Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 2019 год, гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, двадесет и втори състав, в публичното
заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
при секретаря Анна
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията Ганчева адм.д. №1801 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.118 вр.чл.117 ал.3 вр.ал.1 т.2 б.“г“ от КСО и е
образувано по жалба депозирана от „Пресиянстрой“
ЕООД, представлявано от Т. Т., чрез адв. Д., против Решение
№2153-03-29/10.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ-Варна и потвърденото с него
разпореждане № 5104-03-10/25.01.2019 г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 от КСО при ТП на НОИ-Варна, с което настъпилата на 2.11.2018 г. злополука с М. М. А., декларирана с вх.№5101-03-248/7.11.2018 г., е приета за трудова на
осн.чл.55 ал.1 от КСО.
Жалбоподателят поддържа,
че решението е незаконосъобразно. Дружеството е сключило договор в качеството
на изпълнител с А. А. – възложител. Като възложителя се е задължил да предостави строителни
материали, детайли и всичко необходимо за извършване на СМР, както и да осигури
налична техника и механизация. На 2.11.2018 г. е започнало разтоварване на
тухли поръчани от възложителя и
доставени от фирма „Урал 090“ ЕООД, като по това време пострадалия А. заедно с
двама свои колеги не са извършвали никаква работа, а са изчаквали автокрана да
приключи работа. Колегите на пострадалия, както и А. А. са възприели наличието на слушалки за телефон, с които А. е бил. При маневра на автокрана е съборена тухлена стена, която затиска
пострадалия. Колегите му са възприели падането на стената, започнали да викат,
но А. не ги чул, налице е съпричиняване от страна на пострадалия, който е
нарушил инструкциите за безопасност и сам се е поставил в невъзможност да
избегне инцидента. Изградената тухлена стена е с тухлена шайба и единствената
причина да бъде съборена са неправилните действия при маневра на крана в
следствие на това случайно събитие е настъпила смъртта на А.. В този смисъл
внезапното увреждане на здравето на А. причинило неговата смърт е станало през
време и във връзка и по повод на извършвана работа от възложителя и не е в
полза на осигурителя. По изложените доводи моли да се отмени оспорения акт. За с.з. жалбоподателят редовно призован не се представлява.
Административният орган
– Директорът на ТП на НОИ-Варна, чрез процесуалния си представител К., оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че в хода на съдебното
производство са събрани доказателства сочещи на изискуемата кумулативна
наличност , налице е внезапно увреждане на здравето на пострадалия, който е
осигурен за този риск, налице е функционална зависимост между изпълнението на
труда, който са извършвали и неблагоприятен резултат и причинно-следствена
връзка. А. е работил по обявено за съществуващо трудово правоотношение,
следователно е осигурен за всички рискове. Настъпила е трудова злополука на
определено работно място, при определено работно време, във връзка с извършване
на работа, която е била в интерес на работодателя и е била възложена на А..
Актовете са издадени от компетентни органи, при изяснена фактическа обстановка.
По изложените доводи моли да се отхвърли жалбата.
Заинтересованата страна А.М.Р.,
чрез процесуалния си представител – адв. Г. оспорва жалбата. Поддържа, че
настъпилата злополука с А. е трудова и правилно е обявена за такава.
След преценка на
събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 7.11.2018 г. е
подадена декларация за трудова злополука от осигурителя „Пресиянстрой“
ЕООД. Декларирана е злополука настъпила на 2.11.2018 г. с М. М. А. Осигурителят е посочил, че пострадалото лице е
постъпило на работа в предприятието на 2.11.2018 г., като общ работник, в
строителна бригада, с работно време от 8 ч. до 12 ч. и от 13 ч. до 17 ч. и място на злополуката – строителен обект –
реконструкция на съществуваща жилищна сграда. „Пресиянстрой“
ЕООД е посочил, че злополуката е станала на обичайното стационарно работно
място, където пострадалото при злополуката лице полага труда си и изпълнява
трудовите си задължения, както и че лицето е стояло до стена в изчакване на
втори палет с тухли за разтоварване, като при маневра крана удря тухлената
стена и я събаря върху работника. Стената го затиска и причинява смъртта на А..
В самата декларация е посочено, че злополуката е по чл. 55 ал.1 от КСО.
На 9.11.2018 г. е
изготвен протокол за трудова злополука, видно от който за време и място на
злополуката е посочено – строителен обект „реконструкция на съществуваща
жилищна сграда, находяща се в гр. ******, ул. „******“ № **. Като обща характеристика на работата, извършвана от пострадалото лице е
посочено, че на 2.11.2018 г. на обекта,
след обедната почивка са започнали разтоварване на палети с тухли, като
пострадалия е бил вътре в сградата до тухлената стена. В протокола е отразено,
че пострадалото при злополуката лице е стояло до тухлената стена в изчакване на
втори палет с тухли за разтоварване, като при маневра на крана я удря и събаря
върху работника А.. Стената го затиска и причинява смъртта му.
С постановление за
обявяване на съществуването на трудово правоотношение от 2.11.2018 г. на
Дирекция „Инспекция по труда“ Варна е обявено съществуването на трудово
правоотношение между пострадалото при злополуката лице А. и осигурителя „Пресиянстрой“ ЕООД.
От приложената по делото
справка вх. № 03388183161891/4.11.2018 г. от НАП се установява, че на 4.11.2018
г. осигурителят „Пресиянстрой“ ЕООД е подало 1 бр.
уведомление по чл. 62 ал.5 от КТ за сключен трудов договор с М. А. – общ
работник строителство на сгради.
Съгласно представен
договор за строителство от 4.09.2018 г. на „Пресиянстрой“
ЕООД е възложено от А. А. да изпълни реконструкция, пристройка и надстройка на
жилищна сграда, находяща се в гр. *******, като строителните материали,
конструкцията, механизацията и всичко необходимо за извършване на договорените
СМР са били осигурявани от възложителя на договора. .
Със заповед №
5101-03-248/11.12.2018 г. директора на ТП – Варна на НОИ наредил извършване на
разследване на злополуката, станала с М. А., като определил състава на
комисията.
Изискани са обяснения от
П.А. Н., П. М. А., видно от които след приключване на
обедната почивка са започнали да работят, на обекта е имало камион, който е
разтоварвал тухли, като стрелата на крана е бутнала тухлена стена и М. А. е
останал затрупан под нея.
В хода на
административното производство е приобщена и съдебномедицинска експертиза от
извършена аутопсия на А., съгласно която причина за смъртта му е тежка
комбинирана травма – гърди, корем, с множество счупвания на ребра, контузия на
бели дробове, разкъсване на черен дроб, излив на значително количество кръв в
двете плеврални и коремната кухина, довели до
развитието на кръвоизливна
анемия. Травматичните увреждания са в резултат на удари с или върху твърди
предмети, реализирани със значителна сила в анатомичните области. В своята
съвкупност същите отговарят да са причинени при двустранен натиск в областта на
гръден кош, корем и пояс, респективно при притискане от паднала стена към
подлежащата настилка. Травматичните увреждания са получени приживе и между тях
и настъпилия смъртен изход е налице пряка причинно-следствена връзка.
Резултатите от
извършеното разследване на злополуката са обективирани в протокол №
5101-03-248-4/14.01.2019 г., съгласно който към датата на злополуката А. е
нямал сключен трудов договор. Но съгласно обясненията на свидетелите на
злополуката е полагал труд в полза на дружеството. Налице е трудов договор от
1.11.2018 г. уреждащ правоотношения между дружеството и пострадалия, като същия
е регистриран на 4.11.2018 г., като договора е прекратен, считано от 3.11.2018
г., поради смърт на лицето. Длъжностна характеристика не е връчена на
пострадалия. По данни на работниците от обекта на 2.11.2018 г. до обяд няколко
лица, включително и пострадалия са работили по зидарията на стена на жилищна
сграда, в гр. ******, ул. „******“ № **. След почивката е пристигнал камион
с 2 палета тухли, единия палет бил
разтоварен с автокран, след което крана
се изместил да разтовари и втория палет, при преместване на крана А. се намирал
зад тухлена стена, при маневриране превозното средство съборило стената, при
което затиснала А.. Екземпляр от протокола е връчен на осигурителя на
23.01.2019 г.
При така установените
факти, длъжностно лице по чл. 60 ал.1 от КСО при ТП – Варна на НОИ приело, че
злополуката настъпила на 2.11.2018 г. с М. А. – общ работник строителство на сгради,
съгласно представените от осигурителя документи, е трудова по чл. 55 ал.1 от КСО и е издал разпореждане №5104-03-10/25.01.2019 г. Обжалването на
разпореждането по административен ред е приключило с Решение
№2153-03-29/10.05.2019 г. на директора
на ТП на НОИ – Варна, с което жалбата на „Пресиянстрой“
ЕООД е отхвърлена като неоснователна. С решението са обсъдени подробно
наведените от дружеството възражения, с
изложени мотиви за тяхната неоснователност, като е прието, че извършваната от
П.С. на 04.09.2015г на обекта работа е била в интерес на работодателя му, което
е и основанието по см.чл.50 ал.1 от КСО за квалифицирането на злополуката като
трудова.
В хода на съдебното
производство е разпитан свид. П.Н., видно от които на
2.11.2018 г. на строителния обект
пристигнал и М. А.. След това управителя на фирмата – Т. заминал, а работниците започнали работа.
В началото на деня зидали стена с тухли единички,
като височината била около 4 м. След това тухлите се изчерпали. На обяд
работниците почивали, след което отново започнали работа. М. А. работил втора
седмица на обекта. На обяд пристигнал камион с два палета тухли, единия палет
бил разтоварен в едната част на имота.
Другия палет трябвало да се разтовари от другата страна на изградената
стена, като краниста вместо да премести стрелата, предприел маневра, като
стрелата на крана съборила стената. Зад стената бил М. А., който бил затрупан.
Свидетеля сочи, че както той, така и А. са работили от преди това на обекта,
като договорите били „пуснати“, като дошла Съдебна медицина. А. идвал редовно
на работа, работил от сутрин до вечер на обекта, като му плащали всеки петък.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по
административната преписка, и тези, събрани в хода на съдебното дирене пред
съда, както и от показанията на свидетеля Н., които са последователни, взаимно
обвързани и допълващи се, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената
фактология съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от
легитимиран субект – адресат на оспорения административен акт, в
законоустановения срок и при наличие на правен интерес, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като
неоснователна.
Предмет на проверка в
настоящото производство наличието на компетентност на органите в
административното производство, съответствие на постановените от тях актове с
изискването за форма, с целта на закона и с приложимите материалноправни
норми (осъществяването на фактическия състав на трудовата злополука). Контролът
за законосъобразност включва и контрол за спазване на административнопроизводствените
правила, съобразно предвидената в закона специална процедура за обследване на
злополуката по чл.57-60 от КСО, както и на правилата, предвидени в приетия от
Министерски съвет подзаконов нормативен акт при делегацията на чл.57 ал.3 от КСО – Наредбата за установяване, разследване и отчитане на трудовите злополуки
(Наредбата).
На първо място
комисията, назначена със заповед на Директора на ТП на НОИ-Варна, която е
извършила разследване на злополуката с пострадалото лице и съставила протокол
за това, е в законния състав по чл.58 от КСО – включва инспектор в ТП на
НОИ-Варна, инспектор в Дирекция „ИТ“-Варна, представител на
дружеството-работодател/осигурител, както и представител на работниците и
служителите.
Разпореждането по чл.60
ал.1 от КСО е издадено от надлежно определено от ръководителя на ТП на НОИ длъжностно
лице. Обжалваното решение, с което разпореждането е потвърдено, също е издадено
от компетентен орган. Директорът на ТП на НОИ- Варна е овластен от закона
с функционална и териториална материална компетентност да се произнесе с
решение по жалбата на осигурителя срещу разпореждането за признаване на
злополуката за трудова по арг. от чл.117 ал.3 от КСО.
В хода на
административното производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения. При събирането на доказателствата в хода на разследването също не са
допуснати процесуални нарушения. Събраните в хода на производството
доказателства правилно са ценени от комисията и от длъжностното лице по чл.60
от КСО, както и от решаващия оран в последствие, при преценката на фактите и
формиране на изводите им за наличие на трудова злополука в този случай.
Правилно е приложен и
материалния закон, като злополуката настъпила на 2.11.2018 г. е приета като
трудова.
Съгласно чл. 55 ал.1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно
увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на
извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на
предприятието, когато е причинило временна нетрудоспособност, трайно намалена
работоспособност или смърт. За да е налице трудова злополука следва да е налице
увреждане на здравето, т.е. накърняване на телесни интегритет или функциите на
организма. Увреждането да е настъпило внезапно, неочаквано, в резултат на
непредвидено външно вредоносно въздействие. Необходимо е наличие и на
функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа, като увреждането
следва да е причинило и определения в нормата резултат, в случая смърт. Освен
това следва да е налице причинна връзка между увреждането и неблагоприятния
резултат, като резултата е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето,
освен това е необходимо и настъпилото увреждане на здравето на лице, осигурено
за този риск.
От събраните по делото
доказателства безспорно се установи, че с постановление от 2.11.2018 г. на ДИТ,
справка от НАП и трудов договор №5/2018 г., че е налице сключен договор между
осигурителя – жалбоподател и М. А. – общ работник, считано от 2.11.2018 г.,
когато е настъпила смъртта му, в следствие на извършване на трудова дейност при
определено работно време, определено работно място и договорено трудово
възнаграждение. Безспорно е установено, че на 2.11.2018 г. А. е работил на
обекта от 8 ч. сутринта, като след обедната почивка, около 13,20 ч. работниците
на обекта, включително и А. са започнали разтоварване на палети с тухли. Докато
е изчаквал разтоварването на втория палет с тухли А. е бил зад тухлена стена,
като при извършване на маневра крана разтоварващ тухлите удря стената, тя се
събаря и затиска А.. Съгласно приетата съдебномедицинска експертиза смъртта на
лицето е настъпила в резултат на настъпили травматични увреждания при падане на
стената. От показанията на разпитания по
делото свидетел категорично се установи, че на 2.11.2018 г., а и две седмици
преди това А. е изпълнявал трудовите си задължения, като общ работник –
строителство на сгради. Работата на А. е свързана с изпълняване на ръчни
операции, зареждане на материали, участие в товаро-разтоварни дейности на
територията на обекта. Безспорно се установи, че сутринта на 2.11.2018 г.
работниците, вкл. А. са започнали да зидат тухлена стена, след като са свършили
тухлите, те са изчакали разтоварването на палетите тухли, за да продължат да
работят. По изложените съображения правилно е преценено, че внезапното
увреждане на здравето на А., причинило неговата смърт, е станало през време и
във връзка, по повод извършвана от него работа в полза на осигурите, тъй като
по време на злополуката, работникът е изпълнявал обичайните си трудови
задължения.
А. е бил в трудово правоотношение
с осигурителя, поради което е осигурен за всички осигурителни социално рискове.
В случая е настъпила трудовата злополука, при определено работно време, във
връзка и по повод на извършвана от него
работа, както и при всяка друга работа в интерес на работодателя, възложена му
от същия, когато е изчаквал разтоварването на втория палет с тухли на
строителния обект, бил е до тухлена стена, която при извършена маневра с кран е
паднала върху него.
Следва да се посочи, че
твърденията на жалбоподателя, че пострадалото лице е било със слушалки са
голословни и не се подкрепят от събраните по делото доказателства. В случая не
е налице и хипотезата на чл. 55 ал.3 от КСО.
При тези данни
настоящият съдебен състав приема за безспорно доказано кумулативното наличие на
предвидените в чл.55 ал.1 от КСО предпоставки, въз основа на които счита, че
длъжностното лице по чл.60 от КСО и решаващият орган – директорът на ТП на НОИ
– Варна, доказателствено обвързано, законосъобразно, обосновано и правилно са
приели, че настъпилата на 2.11.2018 г.
злополука с А. на обекта на „Пресиянстрой“ ЕООД в гр. *******, е трудова.
Разпореждането, с което това е обявено, и потвърждаващото го решение, са
издадени от компетентни органи, в изискуемата за действителността им писмена
форма, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и при правилно приложение на материалния закон. Изложеното квалифицира
жалбата на „Пресиянстрой“ ЕООД против тях като неоснователна и безалтернативно налага отхвърлянето й.
Така мотивиран и
съобразно правомощията си по чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Пресиянстрой“
ЕООД, представлявано от Т. Т., чрез адв. Д., против Решение
№2153-03-29/10.05.2019 г. на директора на ТП на НОИ-Варна и потвърденото с него
разпореждане № 5104-03-10/25.01.2019 г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 от КСО при ТП на НОИ-Варна, с което настъпилата на 2.11.2018 г. злополука с М. М. А., декларирана с вх.№5101-03-248/7.11.2018 г., е
приета за трудова на осн.чл.55 ал.1 от КСО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Върховния административен съд на Република България.
Преписи от решението да
се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: