О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№
2022 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в закрито
заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и втора година, в
състав
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм.дело № 2634/2021г. по
описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно
процесуалния кодекс (АПК), вр.чл.215 от Закона за устройство на територията.
Образувано е по жалба от К.Д.К., М.А.Б.,
Г.П.В., Й.Д.П. и П.В.Н. ***, с посочен съдебен адрес ***, против мълчалив отказ
на кмета на община Варна по чл.129 ал.2 от ЗУТ. С
жалбата е приложено решение по т.4 обективирано в Протокол №36/26.10.2021г. на
ЕСУТ, с което е приет представения ПУП-ПРЗ на УПИ ІХ-142 „за жил. строителство и търговия” и РУП за УПИ
Х-215 за „жил. строителство и търговия”, кв.8 по
плана на ж.к. Чайка, гр. Варна община Варна. В
този смисъл се сочи, че срокът за издаване на заповедта за одобряване на ПУП е
14 дневен от приемане на проекта от ЕСУТ и в конкретния случай това е 09.11.2021г.
Кмета на община Варна, не се е произнесъл, поради което е налице мълчалив
отказ, подлежащ на отмяна като незаконосъобразен.
Ответната страна – кмета на община Варна, чрез пълномощник прави възражение относно
пасивната му легитимация като сочи, че като ответник следва да бъде
конституиран Общински съвет-Варна, доколкото на този орган с решение
№2643/30.12.2016г. постановено по адм.д.№ 2022/2015г. състав на Административен
съд - Варна по жалба на М.А.Б., К.Д.К., Г.П.В.-С. е отменил одобрения ПУП – ПРЗ
на жилищен комплекс „Чайка“ /19 и 20 м.р./ и план схеми /Ел. и ВиК/, в частта
за имотите им и е върнал административната преписка на Общински съвет Варна с
указания по приложението на закона. С писмо с.д.№431/12.01.2022г. се сочи, че
след приемане на ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ІХ-142 „за жил. строителство и търговия”
и УПИ Х-215 „за жил.стр.” на ЕСУТ на 26.10.2021г. е изготвен доклад на кмета на
общината съгласно чл.129 ал.2 ЗУТ, за който се събират съгласувателни подписи,
след което ще бъде изпратен на ОбСъвет – Варна.
Съдът намира, че оспорването е недопустимо, поради което следва
жалбата да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство да
бъде прекратено, предвид следните съображения:
Предмет на оспорване е мълчалив отказ на кмета на община Варна за одобряване на ПУП-ПРЗ на УПИ ІХ-142 „за жил. строителство и търговия” и РУП за УПИ
Х-215 за „жил. строителство и търговия”, кв.8 по
плана на ж.к.Чайка, гр. Варна, община Варна.
Съгласно чл.58, ал.1 от АПК непроизнасянето на административния
орган в определения законов срок се смята за мълчалив отказ, който според
разпоредбата на чл.149, ал.2 от АПК може да се оспори в едномесечен срок от
изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се
произнесе. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на горепосочената правна
норма е необходимо установяване от една страна на задължение за произнасяне на органа, чрез съответен административен
акт и от друга - бездействие на
органа в срока, предвиден в чл.57, ал.1 от АПК или в специален закон.
В случая с решение №2643/30.12.2016г. по адм.д. № 2022/2015г. Административен съд – Варна е отменил решение №
2106-14 от 30.03.2015 г. на Общински съвет – Варна, с което е одобрен на основание
чл. 21 ал.1 т.8 и т.11 от ЗМСМА, чл. 129 ал.1 вр. чл. 110 ал.4 и чл. 16 ал.
1-5, чл. 22, чл. 103 ал.4 от ЗУТ, писмо вх. № ИИБ 13003508ВН/4.12.2013 г. на
РИОСВ, решение по т. 7 на протокол № 36/2014 г. на ЕСУТ – Община Варна и по
предложение на кмета на община Варна с изх. № РД 15007675ВН/24.03.2015 г.
ПУП-ПРЗ на жилищен комплекс „Чайка“
/19 и 20 м.р./ -
гр. Варна и план схеми /Ел, ВиК/ по чл. 108 ал.2 от ЗУТ, като променя
отреждането за УПИ ІІ-245 „за озеленяване“, в частта на ПИ с идентификатор 10135.2562.142 по кадастралната
карта на гр.Варна, попадащ в УПИ ІХ-142, УПИ Х-215, УПИ І-55,199 и улици,
преминаващи през северната и южната част на имот с идентификатор 10135.2562.142
и преписката е
върната на Общински
съвет-Варна за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на
решението.
Съгласно
приложените документи за собственост и скица жалбоподателите са съсобственици
на ПИ с идентификатор 10135.2562.142 по КК на гр.Варна. Няма спор, че
горепосоченото решение е постановено по жалба от настоящите жалбоподатели К.Д.К.,
М.А.Б. и Г.П.В..
От мотивите на горепосоченото решение се установяват множество
материалноправни нарушения допуснати при одобряване на горепосоченото решение
на Общински съвет-Варна. Прието е, че е налице действащ предходен план, поради което е неприложим
чл.16, ал.1 ЗУТ, а е приложим чл. 22 ЗУТ във връзка с чл. 110, ал. 4 ЗУТ,
който предвижда изработването и
прилагането на план за регулация и режим на застрояване /ПРЗ/ за
преструктуриране на жилищни комплекси. При изработването на плана за
регулация и режим на застрояване е посочено, че следва да се прилагат
разпоредбите и изискванията на чл.22 ЗУТ във вр. с чл.21 от Наредба № 7/2003 г.
за правила и нормативи за устройство на отделените видове територии и
устройствени зони. Съдът е приел, че следва да се урегулират ПИ, както на
съществуващите жилищни блокове, така и на новите жилищни сгради и за нежилищните
обслужващи обекти по чл. 17, ал. 1 и 2 от Наредба № 7/2003 г. със съответните
изисквания за плътност, интензивност на застрояването и необходима озеленена
площ. По делото е установено, че не е изпълнено изискването на заданието, а
именно новото строителство да бъде в нормативите на зона Жм и на зона Жс. В
графичната част на плана са дадени показатели за зона СМФ-15 м. височина, а за
конкретния квартал и УПИ, въобще липсва някакво ограничение.
Посочено е, че
широчината на платното на улицата, източно от ПИ 142, в размер на 4.5 м. е
по-малка от изискващата се минимална широчина на обслужващи улици, т.е. налице
е нарушение на Наредба №2/2004г. Съдът е приел, че в случая проектирането е
съгласно забележка 17 от наредбата, което е недопустимо, тъй като касае малки
населени места и вилни зони, каквато процесната територия не е.
По делото не се твърди и липсват доказателства Общински
съвет-Варна да се е произнесъл досежно констатираните от съда нарушения след
връщането на делото като преписка за ново произнасяне.
В изложения смисъл е основателно възражението на ответната страна в
контекста на компетентността на органа.
Съдът приема, че не е формиран мълчалив отказ, тъй като не е и
сезиран за решението на ЕСУТ компетентния да се произнесе административен орган-Общински
съвет – Варна.
Дори и да се приеме, че административното производство е забавено от
кмета на община Варна, поради не внасяне своевременно на доклад, то последния
не подлежи на самостоятелно обжалване, а е част от процедурата за издаване на
краен акт от Общински съвет-Варна, в изпълнение на постановеното от
Административен съд-Варна съдебно решение.
Наличието на подлежащ на оспорване акт е положителна процесуална
предпоставка за допустимостта на съдебното производство. По аргумент на
противното, липсата му е основание за преценка на жалбата като недопустима на
основание чл.159, т.1 от АПК и оставяне на същата без разглеждане.
По изложените съображения съдът приема, че жалбата против мълчалив
отказ на кмета на община Варна за одобряване на Подробен устройствен план е
недопустима, поради липса на акт, подлежащ на съдебно оспорване, с оглед на
което същата следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство да
бъде прекратено.
Водим от горното и на основание чл.159, т.1 от АПК Административен
съд – Варна,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на К.Д.К., М.А.Б., Г.П.В., Й.Д.П. и П.В.Н. ***,
с посочен съдебен адрес ***, против мълчалив отказ на кмета на община Варна да
одобри по чл.129 ал.2 ЗУТ, ПУП-ПРЗ на УПИ ІХ-142
за „жил.строителство и търговия” и РУП за УПИ
Х-215 за „жил.строителство и търговия”, кв.8 по
плана на ж.к.Чайка, гр.Варна община Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело
№ 2634 по описа на
Административен съд – Варна за 2021г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщаването му пред Върховен административен съд на РБългария.
СЪДИЯ: