Р Е Ш Е Н И Е
№ 83
Гр. Перник, 31.05.2022 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник, касационен състав, в
публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Цветелина Гоцова
Силвия Димитрова
при съдебния секретар Е. В.** и с участието на прокурор М. Л.*** от
Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
КАНД № 89 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на З.С.З., с ЕГН **********, с адрес ***, против съдебно
решение № 101 от 28.01/2022 година, постановено по АНД №
***/2021 година по описа на Районен съд П..
С
обжалвания съдебен акт е изменено наказателно постановление (НП) № 42-0001625
от 30.06.2021 година, издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ (РДАА) С.***, с което на З.С.З., за извършено административно
нарушение по чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999
г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България
(по- нататък Наредба № 33/03.11.1999 г.), във връзка с чл. 105, ал. 1 от Закона
за автомобилните превози (ЗАвтП), е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 200 (двеста) лева,
като за по-леко наказуемо нарушение по чл. 89, т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999
г., във връзка с чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП е наложено административно наказание „Глоба“
в размер на 100 (сто) лева.
Касаторът иска
от касационния съд да отмени решението на районния съд, както и да отмени
процесното наказателно постановление, без да излага доводи срещу
законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, които да съставляват
основания за отмяна на решението на първата съдебна инстанция по чл. 348 от
Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Касационната
жалба съдържа повторно излагане на доводите срещу законосъобразността на
процесното наказателно постановление, съдържащи се в жалбата до първата съдебна
инстанция – водачът няма вменено задължение да отговаря
за подписите, като част от реквизитите на издаден пътен лист; актът за
установяване на процесното нарушение (АУАН) е съставен в нарушение на чл. 42,
т. 7 от ЗАНН, тъй като в същия не е вписан втори свидетел; от НП не става ясно
кога е започнал курса и откъде; превозвачът е с международен лиценз, от което
следва, че „отговаря на изискванията на Наредба № 11 МТС, в който нормативен
акт няма изисквания за пътен лист.
Ответникът
по касационната жалба, РДАА – С.***, редовно уведомен за същата, не депозира
отговор в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
В проведеното
съдебно заседание на 18.05.2022 година касаторът З.С.З., редовно призован, не се явява
и не се представлява. В писмено становище излага отново доводите, съдържащи се
в касационната жалба.
В
проведеното съдебно заседание на 18.05.2022 година ответникът по касационната
жалба – РДАА – С.***, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
В
проведеното съдебно заседание на 18.05.2022 година представителят на Окръжна
прокуратура П.** счита касационната жалба за неоснователна. Предлага решението
на районния съд да се остави в сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник, като прецени събраните
по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата
на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната
жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана
по същество касационната жалба е основателна.
С
наказателно постановление № 42-0001625 от 30.06.2021 година, директорът на РДАА
– С.***, наложил на З.С.З. административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева
за това, че на 06.06.2021 година, в 11:10 часа, на автомагистрала (АМ) „Струма“
– III тунел „***“,
управлява съчленено пътно превозно средство (ППС) – влекач „***“ с рег. № ***,
и полуремарке „***“ с рег. № ***, като извършва обществен превоз на товари по
маршрут гр. С.*** – с. Ж. (Б.***), с лиценз на ЕО и заверено копие №
**********, като е извършил следното нарушение – представя пътен лист по
образец № 520180, който не е попълнен, тъй като липсват фамилия и подпис на лицето,
извършващо предпътния технически преглед. Деянието е квалифицирано като
административно нарушение по чл. 89, т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г., във
връзка с чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП.
Със
съдебно решение № 101 от 28.01.2022 г., постановено по АНД № ***/2021 година по
описа на Районен съд П.**, наказателното постановление е изменено.
За да
постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал като доказателства по
делото свидетелски показания, както и писмените такива, приобщени по реда на
чл. 283 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН. Въз основа на тях и след направен
анализ, е приел за безспорно установено, че на 06.06.2021 година касаторът е извършвал
обществен превоз на товари, управлявайки описаното по-горе съчленено ППС – влекач
„**“ с рег. № ***, и полуремарке „***“ с рег. № *** по маршрут гр. С.*** - с. Ж., област
Б.***. Около 11:10 часа на АМ „***“, в района на III-ти тунел „***“ бил
спрян за извършване на проверка от инспектори на РД „АА“ С.***. Контролните
органи изискали от водача необходимите за извършване на превоза документи. З.
представил заверено копие към лиценз № **********, издаден на превозвача, както
и пътен лист по образец с №
520180/06.06.2021 година, който не бил попълнен в цялост (липсвали фамилия и
подпис на лицето, извършващо предпътния технически преглед). За така
установеното, със съставяне на АУАН, срещу водача било образувано
административнонаказателно производство, завършило с издаване на процесното
наказателно постановление, с което била ангажирана административнонаказателната
му отговорност за горепосоченото нарушение
От правна
страна районният съд приел, че тъй като по делото е безспорно, че водачът е
извършвал обществен превоз на товар по смисъла на дефинициите на понятието в §
1, т. 1 и т. 3 от ДР на ЗАвтП, то приложими относно документите за извършване
на превоза са именно нормите на Наредба № 33/03.11.1999 година. Прието също в
решението е, че тъй като по делото е безспорно, че приетият като доказателство
пътен лист не съдържа част от задължителните реквизити – липсва удостоверяване,
че автомобилът е технически изправен чрез полагане на подпис и вписване на
името на съответното длъжностно лице, извършващо предпътния технически преглед,
то допуснатият пропуск очертава съставомерно поведение, правилно квалифицирано
в АУАН и НП като нарушение по чл. 89, т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 година.
Прието в решението е, че неправилно отговорността на водача е ангажирана на
основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП, тъй като за нарушаване на установеното към
водачите, извършващи обществен превоз на товари задължение за представяне на
документи, законът установява отговорност на друго основание – чл. 93, ал. 2 от
ЗАвтП, която разпоредба освен това предвижда и налагането на административно
наказание „Глоба“ в по-нисък размер – 100 лева. Прието в решението в тази
връзка е, че при наличието на специална санкционна норма, разпоредбата на чл.
105, ал. 1 от ЗАвтП е неприложима, както неприложима е и разпоредбата на чл.
105, ал. 3 от ЗАвтП, тъй като последната, очертаваща аналогичен състав на
нарушение, е с определен субект
най-общо – „водач“, като изрично предвидено е в съдържанието й, че е основание
за наказване, ако не е предвидено друго.
С тези
мотиви прието в решението е, че установените по делото факти и обстоятелства
еднозначно сочат на осъществен по-леко наказуем състав на административно
нарушение – по чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП във вр. с чл. 89, т. 2 от Наредба №
33/03.11.1999 година. Поради това, на основание чл. 63, ал. 7, във връзка с ал.
1 от ЗАНН, основано и в мотивите на ТР № 8 от 16.09.2021 година по тълк. дело №
1/2020 година на ВАС, с доводи, че жалбоподателят се е защитавал срещу
идентични факти – не е налице изменение на обстоятелствата по извършване на
нарушението, районният съд е изменил наказателното постановление, като е
наложил на З.З. административно наказание „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
извършено административно нарушение по чл.89, т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999
година във вр. с чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП.
Решението
е неправилно.
Пред
настоящата касационна инстанция не са представени писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Съобразно
чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените
в жалбата доводи, като следи служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Съдът
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съобразно
чл. 220 от АПК касационната инстанция напълно възприема и установена от Районен
съд П.** фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по
делото доказателства. Първоинстанционният съд правилно и въз основа на
събраните доказателства е установил фактическата страна на спора.
По
доводите в жалбата, които по съдържанието се преценяват като доводи за
нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1, във връзка
с ал. 2 от НПК, във връзка с
чл. 63в от ЗАНН:
Първоинстанционният
съд е постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ
на събраните доказателства, като е изпълнил и задължението си, преди да
разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са от наказващия орган процесуалните
правила в хода на административнонаказателното производство. В тази връзка настоящата касационна
инстанция счита, че не следва да повтаря направените в решението правни изводи
за процесуална законосъобразност на проведеното производство.
Основателни
са доводите в жалбата, съдържащи твърдение, че водачът „не отговаря за
подписите, като част от реквизитите на пътния лист“ и че няма вменено
задължение да дава указание къде да бъдат поставени същите. Въз основа на фактическите заключения на
първата съдебна инстанция съдът намира, че неправилно както с издаденото наказателно постановление, така и с
обжалвания съдебен акт, е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на водача на товарния автомобил, с който безспорно е извършван
обществен превоз на товари на територията на Република България.
Разпоредбата
на чл. 89 от Наредба № 33/03.11.1999 година, която е във връзка с Приложение №
11 от ПРЗ на Наредбата, вменява в задължение на водачите по време на работа да
представят при поискване от контролните органи документите по чл. 100, ал. 1,
т. 1 – 3 от ЗДвП, както и изрично изброени документи в т. 1 – т. 6, един от
които попълнен пътен лист по образец (Приложение № 11), с изключение на
случаите при придвижване на превозно средство без товар на територията на
Република България до товарен пункт, като част от международен превоз(т. 2).
От друга
страна, по аргумент от разпоредбата на чл. 88, т. 4 и т. 5 от Наредбата,
изрично задължение да снабди водача с необходимите документи (т. 4), съответно
да организира правилното и точно попълване на пътния лист от съответните
длъжностни лица (т. 5), е вменено на превозвача – физическото или юридическо
лице, регистрирано като търговец, притежаващо лиценз и други документи, които
се изискват от закона и Наредбата, за извършване на обществен превоз на товари
(лицето по чл. 2, ал. 1 от Наредбата). Изричен нормативен текст, вменяващ
задължение за водача с такова съдържание, нито Наредбата, нито ЗАвтП съдържат. Такова
задължение на водача не е вменено вкл. с приложената санкционна разпоредба на
чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП, която е бланкетна по своя характер.
По делото
не се спори, както е и съответно доказано, че касаторът, като водач на
автомобил, с който се е извършвал обществен превоз на товари, при извършената
му проверка е бил снабден, и е представил надлежно заверен, като издаден от
превозвача и по образец, пътен лист. Представен е обаче пътен лист с липсващи
реквизити – подпис и вписване на името на съответното длъжностно лице,
извършващо предпътния технически преглед. Без съмнение дали пътният лист е
попълнен, съответно дали същият е редовен документ, съобразен с образеца,
съгласно Приложение № 11 от ПЗР на Наредбата, в което посочени са
задължителните му реквизити, също е въпрос на преценка при извършвана проверка,
но преценка се дължи включително доколко на водача е вменено в задължение да
попълни пътния лист правилно и точно. Такова задължение обаче спрямо водачите
не е нормативно установено, както вече се посочи, тъй като вменено е на
превозвача. Така, с представянето в процесния случай на пътния лист,
предоставен му от превозвача, при липса на данни в обратна посока – за издаден
друг пътен лист за осъществявания превоз
и с други реквизити, водачът и настоящ касатор е изпълнил нормативно вмененото
му с разпоредбата на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. задължение. При
нормативна регламентация с посоченото съдържание и при липса на изрично вменено
на водачите на автомобили за обществен превоз на товари задължение, свързано
със съдържанието и оформянето на пътния лист, който документ без съмнение
същите са задължени да представят при проверка, недопустимо е по аналогия (арг. от
чл. 46, ал. 3, във връзка с ал. 2 от Закона за нормативните актове) да им се вмени задължение, отнасящо се до съдържанието
на пътния лист и неговото правилно и точно попълване, което на свой ред да
обоснове ангажиране и на административнонаказателната им отговорност. Фактът,
че документът не е отговарял на изискванията към съдържанието му, заложени в
нормативно установения образец в Приложение № 11 от Наредбата, не следва да се
вменява във вина на водача, нито подлежи на квалифициране като административно
нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредбата във вр. с чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП. Задължението
за правилното и коректно попълване на пътния лист, както вече се посочи, е
вменено на лицата по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 33/03.11.1999 г. с разпоредбата
на чл. 88, т. 5 във вр. с т. 4 от Наредбата, и спрямо същите се следва и
административнонаказателна отговорност на основание общата санкционната
разпоредба на чл. 105, ал. 1 от ЗАвтП в случай на неточно или неправилно
попълване на пътния лист.
Предвид
горното настоящата касационна инстанция не споделя направените от районния съд
правни изводи относно субекта, който следва да понесе
административнонаказателна отговорност.
Не се
споделят и изводите относно приложимия материален закон от обективна страна.
Приложената от районния съд санкционна разпоредба на чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП
визира състав на административно нарушение, имащо за обективен елемент от същия
непредставянето в момента на проверката на изискваните нормативно документи,
вкл. пътен лист, изисквано от разпоредбата на чл. 89, т. 2 от Наредбата. В
процесния случай пътен лист е представен. Мотиви в тази посока в решението
липсват, но ако се приеме, с оглед приложената санкционна разпоредба на чл. 93,
ал. 2 от ЗАвтП, че съдът е счел представения пътен лист, с оглед неговото съдържание,
за равнозначно на непредставен пътен лист при поискването му от контролните
органи, но че също така, с оглед очертания от приложената разпоредба на чл. 93,
ал. 2 от ЗАвтП фактически състав, е приел, че такъв документ съществува, но не е представен, то по делото не
са приобщени доказателства за издаден друг пътен лист, съставен и предоставен
на водача, но непредставен от последния в момента проверката. При това положение
би следвало да се приеме, че такъв документ въобще не е бил съставен. Извършването
обаче на обществен превоз на товари без документи, в случая без пътен лист, който
е част от документите, изисквани за такъв вид превоз (арг. от наименованието на
Глава четвърта от Наредбата, съдържаща чл. 89), е нарушение, за което
предвидено е административно наказание в разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от
ЗАвтП. Същата действително има за субект на отговорността водача на МПС, като
предвижда налагане на административно наказание „глоба“ с фиксиран размер от
2 000 лева при първо нарушение, но изключва приложението на разпоредбата
на ал. 2 от правната норма. Какъвто обаче не е процесният случай. Както вече се
посочи, водачът е разполагал с предоставен му от превозвача документ – в случая
пътен лист, с което е изпълнил задължението си (арг. от чл. 93, ал. 1 от ЗАвтП,
във връзка с чл. 89 от Наредбата), състоящо се единствено в съобразяване на
забраната да не извършва превоз без да са му предоставени от страна на
превозвача изискваните от чл. 89 от Наредбата документи, съответно несъдържащо изискване водачът да
проверява съдържанието на предоставените му документи и съответствието им с
нормативните изисквания. Като с оглед съдържанието на пътния лист, съставляващо
неизпълнено задължение, вменено на превозвача – да организира правилното му и
точно попълване, както вече същи се посочи, отговорност следва да понесе именно
последния.
Във връзка
с горното неправилно е приложена и разпоредбата на чл. 63, ал. 7 от ЗАНН.
Доводите, че се прилага закон за по-леко наказуемо нарушение без съществено
изменение на обстоятелствата по нарушението, не кореспондират с предявените на
наказаното лице със съставения АУАН факти. Дори да можеше да се приеме, че
именно касаторът, в качеството му на водач на автомобил, с който се осъществява
обществен превоз на товари, е задълженото за правилното попълване на пътния
лист лице, то на последния със съставения му АУАН е предявено, че на посочените
дата, място и час, представя пътен лист по
образец и с идентификационен номер, но с липсващи реквизити, не че не представя
такъв документ при поискване. С изменението на процесното НП, посредством
прилагането на санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 2 от ЗАвтП, във връзка с чл. 89, т. 2 от Наредбата, касаторът
бива наказан за непредставяне в момента на проверката на изискван от Наредбата
документ – факт, срещу който не е организирал своята защита до издаване на НП.
Изложеното
обосновава извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, предмет
на първоинстанционния съдебен контрол. Различен е изводът на Районен съд – П.**,
обективиран в обжалваното решение. Поради това касационната инстанция приема,
че като е изменил наказателното постановление районният съд е постановил
решение в нарушение на материалния закон, поради което е налице касационно
основание за отмяната му чл. 348, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2 от НПК, във връзка с
чл. 63в, предл. второ от ЗАНН. Атакуваният съдебен акт следа да бъде отменен,
като спорът, изяснен от фактическа страна пред първата съдебна инстанция и
предвид липса на основанията по чл. 222, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд,
на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, ще бъде решен
по същество, като наказателното постановление ще бъде отменено като
незаконосъобразно.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение № 101 от 28.01.2022 година, постановено по АНД № ***/2021
година по описа на Районен съд П.**, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 42-0001625 от 30.06.2021
година, издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ С.***, с което на З.С.З., с ЕГН **********, с адрес ***, за
извършено административно нарушение по чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, във връзка с чл. чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните
превози, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста)
лева, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:/П/ /П/