№ 319
гр. София, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло П. Георгиев
Членове:Ваня Н. И.
С. Н. Николов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ваня Н. И. Въззивно гражданско дело №
20221800500337 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 37/15.03.2022 г. по гр. д. № 190/2021 г. Районен съд – гр. Сливница е
осъдил Община Б. на основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, да заплати на Ц. И. К. сумата 8000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени
от ищцата вследствие увреждане на здравето й – счупване на колянно капаче на левия крак,
в резултат на настъпил пътен инцидент на 28.05.2020 г. в с. П., като искът е отхвърлен за
разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 10 000 лв.
Решението е обжалвано от ответника Община Б. като неправилно, незаконосъобразно
и необосновано, с искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което се отхвърли изцяло предявения иск. В жалбата се навежда оплакване, че
първоинстанционният съд не е обсъдил всички наведени от жалбоподателя доводи и не е
съобразил в цялост събраните по делото доказателства. Сочи се, че ангажираните от ищцата
доказателства не доказват по безспорен начин, че причина за твърдените телесни
увреждания на ищцата са дупките по пътното платно, по което се е движел автомобилът, в
който ищцата се е возела по време на твърдения пътен инцидент. Твърди се, че по делото не
е доказано обстоятелство, за което общината да отговаря, а именно наличието на
необезопасена дупка на пътното платно, преминаването на превозното средство през такава
дупка и причината връзка между това събитие и нараняването на ищцата. В тази връзка в
1
жалбата се излага и възражение, че съдът не е обсъдил наведеното от жалбоподателя
възражение за съпричиняване на увреждането от ищцата, която в нарушение на правилата за
движение по пътищата се е придвижвала в превозното средство и по този начин е създала
опасност за собственото си здраве.
В представения писмен отговор въззиваемата страна оспорва въззивната жалба.
Срещу решението в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за разликата над
присъдения размер от 8000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., не е подадена
въззивна жалба от ищцата.
В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят, представляван от юрк. К. и
адв. Д., поддържа жалбата и настоява обжалваната част от решението да бъде отменена по
съображения, изложени в представени писмени бележки.
Въззиваемата страна, чрез пълномощника й адв. Ч., оспорва жалбата и настоява
решението да бъде потвърдено в обжалваната му част.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Производството пред Сливнишкия районен съд е образувано по искова молба, с
която Ц. И. К. - Т. е предявила срещу Община Б. иск за заплащане на сумата 10 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в
резултат на телесни увреждания, причинени от падане на ищцата на 28.05.2020 г. по време
на пътуване с маршрутна кола от гр. Б. до с. П..
В исковата молба се твърди, че на посочената дата 28.05.2020 г. ищцата пътувала с
маршрутен автомобил от гр. Б. до с. П. заедно с нейна приятелка Н. А. П.. Твърди, че
спирките при пътуване с маршрутната кола били условни и шофьорите спирали само, ако
малко преди мястото, на което пътникът иска да слезе, се отиде до него и изрично му се
покаже къде трябва да спре. Ищцата твърди, че първо маршрутката спряла, за да слязат
някои от пътниците, след което потеглила и ищцата станала, за да отиде до шофьора и да му
каже, че иска да спре малко по-нататък, след около 100 метра. Ищцата направила 1-2
крачки, вървейки странично, след което маршрутната кола се раздрусала, залюляла и
подскочила. Въпреки, че се държала за седалките, ищцата се изпуснала и паднала на пода на
коридора на колата назад и настрани, като поела първоначалния удар върху коляното на
левия си крак. Ищцата успяла някак си да стане сама и с помощта на приятелката си слязла
от колата, която била дошла до мястото на спиране. След като ищцата стигнала до вкъщи с
помощта на приятелката си, последната се обадила на неин приятел от София, който дошъл
на мястото и я откарал от „Пирогов”. При прегледа на ищцата в болницата било
констатирано счупване на коляното и била поставена гипсова лонгета. Ищцата останала на
домашно лечение 30 дни, като имала и усложнение, причинено от свличането на лонгетата
върху глезена, който се разранил, което й причинило допълнителна болка. По време на
престоя си вкъщи ищцата не можела да се обслужва сама, изпитвала силни поС.ни болки в
счупеното коляно, вземала обезболяващи лекарства, за да може да превъзмогне болката.
