Р Е Ш Е Н И Е
№ 77
град Горна Оряховица, 20.03.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, четвърти състав, в публично
заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛAМЕН СТАНЧЕВ
при
секретаря Анита Личева и в присъствието на прокурора …………………………., разгледа
докладваното от съдията Станчев АНД № 843 по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на
чл.59 и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Т.А.Г. обжалва наказателно постановление №
04-2482/12.08.2019 г., издадено от началника на отдел „Рибарство и контрол –
Централен Дунав”-град Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол” при
Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, с което на основание чл.74,
ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) му е наложено административно
наказание глоба в размер на 4000 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл.35,
ал.1, т.2 от същия закон и на основание чл.90, ал.1 от ЗРА е постановено
отнемане в полза на държавата на 6 бр. речен кефал, 3 бр. морунаж, 4 бр. уклей,
1 бр. устройство за електроулов – без марка и размери 18/16/9,5 см, 1 бр.
надуваема лодка марка „К.”, 1 бр. акумулатор „М.” № ***, 1 бр. кеп и кабели.
Поддържа, че е нарушена процедурата по установяване на административното
нарушение и налагане на административното наказание, а изложеното в
наказателното постановление не отговаряло на действителното фактическо и правно
положение. Моли съда да отмени наказателното постановление.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Р.И. *** поддържа жалбата. Поддържа, че в
наказателното постановление не е посочено точното място на нарушението. В
описанието на нарушението не било посочено обстоятелството, че нарушението е
извършено в съучастие с друго лице. Поддържа, че са налице противоречия в
показанията на свидетелите. Моли съда да отмени наказателното постановление.
ОТДЕЛ „РИБАРСТВО И КОНТРОЛ – ЦЕНТРАЛЕН ДУНАВ”-ГРАД РУСЕ
КЪМ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „РИБАРСТВО И КОНТРОЛ” ПРИ ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА АГЕНЦИЯ ПО
РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ, представляван от пълномощника старши юрисконсулт И.П.,
оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована,
не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 05.05.2019 г. вечерта жалбоподателят Т.А.Г. и неговият
познат И.М.Е. отишли на риболов в участъка от река Росица, намиращ се в близост
до останките от античния град Николопис ад Иструм и представляващ естествената
граница между землищата на селата Н. и П. и съответно между териториите на
общините Велико Търново и Горна Оряховица. Двамата влезли в реката с надуваема
лодка, на която било натоварено устройство за електроулов, представляващо кеп, свързан
чрез кабели с акумулатор. В 20:50 часа на посочената дата на телефон 112
постъпил сигнал от лице, което се представило като Г.А. от село П.. Според
сигнала в момента на обаждането в местността Е. между селата П. и Н. „хвърлят
мрежи“ в река Росица. След съгласуване с дежурните в ОДМВР-Велико Търново,
РУ-Горна Оряховица и РУ-Полски Тръмбеш операторът на телефон 112 препратил
сигнала към дежурното звено в ИАРА. На посоченото в сигнала място бил изпратен
за извършване на проверка свидетелят П.Р.Р. – главен инспектор в отдел
„Рибарство и контрол – Централен Дунав” при ИАРА. На разклона за Никополис ад
Иструм Р. бил посрещнат от свидетелите Е.И.С. и К.Н.Б. ***, които били
изпратени да окажат съдействие за извършване на проверката. Поради силно
пресечения терен тримата свидетели продължили към брега на реката с
високопроходимия служебен автомобил на ИАРА. В 22:30 часа на посочената по-горе
дата свидетелите наближили участъка от реката, в който била спусната лодката с жалбоподателя
и Е.. Най-напред тримата служители видели светлини от фенери и чули гласове.
Когато се приближили, различили две лица с поставени на главите челници, които
се намирали в лодка, плаваща в реката. Наблюдавали известно време двете лица.
Едното от лицата, което по-късно идентифицирали като И.М.Е., гребяло с греблата
на лодката. Другото лице – жалбоподателят Т.А.Г. – се намирало в предната част
на лодката и държало в ръце кеп. Полицейските служители извикали на лицата да
оставят всичко в лодката и да се приближат. Г. и Е. се подчинили на отдаденото
им разпореждане, като слезли на брега и отишли при проверяващите. Свидетелят Р.
и двамата полицейски служители открили в лодката уловена риба – 6 екземпляра от
вида речен кефал, 3 екземпляра морунаж и 4 екземпляра уклей, както и самоделно устройство
за електроулов, представляващо кеп, свързан посредством кабели със зареден
акумулатор. Проверяващите заснели с мобилен телефон намерените в лодката вещи.
Съобразно предписанията в ЗРА пуснали уловената риба във водата, а лодката,
кепа, акумулатора и свързващите кабели натоварили на служебния автомобил на
ИАРА. По-късно същата вечер жалбоподателят и Е. заедно с откритите в лодката
вещи били закарани в сградата на РУ-Горна Оряховица. Жалбоподателят дал писмени
обяснения (л.8), в които посочил, че с приятеля му Е. се разхождали с лодката в
реката, че откритата при проверката риба била на дъното на лодката и че той
(жалбоподателят) е собственик на лодката, кепчето и акумулатора. Според
дадените от Е. писмени обяснения (л.56) двамата с жалбоподателя се разхождали с
лодката в реката, като това бил първият случай, в който излизали да ловят риба.
Лодката и акумулаторът били на жалбоподателя, а за рибите, открити на дъното на
лодката, Е. посочил, че ги биели с тока от акумулатора и ги вадели с кепа.
Свидетелят Р. съставил против жалбоподателя и Е. по два
акта за установяване на административно нарушение, в т.ч. и процесния АУАН №
В0009796/05.05.2019 г., в който приел, че жалбоподателят Г. е нарушил
разпоредбата на чл. 35, ал.1, т.2 от ЗРА, като извършил улов на риба от вида
речен кефал 6 бр., морунаж 3 бр. и уклей 4 бр. на река Росица, на място на
нарушението с координати 43°12'26.064"N
и 25°36'47.298"E, с поставени в работно положение във водата надуваема
лодка марка „К.“ и устройство за електроулов с размери 18х16х9,5 см, с които
боравел и които направлявал. Г. подписал съставения против него акт за
установяване на административно нарушение, вписал на съответното място, че има
възражения, и получил срещу разписка препис от акта.
На 12.08.2019 г., след като разгледал преписката,
образувана по съставения от свидетеля Р. акт за установяване на административно
нарушение, началникът на отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав”-град
Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол” при Изпълнителната агенция по
рибарство и аквакултури издал обжалваното наказателно постановление №
04-2482/12.08.2019 г., с което на основание чл.74, ал.1 от ЗРА наложил на
жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 4000 лв. за
нарушаване на разпоредбата на чл.35, ал.1, т.2 от същия закон и на основание
чл.90, ал.1 от ЗРА отнел в полза на държавата 6 бр. речен кефал, 3 бр. морунаж,
4 бр. уклей, 1 бр. устройство за електроулов – без марка и размери 18/16/9,5
см, 1 бр. надуваема лодка марка „К.”, 1 бр. акумулатор „М.” № ***, 1 бр. кеп и
кабели.
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя
на 13.11.2019 г. На 15.11.2019 г. защитникът на жалбоподателя подал по пощата жалбата
против наказателното постановление.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите П.Р.Р.,
Е.И.С. и К.Н.Б. и приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите
за проведените съдебни заседания.
Въз основа на така установените факти по делото съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен
съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от
компетентен орган (т.1 от заповедта на л.9) и е предявен на нарушителя. На жалбоподателя
е била осигурена възможност да изложи възраженията си против констатациите в акта
при неговото съставяне и в тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (т.2 от заповедта
на л.9 и заповедта на л.10) преди изтичането на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН реквизити.
Неоснователно е оплакването, че не е посочено точното
място на нарушението. Като е посочил името на реката и географските координати
на мястото, на което е извършван забраненият от закона риболов, наказващият
орган е изпълнил изискването по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за посочване на мястото,
където е извършено нарушението. Доводът, че не е посочена дори общината, на
територията на която е извършено нарушението, не държи сметка за
обстоятелството, че участъкът от реката, където жалбоподателят е извършвал
риболов, е естествената граница между землищата на селата П. и Н. и съответно
между териториите на общините Горна Оряховица и Велико Търново. Поради това определянето
на мястото на нарушението чрез посочването на една от двете общини е
неприложимо за конкретния случай. От друга страна, териториалната компетентност
на актосъставителя и на наказващия орган, съответно главен инспектор и началник
на отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“, обхваща цялото течение на
река Росица, в частност цялата територия на посочените по-горе две общини (арг.
от чл.14, ал.1, т.2 от Устройствения правилник на ИАРА), поради което
посочването на конкретната община, на чиято територия е извършено нарушението,
е без значение за проверката относно процесуалната законосъобразност на
наказателното постановление.
Съдът не приема за основателно и оплакването за
нарушаване на процесуалното изискване за описание на нарушението и за посочване
на обстоятелствата, при които то е извършено. Решението на наказващия орган да
не посочва в обстоятелствената част на обжалваното постановление дейността на
съучастника на жалбоподателя, а да се ограничи с описването на дейността на Г.,
не е довело до съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на
наказателното постановление. Това е така, защото в процесния случай дейността
на съучастника Е. няма отношение към решаването на въпроса за отговорността на
жалбоподателя. Наказващият орган е наказал Г. за това, че е участвал в
извършването на нарушението като извършител, а не като подбудител или помагач. Възникването
на основанието за ангажиране на отговорността на жалбоподателя като извършител не
е обусловено от дейността на другия съучастник (арг. от чл.21 ал.2 във вр. с
ал.1 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН). От друга страна, обстоятелството, че на Г.
е наложено наказание в минималния предвиден в закона размер, прави безпредметна
проверката дали при индивидуализирането на наказанието са отчетени правилно
характера и степента на участието на двамата съучастници в извършването на
нарушението съобразно изискването на чл.21, ал.1 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН.
Предвид изложеното непосочването на данни за дейността на съучастника Е. в
процесното наказателно постановление, с което е наказан извършителят Г., не
съставлява съществено нарушение на процесуалното правило по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
От събраните доказателства се установява по несъмнен
начин, че на 05.05.2019 г. в 22:30 часа на река Росица в участъка с географски
координати 43°12'26.064"N и 25°36'47.298"E жалбоподателят Г. се
е намирал в предната част на спусната във водата надуваема лодка и е държал в
ръцете си самоделно устройство за електроулов, представляващо кеп, свързан
посредством кабели със зареден акумулатор, като по същото време на дъното на
лодката е имало риба от различни видове – 6 екземпляра от вида речен кефал, 3
екземпляра морунаж и 4 екземпляра уклей. Така установените факти наказващият
орган е квалифицирал правилно като извършване на забранения от закона риболов с
устройство за улов, работещо с електрически ток. С посоченото деяние
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.35, ал.1, т.2 от ЗРА и е осъществил
състава на административното нарушение по чл.74, ал.1 от същия закон.
Фактът на извършване на нарушението, авторството на
деянието и вината на жалбоподателя се установяват от показанията на свидетелите
очевидци П.Р.Р., Е.И.С. и К.Н.Б., от данните в писмените обяснения на
жалбоподателя и на съучастника И.М.Е. (л.8 и л.56), от извлечението от
информационната система на Национална система телефон 112 за подаден сигнал от
лице, представило се като Г.А. от село П. (л.66 – 69), и от приложените към
преписката фотоснимки.
Анализът на свидетелските показания води до извода, че не
са налице сочените от защитника противоречия в тях. Тримата свидетели описват
безпротиворечиво непосредствените си възприятия по време на проверката.
Показанията им кореспондират с писмените обяснения на жалбоподателя и на съучастника
И.М.Е. и с приложените към преписката фотоснимки. Няма данни свидетелите да
познават жалбоподателя от преди проверката или да се намират с него в особени
отношения, които да ги мотивират да дадат пристрастни показания в негова вреда.
Поради това съдът кредитира изцяло свидетелските показания.
Наказващият орган е наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в минималния предвиден в закона размер. С оглед
изричната забрана по чл.27, ал.5 от ЗАНН не е възможно съдът да намали така
определения размер на глобата.
Обстоятелствата, че жалбоподателят е извършил нарушението
в съучастие като извършител с И.М.Е. и по време на забраната за улов на риба
през периода на нейното размножаване, въведена със заповед № РД
09-376/12.04.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите (цитирана в
НП на л.54), следва да бъдат преценени като отегчаващи отговорността на Г.. С
оглед тези отегчаващи отговорността обстоятелства е правилно решението на
наказващия орган да не квалифицира деянието на жалбоподателя като маловажен
случай на нарушение от съответния вид и да не прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
След като е достигнал до обоснования и правилен извод, че
жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.74,
ал.1 от ЗРА, наказващият орган е постановил в съответствие с разпоредбата на
чл.90, ал.1 от ЗРА отнемане в полза на държавата на уловената риба и на
уредите, средствата и приспособленията, с които е уловена, а именно 6 бр. речен
кефал, 3 бр. морунаж, 4 бр. уклей, 1 бр. устройство за електроулов – без марка
и размери 18х16х9,5 см, 1 бр. надуваема лодка марка „К.”, 1 бр. акумулатор „М.”
№ ***, 1 бр. кеп и кабели. В хода на съдебното следствие не беше установено
явно несъответствие на стойността на отнетите вещи с характера и тежестта на
нарушението, поради което съдът приема, че постановеното отнемане в полза на
държавата не противоречи на правилото по чл.20, ал.4 от ЗАНН.
Предвид изложеното по-горе съдът следва да потвърди
изцяло обжалваното наказателно постановление.
При този изход на делото и на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН съдът следва да уважи направеното от процесуалния представител на ИАРА искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като осъди жалбоподателя да
заплати на изпълнителната агенция сумата 100 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение за представителство и защита в производството пред районния съд.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло наказателно постановление № 04-2482/12.08.2019 г., издадено от началника на отдел „Рибарство и контрол –
Централен Дунав” – град Русе към Главна дирекция „Рибарство и контрол” при
Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, с което на Т.А.Г., ЕГН **********, с адрес ***, е
наложено административно наказание глоба
в размер на 4000 лв. (четири хиляди
лева) на основание чл.74, ал.1 от
Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) за нарушаване на разпоредбата
на чл.35, ал.1, т.2 от същия закон и
на основание чл.90, ал.1 от ЗРА е
постановено отнемане в полза на
държавата на 6 бр. речен кефал, 3 бр. морунаж, 4 бр. уклей, 1 бр.
устройство за електроулов без марка и с размери 18/16/9,5 см, 1 бр. надуваема
лодка марка „К.”, 1 бр. акумулатор „М.” № ***, 1 бр. кеп и кабели.
ОСЪЖДА Т.А.Г., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА АГЕНЦИЯ ПО РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ със седалище и
адрес на управление град Бургас, ул. „Княз Александър Батенберг” № 1, сумата 100 лв. (сто лева), представляващи юрисконсултско
възнаграждение за представителство и защита в производството пред районния съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението,
че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………..………