Решение по дело №731/2023 на Административен съд - Монтана

Производството по делото е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от л/св К. Д. И. (ищец), понастоящем в Затвора Враца против Административен Съд Пазарджик (ответник), с искане да му се заплати обезщетение за причинени вреди за периода 19 07 2021 г. до 22 12 2023 г. общо в размер [рег. номер].60 лева, от които 101222 лева за неимуществени вреди и 243,60 лева обезщетение за имуществени вреди, в който смисъл е допуснатото, с Определение от 10 01 2024 г., искано изменение в цената на иска. (Първоначално делото е образувано по подадена от л/св К. Д. И. до ОС Враца (образувано гр.д. № 21/2023 г.) искова молба против Министерство на Правосъдието на РБьлгария.) По подсъдност и въз основа на направен отвод на съдиите в Адм Съд Враца, делото се разглежда от Административен съд Монтана, изпратено му съгласно Определение № 11267/17 11 2023 г. по адм.д. № 10830/2023 г. на ВАС.

Уточнението на вредите и ответника е направено с молба вх. № 3/02 01 2024 г. /л. 24/ въз основа на дадени от съда указания с Определение от 05 12 2023 г. /л. 3а/ Исковият период е уточнен с молба от 17 01 2024 г. /л. 41/

Със същата молба вх. № 3/02 01 2024 г., въз основа указанията на съда по т. 2 от Определение от 05 12 2023 г., за посочване на делата, по които му е преграден достъпа до Сьд заявява, че достъпът до Сьд не му е преграден, но този сьд по образуваното адм.д. № 1110/2020 г. мълчаливо е отказал да се произнесе по доказани от него незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН – нарушение на чл. 22а от ППЗИНЗС. Твьрди, че е лишен от справедлив съдебен процес, както и че незаконно е осъден да заплати разноски в производството. Цитира и правните норми на ЕС, които счита за нарушени – чл. 6, чл. 7 и чл. 13 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи, чл. 2в от ЗОДОВ, чл. 4, пар. 3 от ДЕС и чл. 41 и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз /ХОПЕС/.

В исковата молба се твърди, че по образувано адм.д. № 1110/2020 г. по описа на Административен Съд Пазарджик, този съд мълчаливо е отказал да се произнесе по исковата му претенция, както и незаконосъобразно го е осъдил да заплати разноски на ответната страна – ГДИН София. Исковата му претенция по цитираното дело на Адм Сьд Пазарджик е за нарушение на чл. 22а от ППЗИНЗС, на територията на 1 отделение в затвора Пазарджик. С Решение № 609/19 07 2021 г. по адм.д. № 1110/2020 г. е отхвърлена исковата му претенция и е осъден да заплати 350 лв. разноски, от които 100 лева юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски в производството. Това решение е оставено в сила с Решение № 273/12 04 2022 г. по КАД № 1144/2021 г. по описа на тричленен състав на Адм Сьд Пазарджик. С последното ищецът е осъден да заплати 80 лева юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски в касационното производство. По направено от него искане за изменение на разноските по КАД 1144/2022 г. тричленният състав по това касационно дело, с Определение № 1159/02 08 2022 г., е изменил постановеното Решение № 273/12 04 2022 г., в частта за разноски, но е отказал да измени в тази част първоинстанционното Решение № 609/19 07 2021 г. по адм.д. № 1110/2020 г. В с.з. поддържа иска си. Излага аналогични съображения в писмени бележки като моли съдът да се съобрази със съдебната практика, както и с т. 59 на Решение по делото Станков срещу Бьлгария.

Ответникът – Административен съд Пазарджик не взема становище по предявения иск.

Окръжна прокуратура - Монтана, чрез Прокурор Галя Александрова, дава мотивирано заключение, че исковата молба е неоснователна. И двете претенции на ищеца, а именно: 1. Административен съд Пазарджик мълчаливо е отказал да се произнесе по исковата му претенция за нарушение на чл. 22а от ПЗЗИНЗС и 2. Незаконосъобразно е осъден да заплати разноски на ответната страна, намира за неоснователни. С оглед разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, административните съдилища притежават компетентност да решават спорове, при които се твърдят вреди причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз - за вреди от правораздавателната дейност на Административните съдилища. Увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три условия: 1 предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, 2 нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и 3 да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда (Решение на Съда (голям състав) от 26 януари 2010 година по дело C-118/08, т. 29 и т. 30 от решението). В настоящото производство за ангажиране отговорността на ответника на доказване подлежат горните предпоставки, всички твърдени факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и връзките между тях. Тежестта на доказване се носи от ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер. Условията следва да са налице кумулативно. В случая е налице първата предпоставка - ищецът сочи като нарушени правни норми на Съюза, които му предоставят права като гражданин на общността. С нормите на ЕКПЧОС и ХОПЕС, Съюзът предоставя на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Според чл. 6 от ДЕС, Съюзът зачита правата, свободите и принципите, определени в ХОПЕС, която има същата юридическа сила като Договорите. Съюзът се присъединява към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Основните права, както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите-членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи. Чл. 47 от ХОПЕС закрепва правото на всеки на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес. Чл. 51 от ХОПЕС сочи приложното поле на Хартата, а чл. 52 от ХОПЕС - обхвата и тълкуването на правата и принципите. Нормите на чл. 6, чл. 10 и чл. 14 от КЗПЧОС регламентират съответно правото на справедлив съдебен процес, свободата на изразяването на мнение, забраната на дискриминацията. Второто условие, достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, според практиката на СЕС е установено, когато е налице явно и значително неспазване от Държавата членка на ограниченията, които са наложени на нейното право на преценка, като факторите, които трябва да се вземат под внимание в това отношение, са по-конкретно степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, както и обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на националните власти. Следователно правото на преценка на Държавата членка представлява важен критерий за установяване на наличието на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза /Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2007 година по дело C-278/05, т. 3 от решението/. В конкретния случай нормите на ДЕС, ХОПЕС и ЕКЗПОС са достатъчно ясни, те са основни правни принципи на правовата държава и основополагащи за Съюза. Всеки орган на държавна власт е длъжен да ги съблюдава при упражняване на предоставените му функции. Правораздавателната дейност на съдилищата е дейност в обществен интерес, затова и всеки съдебен процес следва да бъде справедлив. Принципът за отговорността на Държавата, присъщ на правовия ред на ЕС, изисква обезщетение при нарушено право на защита на участниците в процеса, но не и преразглеждане на съдебния акт, на който се дължи вредата, като гаранция за правна сигурност. Изискването за достатъчно съществено нарушение на правна норма, която предоставя права на частноправни субекти, цели да предотврати случаи, в които рискът от понасяне на вредите, които претендират засегнатите лица, накърнява способността на съответната институция да упражни в пълна степен правомощията си в обществен интерес. В този смисъл преценката за това дали съдебен процес е проведен справедливо във връзка с претендирано обезщетение за вреди не включва проверка за правилността на постановения съдебен акт, а преценка на критериите осигурен достъп до правосъдие, осигурено равенство на страните в процеса, разглеждане и решаване на делото в разумен срок, мотивиране на съдебния акт в достатъчна степен, за да узнаят страните аргументите на съда, обусловили крайните изводи на съда за това дали законът е бил правилно приложен. Когато се претендират вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, основното, което следва да се прецени, е дали това право е приложимо в конкретния случая. В чл. 6 от КЗПЧОС е уредено правото на справедлив съдебен процес, като в кореспондиращата й норма на чл. 47 от ХОПЕС за Правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, е предвидено, че: всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия; всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон; всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван; на лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие. Приложното поле на ХОПЕС е определено в чл. 51, съгласно който: „Разпоредбите на настоящата харта се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на предоставените в Договорите компетенциите на Съюза /§ 1/; Настоящата харта не разширява приложното поле на правото на Съюза извън компетенциите на Съюза, не създава никакви нови компетенции или задачи за Съюза и не променя компетенциите и задачите, определени в Договорите /§ 2/, поради което правото на Европейския съюз е приложимо само в рамките на предоставените от държавите-членки компетенции на Съюза“. В настоящия случай обаче не се откриват елементи, които да попадат в изключителната компетентност на Съюза съгласно чл. 3 от Договора за функциониране на Европейския съюз /митнически съюз; правила на конкуренцията; парична политика – само за държавите от еврозоната; търговия и международни споразумение – при определени условия; морски растения и животни/, нито в споделената му с държавите-членки компетентност съгласно чл. 4 от Договора за функциониране на Европейския съюз /единен пазар; заетост и социални въпроси; икономическо, социално и териториално сближаване; селско стопанство; рибарство; околна среда; защита на потребителите; транспорт; трансевропейски мрежи; енергетика и др./, то е налице неприложимост на правото на Европейския съюз, което води до неоснователност на претенцията. Наред с изложеното, следва да се посочи, че не са налице и кумулативно дадените предпоставки за уважаване на исковата претенция, след като на ищеца е бил осигурен достъп до правосъдие, осигурено е било равенство на страните в процеса, спорът е разгледан и решен в разумен срок, като съдебните актове са постановени в предвидения от закона срок, същите са мотивирани в достатъчна степен, за да узнаят страните аргументите, обусловили крайните изводи за това дали законът е бил правилно приложен. К. И. претендира, че на първо място Административен съд Пазарджик мълчаливо е отказал да се произнесе по исковата му претенция за нарушение на чл. 22а от ПЗЗИНЗС, което е неоснователно, защото преценката за това дали съдебен процес е проведен справедливо във връзка с претендирано обезщетение за вреди не включва проверка за правилността на постановения съдебен акт. Ищецът е упражнил правата си да обжалва акта, от който е недоволен, образувано е касационно дело и е постановено решение. На следващо място И. претендира, че незаконосъобразно е осъден да заплати разноски на ответната страна. Тази претенция също е неоснователна, защото, макар и осъден с Решение № 273 от 12.04.2022 година да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" разноски по делото пред касационната инстанция в размер на 80 лева, ищецът е упражни правото си и по негова молба за изменение и допълнение на Решение № 273/12.04.2022 г., постановено по КАД № 1144/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик с искане за изменение на решението в частта за разноските, в насока такива да не бъдат присъждани на ответната страна, е образувано производството по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, по което с Определение № 1159 от 02.08.2022 година съдът е изменил Решение № 273/12.04.2022 г., постановено по КАД № 1144/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, в частта, с която И. е осъден да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” разноски по делото пред касационната инстанция в размер на 80 лева, като е отхвърлил искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по касационното производство. Липсва нарушена правна норма, липсва нарушаване на правата на ищеца. И. е могъл при несъгласие с осъждането му да заплати юристконсулско възнаграждение в размер на 100 лева в полза на ГДИН с Решение № 609 от 19.07.2021 година, да инициира същата процедура с искане за изменение на решението и неприсъждане на разноски в полза на ответника. И. не е упражнил предоставеното му от закона право, поради което решението, потвърдено от касационна инстанция, пред която не е обжалвано в частта за разноските, е влязло в законна сила. Бездействието от страна на ищеца да упражни предоставените му от закона права, е довело до неговото осъждане. ГПК, субсидарно прилаган на основание чл. 144 от АПК, предвижда в чл. 248, ал. 1, че в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Именно това право е упражнил ищецът спрямо касационното решение, но не го е упражнил спрямо първоинстанционното решение. Независимо от това по реда на чл. 208 от АПК ищецът може да оспори изцяло или от части първоинстанционното съдебно решение, което И. е строил, но само отчасти – по отношение на отхвърлената му претенция за липса на телевизор в стаята за отдих на 1-во отделение, както и незакачане на спортни уреди-боксова круша в стаята за отдих, но не и по отношение на осъждането му да заплати на ответника юрисконсулско възнаграждение в размер на сто лева. Видно от горното ищецът И. сам се е поставил в неблагоприятно положение поради бездействие от негова страна при редица предвидени от законодателството възможности за процесуално поведение. И на последно място следва да се отбележи, че в настоящето производство ищецът по никакъв начин не доказа твърдените от него неимуществени вреди - негативни чувства, описани като безсилие, безпомощност, страх за живота и правата му, отхвърленост от обществото.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след преценка на представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 609 от 19.07.2021 година по адм.д. № 1100/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик, този съд е отхвърлил предявената от К. Д. И. искова молба, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за присъждане на обезщетение за периода от 27.06.2019 г. до 23.09.2020 г. и в размер на 10000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от бездействието на администрацията на Затвора Пазарджик поради липса на телевизор в стаята за отдих на 1-во и 2-ро отделение, както и незакачване на боксовата круша в стаята за отдих на 2-ро отделение, в което е преместен и което съставлява нарушение на чл. 22а, чл. 83 и чл. 148 от ППЗИНЗС, чл. 3, ал. 1 и чл. 164, ал. 1 от ЗИНЗС. Със същото Решение К. И. е осъден да заплати на ГД “Изпълнение на наказанията“ сума в размер на 100 лв. възнаграждение за юрисконсулт. За да постанови този правен резултат този състав на Административен съд Пазарджик приема, че Исковата претенция е с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС вр. с чл. 203 и сл. от АПК. Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от закона. Искът е приет за допустим и поради това е разгледан по същество като е постановено съответно съдебно Решение. на обезвреда подлежат вредите, причинени на лишените от свобода в резултат на нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС Според ЕСПЧ, нарушение по чл. 3 от ЕКПЧ би било налице, ако неблагоприятното третиране надхвърля неизбежното ниво на страдание, свързано със законното задържане или законно лишаване от свобода. В разглеждания случай вредите се претендират като причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при ответника във връзка със задължението за осигуряване на условия за поддържане на физическото здраве на лишените от свобода чрез участие в спортни игри и упражнения. Исканите вреди в това исково производство, ищецът извежда от това, че е лишен от възможност за спорт, тъй като не е закачена боксова круша, а той иска да тренира именно с боксова круша; че е лишен от гледане на телевизия, тъй като в общото помещение на групата е липсвал телевизор. Описаните действия и бездействия ищецът счита като проява на нечовешко и унизително отношение по см. на чл. 3 от ЗИНЗС, вследствие на което е преживял психически страдания– психическо разстройство, ведно с чувство на отхвърленост, малоценност, безпокойство, стрес. ищецът не е подложен на неблагоприятно третиране и не е засегнато човешкото му достойнството, поради което искането за заплащане на обезщетение е неоснователно. Същият не доказа незаконосъобразни фактически действия и бездействия на затворническата администрация, респ. не доказа нарушение на забраната по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС. на етажа на първа група, където е настанен ищеца, е обезпечена възможност за двигателна активност и спорт в спално помещение №116, където са поставени различни уреди за спорт, налице е и фитнес на открито оборудван със съответните уреди и съоръжения. При това положение не би могло да се приеме, че е налице незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация във връзка с задължението за осигуряване на условия за спортни упражнения, поради това, че няма закачена боксова круша. по чл. 22а от ППЗИНЗС. Ищецът сочи, че е лишен от телевизия, тъй като в общото помещение на групата е липсвал телевизор. Не е спорно по делото, а и от събраните доказателства е видно, че стаята за отдих/спорт – стая № 116, на първа група не е била обзаведена с телевизор, с оглед на което И. е подавал оплаквания до началника на затвора. Горното не съответства на изискванията на чл. 22а, ал. 1 от ППЗИНС. Допуснатото несъответствие съдът счита, че не е от вид и характер, квалифициращи го като нарушение по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС. Същото е компенсирано с осигуряването на достъп до кабелна телевизия въз основа на абонамент, подписан от администрацията на затвора, каквато задължение същата няма по арг. от чл. 83, ал. 4 от ППЗИНЗС. По този начин лишените от свобода са получили възможност да гледат програмите, включени в абонамента на собствен приемник. Освен това става въпрос за стая за отдих/спорт а не за стая за групова работа по чл.22а ППЗИНЗС.Такава стая има изградена в затвора Пазарджик, но с оглед режима , поставен за изтърпяване от ищеца – „специален“, същият не може да се ползва от нея. Въпреки това с оглед запазване на здравословното и физическо състояние на лишените от свобода, които на „специален“ режим за изтърпяване на наказанието си, им е осигурена възможност за спорт – и на открито и на закрито, както и да имат собствен телевизионен приемник. не се събраха никакви доказателства за липса на телевизор и стая за физическа активност за периода през който ищеца е бил във втора група – от 27.06.2019г. до 02.04.2020г.Такива твърдения не са наведени и от ищеца. Въз основа постановеният изход от делото – отхвърляне на исковата молба, ищецът е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Осъден е и да заплати 350 лева възнаграждение за изготвяне на съдебна експертиза.

Видно от приложеното адм.д. № 1100/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик по същото са проведени четири открити съдебни заседания. От показанията на разпитания в о.с.з. на 15 02 2021 г. свидетел Н. Н. А. в Затвора в Пазарджик, в зоната с повишена сигурност и охрана (първо отделение) има помещение, което е оборудвано със спортни уреди, но боксовата круша не е фиксирана на тавана, за да може да се ползва. В помещението има успоредка, велоергометър и други уреди, но К. Д. предпочита боксовата круша. Липсва и телевизор. По делото са приложени всички относими са спора доказателства. Съгласно Заповед № ЛС-04-642 от 28 11 2018 г. на Министър на правосъдието, на основание чл. 10, ал. 1, във вр. с чл. 122, ал. 1 от ЗИНЗС и чл. 82, ал. 7 от ППЗИНЗС, е утвърден Списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража, както и самият Списък. Видно от т. 5 „Битови вещи“, б. „ж“ на този Списък, на лишените от свобода им е разрешено притежаването на телевизор с посочените размери. Представен е Опис на спортна зала № 116 в която е отбелязано, че има маса, стол – 2 бр., пейка, пейка за коремни преси, велоергометър, дартс, станция за упражнения, боксов чувал, мивка, смесителна батерия, тоалетна чиния, казанче, мивка, смесителна батерия с душ и кошче, от които изброени вещи ищецът е оспорил, че липсва боксовата круша и дартс (л. 152 на адм.д. № 1110/2020 г. по описа на Адм Сьд Пазарджик). От делото е видно още, че поради направено в хода на делото искане за назначаване на служебен защитник, съдът е назначил вещо лице - психиатър, което дава заключение, че К. И. има изградени и запазени способности да защитава интересите си сам в съдебно заседание и въз основа на това заключение на вещото лице, искането му за назначаване на служебен защитник е оставено без уважение. В последствие, за производството пред касационната инстанция, такъв служебен защитник е назначен – адвокат К. Ш. /л. 65 -67 на адм.д. № 1144/2021 г. Адм Съд Пазарджик/.

Постановеното от едноличния състав на АдмСьд Пазарджик Решение № 609 от 19.07.2021 г. по адм.д. № 1110/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик е обжалвано и същото е оставено в сила с Решение № 273/12 04 2022 г. по КАД № 1144/2021 г. по описа на тричленен състав на Адм Сьд Пазарджик. С касационното решение К. Д. И. е осъден да заплати на ГДИН разноски в размер на 80 лева. По това КАД, жалбоподателят е освободен от внасянето на държавна такса /л. 21 от КАД 1144/2021 г. Адм.Сьд Пазарджик/.

Съгласно Определение № 1159/02 08 2022 г. по КАД 1144/2021 г. на Адм Съд Пазарджик, въз основа на направено от К. И. искане, тричленният касационен състав е изменил постановеното от него Решение № 273/12 04 2022 г., в частта за разноски и е отхвърлил искането на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по касационното производство.

Съгласно Определение № 1231/15 08 2022 г. по КАД 1144/2021 г. на Адм Съд Пазарджик, тричленният касационен състав е отхвърлил направеното от К. И. искане за допълване на Решение № 273/12 04 2022 г. по адм.д. № 1144/2021 г. по описа на Адм Съд Пазарджик, касаещо приложението на ППЗИНЗС.

С Определение от 10 02 2024 г. по настоящото исково дело, по което ищецът К. Д. И. твърди нарушение на чл. 6, чл. 7 и чл. 13 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи, чл. 2в от ЗОДОВ, чл. 4, пар. 3 от ДЕС и чл. 41 и чл. 47 от Хартата за основните права в Европейския съюз /ХОПЕС/, сьдът е конституирал страните и е разпределил доказателствената тежест между тях.

Разпитаният чрез видеоконферентна връзка свидетел Н. Н. А. заявява, че си спомня, че К. И. е водил дело за това, че нямат оборудвано помещение в Затвора Пазарджик, така както е в Затвора в София. Неговото състояние се е изразявало в безсъние, не е могъл да спи, депресиран е бил, че съдът не му признава правото на ЕС, отхвърлил му е иска и го е осъдил да заплати юрисконсулско възнаграждение. Бил е неспокоен, нервен, ядосан, унижен, казвал е, че не може да спи, защото съдът му е отхвърлил иска, въпреки че има регламентирано право в ППЗИНЗС. Най-вече е бил тревожен, нервен и това са лично негови впечатления, защото се виждат в затвора. И по дела се виждат, имат преки контакти. Почти всеки ден са се виждали. За това, че е осъден незаконосъобразно да заплати разноски по делото също се е чувствал унижен, нервен тревожен, ядосан, неспокоен и не е могъл да спи.

От показанията на разпитания свидетел Х. А. Х., в о.с.з. на 15 02 2024 г. се установява, че знае за воденото от К. Д. И. пред Административен съд Пазарджик дело за нарушение на ГДИН на чл. 22а от ППЗИНЗС и осигуряването на клуб, както и за осъждането му от този съд по същото дело да заплати 100 лева. Като е получил решението по това дело и като е разбрал, че е осъден доста се е бил възмутил. Спрял е да се храни, изпитвал е болка и тъга, често пъти е изпадал в отчаяния и го е преживявал тежко. Това са лични негови впечатления, тъй като той има пряка видимост към неговата килия, а могат и да разговарят през прозореца и той го усеща, въпреки че не го вижда, тъй като гласът му трепери, когато говори. Казвал му е дори, че иска да си сложи въжето.

Съгласно издаден Изпълнителен лист от 04 04 2023 г., въз основа на Решение № 609/19 07 2021 г. по адм.д. № 1110/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик, е образувано изпълнително дело пред държавен съдебен изпълнител при РС Пазарджик, по което изпълнително дело ищецът е заплатил сумата от 243.60 лева, от които 100 лева юрисконсултско възнаграждение по издадения ИЛ, 80 лева допълнителни разноски и 42 лева разноски по изп.д. и 21,60 такса по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК.

С Определение от 10 01 2024 г. делото е насрочено, разпределена е доказателствената тежест между страните, изискани са искани от ищеца доказателства, дадена му е възможност да уточни коректно исковият период и е допусната правна помощ.

С Определение от 15 01 2024г. по направено изрично искане за допускане на правна помощ, съдът е назначил адвокат О. Е. към Адвокатска колегия гр. Монтана, вписан под № 5764 в Националния регистър за правна помощ.

При така установената фактическа обстановка, Административен съд-Монтана, намира от правна страна следното:

По отношение приложимото Българско право.

По отношение на приложимите правни норми свързани с допустимостта на исковата претенция за обезщетение:

Съгласно чл. 5, ал. 1, 2 и 4 от Конституцията - Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Съгласно чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ - Когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на: 1. Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд; 2. Гражданския процесуален кодекс – извън случаите по т. 1, като ответникът по делата се определя по реда на чл. 7.

Съгласно чл. 127, ал. 1 и ал. 2 от АПК - „Забрана за отказ от правосъдие“

- Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат съобразно закона в разумен срок всяко подадено до тях искане. Съдилищата не могат да откажат правосъдие под предлог, че няма правна норма, въз основа на която да решат искането.

Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК - На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд.

Съгласно чл. 203, ал. 1 и ал. 3 от АПК - Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. По реда на тази глава се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз.

По отношение на приложимите правни норми свързани с основателността на исковата претенция за обезщетение.

Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ - Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Когато искът е предявен срещу няколко ответници, те отговарят солидарно.

Съгласно чл. 2 от ЗИНЗС - Изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез: т. 2. диференциация и индивидуализация на наказателно-изпълнителното въздействие за поправяне и превъзпитание на осъдените в зависимост от поведението им; т. 3. осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на правата и достойнството им.

Съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗИНЗС - Поправителното въздействие се осъществява чрез: т. 1. осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве и за уважаване на човешкото достойнство на осъдените; т. 2. реализиране на включените в съдържанието на наказанието ограничения; т. 5. организиране на трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности.

Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС - Всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица

Съгласно чл. 152, ал. 3 от ЗИНЗС - С лишените от свобода се осъществява групова и индивидуална социална дейност и възпитателна работа.

Съгласно чл. 71, ал. 3 от ППЗИНЗ, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗИНЗС - По време на престоя на открито администрацията на затвора осигурява подходящи условия - съоръжения, екипировка и организирани дейности, насърчаващи поддържането на добро физическо здраве.

Съгласно чл. 22а, ал. 1 и ал. 2 от ППЗИНЗ - Стаите за групова работа се обзавеждат с телевизор, маси и столове, съобразени с броя на лишените от свобода в групата. В стаите за групова работа могат да се провеждат беседи, срещи с представители на обществеността, развива се художествена самодейност с лишените от свобода, като за целта се разрешава ползването на музикални инструменти по ред, определен от началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие.

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС - Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, ал. и ал. 2 от с.з. - Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Съгласно чл. 285, ал. 3 от ЗИНЗС - За исковете по тази част се внася проста държавна такса в размер, определен с тарифата по чл. 73, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Разноски по делата, както и разноски по изпълнението не се внасят предварително.

Съгласно чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС - Когато искът се отхвърли изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. Когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Приложимото международно право и правото на Сьюза:

Съгласно член 6 от Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи / Конвенция/ - „Право на справедлив съдебен процес“ - Всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Съгласно член 7 от Конвенцията – „Неналагане на наказание без закон“ -

1. Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което в момента на неговото извършване не е било определено като престъпление според националното или международното право. Не може да бъде налагано наказание, по-тежко от това, което е било предвидено за съответното престъпление в момента, когато то е било извършено.

2. Този член не изключва съденето и наказването на което и да е лице за действие или бездействие, което в момента на извършването му е представлявало престъпление в съответствие с общите принципи на правото, признати от цивилизованите народи.

Съгласно член 13 от Конвенцията - Право на ефективни правни средства за защита - Всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти.

Съгласно член 20, дял III „Равенство пред закона“ - Всички хора са равни пред закона.

Съгласно член 41, дял VI „Правосъдие“ от Харта на основните права на европейския съюз /Хартата/ – „Право на добра администрация“ –

1. Всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок.

2. Това право включва по-специално:

а) правото на всяко лице да бъде изслушвано преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него;

б) правото на достъп на всяко лице до документите, които се отнасят до него, като се зачитат легитимните интереси, свързани с поверителността и професионалната и служебна тайна;

в) задължението на администрацията да мотивира своите решения.

3. Всяко лице има право на обезщетение от страна на Съюза за вредите, нанесени му от институциите или от техните служители при изпълнение на служебните им задължения, в съответствие с основните принципи, които са общи за законодателствата на държавите-членки.

4. Всяко лице може да се обърне към институциите на Съюза на един от официалните езици на Договорите и трябва да получи отговор на същия език.

Съгласно член 47, дял VI „Правосъдие“ от Хартата – „Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес“ - Всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван. На лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие.

Съгласно член 52, ал. 3 от Хартата - Доколкото настоящата Харта съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция. Тази разпоредба не пречи правото на Съюза да предоставя по-широка защита.

Съгласно член 53 от Хартата - Никоя разпоредба на настоящата Харта не трябва да се тълкува като ограничаваща или накърняваща права на човека и основни свободи, които в съответните им приложни полета са признати от правото на Съюза, от международното право и от международните конвенции, по които Съюзът или всички държави-членки са страни и по-специално от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и от конституциите на държавите-членки.

По отношение допустимостта на иска.

Видно от съдържанието на подадената искова молба от л/св К. Д. И., настанен в Затвора, гр. Пазарджик (ищец в настоящото производство), същият претендира обезщетение за причинени му неимуществени вреди от Административен съд Пазарджик за нарушение на чл. 6, 7 и 13 от КЗПЧОС, респ. чл. 20, 41 и 47 на Хартата, във връзка с чл. 2в от ЗОДОВ, които вреди са по повод заведено от него исково административно дело, по което този съд не се е произнесъл по направеното от него искане за допуснато от ГДИН нарушение на чл. 22а от ППЗИНЗС и като е отхвърлил исковата му претенция, го е осъдил да заплати юрисконсултско възнаграждение, което е в противоречие с чл. 286 от ЗИНЗС.

Този състав счита, че с оглед на твърдяното нарушение, същото попада в обхвата на правото на Сьюза, последният определен, както в чл. 3 от Договора за функциониране на Европейския сьюз /ДФЕС/, така и в чл. 4 - чл. 6, като чл. 4, пар. 1 и пар. 2 от ДФЕС предвижда, че Съюзът разполага с компетентност извън областите, посочени в членове 3 и 6, а именно прилага се и в следните основни области попр. с C1, б. й) - пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Същевременно на това, съгласно чл. 6, ал. 2 от ДЕС - Съюзът се присъединява към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което присъединяване не променя областите на компетентност на Съюза, а с оглед на чл. 4, пар. 2, б. й) от ДФЕС правосъдието е сред областите, в които Съюзът има компетентност, респ. КЗПЧОС се явява част от неговото право. В допълнение следва да се има и предвид член 52, пар. 3 от Харта на основните права на Европейския съюз, според който доколкото настоящата Харта съдържа права, съответстващи на права, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, техният смисъл и обхват са същите като дадените им в посочената Конвенция. Тази разпоредба не пречи правото на Съюза да предоставя по-широка защита. Предвид цитираните норми, основните права, така както са гарантирани от КЗПЧОС, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи и това изрично е прогласено в чл. 6, ал. 3 от ДЕС, поради което и искът се явява допустим за разглеждане по реда и условията, при които е предявен. Отделно от това дори в законодателството да не е предвидена правна норма, въз основа на която сьдьт да реши подадено до него искане, същият е длъжен да го разгледа, тъй като в случай на отказ под такъв предлог, той извършва отказ от правосъдие, което е нарушение на чл. 6 и чл.13 от Конвенцията, както и на чл. 47, чл. 52, ал. 3, чл. 53 от Хартата и не на последно място - на чл. 5, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Конституцията на Република Бьлгария, а отказът от правосъдие създава потенциална възможност за осьждане на дьржавата, било по ЗОДОВ, било от международния сьд, като естествена последица от така извършеният отказ от правосъдие. В тази връзка и чл. 118 от Конституцията на Република Бьлгария предвижда, че правосъдието се осъществява в името на народа, поради което и достъпът до съд е основен конституционен принцип, прогласен в защита на всеки гражданин, на който са нарушени или застрашени негови права или законни интерес – чл. 56 също от Конституцията на РБьлгария. Правото на гражданите за достъп до съд и на ефективни средства за правна защита се обезпечава от реално предоставените им процесуални средства и възможности от такава защита, като в случай на нарушаване на това право, отговорността се понася от държавата по реда и условията на ЗОДОВ, респ. по реда и условията на международния съд.

По отношение основателността на исковата претенция, предявена по реда и условията на ЗОДОВ.

В случая предмет на настоящото исково производство е иск, очертан от самия ищец, имащ правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, с което същият търси присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, в резултат на нарушение на правото на Европейския сьюз.

За да се приеме така подадената искова молба за основателна, ищецът в настоящото производство следва да установи кумулативното съществуване на следните материалноправни предпоставки: 1. съществено нарушаване на правото на Европейския съюз; 2. причинени имуществени и/или неимуществени вреди; 3. пряка и непосредствена последица на настъпилите вреди от допуснатото нарушение на правото на Европейския сьюз.

С оглед така очертания от самия ищец предмет в настоящото производство, този състав установява, че същият не съответства на направеното в исковата молба искане. Фактическите обстоятелства, които служат като основания за исканото обезщетение и въз основа на които се твърди нарушение на правото на Европейския сьюз и конкретно на цитираните от КЗПЧОС и Хартата текстове, не се покриват с твърдението от ищеца нарушение именно на това право. Твърдението, че Административен съд Пазарджик мълчаливо е отказал да се произнесе по доказани от него незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН – нарушение на чл. 22а от ППЗИНЗС и в тази връзка като е приел за неоснователна предявената искова молба, му е отхвърлил иска и го е осъдил да заплати юрисконсултско възнаграждение, което е в противоречие с чл. 286 от ЗИНЗС, са обстоятелства, които не попадат в обхвата на нарушени норми от правото на Европейския сьюз, от което следва, че в случая не е налице първата от предвидените в закона кумулативно изискуеми предпоставки, които да обуславят основателността на предявен иск.

В случая този състав счита, че по своето същество исканията по настоящото производство съвпадат с исканията на ищеца по образуваните пред Административен съд Пазарджик административни дела, въпреки посочените от него различни правни норми. Описанието на фактическите обстоятелства по даден правен спор, повдигнат за разрешаване от съда, е във волята на ищеца, а въз основа на тях съдът има задължение да определи относимите правни норми,. Твърденията, касаещи допуснато нарушение на чл. 22а от ППЗИНЗС, е въпрос, който е разглеждан в хода на образуваните производства от Административен съд Пазарджик – административно еднолично и касационно тричленно производство, с оглед предявената искова молба против ГДИН София за установяване на незаконосъобразно бездействие от страна на този административен орган. Предявеният пред Административен съд Пазарджик иск, е имал за предмет да установи именно дали е налице нарушение на чл. 22а от ППЗИНЗС, т.е. налице ли е бездействие на органите на затворническата администрация по спазването на тази правна норма и с оглед исканото обезщетение при условията на чл. 284, във връзка с чл. 3 от ЗИНЗС. С оглед на това в производството пред този административен съд, разглеждано по реда и при условията на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС въпросът има или не нарушение на чл. 22а от ППЗИНЗС е изследван, тъй като наличието на такова нарушение е една от кумулативно предвидените в закона предпоставки за уважаване на предявения иск и съответно за преценка по присъждане на обезщетение, било по реда на чл. 284 от ЗИНЗС, било по реда на пар. 4 от ПЗР на същия закон. Липсата на установено бездействие - твърдяното нарушение на чл. 22а от ППЗИНЗС, респ. на чл. 3 от ЗИНЗС, е обусловило този административен съд да приеме исковата молба за неоснователна и поради това да я отхвърли. Производствата по чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, както и пар. 4 от ПЗР на ЗИНЗСК, са такива, в които се изследва въпросът за евентуална незаконосъобразност на действия/бездействия на органите по изпълнение на наказанията, като липсата на установена такава незаконосъобразност, е пречка да бъде присъдено обезщетение за търсените вреди, тъй като последните следва да са в пряка и непосредствена последица от безспорната установеност на конкретно незаконосъобразно действие/бездействие, в случая бездействие по изпълнението на чл. 22а от ППЗИНЗС.

В настоящото производство ищецът твърди вреди от същите фактически обстоятелства, които обуславят идентично правно основание, а именно вреди в резултата на нарушаване на чл. 22а от ППЗИНЗС, което Административен съд Пазарджик не е установил, а както се отбеляза по-горе тези фактически обстоятелства са изследвани в производствата пред този съд и по тях има постановени две съдебни решения – първоинстанционно и касационно, същите по съществото на повдигнатия спор. След като съдът се е произнесъл по заявената искова претенция с надлежен съдебен акт по същество, то тези актове се ползват със сила на пресъдено нещо и спорът не подлежи на последващо пререшаване. Недопустимо е също така, да се твърди нарушение на правни норми на Европейското право, като същевременно се цели пререшаване на разрешен вече правен спор. Правилността на дадено съдебно решение, постановено по конкретен съдебен спор, е различно от това дали в съдебното производство по неговото постановяване са допуснати съществени нарушения на правото на Европейския съюз. С оглед на това Административен съд Пазарджик дори не е отказал мълчаливо да се произнесе по твърденията на ищеца, тъй като видно от мотивите на постановените съдебни решения, тези обстоятелства са анализирани. В тази връзка самият ищец, по повод на дадените от съда указания изрично заявява, че достъпът до съд не му е преграден, в който смисъл е една от цитираните от него нарушени правни норми на Европейското право. В случая, настоящият състав е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното съдебно решение по разгледания казус и само поради това, че е предявен иск на друго правно основание, имащо за предмет същите фактически обстоятелства, не счита за валидно правно основание да преразгледа разрешения вече спор, касаещ нарушение на чл. 22а от ППЗИНЗС, което твърдяно нарушение не попада в обхвата на чл. 6, 7 и 13 от КЗПЧОС, респ. чл. 21, 41 и 47 от Хартата.

В случая не се установява, а и самитя ищец не твърди конкретни факти и обстоятелства /извън декларативното посочване на правните норми от ЕКПЧОС и Хартата/, които да са препятствали ищеца, да реализира гарантираните от тези международни актове, права за достъп до съда, респ. на ефективни средства за защита в приключилото пред Административен съд Пазарджик исково производство. В тази връзка съставите на Административен съд Пазарджик са събрали всички относими за правилното решаване на спора доказателства, всички направени от ищеца искания по събиране на доказателства, също са уважени и приобщени към доказателствения материал по делото. По искане на ищеца му е назначен и служебен защитник, въпреки даденото по делото заключение по назначена съдебно-психиатрична експертиза, че същият има качествата и способността да защитава сам своите интереси. Всички процесуални средства, с които е разполагала ответната страна, реално са били на разположение и на ищеца, поради което този състав не установява неефективност на предоставените средства за защита по образуваното съдебно производство, поради което не установява и съществено нарушение на правото на Сьюза, което да е до такава степен радикално, че изначално да препятства достъпът на ищеца съд, респ. съдебното производство да е до такава степен формално и лишено от съдържание, че да не е осигурило възможността за обективна и ефективна възможност за установяване твърденията на ищеца и каквито нарушения не се установяват да са извършени от Административен съд Пазарджик.

По отношение твърдението, че след отхвърляне на исковата претенция на ищеца, същият незаконосъобразно е осъден от Административен съд Пазарджик да заплати разноски на ответната страна – ГДИН София, в резултат на което е заплатил същите поради образувано от ГДИН изпълнително дело, то това твърдение също не представлява нарушение на правото на Европейския съд, а се свързва с правилността на постановения съдебен акт, в частта за разноските, който въпрос отново е разрешен със сила на пресъдено нещо, т.е. по същество, предвид влязлото в сила съдебно решение по повдигнатия спор. В тази връзка следва да се има предвид, че доколко и дали по делата по реда и условията на чл. 284 и сл. от ЗИНЗС не се дължи юрисконсултско възнаграждение, то това е въпрос, който не е уреден от законодателя изрично и недвусмислено, поради което не може да се направи еднозначно тълкуване, че такова възнаграждение не се дължи. С оглед на това твърдението на ищеца, че незаконосъобразно е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение, се явява несъответно на настоящия предмет на делото, а пререшаването му е недопустимо, включително и в производство с характер на настоящото, тъй като искането не цели установяване на допуснато съществено нарушение на правото на Европейския сьюз, а установяване неправилност на съдебно решение, което са две отделни и различни обстоятелства. С оглед на това и претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на заплатената по образуваното изпълнително дело сума, се явява неоснователна.

Действително лишаването на дадено лице от достъп до съд, както и неосигуряването на ефективни средства за защита, респ. нарушаване на принципа за равенство, обуславят достатъчно съществени нарушения на Европейското законодателство, предвид това, че това са основни права и принципи на международното/европейското право, конституционно закрепени и в българското законодателство, поради което и тяхното нарушаване е основание да обуслови настъпването на вреди, за което по делото са разпитани и исканите от ищеца свидетели. Единствено и само прокламираните от закона права и твърденията за тяхното нарушаване, не е достатъчно да обуслови основателност на предявения иск. Доказване на обстоятелства по извършено съществено нарушение на правото на Европейския съюз, е изцяло в тежест на ищеца, т.е. на лицата които твърдят изгодни за себе си обстоятелства, каквито обстоятелства в това производство ищецът К. Д. И., не установи.

С оглед на изложеното настоящият състав приема, че в настоящото производство ищецът не доказа съществено нарушение на правото на ЕС и конкретно липсата на справедливо и публично гледане на делото в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, респ. на справедлив съдебен процес, в който да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за защита, с равни права и процесуални възможности. Липсата на първата по смисъла на закона материалноправна предпоставка - допуснато нарушение, препятства възможността за настъпване на вреди, а от да има причинна и непосредствена връзка с такова.

При този изход на делото ответника Административен Сьд Пазарджик следва да бъде осъден да заплати на Административен съд Монтана дължимата държавна такса от 10 лева за разглеждане на делото, съгласно чл. 2а, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 9а, ал. 2 от ЗОДОВ и чл. 73, ал. 3 от ГПК, предвид обстоятелството, че такси и разноски не се внасят предварително.

След влизане на решението в сила и при неизпълнение на задължението за внасяне на дължимата държавна такса, ще бъдат предприети действия по нейното принудително събиране.

С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК, вр. с чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата молба на л/св К. Д. И., с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ против Административен съд Пазарджик, последният да му заплати обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди за периода 19 07 2021 г. до 22 12 2023 г. в размер [рег. номер].60 лева, от които 101222 лева неимуществени вреди и 243,60 лева имуществени.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез Административен съд-Монтана пред ВАС в 14 дневен срок от съобщението му до страните.

На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис от Решението да се изпрати на страните.