№ 240 / 4.7.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 04.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана.........….……...наказателна колегия в публично
заседание на 04 юли...........…...……..………….……………………………….
през две хиляди и осемнадесета година...…….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Гинка Митова....….……..…..……………и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от
съдията Цветкова..………………………………….......АН дело 774 по описа
за 2018г…………………………………......и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 0015/ 30.03.2018г. на Директора на ОДБХ – Монтана на Ц.Г. xxx е наложено административно наказание глоба в размер 600.00 лева на основание чл.471а ал.1 от ЗВМД.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Ц.Г.Г., който обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да се отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателката посочени в жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На жалбоподателя Ц.Г.Г. е съставен АУАН, а въз основа на него е издадено и атакуваното НП, за това, че при извършена проверка на 22.03.2018 г. в животновъден обект, находящ се в село Винище, обл. Монтана е констатирано, че наказания, като собственик на животновъден обект не е събирал, съхранил и обезвредил течния и твърд торов отпадък /страничен животински продукт / по начин, който гарантира пълна безопасност на крайния продукт и предотвратява възникването на опасност за здравето на хората и животните и за замърсяване на околната среда.
Проверяващите счели, че жалбоподателя е нарушил чл.66 ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност в следствие на което съставили АУАН.
Жалбоподателят не направил възражения по констатациите и не подал такива в срокът по чл.44 от ЗАНН, поради което било издадено атакуваното наказателно постановление, в което наказващият орган изцяло възприел фактическите констатации в акта и наложил съответното наказание.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство.
Свидетелските показания на П.К. - актосъставител и Г.Г. – свидетел по установяване на нарушението съдът кредитира изцяло, като непротиворечиви, логични и в съответствие с писмените доказателства по делото. Съдът кредитира показанията и на свидетелите В. Г. и К. К.. Същите установяват обстоятелства, които са им лично известви, а и напълно съответстват на показанията на актосъставителя и свидетеля по акта.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е основателна, поради следните съображения:
Безспорно е по делото, че жалбоподателят собственик на животновъден обект не е събирал, съхранил и обезвредил течния и твърд торов отпадък /страничен животински продукт / по начин, който гарантира пълна безопасност на крайния продукт и предотвратява възникването на опасност за здравето на хората и животните и за замърсяване на околната среда. Установи се още в процеса, че на мястото, на което изхвърля отпадъците жалбоподателя, се изхвърлят същите и от негови съселяни. Сам актосъставителят П.К. в показанията си в съдебно заседание заяви, че „...По закон от кмета може да се определи място за съхранение на оборската тор, както ние сме го направили това – връчихме му предписание на кмета за определяне на място за съхранение на оборската тор. Към момента на проверката такова място нямаше определено...”.
Спорното по делото е дали жалбоподателката е извършила деяние, което съставлява нарушение по чл.6 от ЗАНН, правилно ли й е вменена административнонаказателна отговорност, както и правилно ли е определен размера на наложеното наказание.
Основен правнорелевантен въпрос по делото е правилно ли е приложен законът от страна на административнонаказващият орган по отношение на преценката му: има ли осъществено нарушение на текста, посочен в АУАН и в НП и по отношение на преценката му - налице ли са основанията за ангажиране на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице.
Административнонаказващият орган въз основа на част от събраните по делото доказателства, е установил фактическа обстановка, която е подвел под приложимия административнонаказателен текст на ЗБЛД и е достигнал до извод за правилност на установените фактически констатации в АУАН, поради което е наложил административнонаказателна санкция.
Преди издаване на наказателно постановление на наказващият орган му е вменено задължението да извършва служебна проверка за приложението на чл.28 от ЗАНН, предписващ освобождаване от административнонаказателна отговорност при установена маловажност на деянието.
Преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговият обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълг.н.д. № 1/2005г. на НК, докладчик съдията Блага Иванова.
Въззивният съд, извършвайки служебна проверка за съответствието на наказателното постановление с материалния закон, в който обсег се включва и проверката за маловажност на деянието по чл. 28 от ЗАНН, въз основа на събраните доказателства, установява следното:
Няма данни за налагани административни наказания за извършени нарушения от жалбоподателя, както на ЗВМД, така и други закони, и единственото административно нарушение е констатирано на 22.03.2018г. за не съхранение и събиране на торов отпадък по законен начин.
При това положение, съдът приема, че жалбоподателят е нарушил обществени отношения, които не се отличават с висока степен на обществена опасност. В същото време личността на извършителя се характеризира с липса на всякакви административни наказания. Това обстоятелство е явно смекчаващо вината. Преценката на всички тези факти навежда на извода, че са налице достатъчно аргументи за квалифициране на извършеното деяние като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, че тази преценка е преценка за законосъобразност и че издаденото и атакувано наказателно постановление е постановено в противоречие с този извод за правоприлагане, поради което следва да се отмени, като незаконосъобразно. На следващо място, следва да се отбележи, че на това място цялото село изхвърля отпадъците, тъй като няма друго определено от кмета на селото. Именно и това е причината актосъставителя да направи предписание на кмета на селото за осигуряване на такъв терен.
Предвид всичко гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна и издаденото наказателно постановление, следва да се отмени изцяло, като незаконосъобразно.
Водим от горните съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд гр.Монтана
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 0015/ 30.03.2018г. на Директора на ОДБХ – Монтана, с което на Ц.Г. xxx е наложено административно наказание глоба в размер 600.00 лева на основание чл.471а ал.1 от ЗВМД, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред АС-Монтана в 14 дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: