Определение по дело №62/2022 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 200
Дата: 18 май 2022 г.
Съдия: Диана Узунова
Дело: 20221200200062
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 200
гр. Благоевград, 18.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Илияна Стоилова
Съдия:Диана Узунова
СъдебниТеменужка Караманолева
заседатели:Емилия Десподска
Катя Г.а
при участието на секретаря Христина Далева
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - БлагоевградХр. Янк. Г.
като разгледа докладваното от Диана Узунова Частно наказателно дело №
20221200200062 по описа за 2022 година
и на основание чл.436,ал.1 НПК във връзка с чл.87, ал.1 от НК


ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на КР. ВЛ. Ш., роден на ***г. в с.
К., община- гр. С., с постоянен адрес в същото населено място, българин,
български гражданин, неженен, със средно образование, трудово ангажиран, с
ЕГН - , с искане да бъде съдебно реабилитиран относно осъждането му с
Присъда № 120/18.04.2007 год., постановена по НОХ дело № 1027/2006 год.
по описа на ОС-Благоевград, изменена с Решение № 15/16.02.2010 год. на АС-
София по ВНОХД № 775/2009 год., оставено в сила с Решение №
311/11.06.2010 год. на ВКС по КНОХ дело № 264/2010 год., влязло в сила на
11.06.2010 год.
Молителят може да подаде нова молба за реабилитация не по-рано от
1
една година от постановяване на определението.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Софийския
апелативен съд в 7-дневен срок от днес.


Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към ЧНХД № 62 по описа на Окръжен съд- Благоевград за
2022г.:

Производството е по реда на чл.433 и сл. от НПК, във връзка с чл.87 НК
и е образувано по молба на К.В.Ш. от с.К., община- С. с искане да бъде
реабилитиран по отношение на осъждането с присъда № 120/18.04.2007 год.,
постановена по НОХ дело № 1027/2006 год. по описа на ОС-Благоевград,
изменена с Решение № 15/16.02.2010 год. на АС-София по ВНОХД №
775/2009 год., оставено в сила с Решение № 311/11.06.2010 год. на ВКС по
КНОХ дело № 264/2010 год., влязло в сила на 11.06.2010 год.
В подадената молба осъденият К.Ш. развива съображения, че са налице
предпоставките на чл.87,ал.1 НК за реабилитацията му по съдебен ред, като
представя писмени доказателства в тази насока. В съдебно заседание
осъденото лице не се явява, представлява се от адв.Р., която поддържа
молбата по доводите в нея и моли съдът да я уважи.
Становището на представителя на ОП-Благоевград е в насока, че са
налице първите две изискуеми по закон предпоставки за реабилитиране на
молителя, но че липсва възстановяване на причинените от деянието му
неимуществени вреди и че погасяването на това му задължение по давност и
поради това невъзможността да бъдат събрани присъдените суми по съдебен
ред не е уважителна причина по смисъла на чл.87,ал.2 НК.
След като се запозна с молбата и приложените към нея доказателства -
копие от присъда и удостоверение към нея, удостоверение от НАП за липса
на данъчни задължения от молителя, свидетелство за съдимост,
характеристика от Кмета на с.К., удостоверение от РП-С. за липса на висящи
наказателни производства срещу осъдения, удостоверение от НАП за липса
на задължения, удостоверение от Обл.служба „ИН“ за изтърпяна
пробационна мярка, удостоверения за раждане на деца- 2 бр., копие на
трудов договор и решение по гр.д. № 230/20г. на СРС, както и със служебно
изисканите справки /писма/ от ЧСИ Г.Ц., характеристика от началник РУ-С.,
справка и бюлетин за съдимост на молителя, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
С влязла в сила на 11.06.2010г. присъда по НОХД № 120/18.04.2007г. на
Окръжен съд - Благоевград молителят К.В.Ш. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.116,ал.1,т.6 НК, във връзка с чл.115,, във
връзка с чл.20,ал.2 НК и е осъден на 16 години лишаване от свобода при
първоначален усилено строг режим на изтърпяване, както и да заплати
солидарно с останалите подсъдими- Я.и Г. сумата от 120 000 лева
обезщетение на В.Г.М.. С решение № 15/16.02.2010г. на САС е изменена
присъдата на БлОС, като е намалено наказанието на молителя от 16 години
ЛОС на 10 години ЛОС, като е определен и строг режим на изтърпяване на
това наказание и изтърпяването му в затвор. Това решение на САС е оставено
1
в сила с решение на ВКС № 311/11.06.2010г. по КНОХД № 264/10г. От
свидетелството за съдимост се установява, че измененото наказание от 10
години лишаване от свобода молителят е е изтърпял в периода 29.06.2010 год.
до 18.12.2015 год., когато е бил освободен условно предсрочно с Определение
№ 583/18.12.2015 год. постановено по ЧНД № 519/2015 год. на ОС-
Кюстендил от изтърпяване на останалата част от наказанието, възлизаща на 2
/две/ години и 8 /осем/ месеца. Съдът е определил изпитателен срок в размер
на остатъка от наказанието, за което време е наложена и пробационна мярка
по чл.42а, ал.2, т.2 от НК- задължителни периодични срещи с пробационен
служител, която мярка е изтърпяна за времето от 07.01.2016 год. до
24.08.2018 год. От удостоверението, издадено от РП - Благоевград, ТО-С. е
видно, че за осъденото лице Ш. към момента няма данни за образувани и
неприключени наказателни производства и повдигнати обвинения за
престъпления от общ характер, а от свидетелството му за съдимост се
установява, че същият няма други осъждания освен това, за което се иска
съдебната реабилитация. Молителятят Ш. с постановената срещу него
присъда за престъплението по чл. 116 от НК е бил осъден да заплати
солидарно с подсъдимите С.Г. и Р.Я. сумите от по 60 хиляди лева на
пострадалите В.М. и Г.М. обезщетения за причинени вреди от умишленото
престъпление. С решение № 1359/24.07.2020 год., постановено от РС – С. по
гр.дело № 230/2020 год. е признато за установено по отношение на В.М. и
Г.М., че осъденият К.Ш. не дължи солидарно заплащане на сумата от 1000
лева, съставляваща част от обща сума в размер на 120 000 лева – частичен
иск, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва, считано от 23.12.2003 год., за
което сума е издаден изпълнителен лист по НОХД № 1027/2006 год. на ОС –
Благоевград и е образувано изп.дело № 2/2016 год. на ЧСИ Георги Цеклеов
едва на 05.01.2016г., поради погасяване на вземането по давност. От
представеното удостоверение от 11.01.2022 год. от НАП, ТД София, офис
Благоевград се установява, че Ш. няма задължения. Видно от изисканите и
представени от ЧСИ Ц. писма е, че изпълнителен лист по НОХД №
1027/2006г. на БлОС е издаден на 17.04.2007г., а изпълнително дело № 2/16г.
по описа на ЧСИ Ц. е образувано на 05.01.2016г. и все още е висящо
производството по него.
Относно характеристични данни за молителя е представена
характеристика от 19.10.2021 год., изготвена от Кмета на с. К., общ. С., видно
от която същият е с добро поведение, отговорен и се грижи за семейството си.
Същият работи като земеделски производител, включил се е в ремонта на
черквата „У.Б.“ в с.К., в ремонта на навеса на гробищния парк в с.К. и в
почистване и ремонта на „Ч.ч.“. Установява се също, че осъденият Ш. е със
средно образование, специалност „Горско стопанство и дърводобив“,
понастоящем работи като овощар –организатор към „М.И.“ ООД по трудов
договор с месечно възнаграждение от 710 лева. В хода на съдебното
следствие е изискана и получена и характеристика от началника на РУ-С.,
2
съгласно която молителят живее на семейни начала с М.Ш., от връзката си с
която има родени две деца- 16-годишен син и на 4-годишна дъщеря; както и
че след излизането си от затвора през 2015г- няма нарушения на обществения
ред и противообществени прояви, нито данни да поддържа контакти с
криминални лица.
При така установените факти от правна страна съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.87,ал.1 от НК осъденият може да бъде
реабилитиран, ако в течение на три години от изтичане на срока на
наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е
извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-
тежко наказание, имал е добро поведение и при умишлено престъпление е
възстановил причинените вреди. В случая по отношение на молителя
безспорно се установиха и трите кумулативно изискуеми предпоставки за
допускане на съдебната реабилитация, поради което и молбата му за
реабилитация следва да бъде уважена.
Първата предпоставка, предвидена в чл.87, ал.1 НК, е осъденият в
течение на три години от изтичане срока на наложеното с присъдата или
намалено с работа или помилване наказание да не е извършил друго
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-тежко наказание. В
случая по отношение наложеното на осъдения К.Ш. наказание се установява,
че наложеното му с Присъда № 120/18.04.2007 год., постановена по НОХ дело
№ 1027/2006 год. по описа на ОС-Благоевград, изменена с Решение №
15/16.02.2010 год. на АС-София по ВНОХД № 775/2009 год., оставено в сила
с Решение № 311/11.06.2010 год. на ВКС по КНОХ дело № 264/2010 год.,
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ години е изтърпяно в
периода 29.06.2010 год. до 18.12.2015 год. Молителят е условно предсрочно
освободен с Определение № 583/18.12.2015 год. постановено по ЧНД №
519/2015 год. на ОС-Кюстендил от изтърпяване на останалата част от
наказанието, възлизаща на 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца, определени за
изпитателен срок в същия размер /на остатъка от наказанието/, като е
наложена и пробационна мярка по чл.42а, ал.2, т.2 от НК, изтърпяна за
времето от 07.01.2016 год. до 24.08.2018 год. В този случай тригодишният
срок, изискуем по чл. 87, ал.1 от НК, в който следва да се провери дали
осъденият не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от
свобода или с по-тежко наказание, започва да тече от деня, в който е изтекъл
изпитателния срок, а именно от 24.08.2018г. В казуса тригодишния срок по
смисъла на чл.87 НК е изтекъл на 24.08.2021г. От удостоверението, издадено
от РП – Благоевград, е видно, че за осъденото лице К.Ш. към момента няма
данни за образувани и неприключени наказателни производства и повдигнати
обвинения за престъпления от общ характер, а от свидетелството му за
съдимост се установява, че той няма други осъждания освен това, за което се
иска съдебната реабилитация.
Друга кумулативно предвидена предпоставка, която трябва да е налице,
3
за да се допусне съдебна реабилитация, е молителят да е имал добро
поведение. От събраните по делото доказателства е установено по несъмнен
начин, че след изтърпяване на наказанието молителят е имал добро
поведение, утвърдил се е като личност, която съобразява поведението си с
установения правен ред. Същият е трудово ангажиран, без криминални
прояви, баща на две деца, за които полага грижи.
Последната предпоставка, за да бъде допусната съдебна реабилитация, е
при извършено умишлено престъпление да бъдат възстановени
съставомерните вреди. В конкретния случай К.Ш. е признат за виновен в
извършено престъпление по чл.116, ал.1 т.6, във вр. чл.115 и чл.20, ал.2 от
НК, от което не са настъпили съставомерни имуществени вреди, но с
присъдата той е осъден солидарно с останалите подсъдими да заплати
обезщетения на пострадалите В.Г.М.. Действително, с влязло в сила съдебно
решение е признато за установено по отношение на пострадалите, че
молителят и останалите две осъдени лица не дължат солидарно заплащане на
присъдените в полза на М. суми поради изтичане на петгодишната
погасителна давност по чл.117 ЗЗД. Същото решение има сила на пресъдено
нещо, независимо от посоченото в писмо от 08.04.2022г. на ЧСИ Ц. за
висящност на образуваното пред него изпълнително дело № 2/16г. /както се
посочи по-горе изп.лист е издаден 17.04.2007г., а изпълнително дело № 2/16г.
по описа на ЧСИ Ц. е образувано на 05.01.2016г., т.е. след изтичане на
сроковете по ГПК/. Това обаче, че пострадалите взискатели не са предприели
в дълъг срок действия по принудително събиране на вземането си и то е
погасено по давност, обаче не може- според този състав на съда- да се
приравни на уважителна причина по смисъла на чл.87,ал.2 НК да не бъдат
възстановени щетите. Както е посочено и в цитираното от прокурора решение
№ 427/24.03.2016г. по н.д. № 1472/15г. на III н.о. на ВКС – „изтичането на
петгодишния давностен срок не дерогира общото правило на чл.45 ЗЗД
нито погасява задължението, нито лишава длъжника от възможността да
изпълни дължимото…който във всеки един момент би могъл доброволно да
изпълни или и да погаси задължението си“. В с.з. молителят не представи
доказателства, които биха могли да се приемат като уважителна причина по
смисъла на закона, че обективно е невъзможно да изпълни задължението си
към пострадалите лица, макар и да е имал воля и желание за това, например -
тежко здравословно състояние, пречещо му да упражнява труд, тежко
семейно положение, липса на каквито и да е доходи, липса на каквото и да е
движимо и недвижимо имущество. Същият не представи доказателства и че
по някакъв начин е обезпечил дълга или че е изплатил част от него. Не е
уважителна причина обстоятелството, че за един продължителен период от
време /пет години и пет месеца/, през който Ш. е търпял наложеното му
наказание „лишаване от свобода“ не е могъл да упражнява труд и респ.- да
реализира доходи, с които да изпълни задължението си по чл.45 ЗЗД,
доколкото той сам се е поставил в това положение с неправомерното си
поведение /извършвайки престъпното деяние, за което е бил осъден/.
4
С оглед гореизложено, този състав на БлОС намери, че не е налице
последната, изискуема от законодателя предпоставка за съдебна
реабилитация на молителя Ш.. Аргументът, че той никога не може да бъде
реабилитиран по съдебен ред, ако не възстанови доброволно вредите на
пострадалите се споделя от съдебния състав, но пред Ш. е налице
възможността след изтичане на визираните чл.88а,ал.1 и ал.2 НК срокове за
т.нар. абсолютна реабилитация, макар и на по-късен етап.
По тези съображения съдът постанови определението си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕН -СЪДИЯ:
5