Р Е Ш Е
Н И Е
№ 192
град Велико Търново, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – ***, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 677/2021 г. по описа на
Административен съд – ***, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 215 от Закона за устройство
на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на „Алгус“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, ул. „Хан Тервел“ № 29, вх. В, ет. 4, ап. 11,
представлявано от управителя В.С.С., против Заповед № РД 22-1814/30.09.2021 г.
на кмета на Община Велико Търново, с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с
чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж
„Изграждане на жилищен етаж на четвърто ниво“ на сграда, находяща се в УПИ IV-716, кв. 270 по плана на гр. В. Търново,
с административен адрес ***, гр. В. Търново. В жалбата се твърди, че не е
извършено нарушение на закона. Сочи се, че основите на съседна сграда били
изградени в имота, собственост на „Алгус“ ООД, което наложило изместване на
стълбищната клетка. Според жалбоподателя приложените към констативния акт
чертежи не отговарят на действителното състояние, като част от размерите били
на базата на „окомерни“ измервания. Промените били извършени за да се запази
съседния имот, като същевременно се спази архитектурния проект и се запази
ската към покрива на съседния имот. Имало също така стартирана процедура по
съгласуване на екзекутива с НИНКН по чл. 154 от ЗУТ. По тези съображения се
иска отмяна на оспорения административен акт.
Ответникът
по жалбата – кмета
на Община Велико Търново, чрез пълномощника си, изразява становище за
неоснователност на същата. В писмена защита излага доводи, че заповедта
представлява законосъобразен
административен акт, издаден в съответствие с правилата на материалния и
процесуалния закон във връзка с констатиране на незаконно строителство. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,
включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че „Алгус“ ООД по
силата на Постановление за възлагане на недвижим имот по и.д. №
20107300400508/03.07.213 г. на ЧСИ М.Г. е собственик на сграда, находяща се в УПИ ІV-716 от кв. 270 по плана
на гр. В. Търново, с административен адрес ***. Сградата не притежава статут на
„единична културна ценност“, но имотът се намира на територията на групова
недвижима културна ценност „Архитектурно-строителна зона Варуша“ в „Историческо
селище Велико Търново“, а сградата в имота участва като елемент в панорамния
силует на „Историческото селище“ и Уличен ансамбъл „Въстаническа“.
С Разрешение за строеж № 328/23.12.2014 г. на гл.
архитект на Община В. Търново на „Алгус“ ООД е разрешено да извърши строеж V категория „Преизграждане на съществуваща жилищна сграда и обособяване
на жилище в подпокривно пространство при запазване на обема и височината на
сградата“ съгласно одобрените на 23.12.2014 г. инвестиционни проекти, в УПИ ІV-716 от кв. 270 по плана
на гр. В. Търново, с административен адрес ***, ***.
На 04.02.2020 г. от председателя на църковното
настоятелство при храм „Св. Николай“ гр. В. Търново е било подадено искане за
извършване на проверка на извършващото се в съседство строителство. Извършена е
проверка по документи и на място, която е приключила с писмо № 34-117-2#5/16.06.2020 г. на кмета на Община Велико Търново, адресирано до „Алгус“
ООД. В писмото е констатирано, че изпълнението на сградата не е според
одобрените проекти, като на дружеството е даден едномесечен срок за привеждане
на строежа във вид, отговарящ на одобрените проекти, като при неизпълнение ще
бъде започната процедура по чл. 225а от ЗУТ. Същото е връчено на „Алгус“ ООД с
писмо с обратна разписка на 05.08.2020 г.
На
26.05.2021 г. в УПИ ІV-716 от кв. 270 по плана на гр. В. Търново е извършена
проверка от служители при Община Велико Търново, в присъствието на представляващия
„Алгус“ ООД, при която е установено, че е налице строеж „Изграждане на жилищен
етаж на четвърто ниво“ – строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, като
същият е V-та категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ във връзка с б.
„е“ от ЗУТ. Посочено е, че възложител и собственик на строежа е „Алгус“ ООД. Описано
е, че строежът представлява нов жилищен етаж, изграден на четвърто ниво на
сграда, находяща се в УПИ ІV-716 от кв. 270 по плана
на гр. В. Търново, за която е издадено горецитираното Разрешение за строеж №
328/23.12.2014 г. на гл. архитект на Община В. Търново. Етажът е
изпълнен на четвърто ниво, над разрешената кота корниз 8,22 м., към което е
изградена стоманобетонна стълба за достъп, явяваща се непредвидено продължение
на заложената в проекта такава. Налични са тухлени зидове и надзиди със
стоманобетонни колони, греди и пояси. Стените са изградени от керамични тухли
на варов разтвор, без мазилки, като само западната фасада е измазана с
хоросанова мазилка. Покривът е многоскатен, с различни наклони, с най-висока
кота било /без покривно покритие/ около 2,90 м. от горен ръб на стоманобетонна
плоча на проектна кота корниз 8,22 м.,
изграден от дървена конструкция, стъпваща върху стоманобетонните елементи и
надзиди. Същият е изграден до етап – дървена конструкция – столици и ребра, с
обшивка от плоскости от шперплат и покривно хидроизолационно фолио. Така
изградената покривна конструкция /линии, скатове и наклони/ не отговаря на
одобрената, като кота корниз – видимо надвишена варира поради променената форма
на покрива, а кота било без изпълнено покривно покритие от керамични едноулучни
керемиди /височина на керемида и летва около 10 см./ надвишава приблизително с
82/92/ см. проектната кота било на завършен покрив. Наличен е и двускатен
покрив на по-ниско ниво със същия тип изпълнение и завършеност като
гореописания, с пространство под него с достъп през отвор в стенните
конструкции в нивото над кота 8,22 м. в западна посока с калканна стена със
стоманобетонен пояс отгоре. Според
контролните органи изпълненият строеж не попада в обхвана на одобрените
инвестиционни проекти, Разрешение за строеж № 328/23.12.2014 г. на гл. архитект на Община В. Търново и Становище с
изх. № 33-НН-1025/30.009.2014 г. на МК. От установеното на място, времето на
издаване на Разрешение за строеж № 328/23.12.2014 г. и сигналът на Църковното
настоятелство при храм „Св. Николай“, строежът следва да се квалифицира като
нов, извършен в периода 2020-2021 г., което изключва прилагане на някое от
основанията за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ или § 127 от ПЗР на ЗУТ. Според
контролните органи с извършването на строежа са нарушени разпоредбите на чл.
142, ал. 1, чл. 148, ал. 1 и ал. 4 от ЗУТ, поради което е налице основание за
започване на административно производство по чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал.
2, т. 2 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи или части от тях.
Установеното
от контролните органи е обективирано в Констативен акт № ВТ-3251-486/26.05.2021
г. /л. 11-13 и отново на л. 27-29 от делото/. Последният, заедно с Констативен
акт № ВТ-3251а-486/26.05.2021 г. /съставен на основание чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ/
е изпратен на „Алгус“ ООД с писмо изх. № 34-117-2#6/23.07.2021 г. /л. 10 от делото/, като според
обясненията на проц. представител на ответника обратната разписка не е върната. От „Алгус“ ООД е подадено възражение
с рег. индекс и дата № 53-340-3/04.08.2021 г. /л. 19 от делото/ срещу Констативен
акт № ВТ-3251-486/26.05.2021 г. /както и възражение срещу другия констативен
акт – л. 18 от делото/, доводите в което са идентични с изложените в жалбата.
Възражението е разгледано от нарочна комисия, определена със Заповед № РД-22-1478/06.08.2021
г. на кмета на Община Велико Търново. Анализирайки събраните в хода на
административното производство доказателства и приложимите законови разпоредби,
комисията е приела направеното възражение за неоснователно. Резултатите от
работата на комисията са обективирани в Протокол № ВТ-3276/11.08.2021 г., одобрен от кмета на
Община Велико Търново.
В
резултат на извършените и описани процедурни действия е издадена и оспорената в
настоящото производство Заповед № РД 22-1814/30.09.2021 г. на кмета на Община Велико Търново, с която на
основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да се премахне
незаконен строеж „Изграждане на жилищен етаж на четвърто ниво“ на сграда, находяща
се в УПИ УПИ IV-716, кв. 270
по плана на гр. В. Търново, с административен адрес ***, гр. В. Търново, като
премахването да се извърши от „Алгус“ ООД като собственик и възложител на
строежа. Мотивите на заповедта са идентични със съдържанието на констативния
протокол. Заповедта е съобщена на жалбоподателя с писмо с обратна разписка на
05.10.2021 г. /л. 72/, а жалбата срещу нея е подадена по пощата на 18.10.2021 г.
/л. 71/
В
хода на съдебното производство към доказателствения материал е приобщена административната
преписка по издаване на оспорения индивидуален административен акт. По искане
на жалбоподателя е назначена съдебно-техническа експертиза, която е заличена
поради невнасяне на депозита за вещо лице.
Съобразно
приетото за установено от фактическа страна настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Подадената жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от лице,
засегнато неблагоприятно от нея, като същата отговаря на
изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК.
След извършената служебна проверка по чл. 168 от АПК намира, че жалбата е неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Съдът
намира, че заповедта е валиден административен акт, издаден от компетентен
орган в предвидената писмена форма. В нея са описани фактическите
обстоятелства, приети за установени от административния орган и е посочено
приложимото според него право.
При
издаване на заповедта са спазени процесуалните правила, като видно от
материалите по делото е съставен констативен акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, който е издаден от служители на ответника
след оглед на процесния строеж на място. В действителност по делото не са
представени доказателства кога констативния акт е връчен на дружеството, но
както се посочи, от негова страна е подадено изрично възражение срещу констативния
акт, от което е видно, че жалбоподателят е бил запознат със съдържанието му.
Следователно на лицето е дадена възможност да се запознае с констатациите на
органите, да изрази становище по тях и да подаде възражение, от която
възможност жалбоподателят се е възползвал, поради което не е нарушено правото
му на защита.
По
отношение съответствието на заповедта с разпоредбите на материалния закон:
Съгласно
разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2
от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета
на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. Съгласно чл. 225, ал.
2, т. 2 от ЗУТ строежът или част от него е незаконен когато се извършва без
одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. По делото е
установено, че оспорената Заповед № РД 22-1814/30.09.2021 г. е издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ
и с нея е наредено да се премахне незаконен строеж, представляващ жилищен етаж
на сграда. Като официален
свидетелстващ документ Констативен акт № ВТ-3251-486/26.05.2021
г. има обвързваща съда материална доказателствена сила за удостоверените в него
факти и обстоятелства, в т. ч. вида, характера и предназначението на
строителството, до опровергаване на верността им чрез съответните
доказателства. В хода на съдебното производство не бяха ангажирани
доказателства, които да оборят направените от административния орган
констатации. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява, че строежът „Изграждане на жилищен етаж на четвърто ниво“ на
сграда, находяща се в УПИ УПИ IV-716,
кв. 270 по плана на гр. В. Търново, е извършен от жалбоподателя, извън обхвата
на издаденото Разрешение за строеж №
328/23.12.2014 г. на гл. архитект и одобрените инвестиционни проекти, т.е. без
изискващото се разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект. Процесният жилищен
етаж представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а не текущ
ремонт по смисъла на т. 43 от тази норма и тъй като не може да бъде отнесен към
изчерпателно посочените в чл. 151, ал. 1 от ЗУТ случаи, в които не е
задължително издаването на разрешение за строеж, същият попада в хипотезата на
чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и е основание за издаване на заповед за неговото
премахване. Жалбоподателят не е доказал, че строежът попада в някоя от
хипотезите на чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 4 от ЗУТ, за да е приложима
разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, нито пък е представил
доказателства за наличието на съществени отклонения по чл. 154, ал. 2, т. 5-8 от ЗУТ и за изпълнение на
процедурата по чл. 154, ал. 5 и 6 от същия закон. С оглед на това
административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т.
2 от ЗУТ.
Строежът безспорно е
извършен след 2014 г., поради което не е търпим по смисъла на § 16 от ПР на
ЗУТ, § 184 от ПЗР на ЗУТ или § 127 от ПЗР на ЗУТ. Ето защо същият подлежи на премахване по реда на чл.
225а, ал. 1 ЗУТ и постановената в този смисъл заповед е законосъобразна.
Съдът
намира, че оспорената заповед съответства и на целта на закона, доколкото ЗУТ
застъпва принципа за нетърпимост към незаконното строителство, като във всички
случаи засягащо по негативен начин важни обществени интереси, противопоставими
на тези на собственика на незаконния строеж.
Съобразно
изложеното съдът намира, че оспорената заповед е валиден, формално и
процесуално законосъобразен административен акт, издаден при законосъобразно
прилагане на материалноправните разпоредби на ЗУТ и в съответствие с целта на
закона. Същата не страда от твърдените от оспорващия пороци, поради което
жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора основателно се явява искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК. Предвид това, че казусът не се отличава с висока фактическа и правна сложност, съдът счита, че следва да се присъди сумата от 100 лева, което е минимално предвиденото възнаграждение в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК вр. с чл. 228 от ЗУТ съдът
Р Е Ш
И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Алгус“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Хан Тервел“ № 29, вх. В, ет. 4, ап. 11, представлявано от
управителя В.С.С., против Заповед № РД 22-1814/30.09.2021 г. на кмета на
Община Велико Търново. ОСЪЖДА „Алгус“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Хан Тервел“ № 29, вх. В, ет. 4, ап. 11, представлявано от управителя В.С.С.,*** Търново сумата от 100,00 /сто/
лева, представляващи разноски по делото. |
|
|
|
|
|
|
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: