Решение по дело №1019/2023 на Административен съд - Бургас

Производство е по реда на чл.156-161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на „Про Нордик“ ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.Александровска № 78, представлявано от управителя Иван Димитров Банкин, заявена чрез пълномощника адв.Г.Д. от САК с посочен съдебен адрес ***, офис сграда Регус София Сити Уест, офис 101В против ревизионен акт (РА) № Р-02000222003532-091-001/28.02.2023г., издаден от В.Р.на длъжност Началник-сектор, възложил ревизията и Стоян Колев на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с решение № 51/18.05.2023г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП)-Б. при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), с които е направена констатация, че за лицата, командировани от жалбоподателя „Про Нордик“ ООД през 2019г. е приложимо осигурителното законодателство на Ш.-държавата, на чиято територия командированите лица за полагали труд и в резултат на тази констатация са установени задължителни осигурителни вноски за приспадане в общ размер от 178 058,75лв., както следва: вноски за ДОО в размер на 108 616,40лв, вноски за здравно осигуряване в размер на 42 820,74лв. и вноски за ДЗПО-УПФ в размер на 26 621,61лв..

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от съда. По-конкретно се счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е извършено спиране на ревизионното производство и производството по обжалване на РА пред директора на ОДОП, за да бъде инициирана процедура по чл.16, пар.6 от Регламент № 987/2009г., с оглед твърдението на жалбоподателя, че въпросът за приложимото право в сферата на социалната осигуреност на командированите лица не е изяснен. Счита, че са сторени необосновани констатации и е нарушен материалния закон, като неправилно е прието от органите по приходите, че за командированите от дружеството жалбоподател служители е приложимо шведското осигурително законодателство. Посочва, че ако се приемат констатациите на ревизията, че за командированите в Ш. лица не е приложимо българското законодателство, то внесените през 2019 г. в българския бюджет осигуровки е следва да бъдат възстановени с обжалвания РА. Претендират се разноски.

В съдебното заседание представител на жалбоподателя, редовно уведомени не се явява.

Ответникът - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" /Д"ОДОП"/ Б., чрез процесуалния си представител излага в с.з. становище, че жалбата е недопустима и моли да бъде оставена без разглеждане, тъй като с обжалвания ревизионен акт не са установени допълнителни задължения, а е прието, че сумите са недължимо внесени по българското законодателство. В същото време жалбоподателя претендира възстановяване на суми за осигуровки, които са удържани от заплатите на командированите работници, а такива суми имат право да претендират само самите работници. Посочва, че в случай, че жалбоподателя, в качеството му на работодател твърди, че е осигурявал работниците по реда на шведското осигурително законодателство, то е необходимо първо да представи доказателства за това, ако това не е сторено, то внесените от работодателя суми за осигуровки следва да удовлетворят първо шведската осигурителна/приходна администрация и едва след това в случай, че има суми за приспадане, те да бъдат възстановени. Счита, че аргументите, изложени в жалбата касаят други случаи на работници, които са полагали труд в повече от една държава – членка на ЕС, какъвто не е настоящият случай. При евентуалност, счита, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, представя писмени бележки.

Административен съд - Б., като взе предвид доводите на страните, след преценка на доказателствата и като съобрази закона, намира следното:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната данъчна администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от Директор Дирекция "ОДОП"-Б. резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната допустимост, а разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:

Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р – 02000222003532 – 020 - 001 / 13.07.2022г. /л.403, том 2 по дело/ с обхват – установяване на задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношеия; ДОО за осигурители; вноски за здравно осигуряване за осигурители; УПФ-за осигурители и професионален пенсионен фонд, всички за период от 01.01.2019г. до 31.12.2019г., изменяна със Заповеди № Р – 02000222003532 – 020 - 002 / 12.10.2022, Р-02000222003532-020-003 / 15.11.2022г./л.84, л.89, том 1/.

В законоустановения срок е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р – 02000220003532 – 092 – 001 от 04.01.2023г. /л.69, т.1/.

