№ 12688
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 123 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И.Г.М.
при участието на секретаря И.И.И.
като разгледа докладваното от И.Г.М. Гражданско дело № 20211110171309
по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА Част втора, Дял първи ГПК –
ОБЩ ИСКОВ ПРОЦЕС, ПРОИЗВОДСТВО ПРЕД ПЪРВАТА
ИНСТАНЦИЯ.
Предявени са от /ФИРМА/, гр. София срещу Х. Х. С. обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД за сумата от 879.94 лв. – неплатена в срок стойност на доставена от
/ФИРМА/ в периода от месец 05.2016 г. до месец 04.2019 г. топлинна енергия
в топлоснабден имот, находящ се на адрес *********, абонатен № ***** и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във
вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 86.01 лв.
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в
срок задължение за доставената топлинна енергия за периода на забава от
15.09.2017 г. до 25.09.2019 г.; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД за сумата от 46.03 лв. – стойност на предоставена в периода от месец
08.2016 г. до месец 04.2019 г. услуга дялово разпределение и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 6.40 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното в срок
задължение за дялово разпределение за периода на забава от 01.10.2016 г. до
25.09.2019 г.
Претендира се и присъждане на законната лихва върху главниците за
1
периода от 30.09.2019 г. – на която дата е подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано
частно гр. дело № 55200/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 123
състав до изплащане на вземането, както и на направените по последното
заповедно дело и в исковото производство разноски.
Третото лице – помагач /ФИРМА/ не взема становище по предявените
искове.
Ответникът – Х. Х. С. от гр. София, в писмен отговор на исковата молба
от 31.10.2023 г. оспорва предявените искове по основание, като излага
съображенията си за това. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Софийският районен съд, II Г.О., 123 състав, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и
обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.
2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца е да установи в процеса при условията на главно и
пълно доказване, че ответникът е потребител на топлинна енергия за
процесния период; че ищецът е изпълнил задълженията си по договора с
ответника за доставяне на топлинна енергия за процесния имот и период;
количество и стойност на доставената топлинна енергия, както и началния
момент на изискуемост на задължението на ответника за заплащане на
стойността на доставената топлинна енергия.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
ответникът е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), за процесния период и имот. Видно от
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 5/21.01.1992 г., том IV, дело
№ 575/1992 г. по описа на нотариус И.Г. и Удостоверение за идентичност на
адрес с изх. № 68-00-899/14.06.2017 г., издадено от /ФИРМА/, Х. Х. С. е
придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот по силата
на договор за дарение, като в полза на нейните родители Х.Д.С. и Й. Х. С.а е
учредено пожизнено ограничено вещно право на ползване върху жилището.
От представеното по делото Удостоверение за наследници с изх. №
0177/18.02.2016 г. се установява, че Х.Д.С. е починал на 07.02.2016 г., а от
служебно извършена справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г. се установява, че Й. Х. С.а също е починала (според
намиращото се в кориците на делото удостоверение за наследници на С.Г. С.а
– на 24.08.2015 г.), като с настъпване на смъртта на двамата ползватели е
погасено и правото на ползване върху имота. Доколкото не се установява след
придобиване правото на собственост върху процесния топлоснабден имот от
ответника това правно положение да е променено, съдът намира, че се
установяват твърдените в исковата молба обстоятелства, релевантни към
предявените искове.
Като има предвид горното, доказателствата по делото и на основание
чл. 111, буква „в“, предложение 3 ЗЗД, съдът намира възражението за изтекла
погасителна давност за основателно относно главната претенция за
2
стойността на доставена топлинна енергия в периода от месец 05.2016 г. до
31.07.2016 г., както и относно претенцията за заплащане стойността на
услугата дялово разпределение за месец 08.2016 г. и в тази част така
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Горното мотивира съда да уважи предявените искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл.
124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 849.15 лв. – стойност на
топлинна енергия, дължима за периода от 01.08.2016 г. до месец 04.2019 г.
включително, ведно със законната лихва от 30.09.2019 г. до окончателното
плащане и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал.
1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от
79.82 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 15.09.2017 г. до 25.09.2019 г., предвид настъпване на
изискуемостта на претендираните от ищеца вземания, необхванати от
погасителната давност, както и иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД за сумата от 44.78 лв. –стойност на неплатено задължение за дялово
разпределение в периода от месец 09.2016 г. до месец 04.2019 г., ведно със
законна лихва от 30.09.2019 г. до изплащане на вземането, а за разликата до
пълните предявени размери и за периодите в погасителна давност да ги
отхвърли. На ищеца не се дължат суми за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху неплатеното в срок задължение за дялово
разпределение за периода от 01.10.2016 г. до 25.09.2019 г., доколкото за
заплащане стойността на услугата не е предвиден срок, а в хода на
настоящото производство не се представиха доказателства за отправяне на
покана до длъжника за заплащането й, предхождащи датата на депозиране на
исковата молба в съда, поради което съдът намира, че ответникът не е
поставен в забава за заплащане на посочената стойност на услугата дялово
разпределение. Предвид изложеното, искът с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1, изр. 1 от ЗЗД за сумата от 6.40 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху неплатеното в срок възнаграждение за дялово
разпределение за периода на забава от 01.10.2016 г. до 25.09.2019 г., се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното
производство по частно гр. дело № 55200/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, 123 състав разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в
размер на 23.90 лв. – платена по сметка на Софийски районен съд дължима
държавна такса и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ
сумата от 47.81 лв. - възнаграждение за един юрисконсулт при база за
определяне на възнаграждението 50 лв., както и направените в исковото
производство по настоящото дело разноски, съразмерно с уважената част от
исковете, в общ размер на 262.95 лв., от които 167.33 лв. – платена по сметка
на Софийски районен съд дължима държавна такса, както и сумата от 95.62
3
лв. - възнаграждение за един юрисконсулт, при база за определяне на
възнаграждението 100 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника също се следват разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете. По делото е представен Договор
за правна защита и съдействие от 23.10.2023 г., от който се установява, че на
адв. К. е заплатена в брой сумата от 400 лв. от пълномощника на ответника Р.
Х. С.. Предвид изложеното, изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 111.33 лв.
– направени по делото разноски за възнаграждение на един адвокат,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Предвид горното, Софийският районен съд, 123 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Х. Х. С., ЕГН **********, със
съдебен адрес ********, чрез адв. К. ДЪЛЖИ на /ФИРМА/, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ********* сумата от 849.15 лв. –
стойност на доставена от /ФИРМА/ топлинна енергия в периода от 01.08.2016
г. до месец 04.2019 г., включително в топлоснабден имот, находящ се в
*********, абонатен № ***** – по предявения иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 30.09.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата от 79.82 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 15.09.2017 г. до 25.09.2019 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1
от ЗЗД, както и сумата от 44.78 лв. – стойност на неплатено задължение за
дялово разпределение в периода от месец 09.2016 г. до месец 04.2019 г. - по
предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ведно със
законна лихва от 30.09.2019 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление ********* срещу Х. Х. С., ЕГН **********, със съдебен
адрес ********, чрез адв. К. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД за разликата над 849.15 лв. до пълния предявен размер от 879.94 лв. и за
периода от месец 05.2016 г. до 31.07.2016 г. и иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за разликата над 44.78 лв. до пълния предявен размер от
46.03 лв. и за месец 08.2016 г., като погасени по давност, на основание чл.
111, буква „в“, предложение 3 ЗЗД; иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1,
4
изр. 1 от ЗЗД за разликата над 79.82 лв. до пълния предявен размер от 86.01
лв., както и изцяло искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1
от ЗЗД за сумата от 6.40 лв. – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху неплатеното в срок задължение за дялово разпределение за
периода на забава от 01.10.2016 г. до 25.09.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Х. Х. С., ЕГН **********, със съдебен адресат адвокат С. К.
– ******** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление ********* сумата от 23.90 лв. – направени в заповедното
производство по частно гр. дело № 55200/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, 123 състав разноски за дължима държавна такса, съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 47.81
лв. – възнаграждение за един юрисконсулт в заповедното производство
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК;
както и направените в исковото производство по настоящото дело разноски, в
размер на 167.33 лв. – платена по сметка на Софийски районен съд дължима
държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, както и сумата от 95.62 лв. – възнаграждение за един
юрисконсулт, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
********* ДА ЗАПЛАТИ на Х. Х. С., ЕГН **********, със съдебен адресат
адвокат С. К. – ******** сумата от 111.33 лв . – направени по делото
разноски за възнаграждение на един адвокат, съразмерно с отхвърлената част
от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
/ФИРМА/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД в ДВУСЕДМИЧЕН СРОК, считано от датата
на връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5