Р Е Ш Е Н И Е
№700/8.4.2021г.
Град Пловдив, 08.04.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на тридесети март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при
секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 290 по
описа на съда за 2021 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба на П.К.Ц. *** против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-0239-000169 от 10.08.2020 г. на началник РУ
Асеновград към ОДМВР Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2а, б.”б” ЗДвП – прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца.
Според жалбоподателя оспорената заповед е нищожна
поради липса на компетентност на органа и незаконосъобразна поради съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и неспазване на
материалния закон. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски.
Ответникът в писмено становище оспорва жалбата и моли
тя се отхвърли като неоснователна. Твърди, че оспорената заповед е
законосъобразна, издадена от компетентен орган, липсват неясноти, които да
водят до вътрешни противоречия, съдържа мотиви, а описаната фактическа
обстановка отговаря на истината. При евентуално уважаване на жалбата моли да
бъде присъдено минимално адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, чиито права и законни интереси пряко и неблагоприятно се засягат от
оспорената заповед, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, извършено
лично на жалбоподателя срещу подпис на 25.01.2021 г., и срещу заповед, която
съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК. Следователно
жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните
съображения:
Оспорената заповед е издадена затова, че на 31.05.2020
г., около 1,15 часа, в с. Патриарх Евтимово жалбоподателят е управлявал собствения
си лек автомобил марка „Нисан Патрол“, с рег.№ *******, и е отказал да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство и не е изпълнил
предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване – вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, с което виновно е нарушил
чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП.
На жалбоподателя е издаден талон за медицинско
изследване № 0064121, връчен на 31.05.2020 г. в 1,45 часа, което изследване
няма данни да е било направено.
Тези факти, макар формално да се оспорват от
жалбоподателя, се потвърждават по безспорен начин от събраните по делото
писмени доказателства – акт за установяване на административно нарушение (л.14),
чиято материална доказателствена сила, каквато притежава като официален писмен
документ, не е оборена при доказателствена тежест за жалбоподателя.
Следователно правнорелевантните факти – отказът на жалбоподателя да бъде
тестван в момента на проверката и липсата на доказателства за извършено
по-късно медицинско изследване – са безспорно установени и спорът между
страните е за правилното приложение на закона, защото жалбоподателят не оспорва
тези факти, не твърди различна фактическа обстановка и не доказва такава. Т.е.,
оспорването е формално и бланкетно, като се сочат единствено липса на
компетентност на органа, издал оспорената заповед, и нарушения на формата на
заповедта.
При тези факти съдът намира, че оспорената заповед е
законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Противно
на
възражението на жалбоподателя, оспорената заповед е
издадена от компетентен орган. Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните
административни мерки по чл.171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съответно със заповед № 8121з-1524 от
09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи на основание чл.165 ЗДвП са
определени основните структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, и
една от тези структури са областните дирекции на МВР. Т.е., ОДМВР Пловдив е
структура, на която е възложено осъществяването на контрол по ЗДвП, а нейният
ръководител – директорът на ОДМВР Пловдив – има качеството на ръководител на
службата за контрол по смисъла на чл.172, ал.1 ЗДвП, който може да издава
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и да оправомощава
други длъжностни лица, които да издават тези заповеди. Следователно, оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, надлежно оправомощен със заповед № 317з-391
от 06.02.2017 г. на директора на ОДМВР Пловдив, в чиято т.І.2 изрично са
посочени началниците на РУ на МВР, каквато длъжност заема ответника, видно от заповед № 8121К-13 от
04.01.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Съгласно
чл.171, т.2а, б.“б“, пр.3 ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки – прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година.
В случая са налице безспорни писмени доказателства за
отказ на жалбоподателя да бъде изследван за концентрация на алкохол в кръвта,
т.е., налице
са всички материалноправни предпоставки за прилагане на мярката по чл.171,
т.2а, б.“б“, пр.1 ЗДвП. Доколкото
нормата на чл.171 ЗДвП е императивна, административният орган няма право на
преценка относно прилагането на съответната принудителна административна мярка.
Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и
задължително следва да приложи мярката, защото преценката относно прилагането
на която и да е от изчерпателно изброените осем принудителни административни
мерки е направена от законодателя при създаване на самата правна норма.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя за неточно или непълно описание на
констатираното нарушение. Следва да бъде изрично отбелязано, че в оспорената заповед
при описание на обстоятелствата е записано „окказва”, а при извършеното
нарушение е записано „отказва”, т.е., изпълнителното деяние е посочено
правилно. Т.е., допуснатата правописна грешка не води до невъзможност за
жалбоподателя да разбере за какво нарушение на правилата за движение по
пътищата се прилага принудителната административна мярка. Отказът в момента на
проверката на 31.05.2020 г. е волеизявление на самия жалбоподател, както и
последващото неизпълнение на предписанието да се направи медицинско изследване,
за което на жалбоподателя е издаден талон, също представлява непредприемане на
действия от негова страна. Т.е., в достатъчна степен ясно и конкретно е описано
нарушението, заради което в настоящия случай е приложена мярката по чл.171, т.1,
б.”б” ЗДвП. Не е допуснато такова съществено нарушение на изискването за форма,
което да прави невъзможно упражняването на правото на защита.
Още повече, че
в акта за установяване на административно нарушение № 784 от 31.05.2021 г.
изпълнителното деяние е правилно изписано – отказва. Като се има предвид
разположението на буквите „к” и „т” на клавиатурата на компютъра – една под
друга, и изписаното в оспорената заповед „окказва” в описанието на
обстоятелствата, следва да се приеме, че действително се касае само до
правописна грешка, която няма правно значение за валидността на волеизявлението
на административния орган.
Без правно
значение за законосъобразността на оспорената заповед е обстоятелството, че в
талона за медицинско изследване има несъответствие в датата, посочена като дата
на предварителната качествена проба. Талонът има правно значение единствено,
ако е било извършено самото медицинско изследване, за да се обори
предварителната констатация на контролните органи за наличие на алкохол или
други упойващи вещества в кръвта, установено с технически средства в момента на
проверката, извършена на пътя.
Прилагането
на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП в настоящия случай отговаря на целта на
закона – да се осигури безопасността на движението, което предполага незабавни
фактически и правни действия от страна на контролните органи, за да се отнеме
на нарушителя възможността отново да управлява МПС.
Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото на
жалбоподателя не се дължат разноски. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд
Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.К.Ц., ЕГН **********,***,
против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0239-000169
от 10.08.2020 г. на началник РУ Асеновград към ОДМВР Пловдив.
Решението е окончателно.
Административен съдия: