№ 4814
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:М.И.
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от М.И. Гражданско дело № 20211110127072 по
описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД,
във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-"Т.С." ЕАД твърди, че с ответниците З.С. Н., С.Н. Т. и В.Н. Н. /в
качеството им на наследници на Н.И. Н./ са в договорни отношения по повод доставка
на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „С.р“, бл.80, вх.Б, ап.19. Твърди, че е изправна страна по договора, а ответниците
не са изпълнили задължението си да заплатят потребеното от тях и доставено от ищеца
количество топлинна енергия. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на
което да осъди ответниците да му заплатят разделно, както следва: З.С. Н. - сумата от
254,19 лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от
м.07.2017 год. до м.04.2019 год., ведно със законна лихва върху главницата считано от
17.05.2021 г. до окончателното плащане, сумата от 52,16 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 15.09.2018 год. до 01.04.2021 год., сумата от 11 лева,
представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. 03.2018 год. до м. 04.
2019 год., ведно със законна лихва върху главницата считано от 17.05.2021 г. до
окончателното плащане, мораторна лихва върху главница дялово разпределение, в
размер на 2,44 лева за периода от 01.05.2018 год. до 13.04.2021 год.; С.Н. Т. - сумата от
63,54 лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от
м.07.2017 год. до м.04.2019 год., ведно със законна лихва върху главницата считано от
17.05.2021 г. до окончателното плащане, сумата от 13,04 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 15.09.2018 год. до 01.04.2021 год., сумата от 2,75 лева,
представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. 03.2018 год. до м. 04.
1
2019 год., ведно със законна лихва върху главницата считано от 17.05.2021 г. до
окончателното плащане, лихва за забава върху главница дялово разпределение, в
размер на 0,61 лева за периода от 01.05.2018 год. до 13.04.2021 год. и В.Н. Н. - сумата
от 63,54 лева, представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от
м.07.2017 год. до м.04.2019 год., ведно със законна лихва върху главницата считано от
17.05.2021 г. до окончателното плащане, сумата от 13,04 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 15.09.2018 год. до 01.04.2021 год., сумата от 2,75 лева,
представляваща такса за дялово разпределение за периода от м. 03.2018 год. до м.
04.2019 год., ведно със законна лихва върху главницата считано от 17.05.2021 г. до
окончателното плащане на задължението, както и лихва за забава върху главница
дялово разпределение, в размер на 0,61 лева за периода от 01.05.2018 год. до 13.04.2021
год. Претендира сторените в производството разноски.
Ответникът-З.С. Н. е депозирала, в срок, отговор на исковата молба, в който
твърди, че е платила процесните суми.
Ответниците-С.Н. Т. и В.Н. Н. не са депозирали отговор на исковата молба.
Третото лице помагач-„Т.с“ ЕООД не взема становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответниците е да установят факта на изпълнение,
т.е. че са платили на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него
суми за ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. Ответниците не оспорват
качеството на Н.И. Н.-техен наследодател /видно от удостоверение за наследници с
изх. №РПД21-ТД26-1116/ на потребител на топлинна енергия за процесния период.
Това се установява и от нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ №37, том V,
2
нот. дело №837/1979 год.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР. Те се публикуват най-малко в един централен и
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично приемане от страна на потребителите.
Съгласно действащото законодателство - чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
Наредба №16-334 за топлоснабдяването.
Законодателят е предвидил задължението за заплащане на топлинна енергия
като многокомпонентно такова, което включва в себе си задължението за топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите по арг. от чл. 142 ал.2 от ЗЕ, като
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В конкретния случай етажната собственост на сградата, находяща се в гр. София,
ж.к. „С.р“, бл.80, вх.Б, ап.19 е възложила извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода на „Т.с” ЕООД-видно от договор №1358/29.10.2001 год..
В конкретния случай ответниците не оспорват исковете по основание и размер,
поради което настоящият съдебен състав намира, че по делото е установено по
категоричен начин потребената от тях топлоенергия в определено количество и
нейните стойности за исковия период, а именно общо претендираната сумата от 488,98
лева, представляващи стойността на потребената и незаплатена топлинна енергия, за
периода м.07.2017 год. до м.04.2019 год., както и сумата за дялово разпределение в
размер на 16,51 лева. В случая ответникът З.С. Н. твърди, че процесните суми,
включително и претендираната държавна такса са платени. В подкрепа на изложеното,
като доказателство по делото, е приет фискален бон, от който е видно, че е платена
главница в размер на 397 лева, мораторна лихва в размер на 81,90 лева, съдебни
разноски в размер на 305 лева и законна лихва в размер на 9,28 лева. Извършеното
плащане на процесните суми не се оспорва от ищеца, което изявление е обективирано в
молба от 13.10.2021 год. В молбата и в открито съдебно заседание състояло се на
30.11.2021 год. процесуалният представител на ищеца заявява, че претендира
единствено юрисконсулско възнаграждение.
По горните съображения и на основание чл. 235, ал.3 от ГПК съдът намира, че
ответниците към настоящия момент не дължат на ищцовото дружество процесните
3
суми, поради което исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради
извършено в хода на производството плащане.
Доколкото ответниците са дали повод за предявяване на исковете, то
претенцията на ищеца за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателна, поради което и на основание чл. 78, ал.8 от ГПК следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Т.С." ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Я.” № 23 искове против З.С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „С.р“, бл.80, вх.Б, ап.19, С.Н. Т. , ЕГН ********** и В.Н. Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „С.р“, бл.51, вх.В, ет.1, ап.2, искове с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за плащане на
претендираните суми, както следва: З.С. Н.-сумата от 254,19 лева, представляваща
стойността на потребена топлинна енергия за периода от м.07.2017 год. до м.04.2019
год., ведно със законна лихва върху главницата считано от 17.05.2021 г. до
окончателното плащане, сумата от 52,16 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2018 год. до 01.04.2021 год., сумата от 11,00 лева, представляваща
такса за дялово разпределение за периода от м. 03.2018 год. до м. 04. 2019 год., ведно
със законна лихва върху главницата считано от 17.05.2021 г. до окончателното
плащане и лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 2,44
лева за периода от 01.05.2018 год. до 13.04.2021 год., С.Н. Т. - сумата от 63,54 лева,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от м.07.2017
год. до м.04.2019 год., ведно със законна лихва върху главницата считано от 17.05.2021
г. до окончателното плащане, сумата от 13,04 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2018 год. до 01.04.2021 год., сумата от 2,75 лева, представляваща
такса за дялово разпределение за периода от м. 03.2018 год. до м. 04. 2019 год., ведно
със законна лихва върху главницата считано от 17.05.2021 г. до окончателното
плащане, лихва за забава върху главница дялово разпределение, в размер на 0,61 лева
за периода от 01.05.2018 год. до 13.04.2021 год. и В.Н. Н. - сумата от 63,54 лева,
представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от м.07.2017
год. до м.04.2019 год., ведно със законна лихва върху главницата считано от 17.05.2021
г. до окончателното плащане, сумата от 13,04 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2018 год. до 01.04.2021 год., сумата от 2,75 лева, представляваща
такса за дялово разпределение за периода от м. 03.2018 год. до м. 04.2019 год., ведно
със законна лихва върху главницата считано от 17.05.2021 г. до окончателното
4
плащане на задължението, както и лихва за забава върху главница дялово
разпределение, в размер на 0,61 лева за периода от 01.05.2018 год. до 13.04.2021 год.,
за топлоснабден имот, находящ се на адрес-гр. София, ж.к. „С.р“, бл.80, вх.Б, ап.19,
като неоснователни поради извършено в хода на проиводството плащане .
ОСЪЖДА З.С. Н., ЕГН **********, С.Н. Т. и В.Н. Н. да заплатят на "Т.С."
ЕАД, на онование чл. 78, ал.8 от ГПК, сумата от 100 лева /сто лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т.с“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5