Р Е Ш Е
Н И Е
№ 580
гр. Б., 15.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - Б., XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена
Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 1140 по описа на РС - Б. за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от П.В.С. – М., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 18-0769-005908
от 05.02.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Б., сектор „ПП”, с
което на жалбоподателката на основание чл. 183, ал. 4, т.6 ЗДвП за извършено нарушение
по чл. 104а ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева и на
основание чл. 185 ЗДвП за извършено
нарушение по чл. 70, ал. 3 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 20
лева.
Жалбоподателката оспорва наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно. Счита,
че случаят е маловажен и да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. С тези
доводи моли НП да бъде отменено.
Жалбоподателката, редовно уведомена, не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият орган, редовно уведомени, не
изпращат представител. В съпроводителното жалбата писмо излагат становище
наложеното наказание да бъде потвърдено.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията,
изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 08.11.2018 г. около 14:35 часа жалбоподателката
управлявала собствения си лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ******* в гр. Б., по
бул. „Д.“ в посока УМБАЛ Б., без включени светлини и използвайки мобилен
телефон без устройство свободни ръце. В същото време свидетелят А.Г.И. на
длъжност мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ забелязал управлявания от
жалбоподателката автомобил и констатирал, че автомобилът се движи без включени
светлини, както и че водачката използва мобилно устройство без устройство
свободни ръце. Свидетелят И. спрял за проверка управлявания от жалбоподателката
лек автомобил. За установените нарушения свидетелят И. съставил срещу жалбоподателката
АУАН, а впоследствие било издадено и обжалваното в настоящото производство
наказателно постановление.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото
писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на свидетеля
И. са обективни, последователни, безпротиворечиви. По делото не се
събра доказателствен материал, който
да поставя под съмнение така установената от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Обжалваното наказателно постановление и
АУАН са издадени
от компетентни органи в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. При
издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН. Настоящият
състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят
отмяна на издаденото НП.
Жалбоподателката не оспорва изложената в АУАН и НП фактически констатации.
Изложените в жалбата възражения се отнасят до правната страна на спора. От
събраните по делото доказателства и в частност от показанията на свидетеля И.
се установява, че на 08.11.2018 г. около 14:35 часа в гр. Б. жалбоподателката е
управлявала МПС без включени светлини, като едновременно с това е използвала
мобилен телефон без устройство свободни ръце. Така установените по делото факти
правилно АНО е подвел под нормите на чл. 70, ал. 3 и чл. 104а ЗДвП, които са
посочени като нарушени от жалбоподателката. Съгласно чл. 70, ал. 3 ЗДвП през деня
моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня
или с къси светлини. След като се установи, че жалбоподателката е
управлявала МПС около 14:35 часа без включени светлини, се налага извод, че е
осъществила състав на нарушение по чл. 70, ал. 3 ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 104а ЗДвП предвижда, че на
водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по
време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му.
Както се установи по-горе в изложението докато управлявала МПС жалбоподателката
е използвала мобилен телефон без устройство за свободни ръце.
Съдът не споделя изложения в жалбата довод за маловажност на случая. При
определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно
ТР
№ 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват
разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9
от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. Процесните
нарушения засягат важни обществени отношения, които има за цел да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата,
да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и
физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни
средства. В конкретната хипотеза по делото не са налични данни, от
които да се направи обоснован извод, че настоящите нарушения представляват
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на тези видове
нарушения. Още повече жалбоподателката е управлявала МПС по булевард в
населеното място с натоварено движение на автомобили и пешеходци и при
евентуално възникване на опасност от настъпване на ПТП, използването на мобилен
телефон от жалбоподателката по време на управление би затруднило адекватните й
реакции на водач, за да избегне ако е възможно опасността. Ето защо съдът намира,
че случаят не е маловажен и не е приложима нормата на чл. 28 ЗАНН.
При така установените по делото факти правилно АНО е приложил санкционните
норми на чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП и чл. 185 ЗДвП като относими и на
жалбоподателката са били наложени две наказания глоби в размер на 50 и 20 лева
или общо 70 лева. Размерите на наказанията са фиксирани от законодателя и не
подлежат на изменение.
С оглед изложеното НП се явява законосъобразно и правилно, поради което следва
да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 18-0769-005908 от 05.02.2019 г., издадено от началник група към
ОД на МВР – Б., сектор „ПП”, с което на П.В.С. – М., ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 4, т.6 ЗДвП за
извършено нарушение по чл. 104А ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на
50 лева и на основание чл. 185 ЗДвП за
извършено нарушение по чл. 70, ал. 3 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер
на 20 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Б. в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС