№ 921
гр. София , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело №
20201000503452 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 65 от 11.06.2020г., постановено по гр. д. № 17/2019 г. ОС-
Враца, ТО е осъдил ЗАД „Армеец“ АД да заплати на В. В. Л. сумата от 72 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, търпени от
телесни увреждания, получени при ПТП на 09.04.2018 г. на път Е-79, в района
на км 132+300, община Враца, ведно със законната лихва, считано от
01.08.2018 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска до пълния
претендиран размер от 100 000 лв., както и искането за присъждане на
законна лихва върху обезщетението, считано от 09.04.2018г. до 31.07.2018г.,
като неоснователни и недоказани. С решението ОС-Враца, ТО е осъдил ЗАД
„Армеец“ АД да заплати на В. В. Л. сумата от 144 лв. – деловодни разноски в
производството, съобразно уважената част от иска. С решението ОС-Враца,
ТО е осъдил ЗАД „Армеец“АД да заплати, на основание чл. 38, ал. 2, вр. с
ал.1, т. 2 от ЗАдв. и чл. 78, ал. 1 от ГПК, на адв. Р. М. – САК сумата от 3 228
лв. с ДДС. С решението ОС-Враца, ТО е осъдил В. В. Л. да заплати на ЗАД
„Армеец“ АД сумата от 277,20 лв. – деловодни разноски в производството,
съобразно отхвърлената част от иска. С решението ОС-Враца, ТО е осъдил
ЗАД „Армеец“ АД да заплати по сметка на ОС-Враца държавна такса в
размер на сумата от 2 880 лв. и заплатените от бюджета на съда
възнаграждения за вещи лица в размер на сумата от 400 лв. съобразно
уважената част от иска. Решението е постановено при участието на трето
1
лице – помагач в процеса – ЗК „Лев Инс“ АД на страната на ответника „ЗАД
Армеец“ АД.
Срещу решението в осъдителната му част за разликата над сумата от 35
000 лв. до присъдените 72 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди е
подадена въззивна жалба от ЗАД „Армеец“ АД с релевирани оплаквания за
неправилност и необоснованост. В жалбата се прави възражение, че размерът
на определеното обезщетение е завишен и не съответства на претърпените
вреди, противоречи на принципа на справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД и
не отговаря на трайно установената практика за обезщетяване на подобен вид
вреди. Поддържа се, че при постановяване на съдебното решение,
първоинстанционният съд не е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните
по делото доказателства, не е взел предвид всички релевантни в случая факти
и обстоятелства, като по този начин е присъдил несправедлив размер на
обезщетението за неимуществени вреди. В жалбата се сочи, че по делото не е
установено ищецът да е получил други увреждания, освен счупване на
веждата на лява главулечна ямка, представляващо фрактура на ляв долен
крайник, в областта на тазобедрената става. Твърди се, че голяма част от
болките и страданията, изпитвани от пострадалия по време на лечебно-
възстановителния период, са вследствие на предшестващи процесното ПТП
заболявания и не са в пряка причинно-следствена връзка с инцидента.
Поддържа се, че съдът неправилно е кредитирал свидетелските показания на
съпругата и сина на пострадалия, тъй като последните са заинтересовани от
изхода на делото. В жалбата се излага, че приетият от съда процент на
съпричиняване от страна на пострадалия е занижен, тъй като именно
обстоятелството, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан е
позволило настъпването на процесните травми. Прави се искане въззивният
съд да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната част и
да постанови друго, с което да отхвърли иска за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди за разликата над 35 000 лв. до присъдените 72 000
лв., ведно със законната лихва и разноски. Предявява се претенция за
присъждане на съдебни разноски.
Срещу решението в частта, в която е отхвърлен искът за обезщетение на
неимуществени вреди за разликата над сумата от 72 000 лв. до сумата от
80 000 лв. е подадена насрещна въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство, с релевирани оплаквания за
неправилност и необоснованост. В жалбата се поддържа твърдение, че
въпреки, че съдът е определил справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди, неправилно е приел, че ищецът с поведението си е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Релевира се
възражение, че с оглед механизма на процесното ПТП и приетата КСМЕ АТЕ,
поставянето на предпазен колан в случая не би било ефективно, дори би
довело до по-сериозни увреждания при пострадалия. В условията на
евентуалност се твърди, че дори да се приеме, че с поведението си ищецът е
2
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, то приетия процент на
съпричиняване е завишен и не е съобразен с конкретната степен на принос за
настъпването на вредите. Прави се искане въззивният съд да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част, вместо което да
постанови друго, с което да присъди допълнително обезщетение на ищеца в
размер на сумата от 8 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
01.08.2018г. до окончателното изплащане. Предявява се претенция за
присъждане на адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК насрещната страна - ЗАД „Армеец“ АД,
чрез процесуалния си представител, е подала отговор, с който се поддържа, че
насрещната жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,
а решението в обжалваната част да бъде потвърдено.
По делото е постъпило писмено становище от третото лице – помагач –
„ЗК Лев Инс“ АД, с което е оспорена насрещната жалба на ищцовата страна.
В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция е установено,
че В. В. Л. е починал на 10.02.21г., като на негово място, на основание чл. 227
ГПК, са конституирани наследниците му по закон – В. Т. Л., И. В. В. и Н. В.
В.. Пред настоящия състав въззивниците-ищци, чрез процесуалния си
представител, поддържат подадената от техния наследодател насрещна
жалба, като твърдят, че неправилно съдът е приел, че е налице съпричиняване
от страна на пострадалия. Молят съда да отмени обжалваното решение и да
им присъди допълнително обезщетение в размер на 8 000 лв., ведно със
законната лихва.
Ответното дружество, чрез пълномощника си, поддържа подадената
въззивна жалба. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част и да отхвърли предявения иск в тази част.
Третото лице – помагач, чрез процесуалния си представител, счита, че
решението е правилно относно извода на съда, че не е установено
съизвършителство от страна на лице, застраховано при него.
Жалбите са подадени в законоустановения срок и са допустими.
По правната квалификация: Въззивният съд приема, че предявеният иск
е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и с предмет –
присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лв. за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 09.04.2018г., ведно със законната лихва върху сумата до
окончателното изплащане. При предявен иск с посоченото правно основание,
ищецът следва да установи, че е извършено противоправно деяние от водач
на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника автомобил, че това деяние му е причинило вреди и те са в причинна
връзка с противоправното деяние. С обжалваното решение, ОС-Враца, ТО е
3
уважил частично предявения иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, като е определил за справедливо в случая обезщетение
за причинените неимуществени вреди на ищеца в размер на 80 000 лв. За
основателно е намерено възражението на ответника за съпричиняване от
страна на пострадалия. Първостепенният съд е приел процент на
съпричиняване в размер от 10%, в съответствие, с който е намалил
обезщетението за неимуществени вреди и е присъдил 72 000 лв., ведно със
законната лихва.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните
части.
Първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила в
частта, в която е уважен предявения от ищеца иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди до размер на сумата от 35 000 лв.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.08.2018г. до
окончателното плащане, както и в отхвърлителната част за разликата над
80 000 лв. до предявените 100 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди и
в частта, в която е отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва за
периода от 09.04.2018г. до 31.07.2018г.
С оглед на това, основанието на предявения иск е установено със сила
на присъдено нещо, а именно, че е извършено противоправно деяние от водач
на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди на ищеца, както и че
е налице причинна връзка между вредите и противоправното деяние.
С оглед релевираните в двете въззивни жалби оплаквания, спорът на
страните пред въззивната инстанция се съсредоточава върху размера на
обезщетението за неимуществени вреди, както и върху основателността на
възражението за съпричиняване от страна пострадалия.
Във връзка с доводите във въззивната жалба на ответника за
допуснатите от първостепенния съд нарушения на чл. 52 ЗЗД, въззивният
състав приема следното:
От приетата пред първата инстанция съдебно-медицинска експертиза се
установява, че вследствие на настъпилото произшествие ищецът е получил
счупване на веждата на лявата ставна ямка на таза, което му е причинило
трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник, и разкъсно-
контузна рана на лява подбедрица, което му е причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Според проверените от вещото
4
лице данни, на ищеца е било проведено консервативно лечение в рамките на 3
– 6 месеца, през който период пострадалият е търпял болки и страдания, като
и към момента на изготвянето на експертизата е продължавал да търпи
такива. Най-силни и интензивни болките са били в първите дни след
получаването на травмата. Настъпило е и усложнение на здравословното му
състояние – анкилоза на лява ТБС, като по отношение на същата прогнозата е
неблагоприятна. Вещото лице установява, че при ищеца са налице данни за
предхождащи процесното произшествие заболявания на опорно-двигателния
апарат – от няколко години оплаквания в областта на поясния отдел на
гръбначния стълб и двете тазобедрени и коленни стави /спондилоартроза,
гонартроза и коксартроза/, които се характеризират най-общо с болки в
гръбначния стълб, тазобедрените и коленните стави и намалена подвижност
на същите. Докторът сочи, че при пострадалия са налице данни за тежко
общо състояние от заболяване на отделителната система, като той е на
хемодиализа, налице са и други придружаващи заболявания, като му е
определена 100 % трайно намалена работоспособност. Вещото лице уточнява,
че тези заболявания са хронични и са с прогресивно влошаващ се характер и
не са допринесли за степента и продължителността на оздравителния процес,
но намалената двигателна активност от счупването на таза на фона на
увреденото общо здравословно състояние е допринесло за влошаване на
наличното заболяване на тазобедрената става.
В о.с.з. пред първата инстанция вещото лице пояснява, че поставената
на ищеца диагноза е счупване на ацетабулума – закрито, съобразно
извършеното разчитане на снимките на ищеца от рентгенолог. Посочва, че
периодът на възстановяване зависи от придружаващите заболявания, като при
възрастни хора периодът е около 6 месеца. Експертът допълва, че ищецът е
100% инвалид не само от получената травма, като е имал и преди това
заболявания, които могат да наложат използването на помощни средства.
Категоричен е, че тези заболявания се очаква да се задълбочават с времето.
Установява, че получената при процесното ПТП травма е допринесла за
задълбочаване на коксартрозата, която е имал преди инцидента, а анкилозата
е получена след травмата. Вещото лице очаква след време да настъпи
задълбочаване в ограниченията на движенията. Експертът разяснява, че
анкилозата е тежка степен на коксартрозата, като допълва, че в случая не
може да е настъпила преди процесното ПТП, тъй като тя не е била към този
момент в тежка степен, като именно получената травма е ускорила развитието
й, по-точно го е предизвикала. Вещото лице сочи, че няма данни по тялото на
пострадалия да са намерени „колани травми“. Експертът отбелязва, че при
такава скорост коланът винаги оставя следи в областта на гърдите и
ключицата.
Настоящият състав изцяло кредитира фактическите изводи на вещото
лице, обективирани в приетата съдебно-медицинска експертиза, тъй като
експертът е отговорил пълно и обективно на поставените въпроси.
5
Във връзка с установяване на неимуществените вреди, които е
претърпял ищецът, пред първата инстанция са събрани гласни
доказателствени средства, чрез показанията на свидетеля В. (син на ищеца) и
св. Л. (съпруга на ищеца). От показанията на св. В. се установява, че
последният видял баща си в спешното отделение веднага след настъпването
на инцидента. Пострадалият имал необработена рана на крака. Първо бил
лекуван в „ортопедията“, а после бил прехвърлен в „бъбречното отделение“.
Докато бил в болницата, ищецът не можел да става, за него се грижели
свидетелят, брат му и майка им. Полагали грижи денонощно, тъй като ищецът
само лежал, поради което разчитал изцяло на тяхната помощ. Първите 30 дни
не можел да става от леглото, а впоследствие използвал количка, като те
продължавали да го обгрижват. След като се прибрал вкъщи, първите 4-5
месеца, продължавал да бъде на легло, почти не ставал. Постоянно се
оплаквал от болки в областта на счупването на тазобедрената става, като и до
момента на разпита продължавал да изпитва болки. Инцидентът имал
негативно влияние и върху психиката на ищеца, който изпитвал силно
притеснение, че разчитал изцяло на чужда помощ през цялото това време.
Освен това последният не можел да спи спокойно, буйствал нощем.
Продължавал да се придвижва с помощни средства и то единствено на къси
разстояния от 10-20 метра. Вече свидетелят не живеел заедно в едно
домакинство с баща си. Преди ПТП последният имал заболявания – бил на
хемодиализа, като свидетелят не знаел за заболяванията на баща си с
двигателния апарат. Не използвал помощни средства за предвижване преди
получаването на травмта. Към момента на даване на показанията двамата с
брат му продължавали да помагат на баща си за придвижването му по
болници и обслужването му, като баща му изпитвал страх от возене в
автомобил.
От показанията на свидетелката Л. (съпруга на ищеца), се установява,
че последната видяла съпруга си в болницата непосредствено след настъпване
на процесното ПТП. Той плачел и не бил на себе си. Бил покрит със синини
по ръцете и имал фрактура на тазобедрената става. Свидетелката му била
придружител по време на целия болничен престой. Полагала непрекъснати
грижи за него, тъй като той разчитал изцяло на нейната помощ във всяко
отношение. Ищецът изпитвал изключително притеснение от това, тъй като не
искал децата му да го виждат в това състояние. Оплаквал се от болки в
областта на фрактурата. След това вкъщи се движел с помощни средства, като
дори към момента на даване на показанията изпитвал затруднения и все още
имал нужда от помощ. Продължавал да изпитва и болки, за които приемал
болкоуспокоителни. Преди процесното ПТП имал заболявания и ходил на
хемодиализа, но сега не можел да се движи. Преди инцидента не е ползвал
помощни средства за придвижване и не е имал такива болки като тези, които
изпитвал след това. Вече излизал само пред блока, но не можел да направи
повече от няколко стъпки. Преди ПТП бил деен човек. След ПТП ищецът се
променил. Свидетелката споделя, че съпругът й не бил същият, страхувал се
6
да се вози в автомобил. Преди процесното ПТП се движил сам, а сега имал
нужда от транспорт и помощ.
Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, въпреки
възражението на жалбоподателя-ответник, тъй като намира, че показанията са
взаимно непротиворечиви и се допълват, и не са в противоречие с останалия
доказателствен материал по делото. И двамата свидетели възпроизвеждат
своите преки впечатления от състоянието на пострадалия, тъй като и двамата
са били до него както по време на болничния му престой, така и след това
през оздравителния и възстановителния период. Именно тези обстоятелства,
мотивират настоящата инстанция да приеме за неоснователно възражението
на ответника, че показанията на двамата свидетели са заинтересовани и не
следва да бъдат възприемани.
С оглед на конкретно установените и обсъдени по-горе доказателства,
въззивният състав намира за частично основателни оплакванията в жалбата
на ответното дружество, че определеното от първостепенния съд
обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер. Размерът на
обезщетението, което следва да бъде заплатено на ищеца от ответното
дружество - застраховател, както повелява нормата на чл. 52 от ЗЗД, следва да
бъде определен по справедливост. Съгласно Постановление №4/1968г. на ВС,
понятието „справедливост“ не е абстрактно. То е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Размерът на
претърпените от ищеца болки, страдания и неудобства следва да бъде
определен към датата на ПТП, необходимо е да се отчете и периода за
пълното възстановяване, възрастта на пострадалото лице, причинените му
неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие,
както и нормативно определения лимит на обезщетението за настъпили
неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по
застраховка „Гражданска отговорност”.
При така изложените принципни постановки, въззивният състав, за да
определи размера на обезщетението съобрази следното: вида и характера на
получените от ищеца увреди: действително, както се сочи в жалбата на
ответника, пострадалият е получил една фрактура, но същата е тежка и е
свързана с трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник. Взе
предвид продължителността на лечебно-възстановителния период - 6 месеца,
през който период пострадалият е търпял болки и страдания, каквито
продължава да изпитва. Съдът съобрази и дискомфорта, който е изпитвал
пострадалият, тъй като се е налагало да разчита на чужда помощ и грижи в
ежедневието си. В този смисъл съдът взе предвид и конкретно установените
по делото обстоятелства, че в случая за един дълъг период от време ищецът е
бил изцяло зависим от своите близки, което обстоятелство се е отразило
7
изключително негативно върху неговата психика – ищецът е изпитвал
огромно притеснение от факта, че децата му го виждат в това безпомощно
състояние. Съобрази и отражението на инцидента върху психо-
емоционалното му състояние - започнал да изпитва страх от пътуване в
автомобили, не можел да спи. Съдът отчита и обстоятелството, че преди
процесното ПТП, макар и при наличието на редица заболявания, ищецът е
бил деен човек, можел е да се грижи сам за себе си, като се е придвижвал без
необходимост от помощни средства и чужда помощ. Съобрази също, че
вследствие на получените травми е настъпило и усложнение на
здравословното му състояние – анкилоза на лява ТБС, като по отношение на
същата прогнозата е неблагоприятна. Като отчита и възрастта на пострадалия
към датата на инцидента (67 години), намира, че справедливият размер на
обезщетението, с оглед конкретно установените по делото факти, възлиза на
сумата от 50 000 лв.
За да отхвърли иска до пълния претендиран размер, настоящият състав
взе предвид, че процесните увреди са настъпили при наличието на
предшестващи инцидента заболявания, които също са оказали влияние върху
здравословното състояние на ищеца по време на неговото възстановяване,
включително и по отношение на изпитваните от него болки, страдания и
дискомфорт. На следващо място, съобрази и вида на лечението, а именно не
се е налагало оперативно такова. С оглед на това, настоящият съдебен състав
намира за основателно възражението на ответното застрахователно
дружество, че определеното от първата инстанция обезщетение е в завишен
размер.
Относно релевираните и в двете жалби оплаквания за нарушение на
разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД съдът намира следното:
По делото е изготвена автотехническа експертиза, от чието заключение
се установява, че автомобилът, в който е пътувал пострадалият, е бил снабден
с фабрично монтирани триточкови обезопасителни инерционни колани.
Експертът е разяснил предназначението им и ефектът, който имат в случай на
внезапно спиране на превозното средство. Посочил е, че съгласно експертната
практика, ефективността на коланите е при челен сблъсък и при сумарна
скорост до около 60-65 км/ч, докато в конкретния случай сумарната скорост е
била 188.7 км/ч. Вещото лице е категорично, че ищецът е бил без поставен
предпазен колан. Прави заключение, че предвид скоростта на движение на
двата автомобила трудно може да се направи разлика от техническа гледна
точка в степента на получените увреждания по тялото на пострадалия,
независимо дали е с колан или без колан. От медицинска гледна точка описва,
че е възможно при поставен колан да не е получил нараняванията, описани в
медицинската документация. В о.с.з. пред първата инстанция експертът
поддържа заключението си, като във връзка с изложеното в заключението
допълва, че предпазните колани ограничават движението на тялото при челен
8
удар и при инерционните сили отзад напред, действащи върху телата, но над
определена скорост причиняват наранявания, чиято степен не може да
определи.
По делото е представено и заключение на комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза, с което се потвърждава
обстоятелството, че по време на инцидента ищецът е бил без поставен
предпазен колан. Експертите посочват, че ако ищецът е бил с обезопасителен
колан, той вероятно е щял да получи наранявания от колана-гръдна или
коремна травма, чиято тежест не би могла да бъде прецена. В с.з. вещите лица
изразяват мнение, че при поставен предпазен колан по-скоро ищецът не би
получил счупването в областта на таза. Категорични са, че при тази висока
скорост може да се твърди, че вредата от предпазния колан ще бъде по-
висока от ползата.
Съдът кредитира заключенията на двете експертизи в описаните части,
тъй като се припокриват и допълват, а и не са в противоречие с останалия
доказателствен материал по делото.
С оглед гореизложеното настоящият състав намира за основателни
възраженията в насрещната жалба на ищеца, че е останало недоказано
възражението на ответника за съпричиняване от страна пострадалия за
настъпването на вредоносния резултат. В случая, съдът приема за установено
категорично, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан по време на
настъпване на инцидента, но това не е достатъчно, за да се приеме за
основателно възражението за съпричиняване. Следва да бъде доказано
безспорно при условията на пълно главно доказване, че със своето
противоправно поведение, което в случая е нарушение на чл. 137в, ал. 1 от
ЗДП, е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, което не е
сторено. По делото се установи, че при скоростта на движение на двата
автомобила не може да се установи каква е щяла да бъде степента на
получените от ищеца увреждания. Заключението на вещите лица
представлява единствено предположение в частта, в която е посочено, че е
възможно ищецът да не получи описаните наранявания при положение, че е
пътувал с поставен предпазен колан. Следва да се отбележи също, че
експертите са категорични, че в случая ищецът би понесъл телесни увреди от
поставения предпазен колан, чийто интензитет не може да бъде определен,
като дори допускат, че вредата от предпазния колан би могла да бъде по-
висока от ползата.
При този изход на спора първоинстанционното решение подлежи на
отмяна в частта, с която ответното застрахователно дружество е осъдено да
заплати на ищеца разликата над сумата от 50 000 лв. до присъдения размер от
72 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вместо
което следва прекият иск да бъде отхвърлен в тази част. Решението на ОС-
Враца следва да бъде отменено и в частта за разноските, в която ответникът е
9
осъден да заплати на ищеца сумата над 100 лв. – деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК; както и в частта, в която е осъден да заплати на
адв. Р. М., на основание чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗАдв., сумата над 2118 лв. /с
ДДС/ – адвокатско възнаграждение; както и в частта, в която е осъден да
заплати по сметка на ОС-Враца сумата над 2000 лв. – държавна такса. Ищците
/конституирани по реда на чл. 227 ГПК/ следва да бъдат осъдени да заплатят
на ответника допълнително разноски за първата инстанция в размер на сумата
от 495лв. – общо, като всеки един от тримата ищци следва да бъде осъден да
заплати сума в размер на 165 лв., на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Относно разноските пред настоящата съдебна инстанция: ответното
дружество следва да заплати на адв. Р. М. адвокатско възнаграждение в
размер на 797.83 лв. /с ДДС/, на основание чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗАдв., а
ищците следва да заплатят на ЗАД „Армеец“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 и
ал. 8 от ГПК, сумата от 529.19лв. - общо, като всеки един от тримата ищци
следва да бъде осъден да заплати сума в размер на 176.40 лв.– съдебни
разноски, вкл. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, /което
съдът определя на 150 лв./.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 65 от 11.06.2020г., постановено по т. д. №
17/2019 г. от ОС-Враца, ТО, в частта, с която е осъдил ЗАД „Армеец“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец,
ул. „Стефан Караджа“ № 2 да заплати на В. В. Л., ЕГН: **********, с адрес:
гр. ***, ж.к. „***“ № 38, вх. Д, ап. 103, съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ №1,
ет.4-адв. М., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД разликата над
сумата от 50 000 лв. до присъдените 72 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, търпени от телесни увреждания, получени при ПТП
на 09.04.2018 г., ведно със законната лихва от 01.08.2018г. до окончателното
изплащане, както и в частта, в която ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да заплати
на В. В. Л., на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски по делото над размера на
сумата 100лв., както и в частта, в която ЗАД „Армеец“ АД е осъдено да
заплати на адв. Р. М., на основание чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗАдв. - адвокатско
възнаграждение за оказана правна помощ и съдействие пред първа инстанция
над размера на сумата 2118лв. /с ДДС/, както и в частта, в която ЗАД
„Армеец“ АД е осъдено да заплати по сметка на ОС-Враца, на основание чл.
78, ал.6 ГПК, държавна такса над размера на сумата от 2000лв., като вместо
това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. Л. против ЗАД „Армеец“ АД иск с
правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 22 000лв.,
представляващи разликата над 50 000 лв., /определени от САС/ до 72 000 лв.,
10
/определени от ОС-Враца/, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2018г.
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД да заплати на адв. Р. М. сумата от 797.83
лв. /с ДДС/ - адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ и
съдействие пред въззивната инстанция, на основание чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.2
ЗАдв.
ОСЪЖДА В. Т. Л., ЕГН: ********** да заплати на ЗАД „Армеец“ АД,
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 165лв. – допълнително
деловодни разноски пред първата инстанция и сумата от 176.40 лв. – разноски
пред САС.
ОСЪЖДА И. В. В., ЕГН: ********** да заплати на ЗАД „Армеец“ АД,
ЕИК: *********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 165лв. –
допълнително деловодни разноски пред първата инстанция и сумата от 176.40
лв. – разноски пред САС.
ОСЪЖДА Н. В. В., ЕГН: ********** да заплати на ЗАД „Армеец“ АД,
ЕИК: *********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 165лв. –
допълнително деловодни разноски пред първата инстанция и сумата от 176.40
лв. – разноски пред САС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 65 от 11.06.2020г., постановено по т. д.
№ 17/2019 г. по описа на ОС-Враца, ТО в останалата обжалвана част.
Решение № 65 от 11.06.2020г., постановено по т. д. № 17/2019 г. на ОС-
Враца, ТО, в частта, в която предявеният иск за обезщетение на
неимуществени вреди е уважен за сумата от 35 000 лв., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 01.08.2018г., в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 80
000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., както и в частта, в която е
отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва за периода от
09.04.2018г. до 31.07.2018г., като необжалвано е влязло в законна сила.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач в
процеса – ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: *********, на страната на ответника „ЗАД
Армеец“ АД, ЕИК: *********.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12