След свалянето на лонгетата ищцата останала още седем дни вкъщи, след което в
2
продължение на седмица посещавала физиотерапевт и кинезитерапевт за раздвижване на
крайника си. Към момента ищцата, макар и да може да стъпва на крака си и да го движи, не
може да кляка докрай и изпитва билка при движение. В резултат на счупването на коляното
начинът на живот на ищцата се променил, увреждането било трайно и завинаги.
Ищцата твърди, че гореописаният инцидент, причинил й неимуществени вреди, е в
резултат на лошо поддържания път – неравностите и дупките по него, за което отговоря
ответната община.
С писмения си отговор по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва иска. На първо място
ответникът изразява становище за недопустимост на иска, основано на довод, че доколкото
се претендира деликт, настъпил в превозно средство, извършващо обществен превоз на
пътници, претенциите на ищцата за вреди, настъпили при или по повод извършването на
превоза на пътника, би следвало да бъдат насочени към застрахователя или към превозвача,
поради което ответникът счита, че не е пасивно легитимиран за отговаря по процесния
казус. Алтернативно излага становище за неоснователност на предявения иск – поради
липсата на индивидуализация на превозното средство, в което се твърди да е настъпил
процесния инцидент, липсата на представени писмени доказателства, съставени от
компетентен контролен орган, относно причината за настъпването на инцидента /дали се
касае за дупка или неравност на пътя или субективни действия на водача на превозното
средство/, липсата на представени доказателства от ищцата за качеството й на пътник в
транспортното средство, осъществяващо услугата превоз на пътници по утвърдена схема и
разписание на територията на община Б., както и липсата на причинно-следствена връзка
между твърдяното увреждане на ищцата и осъществения превоз на същата в маршрутно
такси по линията Б. – П.. Излага се и възражение за прекомерност на претендирания размер
на обезщетението.
Въззивният съд, след преЦ. на събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД - за заплащане на
обезщетение за неимуществените вреди от телесно увреждане, причинено на ищцата на
28.05.2020 г. в резултат на падане при пътуване в маршрутно превозно средство в посока от
гр. Б. до с. П..
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Посочената
разпоредба урежда гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя на работа за
причинено от действия или бездействия на лица, на които е възложена тази работа, при или
по повод на изпълнението й.
Правната квалификация на предявената претенция като иск по чл. 49 от ЗЗД се
извежда от твърденията в исковата молба, че увреждането на ищцата, настъпило при
пътуването й в превозно средство, е причинено от лошо поддържания път /наличието на
неравности и дупки по пътното плато/, т.е. поради неизпълнението на задължението на
3
ответната община да поддържа пътя в изправно състояние. Неоснователно е направеното с
отговора на исковата молба възражение за недопустимост на иска поради липса на пасивна
легитимация на ответната община, основано на довод, че тъй като твърденият деликт е
настъпил при превоз на ищцата в обществен транспорт, то претенцията е следвало да бъде
насочена срещу превозвача или застрахователя. Процесуалната легитимация на ответника се
извежда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения,
които съставляват основанието на иска. В случая ищцата е изложила твърдение, че падането
по време на пътуването й превозното средство, довело до настъпване на сочените
неимуществени вреди, е причинено от раздрусване и подскачане на превозното средство при
неговото движение, което е резултат от лошото състояние на пътя /наличието на неравности
и дупки по него/, за поддържането на който отговорна е ответната община, срещу която е
насочен иска за заплащане на обезщетение за тези вреди. Дали така описаното събитие, от
което са причинени твърдените вреди, е в причинна връзка с конкретно неизпълнение на
задълженията на ответника – в частност на задължението на общината по чл. 31 от Закона за
пътищата да поддържа общинския път в изправно състояние, е въпрос на основателността
на иска, а не на неговата допустимост.
Фактическият състав на иска по чл. 49 от ЗЗД включва: възлагане на работа от
ответника, деяние на изпълнителя, вреда за ищеца, причинна връзка между деянието и
вредата, като вината на извършителя се предполага /арг. от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД /.
В случая от ангажираните от ищцата гласни доказателства /показания на св. Н. П./,
които не са опровергани от други доказателства по делото, се установява, че на процесната
дата ищцата е пътувала с автомобил, извършващ обществен превоз на пътници /т.нар.
„маршрутка”/ по линия гр. Б. – с. П.. Поради наближаване на мястото, на което е
възнамерявала да слезе, ищцата се придвижила до шофьора, за да му каже къде иска да спре.
При придвижването й по пътеката ищцата паднала и си ударила коляното. Тя успяла да
слезе, а маршрутката продължила движението си. Ищцата изпитвала силни болки в крака си
и на същия ден неин близък /св. М. К./ я откарал до „Пирогов”. След преглед било
установено счупване на капачката на левия долен крайник и поставена гипсова шина. Видът
на причинените на ищцата увреждания, механизма на причиняването и последиците от тях
са установени от приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза.
От събраните по делото доказателства не може да се направи извод за наличие на
пряка и непосредствена причинна връзка между падането на ищцата по време на
движението на транспортното средство, довело до настъпилите телесни увреждания, и
неизпълнението на задълженията на ответната община, свързани с поддържането на пътя.
Не се установява наличието на дупка или друга неравност на пътното платно, по което се е
движело транспортното средство, към момента на падането на ищцата. Показанията на
свидетелката Н. П. в частта им, в която твърди, че маршрутката се е „раздрусала” поради
неравния път, съставляват субективни оценъчни съждения и предположения, а не почиват
на непосредствени възприятия на свидетелката за състоянието на пътя, в частност за
попадане на маршрутния автомобил в дупка или друга неравност по него. По тези
4
съображения показанията на св. П. не са пряк доказателствен източник за релевантния за
основателността на иска факт, а именно – неравност на пътя и респ. причинната й връзка с
падането на ищцата. Други доказателства за това обстоятелство не са налице по делото.
Показанията на св. М. К. съдържат възприятията му само относно състоянието на ищцата
след слизането й от автомобила. Данни за попадане на автомобила в дупка на пътя и за
падане на пътник по време на движението му към момента на описания в исковата молба
инцидент не се съдържат и в показанията на разпитания шофьор на превозното средство –
свидетеля П. А.. Същият не си спомня в процесния ден да е имало паднал пътник.
С оглед на горното въззивният съд намира, че събраните по делото доказателства не са
достатъчни за установяване на релевантните за основателността на иска предпоставки –
попадането на маршрутния автомобил в неравност на пътното платно и респ. причинната
връзка с падането на ищцата и настъпилото увреждане. Направеният от
първоинстанционният съд извод в обратния смисъл, а именно, че увреждането на ищцата по
време на пътуването й в маршрутния автомобил на процесната дата е в резултат на попадане
на автомобила в дупка на пътното платно, не е обоснован с категорични доказателства по
делото. При наличния доказателствен материал подобен извод почива изцяло на
предположения, като не е изключена вероятността падането на ищцата да е резултат от
други обстоятелства, напр. субективни действия на водача при управление на автомобила,
технически неизправности или други особености на системата на движение на същия,
обстоятелства, свързани с поведението на други участници в движението, субективни
действия на ищцата /загуба на равновесие поради неправилното придвижване в купето на
автомобила или по други причини/, както и обстоятелства, свързани с обективното
състояние на пътя, несвързани с изпълнение на задълженията на общината за ремонта и
поддържането им съгласно чл. 31 от ЗП.
Поради недоказване на причинната връзка между претърпените от ищцата вреди и
поведението на ответника, не е налице основание за ангажиране отговорността по чл. 49 от
ЗЗД и предявеният иск следва да се отхвърли.
Поради несъвпадане на извода на настоящата инстанция с този на
първоинстанционния съд, решението следва да бъде отменено в обжалваната му осъдителна
част и вместо него постановено друго, с което се отхвърли иска за тази част.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от жалбоподателя
искане за разноски, ответницата по въззивната жалба следва да бъде осъдена да му заплати
сторените разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК в общ размер 890 лв.
/160 лв. държавна такса и 730 лв. адвокатско възнаграждение/. Заплатеното от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което направеното от пълномощника на жалбоподателката възражение за
прекомерност е неоснователно.
5
Воден от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 37/15.03.2022 г. по гр.д. № 190/2021 г. на Районен съд – Сливница в
обжалваната му част, с която Община Б. е осъдена на основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД да
заплати на Ц. И. К. сумата 8000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания, претърпени от ищцата вследствие увреждане на здравето й – счупване на
колянно капаче на левия крак, в резултат на настъпил пътен инцидент на 28.05.2020 г. в с.
П., както и в частта, с която Община Б. е осъдена да заплати на Ц. И. К. разноски по делото
в размер на 1024 лв., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. И. К. – Т. срещу Община Б. иск с правно основание
чл. 49 от ЗЗД в частта за сумата 8000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане, получено в резултат на
падане на ищцата на 28.05.2020 г. при пътуване в маршрутен автомобил в с. П..
ОСЪЖДА Ц. И. К. да заплати на Община Б. сумата 890 лв. за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на
препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6