Издаден е Ревизионен акт № Р - 02000220003532 - 092 -001 / 28.02.2023г. /л.33, т.1/, който в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК е обжалван пред директора на дирекция "ОДОП" Б. при ЦУ на НАП и изцяло потвърден с Решение № 51/18.05.2023г./л.22, том 1/.

По делото няма спор относно издаването на РА от надлежно овластени за това органи по приходите и при спазени административно производствени правила, което се установява и след служебната проверка от състава на съда, като предвид липсата на спор между страните относно тези обстоятелства, не се налага излагането на подробни съображения.

Жалбоподателя „Про Нордик“ ООД е вписан в Търговския регистър на 30.11.2015 г. със седалище: гр. Б., ул. „Александровска“ № 78, ет. 2 със съдружници И.Д.Б.и Велизар Тодоров Тодоров с вписан управител Иван Д. Банкин.

През ревизирания период „Про Нордик“ ООД извършва обичайна дейност: други довършителни строителни дейности само и единствено на територията на Ш. - държава-членка на ЕС, за което има сключен договор с „Ейч АР Кънстракшън“ АБ /HR-Consruction AB/ от 01.01.2019г./л.116-121, том 1/. По-конкретно е извършвана дейност съгласно договора - Довършителни строителни дейности в жилищни сгради /апартаменти / в Кралство Ш. - гр.Шьовде. През проверявания период 01.01.2019г. - 31.12.2019 г. дружеството има 39 лица назначени по трудов договор и подадени уведомления по чл. 62 ал. 5 от КТ за 28 бр. сключени трудови.

По време на трудовото си правоотношение за проверявания период, лицата са работили на обекти в Кралство Ш. - гр.Шьовде на длъжност „Строителни работници", „Фаянсаджии" и „Бояджии"в изпълнение на сключения между „Про Нордик" ООД и „Ейч АР Кънстракшън" АБ /HR-Consruction AB/ сИд. № SE559063-432401 договор за подизпълнение / довършителни строителни дейности / от 01.01.2019г.. От съдържанието на този договор се установява, че възложителя осигурява необходимите разрешения и регистрационни документи и изплаща на ревизираното дружество възнагражденията на работниците, полагали труд на неговите обекти по часови ставки на своята държава. Всички разходи по изпълнението на договорените СМР се изплащат и предоставят от възложителя, като пътувания, гориво, храна, квартирни и дневни разходи, помещения за хранене и преобличане, работно облекло, предпазни средства и инструменти и оборудване за работа. Установено е, а и не се спори между страните, че работниците са наемани в България от жалбоподателя и са осъществявали трудова дейност само на територията на Кралство Ш., като „Про Нордик" ООД не е имало /и към момента на извършваната ревизия/ няма обект на територията на Република България и не е имало нает персонал, който да упражнява задълженията си в България, няма извършвани продажби на български клиенти. Приходите на ревизираното дружество са изцяло и само от извършваната дейност извън страната, като паричните средства между контрахентите по горецитирания договор са извършвани само по банков път.

Констатирано е, че „Про Нордик“ ООД е начислявало месечни възнаграждения на работниците в размер на максималната заплата за страната и задължителни осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО-УПФ по КСО и здравноосигурителни вноски по ЗЗО върху минималния месечен осигурителен доход. Начислените задължителни осигурителни вноски са внесени за целия ревизиран период.

Дружеството няма регистрация в Агенция по заетостта като предприятие, осигуряващо временна работа.

За командированите лица в Кралство Ш., ревизираното дружество не е подало искане за издаване на формуляр - Удостоверение А1 за приложимо законодателство, съгласно изискванията на чл. 19, § 2 от Регламент /ЕО/ № 987/2009 и такива не са му издадени.

Прието е при ревизията, че след като задълженото лице няма определена база на територията на страната и трудът е полаган на територията на Кралство Ш., то доходите на лицата, наети по трудови правоотношения в „Про Нордик” ООД са от източник чужбина - в случая Кралство Ш.. Сторен е извод от органите по приходите, че „Про Нордик“ ООД следва да отговаря при командироване на персонал в страни членки на ЕС, регламентирани с Регламент /ЕО/ № 883/2004. Ревизиращият орган е обосновал извод, че дружеството не отговаря на задължителните условия на разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 за издаването на формуляр А1 на командированите от него лица и спрямо тях е приложимо законодателството на държавата членка, на чиято територия се полага труда, съгласно чл. 11, § 3, буква „а“ от Регламент /ЕО/ № 883/2004 - в конкретния случай в Кралство Ш.. Дружеството не отговаря и на изискванията, посочени в чл. 13 от Регламент /ЕО/ № 883/2004, поради това, че наетите от него лица не осъществяват обичайно дейност в две или повече държави членки. Посочено е, че всички лица са работили на територията на Кралство Ш. и същите са наети, за да бъдат командировани на обекти в Ш.. Дейността се е осъществявала единствено и само на територията на Кралство Ш..

Тъй като „Про Нордик“ ООД не извършва дейност в България, а дейността му е изцяло в Кралство Ш. и наетите от дружеството лица полагат труд само и единствено на територията на Кралство Ш. е прието, че разпоредбата на член 12, § 1 от Регламент № /ЕО/ 883/2004 е неприложима за ревизираното дружество и за ревизирания период изпратените от дружеството работници в Кралство Ш. не могат да останат подчинени на българското осигурително законодателство. Прието е, че в конкретния случай, за командированите лица е приложимо основното правило, регламентирано с нормата на чл. 11, § 3, б. „а“ от Регламент /ЕО/ № 883/2004, а именно, че са подчинени на законодателството на страната членка, на чиято територия полагат труда си. В тази връзка, и на основание чл. 21, § 1 от Регламент /ЕО/ № 987/2009, поради което „Про Нордик“ ООД има задължение да приведе осигурителните вноски на командированите лица в съответствие с националното законодателство на компетентната държава членка, което е приложимо за наетите от него лица, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава членка.

Въз основа на така установените факти и обстоятелства, органите по приходите са стигнали до извода, че за наетите командировани от „Про Нордик“ ООД лица през ревизирания период следва да е приложимо осигурителното законодателство на Кралство Ш. - държавата, на чиято територия са полагали труда си. Предвид установеното, е направен извода, че внесените от дружеството задължителни осигурителни вноски по реда на българското законодателство - КСО и ЗЗО, са недължимо внесени и подлежат на приспадане, поради което са отчетени със знак минус.

Прието е също така, че след следва първо да се изпълнят условията на чл. 73, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 987/2009, изискващ удовлетворяване искането на компетентната администрация на приемащата държава членка относно дължими осигурителни вноски и след това да се пристъпи към възстановяване на остатъка на задълженото лице, ако има такъв. Посочено е, че не би било коректно да се възстановяват недължимо платените осигурителни вноски на дружеството преди установяване на дължимите осигурителни вноски от компетентната администрация на приемащата държава членка и превеждането им на институцията, посочена за компетентна за периода.

Гореустановената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

По отношение на допустимостта на жалбата:

Жалбата е депозирана от легитимирана страна – адресат на акта, неблагоприятно засегната от постановения акт, и след изчерпване на задължителното оспорване по административен ред, в преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 ДОПК, поради което съдът намира, че е допустима.

Доколкото социалните и здравни осигуровки разделени по фондове се разпределят между осигуряващия работодател и осигурения работник съобразно правилото на чл.6, ал.1, т.4 КСО, то неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за недопустимост на жалбата, че право да искат възстановяване могат да сторят само работниците, но не и работодателя.

По отношение на законосъобразността на оспорения акт:

При извършване на задължителната проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК и с оглед представените в хода на съдебното производство доказателства на електронен и хартиен носител, съдът намира, че ревизията е възложена от компетентен орган, като производството е приключило в определения за извършването u срок. Оспореният РА е постановен от компетентните органи по приходите – органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК.

