, че второстепенната
сграда е построена от двамата братя – Н. М. и Г.М., състои се от две помещения
и дълги години от построяването й са я ползвали при равни права - всеки от тях
е ползвал по едно помещение от нея.С оглед на това и доколкото процесната постройка на допълващо застрояване има
спомагателен, обслужващ, стопански и второстепенен характер към сградата на
основното застрояване, следва да се приеме, че всяка от страните притежава по
½ ид. част от тази постройка, като прилежаща
към жилищния й етаж, респ. ответникът не я владее без основание.
Предвид гореизложеното въззивната жалба се явява основателна и следва да бъде
уважена, а решението на районния иск отменено като неправилно в частта, с която
е уважен предявеният ревандикационен иск досежно приземния етаж от двуетажната масивна жилищна
сграда с идентификатор 68080.502.1445.1 и досежно 1/2
ид. ч. от второстепенната постройка с идентификатор
68080.502.1445.3 в установителната част, а в
осъдителната за предаване на владението досежно
цялата постройка, като в тази част искът следва да бъде отхвърлен, а за
останалата 1/2 ид. част от второстепенната постройка
в установителната му част първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
Относно иска по чл. 55, ал. 1
от ЗЗД оспорваното решение също е неправилно, доколкото този иск е обусловен от
иска за собственост.Фактическият състав на нормата изисква обогатяване на едно
лице за сметка на друго без основание и наличие на връзка между обедняването и
обогатяването, което се изразява в придобиването на имуществена облага или
спестяване на разходи.В процесния случай се твърди,
че ответникът е ползвал без основание недвижимия имот, за който ищецът твърди
да се собствен.Съдът по настоящето дело приема за установено, че ищецът не е
доказал твърденията, че е собственик на процесния
имот и следователно за него не е настъпило обедняване от това, че същият е
ползван от ответника по иска.
Предвид гореизложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено като
неправилно и в частта, с която е уважен иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, както и в
частта, с която е осъден ответника да заплати на ищеца направените в първоинстационното производство разноски, вместо което да
бъде постановено решение, с което този иск да бъде отхвърлен като неоснователен
и недоказан.
С оглед изхода на делото
пред въззивната инстанция в полза на ответника следва
да се присъдят направените разноски в първоинстанционното
производство общо в размер на 850 лева за адвокатско възнаграждение и
възнаграждение на вещо лице.За въззивното
производство в полза на жалбоподателя също следва да бъдат присъдени
направените разноски общо в размер на 1201, 01 лева, включващи платена ДТ,
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
По тези съображения
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 1 от 03.01.2019г., постановено по гр. д. № 192 по описа за 2018г. на
Пловдивски районен съд, II гр. с., в частта, с която се признава за установено по
отношение на Г.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че С.С.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е единствен собственик на следните недвижими
имоти: приземния етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор
68080.502.1445.1 по КККР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011г.
на ИД на АГКК; последно изменение със заповед: няма, стар идентификатор: няма; находящ се в гр. С., Община С., Област Пловдив, п. к. ***,
ул. ***, с площ от 117 кв. м., като самостоятелният обект се намира в сграда №
1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68080.502.1445; с предназначение
на самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; ниво 1;
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата; при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; подобекта: няма; над
обекта: 68080.502.1445.1.2 и ½ ид. ч. от
сграда – постройка на допълващо застрояване с идентификатор 68080.502.1445.3 по
КККР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-8/11.03.2011г. на ИД на АГКК;
последно изменение със заповед: няма, стар идентификатор: няма; находяща се в гр. С., Община С., Област Пловдив, п. к. ***,
ул. ***, с площ 40 кв. м.; брой етажи: 1; като сградата е разположена в
поземлен имот с идентификатор 68080.502.1445, с предназначение постройка на
допълващо застрояване и се осъжда Г.В.М., ЕГН ********** да предаде на ищеца С.С.Н., ЕГН ********** владението върху описания приземен
етаж и постройката на допълващо застрояване, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения ревандикационен иск за
признаване за установено по отношение на Г.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
че С.С.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, е единствен
собственик на следните недвижими имоти: приземния етаж от двуетажна масивна
жилищна сграда с идентификатор 68080.502.1445.1 по КККР на гр. С., одобрени със
Заповед № РД-18-8/11.03.2011г. на ИД на АГКК; последно изменение със заповед:
няма, стар идентификатор: няма; находящ се в гр. С.,
Община С., Област Пловдив, п. к. ***, ул. ***, с площ от 117 кв. м., като
самостоятелният обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68080.502.1445; с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент; брой нива на обекта: 1; ниво 1; ведно със съответните идеални части
от общите части на сградата; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: няма; подобекта: няма; над обекта: 68080.502.1445.1.2 и ½ ид. ч. от сграда – постройка на допълващо застрояване с
идентификатор 68080.502.1445.3 по КККР на гр. С., одобрени със Заповед №
РД-18-8/11.03.2011г. на ИД на АГКК; последно изменение със заповед: няма, стар
идентификатор: няма; находяща се в гр. С., Община С.,
Област Пловдив, п. к. ***, ул. ***, с площ 40 кв. м.; брой етажи: 1, като
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 68080.502.1445, с
предназначение постройка на допълващо
застрояване и за осъждане на Г.В.М., ЕГН ********** да предаде на ищеца С.С.Н., ЕГН ********** владението върху описания приземен
етаж и постройката на допълващо застрояване, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта досежно
приетото за установено, че С.С.Н., ЕГН **********, с адрес:
*** е собственик на ½ ид. част от постройката
на допълващо застрояване.
ОТМЕНЯ решение № 1 от 03.01.2019г., постановено по гр. д. № 192 по описа
за 2018г. на Пловдивски районен съд, II гр. с., в частта, с която се осъжда
Г.В.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С.С.Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** парично обезщетение в размер на общо 1200 лв. за
неоснователно обогатяване от ползването без основание в периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. на процесните
недвижими имоти, както следва: 52, 20 лв. месечно за приземния етаж, находящ се в сграда с идентификатор 68080.502.1445.1 с
редуцирана площ 52, 2 кв. м. и 8, 00 лв. месечно за сграда с идентификатор
68080.502.1445.3 със ЗП от 40 кв. м., ведно със законната лихва за забава върху
всяка просрочена месечна вноска, считано от първо число на следващия месец до
окончателното изплащане на дължимите суми, както и в частта, с която се осъжда
Г.В.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С.С.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 1052,
02 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за осъждане
на Г.В.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на С. С. Н., ЕГН **********,
с адрес: *** парично обезщетение в размер на общо 1200 лв. за неоснователно
обогатяване от ползването без основание в периода от 01.01.2016г.
до 31.12.2017г. на процесните недвижими имоти, както
следва: 52, 20 лв. месечно за приземния етаж, находящ
се в сграда с идентификатор 68080.502.1445.1 с редуцирана площ 52, 2 кв. м. и 8,
00 лв. месечно за сграда с идентификатор 68080.502.1445.3 със ЗП от 40 кв. м.,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска,
считано от първо число на следващия месец до окончателното изплащане на
дължимите суми, като неоснователен.
ОСЪЖДА С.С.Н.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Г.В.М., ЕГН **********, с адрес: ***
направените в първоинстанционното производство
разноски в размер на 850 лева и направените за настоящата инстанция разноски в
размер на 1201, 01 лева.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните
- при наличие на предпоставките по чл. 280 ГПК пред Върховния касационен съд.