РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№356/21.2.2023г.
гр. Пловдив, 21.02.2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА
МАТЕЕВА
при
секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора Светослава Пенчева, като
разгледа докладваното Председателя к.а.н.д № 2924 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
Териториална дирекция на Националната агенция по приходите (ТД на НАП) -
Пловдив, с адрес: ул. „Скопие“ № 106, представлявано
от юриск. – С. П., със съдебен адрес ул. „**“ № **, срещу решение № 1872 от 03.10.2022
г., постановено по а.н.д № 20225330203650 по описа за 2022 г., на Районен съд –
Пловдив, ХІ наказателен състав, с което е
отменено наказателно постановление № 631615-F646256/11.04.2022 г. на директор на
дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на оспорващия е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗДДС.
Касационният жалбоподател ТД на НАП Пловдив моли за
отмяна на решението на Районния съд, поради незаконосъобразност, като излага
съображения за противоречие със закона. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът Едноличен търговец „НАДЕНА - И.Г.“ (ЕИК
*********) не предоставя писмено становище по касационната жалба. В съдебното
заседание е представляван от пълномощник Д.Д., който оспорва жалбата, счита
решението на РС – Пловдив за правилно и моли да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура
град Пловдив, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита,
че решението на РС-Пловдив като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
Административен съд - Пловдив, като
извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт и прецени
изложените пред касационната инстанция доводи, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес от обжалването. При това
положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред Районният съд се е развило по
жалба против наказателно постановление (НП)
№ 631615–F646256/11.04.2022 г. на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП - Пловдив, с което на ЕТ „НАДЕНА - И.Г.“ (ЕИК *********), на основание чл. 179, ал. 1
от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.
125, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗДДС. Процесното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от
закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. При анализа на посочената разпоредба въззивният съд взема в
предвид, че нарушението по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 1 от ЗДДС е едно
единно и неподаването, на който и да е от документите, визирани в него, ще
представлява неизпълнение на задължението към държавата. Това е така, доколко чл. 125, ал. 1 от ЗДДС задължава
лицата да подадат справка декларация, която се съставя именно на базата на
отчетни регистри. В член 125, ал. 3 от ЗДДС е
регламентирано, че справката декларация се подава заедно с отчетните регистри,
а чл. 125, ал. 5 от ЗДДС задължава
лицата да подадат и справките декларации и отчетните регистри в един и същ
срок. От друга страна, санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС наказва
лицата, които не са подали един от посочените документи, сред които са и
справките декларации и отчетните регистри.
Задълженията за подаване на справки декларации и на
отчетни регистри съгласно обсъдените по-горе разпоредби на закона се изпълняват
заедно и едновременно, по един и същи начин – по електронен път при условията и
реда на ДОПК - чл. 125, ал. 7 от ЗДДС.
Следователно подаването на отчетни регистри без справка декларация или на
справка декларация без отчетни регистри в законоустановения срок представлява
едно противоправно бездействие, в нарушение на една материалноправна норма -
тази на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС и води до
един и същ противоправен резултат - недеклариране на данък по реда и в срока,
установен от закона. Именно за това нарушение под формата на бездействие в
санкционната норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е
предвидена санкция от 500 до 10 000 лв. за юридическите лица. В конкретния
случай от данните по делото се установява, че жалбоподателят вече е бил
санкциониран с НП № 631613-F646249/11.04.2022 г. от ТД на НАП за неподаване на
справка декларация за същия данъчен период 01.01.2022 г. - 31.01.2022 г., за
което в РС – Пловдив се води АНД № 3651/2022 г. Гореизложеното е доказано и от
данните по делото и направените извлечения от ЕИСС. Въззивният съд приема, че в
нарушение на материалния закон административнонаказателната отговорност на
наказания субект е незаконосъобразно мултиплицирана, като за едно и също
нарушение, макар и в две алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му
наложени две отделни санкции в два отделни административнонаказателни процеса. В
случая става дума за нарушение на материалния закон с последици в процедурата
по издаване на административния акт и по конкретно на императивната норма на чл. 18 от ЗАНН. Това влече
извод за незаконосъобразност и на постановленията, независимо от поредността на
издаването и евентуално на съдебните произнасяния по тях, в който смисъл е и
съдебната практика - Решение № 672 от 09.04.2020 г. по к. адм.
н. д. № 3994/2019 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 958 от 30.04.2018 г. по к. адм.
н. д. № 711/2018 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив и други,
съдържащи принципни съображения изцяло относими и към процесния казус.
Решението е правилно.
Изложените от районния съд мотиви се споделят изцяло
от касационната инстанция, поради което съдът препраща към тях на основание чл.
221, ал. 2, пр. 2 от АПК. В настоящия казус
е бил неправилно приложен закона, тъй като за едно нарушение са наложени две
наказания – едно за неподаване на справка-декларация, и едно за неподаване информация
в отчетните регистри. Ответникът не е изпълнил само едно свое задължение, а
именно да подаде справка-декларация за периода или само информация за отчетните
регистри за месец януари 2022 г. до 14.02.2022 г. Това е едно задължение, тъй
като практически няма как да се подаде само справка-декларация за периода или
само информация за отчетните регистри. В чл. 125, ал. 3 от ЗДДС законът изрично
сочи, че двете действия се извършват заедно. В процесния казус, като е разделил
на две вмененото нарушение, актосъставителя, както и наказващия орган неправилно
са приложили закона. На практика едно и също нарушение е санкционирано два
пъти.
Изложеното до тук налага да се приеме, че обжалваното
пред касационната инстанция решение на районния съд, като валидно, допустимо и
правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, в полза на ответникът по
касация следва да се присъдят разноски за настоящата, но доколкото такива не са
претендирани, а и не са сторени, съдът не следва да се произнася по тях.
Ето защо решението ще се остави в сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 1872 от 03.10.2022 г., постановено
по АНД № 20225330203650 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, ХІ н.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.