С оглед горните данни, налага се извода, че оспорения акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

Неразделна част от РА е ревизионният доклад, който е издаден в 14-дневния срок, визиран в чл. 117, ал. 1 ДОПК. Същият има и предписаното в чл. 117, ал. 4 и ал. 5 ДОПК съдържание. Видно от административната преписка /л. 80, т.1/, РД е връчен на 05.01.2023 г. по електронен път на ревизираното лице, като на същото е предоставена възможност да депозира писмено възражение. Постъпило е искане за удължаване на срока за възражения срещу РД/л.67, том 1/, което е уважено/л.63-65, том 1/ и ревизираното лице е упражнило правото си на възражение. Органът, възложил ревизията, съвместно с ръководителя на ревизията са издали оспорения в настоящото производство ревизионен акт на 28.02.2023 г., т. е. в предвидения в чл. 119, ал. 2 ДОПК 14-дневен срок, считано от изтичане на срока за подаване на възражение.

Процесният РА e издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми по закон реквизити съгласно чл. 120, ал. 2, изр. първо ДОПК, в това число и разпоредителна част в табличен вид, в която установените, декларирани и внесени осигурителни вноски са описани по основание, период, размер и по субект. Видно от съдържанието на оспорения РА, същият съдържа както фактически, така и правни основания за издаването му, като препраща към РД, който е неразделна негова част. Изложени са и мотиви относно формирания извод на ревизиращите органи за неоснователност на възражението от задълженото лице.

Предвид гореизложеното съдът намира, че оспореният административен акт е постановен от материално компетентни органи с надлежно делегирани правомощия, властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма и е постановено в рамките на преклузивния срок по чл.109 ДОПК.

При извършената служебна проверка по чл. 160, ал. 2 ДОПК обаче се установяват допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на РА, водещи до ограничаване правото на защита на ревизираното лице и обосноваващи отмяна на РА на това основание, както и неправилно приложение на материалния закон. В настоящия случай органите по приходите са проявили активност в събирането и анализираното на представените доказателства, провеждайки множество процесуални действия, подробно описани в ревизионния доклад, но ревизиращият екип не е събрал в пълнота относимите и допустими доказателства за обективното установяване на фактите и обстоятелствата по следните съображения:

Между страните няма спор по обстоятелството, че дружеството жалбоподател е осигурител по смисъла на чл.5 КСО и в това си качество е следвало да начислява и внася дължимите вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО за лицата, заети по трудови правоотношения в предприятието му в съотношенията, регламентирани по чл.6 от КСО. Между страните не се спори, а това се потвърждава и от доказателствата по делото, че през ревизираните периоди лица, заети по трудови правоотношения с жалбоподателя, са били командировани за период по-дълъг от 30дни в държава-членка на ЕС – Кралство Ш., като са полагали труд само там; ревизираното дружество няма обекти, не реализира дейност и няма наети работници, които да полагат труд на територията на България.

В настоящият случай „Про Нордик“ ООД е приложило българското законодателство, като съобразно разпоредбите на чл. 4, чл. 6 и чл. 127, ал. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО е декларирало дължимите осигурителни вноски с подадени декларации обр. 1 и обр. 6 за съответния период. Установено е, че декларираните осигурителни вноски са внесени в сроковете, регламентирани в закона. Работните заплати на работниците за ревизирания период са изплатени, изплатени са и суми за дневни и пътни пари за командировка. Правилно е определяна данъчната основа и е прилагана законоустановената данъчна ставка от 10 %. Дължимият ДДФЛ за персонала за ревизирания период е деклариран и внесен по принадлежност. Върху определената данъчната основа от начислените заплати за ревизирания период 01.01.2019г. - 31.12.2019г. е начисляван и удържан 10% ДДФЛ на всички назначени по трудови правоотношения лица, като са подавални ежемесечно декларации обр.6 за ДДФЛ, а дружеството е внесло изцяло задължения за ДДФЛ за целия ревизионен период

Предвид констатираното, че дружеството е следвало да прилага не българското, а шведското осигурително законодателство, органите по приходите са установили, че се касае за суми, които подлежат на приспадане и са посочени със знак „минус“ в колона 10 на таблица 1 в РА.

За неоснователно е прието искането на жалбоподателя внесените в България задължителни осигурителни вноски да му бъдат възстановени, с аргумент, че за командированите в Ш. лица е приложимо шведското законодателство, поради което следва да се изпълнят условията на чл. 73, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 987/2009, изискващ удовлетворяване искането на компетентната администрация на приемащата държава членка относно дължими осигурителни вноски и след това се пристъпва към възстановяване на остатъка на задълженото лице, ако има такъв. Прието е, че не би било коректно да се възстановяват недължимо платени осигурителни вноски на дружеството преди установяване на дължимите осигурителни вноски от компетентната администрация на приемащата държава членка и превеждането им на институцията, посочена за компетентна за периода.

На първо място е необходимо да се констатира, че административният орган в нарушение на чл. 36, ал. 3 от АПК не е събрал, проверил и преценил всички събрани доказателства, относими към конкретния случай, вследствие на което е нарушил принципа на истинност, залегнал в чл. 7, ал. 1 и 2 от АПК, според който административните актове се основават на действителните факти от значение за случая, като на преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая.

Безспорно е по делото, че в дружеството са назначени лица, командировани при условията на чл.121, ал.2 и чл.121а от Кодекса на труда в Ш., за които осигуряването се провежда по реда на чл.6а от КСО. Съгласно чл.6а, ал.1 от КСО, осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани или изпратени по реда на чл.121а, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от КТ и по смисъла на чл.12, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани или изпратени в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане - минималния осигурителен доход по чл.6, ал.2, т.3 и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл.6, ал.2, т.1. Според чл.6а, ал.2 от КСО, осигурителните вноски за лицата по ал.1 се дължат в размерите по чл.6, ал.1 и се разпределят между осигурителите и осигурените по реда на чл.6, ал.3.

По делото липсват доказателства за издаване на формуляр А1/респ. за отказ за издаването му/. Актът възоснова на който може да бъде установено приложимото законодателство е издаването на формуляр А1 или отказът за издаването му, който отказ подлежи на обжалване.

В хипотезите на трансгранична ситуация/при пресичане на границите на държави, които прилагат регламента за лицата, попадащи в персоналния му обхват/, приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на чл.11-чл.16, съдържащи се в дял II от Регламент /ЕО/ № 883/2004г. Така съгласно чл.11, ал.1 от регламент № 883/2004г., лицата, за които се прилага регламентът са подчинени на законодателството на една държава-членка-тази на чиято територия полагат труда си, а в случай, че те ще извършват трудова дейност само на територията на една държава-членка, то формуляр А1 не се издава.

В случая по силата на чл.16, т.5 от Регламент /ЕО/ № 987/2009 компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство е определено за приложимо временно или окончателно, незабавно информира съответното лице, като съгласно т.6 от цитираната разпоредба, ако съответното лице не предостави информацията, посочена в параграф 1, разпоредбите на настоящия член се прилагат по инициатива на институцията, определена от компетентния орган на държавата-членка на пребиваване „веднага след като се изясни положението на лицето, евентуално чрез друга заинтересована институция.“ С т.4, чл.16 от регламента е посочено, че когато поради съмнения при определяне на приложимото законодателство възникне необходимост от контакт между институции или органи на две или повече държави-членки, по искане на една или повече от институциите, определени от компетентните органи на заинтересованите държави-членки или на самите компетентни органи, законодателството, приложимо за съответното лице се определя по взаимно съгласие, като се отчитат член 13 от основния регламент и съответните разпоредби на член 14 от регламента по прилагане. При различие в становищата на съответните институции или компетентни органи, те се стремят към постигане на съгласие при предвидените в регламента процедури и условия. В т.см. са разясненията по конкретния случай, дадени в Решение № 12490/07.12.2021г. по адм.дело № 164/2021г., VIо.ВАС./

Без провеждане на процедурата по чл.16 от Регламент (ЕО) 987/2009 не може да бъде определено приложимото законодателство в сферата на данъчната и социалната сигурност и не е уточнена компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство става приложимо по силата на дял II от Регламент (ЕО) 883/2004, която следва да информира лицата относно задълженията, установени от същото законодателство и да им осигури необходимото съдействие при изпълнението на изискваните от това законодателство формалности. Необходимо е изясняване положението на лицата, евентуално чрез съответната заинтересована институция/в случая в Кралство Ш./, като се издаде формуляр А1 или да откаже да стори това, указвайки на лицата възможността за оспорване на отказа. В конкретния случай не е видно от данните по делото такива действия да са предприемани от органите по приходите, а се посочва, че такива евентуално ще бъдат предприети и в случай, че според становището на съответният на НАП компетентен орган в Ш. по приложимото законодателство компетентните български органи по приходите ще предприемат действия по превод на постъпилите от дружеството вноски за данъци и осигуровки. Нещо повече, не се споделя разбирането на органа по приходите, че при установеното в обжалвания ревизионен акт следва изпълнение на условията на чл. 73, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 987/2009, тъй като този текст изисква първо определяне на компетентната институция, което в случая не е сторено по надлежния ред и второ посочената разпоредба не касае конкретния случай, доколкото се съдържа в Глава III озаглавена „Събиране на предоставени, но недължими обезщетения, събиране на предварителни плащания и вноски, прихващане и съдействие за събиране“ и съгласно посочените в следващите текстове определения е неотносима към настоящата хипотеза.

Описаните процедури в случая не са спазени при издаване на оспорените административни актове, което е основание за тяхната незаконосъобразност.

Изложените мотиви дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че оспореният ревизионен акт (РА) № Р-02000222003532-091-001/28.02.2023г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на НАП – Б., потвърден с решение № 51/18.05.2023г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП)-Б. при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) е незаконосъобразен и необоснован, тъй като издателите му са приложили неправилно относимите за случая и обсъдени по – горе материалноправни норми. Жалбата, като основателна следва да бъде уважена, макар изложените в нея съображения да не се споделят изцяло от съда.

Този изход на спора обуславя основателност на претенцията на жалбоподателя за възстановяване на разноските за водене на делото, на основание чл. 161, ал. 1, изр. първо ДОПК, съгласно представени доказателства (л.13-14) в общ размер от 50лв. за заплатена държавна такса. Подлежи на отклоняване искането за присъждане на съдебни разноски по отношение сумата от 4 900лв. за адв.възнаграждение, доколкото по делото липсват доказателства за действително извършено заплащане на тази разноска. Видно от представения договор за правна защита и съдействие страните са се споразумени договореното възнаграждение да бъде заплатено в 5дневен срок считано от подписване на договора по посочената в договора банкова сметка. ***иключване на съдебното дирене доказателства такова плащане да е извършено.

Водим от горното и на основание чл.160, ал. 3, чл. 161, ал. 1 ДОПК, Административен съд - Б., VII състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалбата от „Про Нордик“ ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.Александровска № 78, представлявано от управителя И.Д.Б.ревизионен акт (РА) № Р-02000222003532-091-001/28.02.2023г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на НАП – Б., потвърден с решение № 51/18.05.2023г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП)-Б. при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП).

ВРЪЩА на преписката на Дирекция Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП)-Б. за изпълнение указанията по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Дирекция Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП)-Б. при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) да заплати на възстанови на „Про Нордик“ ООД, ЕИК-********* сумата от 50лв., представляващи сторените по делото съдебни разноски за заплатена държавна такса.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването.

	Съдия: