№ 633
гр. Сливен, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20232230101089 по описа за 2023 година
Предмет на производството е предявен иск с пр. осн. чл. 415, във вр. с чл. 422 ал.1 от
ГПК и цена на иска 17 480,56 лева.
В исковата молба се сочи, че на 11.03.2022 г. е подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 15.02.2022 г. на основание чл. 99 от
ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски
кредит № EMLN-16790103, сключен на 12.02.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ и Н. Д. Н., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително
и всички лихви. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба
на вземането и за предсрочната изискуемост с Уведомително писмо от името на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ на 16.03.2022 г. Впоследствие същият е уведомен по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба и предсрочна изискуемост на вземането с
Уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-СБНП/EMLN-l6790103 от името на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, което е връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ
Гергана Грозева, peг. № 915 на 24.10.2022 г., на когото „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД е възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители.
Твърди се, че на 12.02.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ като Кредитор и Н. Д. Н. като Кредитополучател, е сключен Договор за
потребителски кредит с № EMLN-16790103, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, с размер на кредита 38000,00 лв. С подписването на договора,
кредитополучателят се е съгласил да заплати на кредитора и такса за ангажимент, която е в
1
размер на 760 лв. Таксата следвало да се заплати от кредитополучателя при усвояване на
кредита, като кредиторът удържа сумата от общия размер на кредита. Лихвеният процент е
фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 59 960.40 лв. Така, договорната лихва по
кредита е уговорена от страните в размер на 14710 лв.
На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил
да върне сумата по кредита в срок до 20.02.2029 г., на 120 броя месечни погасителни
вноски, всяка от които в размер на 499.67 лева, съгласно погасителен план посочен в
Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.02.2029 г. (дата на
последна погасителна вноска, съгласно погасителен план), но предвид обстоятелството, че
Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните
вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна
изискуемост.
Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането
на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички
определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички
разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от
Кредитора за настъпване па предсрочната изискуемост.
От страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до кредитополучателя е
изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/EMLN-16790103, с което му е
съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора,
всички вземания но него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 24.10.2022 г.
(датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост). Уведомителното
писмо е връчено па кредитополучателя чрез ЧСИ Гергана Грозева, peг. № 915, на когото
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от
Закона за частните съдебни изпълнители. Уведомлението за обявяване на предсрочната
изискуемост е получено от длъжника на 24.10.2022 г.
Съгласно условията към договора за потребителски кредит, при забава в плащането
на една или повече месечни погасителни вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника е
начислена лихва за забава за периода от 21.06.2020 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, която е в общ размер на 2023.01 лева, от който период е изключен периодът от
12.03.2020 г. до 13.07.2020 г. вкл., съобразно изискването, въведено с чл.6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение.
В тази връзка за ищцовото дружество е възникнал правният интерес от подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника
Н. Д. Н. за всички дължими суми по Договор за потребителски кредит № EMLN-16790103
от дата 12.02.2019 г. Съдът е уважил претенцията и по образуваното ЧГД № 169/2023 г. по
2
описа на PC Сливен, е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил.
Предвид изложеното се моли съда да постанови съдебен акт, по силата на който да
признае за установено по отношение на ответника Н. Д. Н., че СЪЩИЯТ дължи на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД следните суми:
- 8173.76 лв. (осем хиляди сто седемдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки) -
представляващи частично претендирана главница по неплатени месечни погасителни
вноски за периода от 20.06.2020 г. до 20.12.2022 г.;
- 7283.79 лв. (седем хиляди двеста осемдесет и три лева и седемдесет и девет
стотинки) договорна лихва за периода от 20.06.2020 г. /падеж на първа неплатена
погасителна вноска/ до 20.12.2022 г. /падеж на последна погасителна вноска/;
- 2023.01 лева (две хиляди двадесет и три лева и една стотинка), представляваща
обезщетение за забава, считано от считано от 21.06.2020 г. до датата на подаване на
заявлението в съда,
както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението, до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника чрез
процесуален представител, в който се счита, че предявеният иск е допустим, но изцяло
неоснователен.
На първо място се счита, че ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не е
кредитор на ответника и не би могъл да бъде такъв въз основа на представените по делото
писмени доказателства.
Сочи се, че представеният по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 15.02.2022 г. с № Д-22-00050- 1/15.02.2022 г. очевидно представлява дарствен
договор, тъй като в § 3 от същия не била посочена покупна цена. Следователно при
подписване на представения договор не била спазена изискваната от закона форма (чл. 225,
ал. 2 ЗЗД), а именно нотариална такава. В тази връзка се оспорва на основание чл. 193 ГПК
истинността на представения по делото частен документ наречен потвърждение за
извършена цесия на вземания, на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД относно неговото съдържание.
Сочи се, че представения документ не съдържал дата, на която е бил издаден същия.
Липсвала дата, към която издателят твърди, че е получил цената по сключения договор.
Сочи се, че върху така прехвърлената бланка някой е изписал на ръка два текста, които
очевидно не са били част от първоначалния подписан от автора документ.
Предвид това се моли да бъде открито производство по оспорване на частен
документ, който не носи подписа на ответника, по отношение на съдържанието в него,
относно трите посочени по горе елемента.
Оспорва се и съдържанието на приложеното извлечение от Приложение № 1 от
11.03.2022 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г.,
3
на който също някой на ръка бил дописал изгодна за него информация, която не е била част
от оригиналния документ. Също така се оспорва и авторството на този документ, тъй като за
продавач не се е подписал г-н Д. Д. и това било видно от подписите положени на самия
договор за покупко-продажба.
Счита се, че договорът за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта EMLN 16790103 от 12.02.2019
г. е нищожен, поради неспазване на императивни норми в Закона за потребителския кредит.
Сключеният договор не отговарял на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 3ПК. Не било спазено изискването относно
минимално допустимия размер на шрифта при изготвянето на договора, а именно - не
помалък от 12. В конкретния случай за написване на договора бил използван шрифт
Garamond с размер най - много 11. Дори и да се приеме, че е налице възможна грешка при
извършване на сравнението или че отклонението е незначително, то нарушение на
изискването относно размера на шрифта категорично било налице по отношение на
приложения към договора сертификат № EMLN - 16790103, който бил съставен в почти
нечетлив размер шрифт. Изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК за сключването на договора по
ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и размер шрифт се отнасяло до всички
елемента на договора. В случая сертификатът бил подписан от кредитора и ответника и в
него се съдържали уговорки относно посочената в договора за кредит и дължима от
ответника застрахователна премия, поради което се счита, че същият съставлява елемент от
договора, по отношение на който трябва да са спазени посочените законови изисквания.
На следващо място се сочи, че в договора е посочен годишен процент на разходите
/ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност. Липсвало посочване на взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №
1 към ЗПК начин, каквото било изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В договора бил обективиран погасителен план, който съдържал единствено
информация относно падежните дати на всяка от вноските, размер на вноската и размера на
оставащата главница. Липсвало обаче предоставяне на предвидената в чл. 10, ал. 1, т. 12
ЗПК информация относно правото на потребителя при погасяване на главницата по срочен
договор за кредит, да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящите плащания, който погасителен план трябвало да посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания и да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи.
Предвид изложените аргументи и на основание чл. 22 от ЗКП се счита, че
сключеният между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файнанс С.А. клон България“
договор за револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта EMLN
- 16790103 е недействителен. След като този първоначален договор е недействителен, то се
4
счита, че той е и непрехвърлим, тъй като прехвърлими били само действителните договори.
Дори и да се допусне, че договорът за цесия е действителен, т.е. спазени са
изискваната от закона форма и кредита е прехвърлим, то при всички случаи предявеното от
ищеца частично искане за заплащане на неплатени погасителни вноски в размер на 8173,76
лв. за периода от 20.06.2020 г. до 20.12.2022 г. и претендираната за заплащане договорна
лихва в размер на 7283,79 лв. считано от 20.06.2020 г. до 20.12.2022 г., се явявали частично
неизискуеми, тъй като падежът на част от задълженията все още не бил настъпил, както и
2023,01 лв., представляваща обезщетение за забава считано от 20.06.2020 г. до датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда. Сочи се, че това е така, тъй като противно
на твърдението на ищеца, че договорът за потребителски кредит бил станал предсрочно
изискуем на 24.10.2022 г. с получаване на уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост, такова всъщност не било връчвано на ответника. На тази дата му било връчено
от ЧСИ Гергана Грозева уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания.
Никъде в това уведомление нямало волеизявление, че първоначалния кредитор, от името на
който ищецът е изпратил уведомителното писмо счита, че кредита е станал предсрочно
изискуем.
Сочи се, че в представеното по делото пълномощно от неизвестна дата липсвало и
такова упълномощаване. Тъй като на самото пълномощно липсвала достоверна дата, на
която то да е съставено, а и във връченото на ответника уведомително писмо въобще
липсвало позоваване на това пълномощно, то се счита, че то е било съставено изцяло с цел
настоящото производство и следователно за достоверна дата можела да бъде приета датата,
на която същото било депозирано в съда. Предвид това предявеното вземане се явявало
неизискуемо, а иска предявен преждевременно.
В тази връзка се оспорва представеното по делото Пълномощно издадено от
представляващия „БНП Париба Пърсънъл Файнанс С.А. клон България“ КЧТ - Д. Т. Д. за
упълномощаване на ищеца да уведоми на основание чл. 99 ЗЗД, кредитополучателите с
продадени вземания за извършената цесия, относно датата на неговото съставяне, поради
което моли съда да открие процедура по оспорване на частен документ.
Предвид изложеното се моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че Н. Д. Н. НЕ ДЪЛЖИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
прендираните суми, както и претендираните разноски, поради неизискуемост на
предявените искове.
Ищцовото дружество - „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД,
редовно призовано не се представлява в с.з. Депозирана е молба от процесуалния му
представител, с която моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие. Поддържа изцяло
исковата молба. Моли да бъде прието заключението по допуснатата по делото съдебно-
счетоводна експертиза. В случай, че ответникът представи доказателства или направи
доказателствени искания, моли за възможност за становище по тях. По същество моли съда
да уважи предявените искове. Претендира разноските по делото.
В с.з. ответникът Н. Д. Н. се представлява от процесуален представител, който моли
5
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани както по основание, така и по размер. Алтернативно моли съда да установи, че
сключеният договор за кредит е недействителен по смисъла на ЗПК. Претендира разноските
по делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Сключен е Договор за потребителски кредит с № EMLN-16790103 на 12.02.2019 г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ като Кредитор и Н. Д. Н. като
Кредитополучател с размер на кредита 38000,00 лв. Кредитополучателят се е съгласил да
заплати на кредитора и такса за ангажимент, която е в размер на 760 лв. Таксата следвало да
се заплати от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата
от общия размер на кредита. Лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер
на 59 960.40 лв.
Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.02.2029
г., на 120 броя месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 499.67 лева,
съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка
отделна погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита е 20.02.2029 г
От страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД до кредитополучателя е
изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/EMLN-16790103, с което му е
съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора,
всички вземания но него са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 24.10.2022 г.
(датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост). Уведомителното
писмо е връчено па кредитополучателя чрез ЧСИ Гергана Грозева, peг. № 915, на когото
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от
Закона за частните съдебни изпълнители. Уведомлението за обявяване на предсрочната
изискуемост е получено от длъжника на 24.10.2022 г.
На 11.03.2022 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата 15.02.2022 г. на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № EMLN-
16790103, сключен на 12.02.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България“ и Н. Д. Н., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба и
предсрочна изискуемост на вземането с Уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-
СБНП/EMLN-l6790103 от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“,
което е връчено на кредитополучателя чрез ЧСИ Гергана Грозева, peг. № 915 на 24.10.2022
6
г., на когото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е възложила правомощията по чл. 18,
ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители.
Срещу ответника Н. Д. Н. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК за всички дължими суми по Договор за потребителски кредит №
EMLN-16790103 от дата 12.02.2019 г.
Образувано е ЧГД № 169/2023 г. по описа на PC Сливен и е издадена заповед за
изпълнение, срещу която длъжникът е възразил.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която е
видно, че остатъкът от неплатената главница по целия кредит е в размер на 34327,37 лв., за
целия период на Договора до 20.08.2029 г. Остатъкът от неплатената главница до 20.12.2022
г. е 6274,61 лв., включително отложените. Остатъкът от неплатена застраховка на кредит -
главница до 20.12.2022 г. е 1570.92 лв., от които 1087,56 лв. е анулирана съгласно справката,
т.е 483,36 лв. е размерът на претендираната неплатена застраховка на кредит - главница, вкл.
отложените. Обща сума на дължима главница , вкл. Застраховка - главница е 6757,97 лв. до
20.12.2022 г. Остатъкът от неплатената лихва, вкл. Отложената е 4470,50 лв. до 20.12.2022 г.
Общият размер на неплатеното задължение по кредит до 20.12.2022 г. е 11228,47 лв.
При отговора на втори въпрос вещото лице е посочило два варианта.
Вариант 1- главница с включена застраховка - 6757,97 лв.
Размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата 6757,97 лв. е
1676,36 лв.
Вариант 2 - главница без включена застраховка - 6274,61 лв.
Размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата 6274,61 лв. е
1556,44 лв.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която сочи, че от
събраните материали и доказателства е видно, че се използват различни типове и размери
шрифтове в следните документи:
Договор за потребителски паричен кредит използва шрифт „Garamond” с размер на
шрифта 12 според изискванията по чл. 10 ал. 1 от ЗПК, във връзка с чл. 22 от ЗПК.
Сертификат № CARD-16790103 и общите условия за застраховка „Защита на
плащанията по кредитни карти” използват шрифт Arial Narrow с размер 10 и 8.
Сертификат № EMLN-16790103 и общите условия за застраховка „Защита на
плащанията” на кредитополучателите по договор за потребителски паричен кредит
използват шрифт Arial Narrow с размер 10 и 8.
Споразумение за отсрочване на погасителни вноски използва шрифт Arial Narrow с
размер 12 по чл. 10 ал. 1 от ЗПК във връзка с чл. 22 от ЗПК.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
7
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415,
ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. По този иск кредитора - ищец следва
да докаже факта, от който произтича вземането му и неговия размер. В негова тежест е да
докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право
Процесното вземане произтича от одобрен и подписан Договор за потребителски
паричен кредит № EMLN 16790103 от 12.12.2019 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. клон България и Н. Д. Н. за сумата 38 000 лева.
Установи се, че на 11.03.2022 е подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от дата 15.02.2022 г. между Париба Пърсънъл Файненс
С.А. клон България и Агенция за събиране на вземания ЕАД.. Уведомителното писмо за
извършената цесия е връчено на ответника на 24.10.2022 г. чрез ЧСИ Гергана Грозева.
Лицето е отказало да го получи, с мотив, че не живее на посочения адрес.
Прехвърлянето на вземане е договор, с който кредиторът на едно вземане го
прехвърля на трето лице. Длъжникът по вземането не е страна по договора. Със
сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на съгласие между цедента и цесионера,
вземането преминава от цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало
към същия момент, заедно с акцесорните му права. Тъй като цесията засяга интересите
освен на страните по договора и на трето лице - цедирания длъжник, се налага извършването
на допълнително действие - съобщаване на длъжника за цесията – чл. 99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
За да породи действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента – чл. 99, ал.3 от
ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има значение с оглед
на третите лица - цедирания длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на
цесионера. Като изпраща съобщение до длъжника, цедентът го информира, че вече не е
кредитор, а такъв е цесионерът, комуто е прехвърлил вземането си. Това означава, че между
длъжника и цедента е прекратена облигационната връзка.
В случая ответникът е уведомен за извършената цесия и с връчване на исковата
молба .
Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и
специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е
получено за пръв път с исковата молба. Отделно от това следва да се посочи, че въпросът
кога длъжника е уведомен за договора за цесия по никакъв начин не се отразява върху
валидността и действието на договора за цесия между двете страни по него и доколкото не
се твърди този договор да страда от пороци водещи до неговата недействителност, то следва
да се приеме, че процесният договор за цесия е валиден и е произвел действие, че
8
посочените в съответните приложения към договора за цесия вземания са валидно
прехвърлени в патримониума на АСВ още на датата посочена в договора за цесия като дата
на влизане в сила на прехвърлянето. Неуведомяване на длъжника за извършената цесия би
имало значение ако след прехвърляне на вземането длъжникът е продължил да плаща,
поради незнание, на предишния си кредитор, а в случая той не е извършвал други
плащания, които да не са съобразени от ищеца по делото. Длъжникът може да възрази за
липса на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор преди момента на уведомлението. Поради това и съдът
приема, че обстоятелството кога е връчено уведомлението до длъжника е без значение за
основателността на иска, при положение, че безспорно е установено непогасеното му
задължение към ищеца.
Ответникът се е задължил да върне на Кредитодателя при сключване на договора
сумата 59960.40 лв., която включва: главница в размер на 38000 лв., застрахователна
премия 7250.40 лева, такса ангажимент 760 лева на 120 погасителни вноски по 499.67 лева
при лихвен процент 6.86 % и ГПР 7.57%.
С отговора, процесуалният представител на ответника прави възражение за
недействителност на договора, поради неспазване изискванията на чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл.
11, ал.1, т.12 от ЗПК.
С чл. 11, ал. 1 от ЗПК са въведени императивни изисквания относно съдържанието на
договора за потребителски кредит, като в т. 11 е предвидено, че договорът трябва да
съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, а в т. 12 се съдържа изискване погасителният план да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
В настоящия случай визираните по-горе императивни законови изисквания не са
изпълнени.
Видно е от съдържанието на процесния договор за потребителски кредит, че същият
не съдържа разбивка на определените в него погасителни вноски. Те са посочени като брой
и сума, а в отразения в договора погасителен план се съдържа информация за падежните
дати на отделните погасителни вноски и размера на оставащата главница. От самия
погасителен план не става ясно какви са компонентите на погасителните вноски. В чл. 3 от
договора е посочено, че погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване
на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора, а в чл. 2 е
предвидено, че застрахователната премия се разделя на броя на погасителните вноски и
съставлява част от всяка погасителна вноска. В договора обаче не се съдържат данни от
какви суми е формирана всяка от погасителните вноски и какво включва същата като
главница, лихва и др. компоненти. Не става ясно също така, нито от клаузите на самия
договор, нито от обективирания в него погасителен план, върху какъв размер на главницата
9
се начислява договорната лихва, която в случая е определена като фиксиран лихвен
процент.
При това положение се налага извод, че в случая не е налице погасителен план, като
част от необходимото съдържание на договора за потребителски кредит, доколкото
обективираният в договора такъв не отговаря на законовите изисквания, а представлява по-
скоро информация за падежите на отделните погасителни вноски, както и самият
погасителен план е озаглавен.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен
и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните.
От назначената и приета по делото съдебно- техническа експертиза се установи, че
договорът за потребителски кредит и споразумение за отсрочване на погасителни вноски
използват шрифт с размер 12, а Сертификатите и общите условия за застраховка Защита на
плащанията по кредитни карти използват шрифт с размер 10 и 8. След като не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 от ЗПК, то на основание чл. 22 от
ЗПК процесните сертификати и общи условия за застраховка защита на плащанията се
явяват недействителни.
В този случай и съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Следователно в случая ответникът дължи връщане единствено на предоставената сума.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, става ясно,
че остатъкът от неплатената главница по целия кредит е в размер на 34327,37 лв., за целия
период на Договора до 20.08.2029 г. Остатъкът от неплатената главница до 20.12.2022 г. е
6274,61 лв., включително отложените. Остатъкът от неплатена застраховка на кредит -
главница до 20.12.2022 г. е 1570.92 лв., от които 1087,56 лв. е анулирана съгласно справката,
т.е 483,36 лв. е размерът на претендираната неплатена застраховка на кредит - главница, вкл.
отложените. Обща сума на дължима главница , вкл. Застраховка - главница е 6757,97 лв. до
20.12.2022 г. Остатъкът от неплатената лихва, вкл. Отложената е 4470,50 лв. до 20.12.2022 г.
Общият размер на неплатеното задължение по кредит до 20.12.2022 г. е 11228,47 лв.
При отговора на втори въпрос вещото лице е посочило два варианта.
Вариант 1- главница с включена застраховка - 6757,97 лв.
Размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата 6757,97 лв. е
1676,36 лв.
Вариант 2 - главница без включена застраховка - 6274,61 лв.
Размерът на обезщетението за забава, начислено върху главницата 6274,61 лв. е
1556,44 лв.
В производството ищецът предявява иск за установяване на вземането му частично за
главница за периода от 20.06.2020 г. до 20.12.2020 г., договорна лихва в размер на 7 283.79
10
лева за същия период и 2023.01 лева обезщетение за забава , считано от 21.06.2020 г. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установи, че за исковия
период ответникът дължи главница без включена застраховка - 6274,61 лв. В хода на
производството не се ангажираха доказателства от ответника, които да установяват, че е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимата главница по договора за кредит,
поради което предявените искове ще се уважат само по отношение на главница в посочения
размер , ведно със законна лихва, считано от 21.06.2020 г. до датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение с изключване на периода по време на
извънредното положение. Изчислено по Калкулатор б.г размерът на обезщетението за забава
възлиза на сумата 1606.53 лева.
В останалата си част предявеният иск за главница над размера на сумата 6274.61 лева
следва да се отхвърли като неоснователен. По горните съображения са неоснователни и
предявените установителни искове за договорна лихва в размер на 7283.79 лева за периода
от 20.06.2020 г. до 20.12.2022 г. и обезщетението за забава над размера на сумата 1606.53
лева.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски в производството, съразмерно с уважената част от исковете в размер
на в размер на 157.63 лева д.т., 113 лева възнаграждение за вещо лице и юриск.
възнаграждение, което съдът определя в размер на 250 лева, както и разноски в
производството по издаване на заповед за изпълнение в размер на 157.63 лева д.т. и 75 лева
юриск. възнаграждение.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ищцовото дружество бива осъдено да заплати на
ответника сторените разноски в произовдството, съразмерно с отхвърлената част от
исковете в размер на 1085 лева адв. възнаграждение и 137 лева възнаграждение за вещо
лице. Неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Съгласно Наредба № 1/2004 г. чл. 7, минималното адвокатско
възнаграждение за предявените ктри иска е в размер на 2728 лева, а ответникът е
претендирал адв. хонорар в размер на 1975 лева.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. Д. Н., ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес гр. Сливен, ул. „Асен Златаров“ № 83, ЧЕ ДЪЛЖИ на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, следните
суми:
11
- 6274,61 лева (шест хиляди двеста седемдесет и четири лева и шестдесет и една
стотинки), представляваща частично претендирана главница по неплатени месечни
погасителни вноски за периода от 20.06.2020 г. до 20.12.2022 г. по Договор за потребителски
кредит № EMLN-16790103 от дата 12.02.2019 г.; като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за
главница над размера на сумата 6274.61 лева до пълния претендиран размер като
неоснователен.
- 1606.53 лева (хиляда шестотин и шест лева и петдесет и три стотинки),
представляваща обезщетение за забава, считано от считано от 21.06.2020 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 23.12.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск з над
размера на сумата 1606.53 лева до пълния претендиран размер като неоснователен. ,
както и законната лихва за забава върху главницата считано от датата на входиране
на заявлението – 23.12.2022 г. до окончателното изплащане на задължението по издадената
Заповед за изпълнение № 87 от 20.01.2023 г. по ч.г.д. № 169/2023 г. на СлРС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за договорна лихва в размер на 7283.79 лева за периода
от 20.06.2020 г. до 20.12.2022 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. Д. Н., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. Сливен, ул.
„Асен Златаров“ № 83, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №
25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 разноски в производството в общ размер на сумата
520.63 лева и разноски по ч.гр.д. № 169/2023 г. в размер на 232.63 лева.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4 да заплати на Н. Д. Н., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. Сливен,
ул. „Асен Златаров“ № 83 разноски в общ размер на сумата 1222 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
12