О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260160
гр.Пловдив, 25 март
2021 г.
Пловдивският
апелативен съд, първи граждански
състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март
две хиляди и двадесет и първа година , в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
след като разгледа докладваното от
съдия Панайотова възз.ч.гр.д.
*** за 2021г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 262037/20.01.2021г. от М.С.П. и Б.П.П. ,представлявани от адв.П.
против определение № 260833/23.12.2020г.
,постановено по гр.д. 1605 / 20 г. по описа на ОС – Пловдив ,с което е оставена
е оставена без уважение молбата им за възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба ,по която е
образувано посоченото д..По съображенията ,изложени в жалбата поддържат
становище,че така постановеното определение е неправилно и са заявили искане за
неговата отмяна и постановяване на друго ,с което молбата им по чл.64 от ГПК
бъде удовлетворена.
Ответниците по частната жалба Д.С.С. и М.н.С.
оспорват частната жалба и по съображенията ,изложени в отговора заявява искане
обжалваното определение да бъде
потвърдено като законосъобразно .
Пловдивският
апелативен съд, въз основа на оплакванията в жалбата и оспорванията в отговора
и след като извърши цялостна преценка за законосъобразност на обжалвания
съдебен акт, намира следното:
Жалбоподателите М.С.П. и Б.П.П. са ответници по гр.д. 1605/20 г. по описа на ОС –
Пловдив.На 02.09.2020 г. същите са получили препис от исковата молба и
доказателствата с указана възможност в 1 месечен срок да подадат отговор.Видно
е от материалите по делото ,че същите на 11.09.2020 г. са упълномощили адв.Х.
Д.да ги представлява по делото до
приключването му във всички инстанции ,включително да подаде отговор на
исковата молба. Такъв не е постъпил до изтичане на едномесечния срок
-02.10.2020 г. , като на 30.10.2020 г.
ответниците са получили призовки за
съдебно заседание ведно с проект за доклад ,от който са установили ,че отговор
от тях не е депозиран.На 06.11.2020 г. от същите е постъпила молба за
възстановяване на срока за подаване на отговор на исковата молба ,поради което следва да се приеме ,че същата е постъпила в
едноседмичния срок от съобщението ,че срокът за отговор е пропуснат , явява
се допустима и следва да се разгледа по същество.
В молбата по чл.64 от ГПК ответниците са поддържали ,че тъй като същите са упълномощили адв.Х. Д.да ги
представлява по делото са останали силно изненадани от липсата на отговор като
причината за неподаване на такъв в срока за това не им известна и е обстоятелство ,което за
което е било невъзможно да бъде предвидено.
Разпоредбата на чл.64 ал.2 от ГПК предвижда ,че страната, която е
пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска
неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени
непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Законът не дефинира
понятието "особени непредвидени обстоятелства", но правната доктрина
и константната практика на ВКС еднопосочно са се ориентирали към разбирането,
че като особени и непредвидени следва да се квалифицират само тези обстоятелства,
които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали
извършването от страната или упълномощеното от нея лице на обвързаното със срок процесуално действие
въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на
процеса.
В случая ответниците
поддържат ,че са налице особени
непредвидени обстоятелства ,тъй като същите са положили необходимата грижа като
са упълномощили адвокат и не са могли да предположат ,че същият няма да подаде
отговор ,а причината за неговото бездействие им е напълно неизвестна. Упълномощаването на адвокат и незнанието за
причините ,поради което същият не е извършил дължимото процесуално действие
обаче не могат да бъдат квалифицирани
като обстоятелства ,внезапно възникнали и обективно препятстващи депозирането на отговор от страна на
ответниците. Такова обстоятелство не е и недобросъвестното изпълнение на
поетите от пълномощника им задължение.За да бъде възстановен срока за
извършване на конкретно процесуално действие следва да е налице неочаквана и
внезапна пречка ,която обективно да поставя
ответниците или техния пълномощник в невъзможност да предприемат съответното процесуално действие,каквато в
случая не се установява.
Гореизложеното сочи ,че молбата на Парушеви за възстановяване на срока
за подаване на отговор на исковата молба ,по която е образувано гр.д.1605/20 г.
по описа на ОС – Пловдив е неоснователна и следва да се остави без уважение.До
същите изводи е стигнал и първоинстанционният съд с обжалваното определение
,което като правилно следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от това, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №
260833/23.12.2020г. ,постановено по гр.д. 1605 / 20 г. по описа на ОС – Пловдив
,с което е оставена е оставена без уважение молбата на М.С.П. и Б.П.П. за
възстановяване на срока за подаване на
отговор на исковата молба ,по която е образувано посоченото д.
Определението подлежи на касационно
обжалване в едноседмичен срок от съобщението с частна касационна жалба пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.