№ 166
гр. Казанлък, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ В. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно
наказателно дело № 20245510201519 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Д. М. с ЕГН ********** чрез адв.С.Т.
против Наказателно постановление №24-0284-001929 от 30.09.2024г. на
Началник сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на
3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, на основание
чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лева, на основание чл.185 от
ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно. Привежда доводи за нарушения на материалния закон и
процесуалните правила. Изразява становище за незаконосъобразност на
съставения му акт поради липса на отразени в него мотиви. Намира
извършването на вмененото му нарушение за недоказано, тъй като не са
събрани доказателства, че приплъзването на автомобила се дължи на
преднамерено извеждане на превозното средство от контрол. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се
лично. Представлява се от адв.С.Т. АК – Стара Загора, която поддържа
жалбата по изложените в нея съображения. Излага допълнителни доводи за
липса на административно нарушение, както и за неяснота на
административнонаказателното обвинение. Моли за отмяна на наказателното
постановление, което счита за неправилно и незаконосъобразно.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В придружаващо АНП писмено становище се излагат
доводи за неоснователност на жалбата, иска се потвърждаване на НП.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, моли евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в минимален размер.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и
писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН от надлежна страна, поради което същата се явява ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 13.06.2024г. в 13,40 часа, в с.Е., на ул.“Петко Манолов“
жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил марка "БМВ 525 Д"
с рег. № ** **** ** в посока юг-север, като при навлизане в кръстовище с
кръгово движение използвал път, отворен за обществено ползване с друга цел,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а
именно ненужно и демонстративно приплъзнал задните колела на автомобила,
като го поднесъл /дрифтил/ и излязъл от кръстовището през лентата на
насрещно движение. С поведението си, като участник в движението, водача
създавал опасност за здравето и живота на другите участници в движението.
Действията на водача били възприети от свидетелите Н. Т. Г., който
имал павилион за бързо хранене на центъра в с. Е. срещу кръговото
кръстовище и Д. И. Д. – кмет на с.Е., които в този момент имали видимост към
кръговото кръстовище. Двамата преценили, че се касае за т. нар. "дрифт",
поради което подали сигнал до РУ-Казанлък. На подадения сигнал бил
изпратен мл.автоконтрольор гр.“ПК“ С.М. който снел на място сведения от
свидетелите-очевидци на нарушенията – Г. и Д., и изготвил Докладна записка.
Във връзка с установеното от посочените свидетели поведение на водача, на
06.08.24г., на жалбоподателя М. бил съставен акт за установяване на
административно нарушение за това, че използвал път, отворен за обществено
ползване, за други цели, несъответстващи на предназначението му за превоз
на хора и товари, като с това създал опасност за другите участници в
движението.
Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя М. и
свидетелите-очевидци, като бил предявен и подписан от същия с възражения :
„За последно“, и връчен с разписка. Писмени възражения не били депозирани
в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт на 30.09.2024г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя С. Д. М.
били наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за извършено нарушение
на чл.104б, т.2 от ЗДвП и глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.5, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
2
основа събраните по делото доказателства : от разпита на свидетелите Н. Т. Г.,
Д. И. Д., С.С.С. и актосъставителя И. В. М., от приобщените по реда на чл.283
от НПК писмени доказателства, а също и от приложените видеозаписи от
видеокамерите, поставени на кръговото кръстовище на ул.„Петко Манолов“ в
с. Е., предоставени от Кметството в с.Е..
Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани
като последователни, непротиворечиви и логични. По делото не е
констатирано наличие на предубеденост или необективност у свидетелите -
същите не извличат ползи от твърденията си и не се намират в някакви
особени отношения с жалбоподателя, като няма данни изобщо да са го
познавали. Поради това за съда не съществуват основания за съмнение в
достоверността на техните показания.
Двамата свидетели-очевидци Г. и Д. непосредствено са възприели
действията на жалбоподателя и движението на управлявания от него
автомобил и са категорични, че се касае за умишлено извършена маневра.
По делото е приложен материален носител - флаш памет, предоставен
от Кметство с.Е., съдържащ видеозаписи, отразяващ извършеното нарушение,
който следва да бъде ценен в съответствие с установената съдебна практика в
качеството на веществено доказателство. Съдебната практика приема, че
създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат
информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102
от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на
чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи
от престъплението /в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.
д. №393/09г., ІІ н. о. на ВКС/. В случая от приложените видеозаписи ясно се
вижда движението на процесния автомобил, как в самото кръстовище рязко
ускорява, приплъзва и поднася задната част на автомобила напречно на завоя
и навлиза в насрещното платно. Данните от видеозаписите 4 /четири/ на брой
напълно кореспондират на показанията на свидетелите Г., Д. и С., като
потвърждават извода за тяхната достоверност. Конкретно в показанията си св.
Г. излага, че юни месец миналата година, на кръговото движение до
павилиона за бързо хранене на центъра в с. Е., който той държи лек автомобил
БМВ, черно на цвят, докато преминавал през кръговото завъртял колата и
влязъл в насрещното движение, той бил със съпругата си навън и видял.
Малко преди него едно дете преминало на пешеходната пътека, и друг
автомобил, като е можело да се сблъскат. Аналогични твърдения излага и
разпитаната св. Д. – кмет на с.Е., която заявява, че е възприела движението на
автомобила на жалбоподателя, тъй като Кметството е точно срещу кръговото
кръстовище. Свидетелката чула свистене на гуми, видяла как автомобила
влиза леко в кръговото и по средата започва пързалянето на колата в завоя
/приблизително 4-5 м. било пързалянето/, и видяла как докато овладее колата
отишъл в насрещното платно за движение и за части от секундата се разминал
с друг автомобил. Д. споделя още, че на кръговото кръстовище често се
случват инциденти, ето защо има камери за видеонаблюдение, като лично тя
винаги подава сигнали, когато има такива случаи и държи да се вземат мерки
против такива нарушители.
Свидетеля С.С.С., съобщава, че живее с майката на жалбоподателя
във фактическо съжителство, което принципно е основание за съмнение в
3
достоверността на неговите показания. В случая обаче на практика свидетеля
потвърждава обстоятелството, че управляваният от М. автомобил се
приплъзнал в кръговото кръстовище. Същия твърди, че той е помолил С. М.
да го закара от с. Ю. в с. Е., където колата му била на ремонт. След като си
взел колата тръгнал към центъра, пред него имало още една кола и тя завила
вляво, а пред нея автомобила на С.. С. бил с неговото БМВ, черно на цвят. С.
продължил към кръговото кръстовище, влязъл по - рязко, като с периферното
си зрение свидетеля видял, че е в насрещното платно. Обадил му се веднага по
телефона, за да го пита защо влиза в насрещното. Поради това показанията му
не само не опровергават възприетата от наказващия орган фактическа
обстановка, а напротив – потвърждават я в цялост.
Установената по делото фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно
заседание на актосъставителя и на свидетелите - очевидци на нарушението и
при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата
на чл.283 от НПК писмени доказателства.
В показанията си актосъставителят И. В. М. с детайли посочва
приетата и установена от съда и посочена в АУАН и НП фактическа
обстановка. От показанията му се установява, че си спомня случая, бил
постъпил сигнал от кмета на с.Е., че водач на автомобил БМВ редовно
преминавайки през кръговото кръстовище в центъра на селото, дрифти и
приплъзва автомобила, създавайки опасност за движението, като последният
случай е бил в присъствието на кмета и свидетели. Актосъставителя споделя,
че ситуацията била особено опасна, тъй като водачът на автомобил БМВ е
навлязъл в насрещното, където е имало други автомобили. Предоставили им
записи и установили собственика и водач на автомобила. Изпратена му била
декларация, за да се установи кой е управлявал автомобила. Бил изготвен и
връчен АУАН. Служителя установил, че е дрифт по записите от видеокамерите
и по разказ на Кмета на с.Е. и свидетеля Г.. На видеозаписите се виждало, че
влиза в кръговото кръстовище с ниска скорост, в самото кръстовище рязко
ускорява, приплъзва и поднася задната част на автомобила напречно на завоя
и навлиза в насрещното платно.
Предвид всичко изложено, съдът намери фактическите твърдения на
наказващия орган за доказани по несъмнен начин, като намира, че в съдебно
заседание не са постъпили доказателства, разколебаващи изложените по-горе
фактически изводи.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на
законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва
да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с
оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на
приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 от НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
4
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това
срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед №8121з
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи). Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното
лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено и да организира
адекватно защитата си, а именно - посочено е, че водачът при навлизане в
кръстовище с кръгово движение използвал път, отворен за обществено
ползване с друга цел, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз
на хора и товари, а именно ненужно и демонстративно приплъзнал задните
колела на автомобила, като го поднесъл /дрифтил/. Описано е и, че при
излизането от кръстовището е навлязъл в лентата на насрещно движение, като
е изложено твърдение за възникнала в резултат на това опасност за здравето и
живота на другите участници в движението. При така изложените фактически
твърдения на наказващия орган съдът не намира основания да се съгласи с
доводите за неяснота на наказателното постановление, наведени от
процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание.
Неоснователни са и възраженията за несъответствие на съставеното НП с
процесуалните изисквания, поради липса на изложени мотиви.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Разпоредбата на чл.104Б, т.2 от ЗДвП забранява на водачите на
моторни превозни средства да използват пътищата, отворени за обществено
ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. По силата на § 6, т.1 от ДР на ЗДвП улиците са
приравнени на пътищата, като няма спор, че улица “Петко Манолов“ в с.Е. е
отворена за обществено ползване. От показанията на свидетелите Г., Д., С. и
М., за които, както беше посочено, липсват основания да не бъдат
кредитирани, а и от приложените видеозаписи, се установява, че
жалбоподателят М. е използвал посочената улица в участъка й на кръговото
кръстовище не по предназначението й за превоз на пътници и товари, а за
извършване на демонстративна маневра, довела до загуба на сцепление на
задните гуми, приплъзването и поднасянето задната част на автомобила
напречно на завоя и навлизането му в насрещното платно за движение. По
този начин С. Д. М. е нарушил цитираната разпоредба, за което правилно и
законосъобразно е санкциониран с настоящото наказателно постановление.
Действително, в ЗДвП липсва легална дефиниция на понятието
"дрифт", използвано в наказателното постановление. Това понятие е
дефинирано от практиката, която определя дрифта като техника на шофиране,
при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън
контрол чрез "презавиване", така довеждайки до загуба сцеплението на
задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на
завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. В
практиката си административните съдилища изтъкват, че именно довеждането
на МПС извън контрол представлява действие с висока обществена опасност.
Съдебната практика трайно приема, че извършването на маневри от вида на
процесните осъществява състава на нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП -
5
становище, което се споделя изцяло и от настоящия състав. В този смисъл са и
Решение №84 от 07.04.2022г. по а. н. д. № 51/2022г. на Административен съд -
Стара Загора, Решение №236 от 27.10.2022г. по а. н. д. №175/2022г. на
Административен съд - Стара Загора.
Неоснователни са доводите, че не е доказано наличието на умисъл за
извършване на процесното нарушение. От отразеното дори от самия
жалбоподател в АУАН като обяснение : „За последно“ е видно, че същия не е
отрекъл предприемането на "дрифт", но е декларирал, че е за последен път.
При това положение нарушението се явява доказано, както от обективна, така
и от субективна страна. Изложеното относно мотивацията и умисъла на
водача, придаващо на поведението несъмнен белег на пътна
предизвикателност /форсиране на двигател, редуциран контрол над приборите
и системите на МПС, загуба на сцепление и плъзгане на гуми по пътна
настилка/ се извежда опосредствано от отсъстващите фактически данни за
възникнала ситуационна потребност, аварирал компонент или система на
МПС, или спасителна маневра. Ето защо този метод на управление на МПС се
обяснява през особената мотивация на водача, организирала и направлявала
поведението му към една пътна демонстрация, несъмнено представляваща
ползване на път, отворен за обществено ползване, за друга цел, несъобразена с
предназначението му за превоз на хора и товари. Доколкото по делото е
доказано поведението на водача на МПС и извършените от него фактически
действия при управлението на автомобила, субсумиращи се в изпълнителното
деяние на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, необосновано е и твърдението
на жалбоподателя, че описаният в НП резултат сочи на неизпълнение на
задължението по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, а не на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Санкционната норма е издирена правилно, като наказанието е
наложено на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, предвиждащ специално
наказание за водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари, какъвто е и настоящият случай. Наказанията са наложени във
фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за
индивидуализация.
На следващо място, за съда правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя М. и за
нарушение по чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, поради което съдът не споделя
възраженията за неправилно приложение на материалният закон. Поради
начина на извършване на маневрата по гореописаната техника с поведението
си М. е създал опасност за живота и здравето на другите участници в
движението.
В случая не са налице и предпоставки за приложение на чл.28 от
ЗАНН. Съдът намира, че фактическите обстоятелства, свързани с настоящия
случай, не указват на маловажност и счита, че прилагането на чл.28 от ЗАНН,
няма да съответства на личната и генералната превенция и, за да е налице
маловажен случай на административно нарушение, то следва извършеното
деяние, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, да представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. В хода на производството обаче не се изтъкнаха доводи и не
6
се ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на
обществена опасност на извършеното нарушение. Напротив - бе установено,
че жалбоподателят М. демонстративно е извършвал дрифт на обществено
място пред много граждани, застрашавайки живота и здравето им. Видно и от
справката за нарушител/водач, жалбоподателят С. Д. М. е системен
нарушител, многократно санкциониран за различни нарушения на ЗДвП (с
издадени 6 наказателни постановление и 32 фиша), поради което и личната му
обществена опасност не само, че не е по-ниска, а дори е завишена, предвид и
на обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
Предвид всичко изложено искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно. Същото следва да бъде потвърдено
изцяло за нарушенията по чл.104б, т.2 от ЗДвП и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, а
жалбата - да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна, на основание чл.63д
от ЗАНН, вр. чл.143, ал.3 от АПК, следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение, в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл.63д, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37,
ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до
120 лева. В случая юрисконсултът не е участвал лично при разглеждането на
делото, а единствено е представил писмено становище. Същевременно
случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът
намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в
закона минимум от 80 лева.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.1, вр.
ал.9 от ЗАНН, Районен съд – Казанлък
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №24-0284-001929
от 30.09.2024г. на Началник сектор в ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с
което на С. Д. М. с ЕГН **********, адрес : с.Ю., общ.М. са наложени
административни наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право
да управлява МПС за 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП и
глоба в размер на 20 лева, на основание чл.185 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. Д. М. с ЕГН **********, адрес : с.Ю., общ.М. да заплати на
ОД на МВР-СТАРА ЗАГОРА сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща
сторени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението пред Административен съд - Стара Загора.
7
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
8