РЕШЕНИЕ
№ 305
гр. Добрич, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20243230100468 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В. М. М., ЕГН
**********, гр.*** срещу „АГРОХИМИКАЛИ” ООД, със седалище и адрес
на управление: ***, ЕИК *********, представлявано от управителя А. М. К..
Ищецът моли, съдът да съди ответника да му заплати суми в размер на:
- 1329,18 лв. (хиляда триста двадесет и девет лева и осемнадесет
стотинки), представляваща обезщетение за времето, в което ищецът е бил
лишен от сумата от 24 413,48 лева, съставляваща главници, лихви и разноски,
съгласно Заповед за изпълнение № 261612/16.11.2020г., издадена по ч. гр. д.
№14543/20г. на ВРС и издадения изпълнителен лист, считано от 09.12.2020г.
до 23.06.2021 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
завеждане на делото до окончателното й погасяване;
- 641,88 лв. (шестстотин четиридесет и един лева и осемдесет и осем
стотинки), представляваща обезщетение за времето, в което ищецът е бил
лишен от сумата от 7995,72 лева, съставляваща главници, лихви и разноски,
съгласно Заповед за изпълнение № 261601/13.11.2020г., издадена по ч. гр. д.
№14541/20г. на ВРС и издадения изпълнителен лист, както и разноски по
изпълнението, считано от 09.12.2020г. до 24.09.2021 година, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на делото до
окончателното й погасяване
В ИМ се излага, че на основание подадено от ответника
„АГРОХИМИКАЛИ“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
1
гр. Добрич, ***, на 12.11.2020 година заявление за издаване на заповед за
изпълнение, е било образувано ч.гр.д. № 14543/2020 г. по описа на ВРС и на
16.11.2020г. е била издадена Заповед № 261612 за изпълнение на парично
задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и ИЛ № 262446 от
същата дата, с които, длъжниците „АГРО СИМ“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: *** и ищеца В. М. М., ЕГН **********, с
адрес: ***, последният като поръчител, са били осъдени да заплатят на
„АГРОХИМИКАЛИ“ ООД, солидарно, следните суми: сумата от 22 074,80
лева - главница, представляваща неизплатена част от общо дължима сума в
размер на 54 074,80 лв., за която сума е издаден запис на заповед от 31.05.2016
г., с падеж на същия - 31.08.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.11.2020 година до изплащане на вземането и сумата
от 541,50 лв. - разноски по делото.
На основание, подадено от ответника на 12.11.2020 година, заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, е било образувано
ч.гр.д. № 14541/2020 г. по описа на ВРС и на 13.11.2020г. е издадена Заповед
№ 261601 за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК и ИЛ № 262419 от същата дата, с които, длъжниците „АГРО
СИМ“ ЕАД, ЕИК ********* и В. М. М., ЕГН **********, последният, като
поръчител, са осъдени да заплатят на „АГРОХИМИКАЛИ“ ООД, ЕИК
*********, солидарно, следните суми: сумата от 6 000.00 лева
представляваща дължима главница по запис на заповед, издаден на 31.05.2016
година за сумата от 6 000лв., с падеж 10.10.2016 година, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
12.11.2020 година до изплащане на вземането и сумата общо от 220 лв. -
разноски по делото.
Въз основа на издадените изпълнителни листи по двете дела, ответникът
е образувал пред ЧСИ Л. Т., с район на действие ДОС, изпълнително дело
№41342/2020 година. На 09.12.2020г. е наложен запор върху банковата сметка
на В. М. М. в Банка ДСК и запорираната сума в размер на 31 367,43 лева,
представляваща главници, лихви, такси, разноски на взискателя и разноски за
ЧСИ, са преведени по сметката на ЧСИ Л. Т. на 15.12.2020 година.
Длъжниците са направили възражение за неподсъдност на
изпълнителното дело на ЧСИ Т. и изп. д. № 41342/2020 година е прекратено.
Поради тромавата процедура по прекратяването, преди да бъде вдигнат запора
върху банковата сметка на ищеца и да му бъде върната сумата, ответникът по
настоящите искове е образувал друго изпълнително дело, а именно - и.д. №
1127/2020 година по описа на ЧСИ З. Д., peг. № 808 на КЧСИ, който също
наложил запор върху банковата сметка на ищеца в банка ДСК и на 23.12.2020
година събрал сумата от 32 409.20 лева, която сума на същата датата е била
преведена по сметката на ЧСИ З. Д..
От момента на запора, наложен от ЧСИ Л. Т., В. М. е бил лишен от
възможността да се разпорежда с посочената сума.
2
На 16.12.2020 година са били подадени възражения от „АГРО СИМ“
ЕАД с ЕИК ********* и В. М. М., на осн. чл. 414 от ГПК по двете частни
граждански дела на ВРС, описани по-горе. Поради поправки в издадените
заповеди за изпълнение, инициирани от ответника, повторно са връчени на
длъжниците определенията за поправка, с указания в едномесечен срок да
изразят становище, дали поддържат подадените възражения. Повторно такива
са депозирани по делата на 13.01.2021г.
След възраженията, кредиторът „АГРОХИМИКАЛИ” ООД е подал
искови молби за установяване на вземанията по двете заповедно производства.
Въз основа на исковите молби са образувани:
- гр.д. № 1675/2021 год. на ВРС, 41 състав, ИМ е предявена на осн. чл. 422 от
ГПК, с искане да бъде установено, че В. М. М., ЕГН **********, с адрес: ***и
АГРО СИМ“ ЕАД, ЕИК *********, дължат солидарно на
„АГРОХИМИКАЛИ“ ООД, ЕИК *********, сумата от 22 074,80 лева,
главница, представляваща неизплатена част от общо дължима сума в размер
на 54 074,80 лв., за която сума е издаден запис на заповед от 31.05.2016г. с
падеж на същия - 31.08.2016 г.. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.11.2020 година до изплащане на вземането, за която сума по
ч.гр.д. № 14543/2020 г. на ВРС е издадена Заповед № 261612 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и ИЛ
№262446 от 16.11.2020г.
- гр.д. № 2438/2021 год. на ВРС, 41 състав, ИМ е предявена на осн. чл. 422 от
ГПК, с искане да бъде установено, че В. М. М., ЕГН ********** и АГРО
СИМ“ ЕАД, ЕИК *********, дължат солидарно на „АГРОХИМИКАЛИ“
ООД, ЕИК *********, сумата от 6 000 лева, представляваща задължение по
издаден запис на заповед от 31.05.2016г. с падеж на същия - 10.10.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.11.2020 година до
изплащане на вземането, за която сума по ч.гр.д. №14541/2020 г. на ВРС е
издадена Заповед изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК.
След подадени отговори от страна на длъжниците Вл. М. / ищеца по
настоящото дело/ и АГРО СИМ“ ЕАД, кредиторът „АГРОХИМИКАЛИ“
ООД, СЕ Е ОТКАЗАЛО ОТ ИСКОВЕТЕ И ДЕЛАТА СА БИЛИ
ПРЕКРАТЕНИ. Към момента на образуване на частните граждански дела,
задължението на В. М. е било погасено по давност, което именно е посочено
като основен аргумент срещу исковите молби и издадените заповеди за
изпълнение.
С Определение № 264136 от 11.05.2021г., постановено по гр.д. №
1675/2021 година по описа на ВРС, 41 състав, влязло в сила на 03.06.2021 г., е
било прекратено делото на осн. чл. 233 от ГПК и е ОБЕЗСИЛЕНА Заповед за
изпълнение № 261612/16.11.2020г., издадена по ч. гр. д. № 14543/20г. на ВРС.
Изпълнителното производство е било прекратено по отношение на издадения,
въз основа на отменената заповед за изпълнение изпълнителен лист на
3
09.06.2021 година. На 23.06.2021 година ЧСИ З. Д. е върнал събраната сума от
24 413,48 лева по сметката на В. М..
С Определение № 264118 от 11.05.2021г., постановено по гр. д. №
2438/2021 година по описа на ВРС, 35 състав, влязло в сила на 27.05.2021 г., е
било прекратено делото на осн. чл. 233 от ГПК. С нарочно определение №
264872/21.06.2021 година, съдът е обезсилил и издадената Заповед за
изпълнение № 261601/13.11.2020г., издадена по ч. гр.д. № 14541/20г. на ВРС.
Събраната, въз основа на посочения изпълнителен лист сума в размер на 7
995,72 лева е била върната от ЧСИ на 24.09.2021 година на ищеца.
Гореописаните в хронология обстоятелства, се установявали от
приложените към ИМ доказателства.
С оглед на гореизложеното, следвал извода, че ищецът е бил лишен
неоснователно от запорираните и събрани от ЧСИ суми, поради което,
ответникът му дължал обезщетение в размер на законната лихва върху тях,
считано от датата на запора до връщането им, а именно:
Върху сумата от 24 413, 48 лева, главници, лихви и разноски, съгласно
Заповед за изпълнение № 261612/16.11.2020г., издадена по ч. гр.д.
№14543/20г. на ВРС и издадения изпълнителен лист, както и разноски по
изпълнението: 1335,96 лева, считано от 09.12.2020 година до 23.06.2021
година /в хода на производството ищецът е направил изменение в
размерите на исковете и претендира сумата от 1329.18 лв. за същия
период/ и
Върху сумата от 7995,72 лева, главници, лихви и разноски, съгласно
Заповед за изпълнение № 261601/13.11.2020г., издадена по ч. гр. д. №
14541/20г. на ВРС и издадения изпълнителен лист, както и разноски по
изпълнението: 644,10 лева, считано от 09.12.2020 година до 24.09.2021
година /в хода на производството ищецът е направил изменение в
размерите на исковете и претендира сумата от 641.88 лв. за същия
период/.
Ищецът счита, че в резултат на неоснователните действия на ответника, е
претърпял вреди от невъзможността да ползва личните си парични средства,
поради което, ответното дружество му дължало обезщетение в размер на
1980,06 лева, съгласно посоченото по-горе.
Претендират се сторените съдебни разноски.
С разпореждане от 05.03.2024г. ДРС е изпратил на ответника, препис от
исковата молба и от доказателствата към нея.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението,
ответното дружество е депозирало отговор на исковата молба, в който оспорва
иска по основание и размер и моли, съдът да отхвърли исковете като
неоснователни. Не излага правни съображения/аргументи, с оглед горното.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
4
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.45 от Закона за
задълженията и договорите и чл.86 от ЗЗД, същите са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковите претенции са основателни и доказани.
По делото не се спори, че на основание подадено на 12.11.2020 година от
„АГРОХИМИКАЛИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Добрич, ***, заявление за издаване на заповед за изпълнение,
е било образувано ч. гр. д. № 14543/2020 г. по описа на РС-Варна и на
16.11.2020г. е била издадена Заповед № 261612 за изпълнение на парично
задължение, въз основа на документ по чл. 417, т.10 от ГПК /запис на заповед,
изд. на 31.05.2016г. от издателя „Агро Сим“ ЕООД и авалиста В. М./ и ИЛ №
262446 от същата дата, с които, длъжниците „АГРО СИМ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: *** и В. М. М., ЕГН
**********, с адрес: ***, последният като поръчител, са били осъдени да
заплатят на „АГРОХИМИКАЛИ“ ООД, солидарно, следните суми: 22 074,80
лева - главница, представляваща неизплатена част от общо дължима сума в
размер на 54 074,80 лв., за която е издаден запис на заповед от 31.05.2016 г., с
падеж - 31.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.11.2020 година до изплащане на вземането, както и 541,50 лв. - разноски по
делото.
На основание, подадено от ответника на 12.11.2020 година, заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, е било образувано ч. гр.
д. № 14541/2020 г. по описа на ВРС и на 13.11.2020г. е издадена Заповед №
261601 за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.
417 от ГПК и ИЛ № 262419 от същата дата, с които, длъжниците „АГРО
СИМ“ ЕАД, ЕИК ********* и В. М. М., ЕГН **********, последният, като
поръчител, са осъдени да заплатят на „АГРОХИМИКАЛИ“ ООД, ЕИК
*********, солидарно, следните суми: 6000.00 лева представляваща дължима
главница по запис на заповед, издаден на 31.05.2016 година за сумата от 6
000лв., с падеж 10.10.2016 година, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 12.11.2020
година до изплащане на вземането, както и 220 лв. – съдебни разноски по
делото.
Въз основа на издадените изпълнителни листи по двете горепосочени
дела, ответникът е образувал пред ЧСИ Л. Т., вписана с рег. №737 в КЧСИ и с
район на действие ДОС, изпълнително дело №41342/2020 година. На
09.12.2020г. е наложен запор върху банковата сметка на В. М. М. в Банка ДСК
АД, като е запорирана сума в размер на 31367,43 лева, представляваща -
главници, лихви, такси, разноски на взискателя и разноски за ЧСИ, които са
преведени по сметката на ЧСИ Л. Т. на 15.12.2020 година.
Длъжниците са направили възражение за неподсъдност на
изпълнителното дело на ЧСИ Т. и изп. д. № 41342/2020 година е било
прекратено. Преди да бъде вдигнат запора върху банковата сметка на В. М. и
5
да му бъде върната запорираната сума, ответникът по настоящите искове е
образувал друго изпълнително дело, а именно - изп. д. № 1127/2020 година по
описа на ЧСИ З. Д., с peг. № 808 на КЧСИ, с район на действие – ВОС, който
също наложил запор върху банковата сметка на ищеца/длъжник В. М. в Банка
ДСК АД и на 23.12.2020 година, събрал сумата от 32 409.20 лева, която на
същата датата е била преведена по сметката на ЧСИ З. Д..
На 16.12.2020 година са били подадени възражения от „АГРО СИМ“ ЕАД
с ЕИК ********* и В. М. М., на осн. чл. 414 от ГПК по двете частни
граждански дела на ВРС, описани по-горе. Поради поправки в издадените
заповеди за изпълнение, инициирани от ответника, повторно са били връчени
на длъжниците определенията за поправка на ЯФГ, с указания в едномесечен
срок, да изразят становище, дали поддържат подадените възражения.
Повторно такива са депозирани по двете частни граждански дела във ВРС на
13.01.2021г.
След своевременно подадените възражения срещу издадените две
заповеди по реда на чл.417 от ГПК, ответникът в изпълнение указанията на
заповедният съд, е подал две искови молби за установяване на вземанията си,
като въз основа на тях са образувани две дела, а именно:
- гр. д. № 1675/2021 год. на ВРС, 41 състав, ИМ е предявена на осн. чл. 422 от
ГПК, с искане да бъде установено, че В. М. М., ЕГН **********, с адрес:
*** и АГРО СИМ“ ЕАД, ЕИК *********, дължат солидарно на
„АГРОХИМИКАЛИ“ ООД, ЕИК *********, сумата от 22 074,80 лева,
главница, представляваща неизплатена част от общо дължима сума в размер
на 54 074,80 лв., за която сума е издаден запис на заповед от 31.05.2016г. с
падеж на същия - 31.08.2016г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.11.2020 година до изплащане на вземането, за която сума по ч.
гр. д. № 14543/2020г. на ВРС, е издадена Заповед № 261612 за изпълнение на
парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и ИЛ
№262446 от 16.11.2020г. и
- гр. д. № 2438/2021 год. на ВРС, 41 състав, ИМ е предявена на осн. чл. 422 от
ГПК, с искане да бъде установено, че В. М. М., ЕГН ********** и АГРО
СИМ“ ЕАД, ЕИК *********, дължат солидарно на „АГРОХИМИКАЛИ“
ООД, ЕИК *********, сумата от 6 000 лева, представляваща задължение по
издаден запис на заповед от 31.05.2016г. с падеж на същия - 10.10.2016г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.11.2020 година до
изплащане на вземането, за която сума по ч.гр.д. №14541/2020 г. на ВРС е
издадена Заповед изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК.
След подадени отговори от страна на сочените по делата длъжници, в
т.ч. и ищеца по настоящото дело, „АГРОХИМИКАЛИ“ ООД, СЕ Е
ОТКАЗАЛО ОТ ИСКОВЕТЕ И ДЕЛАТА СА БИЛИ ПРЕКРАТЕНИ. Към
момента на образуване на частните граждански дела, задължението на В. М. е
било погасено по давност, /касателно вземането по издадения запис на
6
заповед с падеж 10.10.2016г, която давност се погасявала в 3г срок, на осн.
чл.531, ал.1 от ТЗ, като давността за предявяване на иск е изтекла на
10.10.2019г, а заявлението по чл.417 от ГПК до ВРС е било подадено на
12.11.2020г./, което именно е посочено като основен аргумент срещу исковите
молби и издадените заповеди за изпълнение.
С Определение № 264136 от 11.05.2021г., постановено по гр.д. №
1675/2021 година по описа на ВРС, 41 състав, влязло в сила на 03.06.2021 г., е
било прекратено делото на осн. чл. 233 от ГПК и е ОБЕЗСИЛЕНА Заповед за
изпълнение № 261612/16.11.2020г., издадена по ч. гр. д. № 14543/20г. на ВРС.
Изпълнителното производство е било прекратено по отношение на издадения,
въз основа на отменената заповед за изпълнение изпълнителен лист на
09.06.2021 година. На 23.06.2021 година, ЧСИ З. Д., е върнал събраната сума
от 24 413,48 лева по сметката на В. М..
С Определение № 264118 от 11.05.2021г., постановено по гр. д. №
2438/2021 година по описа на ВРС, 35 състав, влязло в сила на 27.05.2021 г., е
било прекратено делото на осн. чл. 233 от ГПК. С нарочно определение №
264872/21.06.2021 година, съдът е обезсилил и издадената Заповед за
изпълнение № 261601/13.11.2020г., издадена по ч. гр.д. № 14541/20г. на ВРС.
Събраната, въз основа на посочения изпълнителен лист сума в размер на 7
995,72 лева, е била върната от ЧСИ З. Д. на 24.09.2021 година на ищеца.
Съдът е изискал за послужване: заверени копия на изп. д.
№20208080401127 по описа на ЧСИ З. Д., с рег. №808 в КЧСИ и с район на
действие – ВОС, изп. дело №С.С.20207370401342 по описа на ЧСИ Л. Т., с рег.
№737 в КЧСИ и с район на действие – ДОС, гр. д. №2438/2021г. по описа на
ВРС, ч. гр. д. № 14541/2020г по описа на ВРС и гр. д. №1675/2021г по описа
на ВРС, ч. гр. д. №14543/2020г по описа на ВРС, които са приложени към
настоящото дело и установяват гореизложените обстоятелства в хронология.
Предвид оспорване на исковете и по размер, съдът е допуснал и
назначил по искане на ищеца ССчЕ. Вещото лице, изготвило експертизата
/приложена на л.82-84/, е дало заключение, че законната лихва върху
главницата от 24413.48 лв., изчислена за периода от 09.12.2020г до 23.06.2021г
е в размер на 1329.18 лв., а върху главницата от 7995.72 лв. за периода от
09.12.2020г до 24.09.2021г. е в размер на 641.88 лв.
Съдът кредитира заключението по ССчЕ като обективно, пълно и
неоспорено от страните.
Така изложената фактическа обстановка води до следните правни
изводи:
Претенцията на ищеца е за обезщетяване на претърпени имуществени
вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Това е иск за
обезщетение на преки вреди, съставляващи паричен еквивалент на ползата, от
която собственикът на движимите вещи /пари/ е бил лишен за времето от
момента на неоснователно наложените от ЧСИ по образуваните изп. дела,
запори върху банковите му сметки в конкретна банка, до момента на
връщането му от ЧСИ на тези парични суми.
7
От момента на запора /09.12.2020г./, наложен от ЧСИ Л. Т. по изп. д.
№20207370401342, В. М. не е могъл да се разпорежда с горепосочената сума в
размер на 31367.43 лв., запорирана по банковата му сметка в Банка ДСК АД.
Сумата след направено възражение от длъжниците за неподсъдност на изп.
дело е върната от ЧСИ Л. Т. на Вл. М. на 18.12.2020г.
По образуваното ново изп. д. №20208080401127 по описа на ЧСИ З. Д. е
наложен запор върху б. сметки на Вл. М. в Банка ДСК АД на 11.12.2020г. в
размер на 32409.20 лв., която сума е преведена по сметката на ЧСИ Д. на
23.12.2020г. На 09.06.2021г, е прекратено изп. д. №20208080401127 по описа
на ЧСИ З. Д., тъй-като е била обезсилена издадената Заповед за незабавно
изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист по ч. гр. д.
№14543/2020г по описа на ВРС. На 22.06.2021г., ЧСИ З. Д. е възстановил на
ищеца М. сумата от 24413.48 лв. и на 24.09.2021г му е върнал останалата сума
от 7995.72 лв.
От събраните по делото доказателства, се налага изводът, че ищецът е
бил лишен неоснователно от запорираните и събрани от ЧСИ Л. Т. и от З. Д.,
суми, поради което ответникът /кредиторът по заповедните производства по ч.
гр. д. №14543/2020 и ч. гр. д. №14541/2020г по описа на ВРС и взискател по
изп. д. изп. д. №20207370401342 по описа на ЧСИ Л. Т. и изп. д.
№20208080401127 по описа на ЧСИ З. Д., а именно: „Агрохимикали“ ООД/,
следва да обезщети ищеца В. М. /длъжник по горепосочените дела/ в размер
на законната лихва върху главниците от 24413.48 лв. и 7995.72 лв., считано от
датата на налагане на запорите до връщането им в общ размер на 1971.06 лв.
/сформирана от сбора на обзщетенията за забава: 1329.18 лв. плюс 641.88 лв./.
Длъжникът Вл. М. /ищец по настоящото дело/ в резултат на неоснователни
действия на ответното дружество /изразяващи се в предприети през 2020г
действия по принудително събиране на вземания срещу поръчителя/авалиста
Вл. М. по запис на заповед, изд. на 31.05.2016г, с падеж на същия –
31.08.2016г., които са погасени по давност през 2019г./, е претърпял вреди от
невъзможността да ползва личните си парични средства в Банка ДСК АД,
поради това, на увреденото лице му се следва обезщетение в горепосочените
размери за визираните процесни периоди.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че претърпяната
вреда не е пропусната полза, вредата на ищеца, на първо място е ползата от
която е лишен като титуляр на паричните средства по банковата му сметка. Не
се касае до предполагаема вреда от реализиране на други облаги или ползи,
които биха довели до увеличаване имуществото на собственика на парите,
а до реална вреда, резултат на невъзможността му да оперира с тях в пълен
обем за времето на наложения от ЧСИ запор по изп. дело. Отговорността на
ответника - лицето по чието искане е наложен запора, в рамките на изп.
процес , чрез предприето срещу длъжника принудително изпълнение на
невлезлите в сила две Заповеди за незабавно изпълнение по реда на чл.417,
т.10 от ГПК в полза на взискателя и издадените, въз основа на тях
изпълнителни листи, почива на принципите за реализиране на деликтната
отговорност, макар и като безвиновна, като обхваща обезщетяване на
причинените вреди. По тези съображения заявените от Вл. М. срещу
Агрохимикали ООД, искове на основание чл. 45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за
обезщетяване на вреди от неоснователно запорираните и събрани от ЧСИ,
парични суми, съставляващи паричния еквивалент на ползата от която ищецът
8
като техен собственик е бил лишен /от правото си да оперира свободно с тях/,
сформирано като законната лихва върху запорираните суми, за времето от
датата на налагане на запорите до връщането им на ищеца-длъжник, се явяват
основателни и като такива, следва да бъдат уважени.
С оглед горното, главните претенции са основателни в размерите, в
които са заявени, /съобразно направеното в хода на процеса изменение на осн.
чл.214 от ГПК, допуснато от съда с протоколно определение от 13.03.2025г./, а
именно: 1329.18 лв. – законна лихва върху сумата от 24413.48 лв., изчислена
за периода от 09.12.2020г до 23.06.2021г. и от 641.88 лв. – законна лихва върху
сумата от 7995.72 лв., изчислена за периода от 09.12.2020г до 24.09.2021г.
Следва да се отбележи, че ищецът претендира главниците от 1329.18 лв. и
641.88 лв., ведно със законните лихви върху тях, считано от датата на подаване
на исковата молба – 09.02.2024г., до окончателното изплащане на
задължението. Поради основателност на главните искове, то и акцесорните
претенции са основателни и поради това, съдът, следва да уважи исковете по
чл.86 от ЗЗД, като присъди и законните лихви върху главниците, начиная от
датата на депозиране на ИМ.
При този изход на спора, на основание на чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца
трябва да бъдат присъдени заплатените и поискани от него съдебно-деловодни
разноски в общ размер на 326.00 лева, съгласно приложен списък по чл.80 от
ГПК /л.70/, от които: 100.00 лева - внесена държавна такса /л.6 и л.30/, 206.00
лева - депозит по ССчЕ, вкл. и банков комисион от 6.00 лв., /л.73/, както и
20.00 лева - д. такси за 2 броя съд. удостоверения. Ищецът претендира и
300.00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно адв.
пълномощно от 08.02.2024г. /приложено на л.5 по делото/, но в него липсва
сума, досежно уговорено и внесено адв. възнаграждение, няма приложен
платежен документ /разписка, пл. нареждане или фактура/, от който да се
доказва, какъв е размерът на договорения адв. хонорар и, че той действително
е заплатен от ищеца. По делото няма представени доказателства от ищцовата
страна за тази съдебна разноска, поради това, тя не следва да и се присъжда.
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АГРОХИМИКАЛИ” ООД, със седалище и адрес на
управление: ***, ЕИК *********, представлявано от управителя А. М. К., да
заплати на В. М. М., ЕГН **********, гр.***, сумите от:
- 1329,18 лв. (хиляда триста двадесет и девет лева и осемнадесет
стотинки), представляваща обезщетение за времето, в което, поради
наложени запори от ЧСИ Л. Т., с рег. №737 в КЧСИ, с район на действие –
ДОС по изп. д. №20207370401342 и от ЧСИ З. Д., рег. №808 в КЧСИ и с район
на действие – ВОС по изп. д. №20208080401127, по които взискател е бил
„АГРОХИМИКАЛИ” ООД, а длъжник – В. М. М., ищецът е претърпял вреди,
като неоснователно е бил лишен от запорираната му сума от 24 413,48 лева,
съставляваща сбор от главници, лихви и разноски, съгласно Заповед за
незабавно изпълнение №261612/16.11.2020г. по ч. гр. д. №14543/20г. на РС-
Варна и издадения въз основа на нея изпълнителен лист
№262446/16.11.2020г., считано от 09.12.2020г. до 23.06.2021 година, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на делото –
09.02.2024г. до окончателното й погасяване;
9
- 641,88 лв. (шестстотин четиридесет и един лева и осемдесет и осем
стотинки), представляваща обезщетение за времето, в което, поради
наложени запори от ЧСИ Л. Т., с рег. №737 в КЧСИ, с район на действие –
ДОС по изп. д. №20207370401342 и от ЧСИ З. Д., рег. №808 в КЧСИ и с район
на действие – ВОС по изп. д. №20208080401127, по които взискател е бил
„АГРОХИМИКАЛИ” ООД, а длъжник – В. М. М., ищецът е претърпял вреди,
като неоснователно е бил лишен от запорираната му сума от 7995,72 лева,
съставляваща сбор от главници, лихви и разноски, съгласно Заповед за
изпълнение №261601/13.11.2020г. по ч. гр. д. №14541/20г. на РС-Варна и
издадения, въз основа на нея изпълнителен лист №262419/13.11.2020г., както
и разноски по изпълнението, считано от 09.12.2020г. до 24.09.2021 година,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от завеждане на делото –
09.02.2024г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА „АГРОХИМИКАЛИ” ООД, със седалище и адрес на
управление: гр.Добрич, ***, ЕИК *********, представлявано от управителя
А. М. К., да заплати на В. М. М., ЕГН **********, гр.***, на осн. чл.78, ал.1
от ГПК, сторените съдебни разноски по настоящото дело в общ размер на
326.00 лв. /триста и двадесет и шест лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ДОС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
10