№ 272
гр. Монтана, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20221600500256 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на К.
М. Т. против решение на Районен съд – Лом от 27 май 2022 г. по гр. д. № 1845/2021 г.
Жалбоподателят К. М. Т. твърди, че обжалваното решение е неправилно, затова
моли да бъде отменено и вместо него МОС да постанови ново, с което да признае за
установено, че Т. не дължи на „Е.“ ЕООД вземането по изпълнителен лист, издаден на
3 февруари 2011 г. по ч. гр. д. № 202/2011 г., поради погасяването му по давност.
Изтъква, че последното действие по изп. д. № 413/2011 г., с което е била прекъсната
давността, е от 17 юли 2014 г. Последващото действие, което би могло да прекъсне
давността, е от 1 август 2019 г. – молба за образуване на ново изпълнително
производство, но то е извършено след изтичане на давностния срок по чл. 116, б. „в“ от
ЗЗД. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по въззивната жалба “Е.“ ЕООД оспрова доводите на жалбоподателя
и моли решението на ЛРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Обсъжда постановките на ППВС № 3/1980 г., според което по време на висящ
изпълнителен процес давност не тече, както и тези на ТР № 2/2015 г., което приема, че
всяко изпълнително действие прекъсва давността и поставя началото на нов давностен
период, за да обоснове довод, че давността за погасяване вземането срещу К. Т. не е
изтекла. Моли да се присъдят разноски по водене на делото.
При въззивното разглеждане на делото не са събрани нови доказателства. МОС
провери обжалвания съдебен акт като обсъди събраните в производството
1
доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Въззивникът К. М. Т. е предявил пред Ломския районен съд отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено по
отношение „Е.“ ООД, че не дължи сумата по изпълнителен лист, издаден на 3
февруари 2011 г. по ч. гр. д. № 202/2011 г., поради погасяване на вземането по давност.
Първоинстанционният съд е приел, че въз основа на изпълнителен лист, издаден
от Ломския районен съд по ч. гр. д. № 202/2011 г., срещу К. Т. е било образувано
изпълнително дело № 413/2011 г. на ЧСИ М.И.. За събиране на дълга през 2013 г. са
били удържани суми от трудовото възнаграждение на длъжника, а последното валидно
изпълнително действие е било предприето на 18 юли 2014 г. С постановление от 26
юни 2019 г. ЧСИ И. е прекратила изпълнителното производство поради двугодишно
бездействие на взискателя - основание по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
На 1 август 2019 г. „Е.“ ЕООД е депозирал молба за образуване на ново
изпълнително производство срещу Т. с искане за налагане на запор върху банкови
сметки на длъжника, ако такива бъдат установени при извършване на проверка в
регистъра на БНБ. На 19 август 2021 г. е било изпратено запорно съобщение до
работодателя на длъжника за налагане на запор върху трудовото възнаграждение.
За да отхвърли иска, ЛРС е приел, че от образуване на първото изпълнително
дело до приемането на ТР № 2/2015 г. давност не е текла. Тъй като тълквателното
решение е било прието при висящо изпълнително производство по изп. д. № 413/2011
г., то новото тълкувателно разбиране е намерило приложение незабавно от обявяване
на ТР № 2/2015 г. на 26 юни 2015 г. От този момент до предприемането на следващото
действие от кредитора – искане за образуване на ново изпълнително поизводство на 1
август 2019 г., не са изтекли пет години, поради което и вземането не е погасено по
давност.
Въззивниятсъд като извърши собствен анализ на събраните доказателства и
обсъди доводите на страните, намира намира обжалваното решене за правилно, поради
което го потвърждава.
С издаването на изпълнителен лист за сумата 4770 лв главница и 457,08 лв
договорна лихва, както и 48,29 лв лихва за забава въззиваемото дружество се снабдило
с изпълнително основание срещу К. Т.. По искане на кредитора на 5 юли 2011 г. е било
образувано изпълнително дело № 413/2011 г. Съгласно ППВС № 3/1980 г. от този
момент давността за погасяване на вземането е спряла. Според тълкуването, дадено с
това ППВС, при висящо изпълнително производство давност не тече. Изп. д. №
413/2011 г. е било прекратено с постановление от 26 юни 2019 г. на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК поради двугодишно бездействие на взискателя. Междувременно на
2
26 юни 2015 г. е било прието ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, което в т. 10 обявява за
изгубило сила ППВС № 3/1980 г. и налага ново тълкуване, че давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ, а нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Новото разбиране, възприето от ВКС, е, че давността не се спира с
образуване на изпълнително производство, а с предприемане на всяко отделно
изпълнително действие тя се прекъсва и започва да тече нова давност.
ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е било прието при висящо изпълнително
производство за събиране вземането срещу К. Т., поради което то следва да намери
приложение при разрешаване на спора. Обявяването на ТР № 2/2015 г. е станало на 26
юни 2015 г., като към този момент изп. д. № 413/2011 г. е било висящо, затова от
момента на обявяване на тълкувателното решение спирането на давността (настъпило
поради действието на ППВС № 3/1980 г.) следва да се счита преустановено (така
решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ІV г. о. на ВКС).
Следващото действие, което прекъсва давността съгласно чл. 116, б. в“ от ЗЗД, е
искането за образуване на изпълнително дело № 1406/2019 г. с посочване на
изпълнителен способ запор върху трудово възнаграждение на длъжника. То е
направено на 1 август 2019 г. От преустановяване действието на спиране на давността
по първото изпълнително производство на 26 юни 2015 г. до 1 август 2019 г. не са
изтекли пет години, поради което не е настъпил ефектът на погасителната давност по
чл. 116, б. „в“ от ЗЗД.
МОС намира за неоснователен доводът на въззивника, че началото на давността
следва да се счита последното изпълнително действие по изп. д. №413/2011 г., което е
осъществено на 18 юли 2014 г. Приетото Тълкувателно решение № 2/2015 г. няма
обратно действие, от това следва, че правният ефект на действия, настъпил преди
приемането на ТР № 2/2015 г. не може да бъде отменен с обратна сила. До 26 юни 2015
г, когато е прието ТР № 2/2015 г., е било в сила ППВС № 3/1980, според което
давността е спряна по време на изпълнителното производство. Това разбиране е било
валидно за двете страни в правната връзка и те са съобразявали поведението си с него.
Недопустимо е с обратна сила да се отмени разбирането за спиране на давността,
защото означава да настъпят неблагоприятни правни последици за една от страните в
правоотношението.
МОС намира въззивната жалба за неоснователна, поради което я оставя без
уважение и потвърждава обжалваното решение.
Въззиваемото дружество е направило искане за присъждане на разноски на
основание чл. 78 от ГПК и при този изход на процеса те му се дължат, но не са
представени доказателства за размера им, поради което МОС не присъжда разноски за
3
въззивната инстанция.
На основание горното МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 144 на Районен съд – Лом от от 27 май 2022 г. по
гр. д. № 1845/2021 г.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4