Р Е Ш Е Н И
Е
№ 08.10.2021 година град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд, ……гражданско отделение...…..четвърти
състав
на …………тринадесети
септември две хиляди двадесет и
първа година
в публично
съдебно заседание в състав:
СЪДИЯ: АННА ПЕТКОВА
С
участието на секретар………………………….Красимира Николова……..
И
прокурора………………………………………………………………………
като
разгледа докладваното от съдия …………………..Анна Петкова………
търговско
дело № …187………….. по описа на ОС Хасково за 2020 година,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от адвокат
М.Т. *** в качеството му на пълномощник на П.Т.Д. ***. С ИМ се предявяват срещу ЗД „Бул инс“ АД – София обективно съединени искове с правно
основание 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и
чл. 497 ал. 1 т. 1 КЗ във връзка с чл. 86 ЗЗД.
Претенцията е за сумата от 26 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 18.07.2016 година и
настъпилата смърт на Д.Т.Д.. Претендира се и законната лихва върху тази
главница, считано от 04.09.2020 година до окончателното разплащане. Прави се
искане за присъждане на направените в съдебното производство разноски.
Ищецът твърди, че е брат на Д.Т.Д.,
ЕГН **********, бивш жител ***– пострадал и починал в резултат на ПТП,
настъпило на 18.07.2016 година.
Според
ищеца, пътно транспортното произшествие е настъпило при следната фактическа
обстановка: На 18.07.2016 година около 13.15 часа в град Свиленград автобус ******с
per № ******с водач М.И.К.се
движел по ул. „Сан Стефано“ при атмосферни условия, незатрудняващи видимостта и
управлението /ясно време, сух асфалтов път/. К.се движел в лявата лента на
северната половина от пътното платно на същата улица в посока от изток на запад
към кръстовището с ул.“Генерал Скобелев“. Това кръстовище било регулирано с
вертикална и хоризонтална пътна маркировка - на южния тротоар на улица „Сан
Стефано“ преди самото кръстовище бил поставен пътен знак Б1 „Пропусни движещите
се по пътя с предимство“, ведно с табела Т8, указваща разстояние от 100 метра
преди пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“.
Последният знак бил поставен в дясната спрямо посоката на движение на автобуса
част от пътя - тротоар, на разстояние от 6,85 метра преди началото на
обозначената с хоризонтална маркировка стоп-линия, разположена на 7,6 метра по
ширина и надясно от началото на разделителната линия между пресичащите се
платна. Когато приближил кръстовището и преминал зоната на поставения знак Б2,
подсъдимият достигайки стоп-линията, предприел маневра „завой наляво“ чрез навлизане
в лявата лента на пътното платно на улица „Генерал Скобелев“, като не спрял
движението на автобуса на така маркираното място и продължавал движението си
към кръстовището и преминал линията, разделяща пътните платна на пресичащите се
улици. В същия момент по улица „Генерал Скобелев“ която била път с предимство,
се движел автомобил марка ******с per № ****** управляван от Д.Т.Д. със скорост от около 50
км/ч в посока кръстовището с ул.“Сан Стефано“.
Водачът Д. възприел автобуса като опасност на пътя в момента, в който
предната част на автобуса /кабината/ заела неговата лента за движение и незабавно
предприел екстремно спиране, както и леко отклонение наляво в рамките на
възможното такова при задействана спирачна система, а в същото време автобусът
продължил движението си. Въпреки предприетото от водача Д. спиране, последвал
удар между двете превозни средства - между предната дясна част на лекия
автомобил марка ******и предната лява част на автобуса марка ******.
Съприкосновението между двата автомобила настъпило в дясната лента спрямо
посоката на движение на лекия автомобил, след което двете превозни средства се
установили в покой между двете пътни ленти с леко навлизане в лявата такава.
Въпреки
че бил с поставен предпазен колан, от силния удар тялото на водача Д. вследствие на инерционните сили се придвижило
напред и тъй като седалката му била изтеглена също напред /поради возещите се
отзад пътници/ се стигнало до удар на гръдния кош във волана, както и до силно
притискане /удар/ в корема от предпазния колан. Така Д. получил наранявания в
гръдния кош и корема, довели до съчетана травма - счупване на гръдната кост и
двустранно счупване на ребра /10 вляво и 3 вдясно/, контузия на средностението
и хилусите на белите дробове с настъпил колапс на последните; разкъсване на
дръжката на тънките и дебелите черва, разкъсване на слезката и панкреаса,
контузия на капсулата на левия бъбрек с ретроперитонеален хематом вляво.
Веднага след ПТП Д. бил откаран в болницата в гр.Свиленград, но въпреки
оказаната му квалифицирана медицинска помощ, няколко часа по-късно той починал,
тъй като нараняванията му били несъвместими с живота.
Така с действията си М.И.К., като водач на автобус ****,
нарушил правилата за движение по пътищата - чл.50 ал. 1 от ЗДвП /"На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“/ и по
непредпазливост причинил смъртта на Д.Т.Д.. По случая било образувано
наказателно производство и с присъда № 20/17.04.2019 година, постановена по
НОХд № 185/2018 година на Окръжен съд – Хасково, изменена с решение по ВНОХд №
392/2019 година на ПАС, а последната потвърдена с решение по КНд № 237/2020
година на ВКС, делинквентът М.И.К.бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343а ал. 1 б. „б“ вр. чл. 343 ал. 1 б. „в“ вр. чл. 342 ал.
1 от НК.
Ищецът твърди, че като брат на загиналия,
понесъл внезапна, ненадейна и травмираща загуба – страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраеме нормално присъщите за съответната родствена връзка. Те
били в много близки лични и семейни отношения и между тях съществувала трайна и
дълбока емоционална връзка, характеризираща се с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост.
Израснали заедно, но с времето връзката им само укрепвала. Независимо от
това че живеел на квартира в град Свиленград, поне веднъж седмично Д.Д. се
прибирал в родната на двамата братя къща в с. Георги Добрево, където живеела и
майка им. В резултат на смъртта на Д.Д., ищецът загубил най-близкия си и
доверен човек, който бил не само негов старши брат, но и духовен наставник. В
резултат на събитието в живота на ищеца настъпила трайно негативна промяна. Той
станал затворен, чувствал се самотен, още повече, че не успял да създаде свое
семейство и единствените му близки хора били майка му и починалият му брат.
Сега му се налагало самостоятелно да поеме грижите за възрастната им майка,
лишен от разбиране и подкрепа на
най-близкия човек в живота му. Счита, че по правилата на чл. 52 ЗЗД,
справедливо обезщетение за понесените от него неимуществени вреди е в размер на
26 000 лева.
Ищецът твърди, че отговорността
за причинени вследствие на процесното ПТП вреди се покривала от застраховката
„Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД –
София. Във връзка с това и с оглед изискванията на КЗ, отправил претенция до
застрахователя на отговорния за ПТП водач, където била заведена щета № **********
от 19.08.2020 година. С писмо изх. № НЩ -5172 от 04.09.2020 година бил направен
отказ да се изплати обезщетение по доброволен път.
Поради това, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ насочва претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените
от него неимуществени вреди пряко
към застрахователя на виновния водач, а именно дружеството-ответник. Претенцията
за обезщетение е съединена с тази за обезщетение за забава по чл. 497 ал. 1 т.
1 КЗ във връзка с чл. 86 ЗЗД, като законните лихви върху главницата се
претендират от 04.09.2020 година – датата на отказа.
В срока по чл. 367 ал. 1 ГПК
ответникът подава писмен отговор. Заема становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Оспорва ги по основание и размер.
Признава наличието на застрахователното правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите”, за т.а. ****
с per. №
*****, към 18.07.2016 година. Не
оспорва да е причинен деликт от страна на водача на т.а. **** с per. №
***** - М.К., но настоява, че ищецът следва да проведе пълно доказване на причинена вреда, като
елемент от фактическия състав на деликта. Счита, че не е налице „особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди”, по смисъла на т.р. № 1/2018
година на ОСНГТК на ВКС. Касаело се за
нормални и обичайни отношения между двама братя.
На следващо място, ответникът
оспорва главния иск по размер. Счита, че претенцията
не отговаря на икономическата конюнктура в страната и вредата. Акцентува, че
ищецът и починалият му брат имали отделни семейства и домакинства, от години
живели на различна места с изграден собствен отделен живот. Претендираният
размер на обезщетение не отговарял и на критериите за справедливост по чл. 52
от ЗЗД и методиката за приложение разпоредбите на чл. 493а КЗ и § 96 КЗ.
В условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване на вредата от страна на покойния Д.Д.. Твърди, че
той бил без поставен предпазен колан, който можел да спомогне да се избегнат
или ограничат травмите. Освен това, според ответника, пострадалият управлявал
автомобила по опасен за него начин - той можел да избегне ПТП, но не направил
всичко зависещо от него, за да предотврати инцидента и така с бездействието си
се поставил в риск. В тази връзка ответникът заявява, че оспорва механизма на
ПТП и материалната доказателствена сила на представения от ищеца констативен
протокол за ПТП в частта „Обстоятелства и причини за ПТП”, доколкото нямало
данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на инцидента. Без да
е установен механизма на ПТП не можело да бъде направен извод за това кой от
участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение
не подлежала на приложение презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото се представя
присъда № 20/17.04.2019 година, постановена по НОХД № 185/2018 година по описа
на ОС – Хасково, изменена с решение № 1/06.01.2020 година по ВНОХд № 392/2019
година на АС-Пловдив, влязла в законна сила с решение № 73/24.06.2020 година по
КНД № 237/2020 година на ВКС. Съдът не изиска представянето на мотивите към
присъдата на ХОС, решението на ПАС и ВКС на хартиен носител, тъй като те са
достъпни за страните по делото и за съда в електронен формат. Видно от
присъдата, М.И.К.с ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 18.07.2016 година в
гр.Свиленград, област Хасково, на кръстовище между улиците „Генерал Скобелев“ и
„Сан Стефано“ при управление на моторно превозно средство - автобус марка ******
с рег.№ *****, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.50 ал. 1 от ЗДвП
/"На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“/ и
по непредпазливост причинил смъртта на Д.Т.Д., ЕГН ********** *** –
престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1. С Решение № 1/06.01.2020
година, постановено по ВНОХд № 392/2019 година по описа на Апелативен съд –
Пловдив квалификацията на престъплението е изменена на тази по чл.343а, ал.1, б.”б”, чл.343, ал.1, б.”в”, вр. чл.342,
ал.1 НК, като е прието, че деецът е извършил всичко зависещо от него съобразно възможностите му
в конкретната обстановка след настъпването на инкриминираното ПТП за оказване
на необходимата на пострадалите помощ.
В мотивите към присъдата е приет следният механизъм на
ПТП, потвърден и във въззивното решение на апелативния съд: На 18.07.2016 година К.,
бидейки правоспособен шофьор за съответната категория МПС, управлявал автобус
марка ****** с рег.№ ***** в град
Свиленград, около 13,00 часа. Атмосферните условия били добри - ясно време, сух
асфалтов път, като К.се движил по улица „Сан Стефано“, в лявата лента на
северната половина от пътното платно на същата улица в посока от изток на запад
към кръстовището с ул.“Генерал Скобелев“. Това кръстовище било регулирано с
вертикална и хоризонтална пътна маркировка – на южния тротоар на улица „Сан
Стефано“ преди самото кръстовище бил поставен пътен знак Б1 „Пропусни движещите
се по пътя с предимство“, ведно с табела Т8, указваща разстояние от 100 метра
преди пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“.
Последният знак бил поставен в дясната спрямо посоката на движение на водача К.част
от пътя – тротоар, на разстояние от 6,85 метра преди началото на обозначената с
хоризонтална маркировка стоп-линия, разположена на 7,6 метра по ширина и
надясно от началото на разделителната линия между пресичащите се платна. Когато
приближил кръстовището и преминал зоната на поставения знак Б2, водачът К.се
установил непосредствено преди стоп-линията, подготвяйки се да извърши маневра
„завой наляво“ чрез навлизане в лявата лента на пътното платно на улица „Генерал
Скобелев“. Той спрял движението на автобуса на така маркираното място за около
3-4 секунди, огледал се за движещи по пътя с предимство автомобили, след което
отново привел автобуса в движение чрез бавно „приплъзване“ и скорост от около 5
км/ч. Продължил движението си към кръстовището и преминал линията, разделяща
пътните платна на пресичащите се улици. В същия момент по улица „Генерал
Скобелев“ се движел таксиметров автомобил марка ******с рег.№ *****, управляван
от Д.Т.Д. – също правоспособен водач за съответната категория МПС. Водачът Д. бил
без поставен обезопасителен колан. Д. управлявал таксиметровия автомобил от
автогарата и с намерение да продължи в посока за с. Щит избрал маршрут към
изхода на гр.Свиленград, който включвал преминаване по улица „Генерал
Скобелев“. Когато се установил на същата улица, Д. се движел в дясната пътна
лента със скорост от около 69 км/ч, каквато поддържал и преди зоната на
кръстовището с ул.“Сан Стефано“, когато преминавал покрай метални заграждения,
поставени в десния край на тротоара спрямо посоката му на движение.
Междувременно водачът М.К.вече бил преминал стоп-линията с управлявания от него
автобус и след първоначалното „приплъзване“
със скорост от около 5 км/ч ускорил движението си до скорост от 18-19
км/ч, с каквато предприел навлизане в широката 3,70 м пътна лента, по която се
движело управляваното от Д. такси. В този момент последното се намирало на
45,37 метра от движещия се направо автобус. Водачът Д. възприел автобуса като
опасност на пътя в момента, в който предната част на автобуса /кабината/ заела
неговата лента за движение и предприел екстремно спиране, както и леко
отклонение наляво в рамките на възможното такова при задействана спирачна
система. За 2,58 секунди намалил
скоростта си до 43 км/ч. В рамките на същото време автобусът продължил
ускорителното си движение. Въпреки предприетото от водача Д. спиране, последвал удар между двете превозни средства
– между предната дясна част на лекия автомобил марка ******и предната лява част
на автобуса марка *****. Съприкосновението между двата автомобила настъпило в
дясната лента спрямо посоката на движение на лекия автомобил, след което двете
превозни средства се установили в покой между двете пътни ленти с леко
навлизане в лявата такава.
В мотивите към присъдата
ХОС приема, че водачът на таксиметровия автомобил Д., както и возещите се в
колата пътници получили телесни увреждания в резултат на сблъсъка между телата
им и техническото обзавеждане в купето на таксиметровия автомобил. Д. изпитвал силни болки в областта на корема и
бил отведен в болнично заведение. В хода на съдебното производство било
установено, че пострадалият Д. получил несъвместима с живота съчетана травма –
счупване на гръдната кост и двустранно счупване на ребра /10 вляво и 3 вдясно/,
контузия на средностението и хилусите на белите дробове с настъпил колапс на
последните; разкъсване на дръжката на тънките и дебелите черва, разкъсване на
слезката и панкреаса, контузия на капсулата на левия бъбрек с ретроперитонеален
хематом вляво. Констатиран при аутопсията бил още оток на мозъка, както и
находки за остри циркулаторни разстройства. Поради това, въпреки оказаната
медицинска помощ той починал.
Дружеството-ответник не оспорва наличието на
застрахователното правоотношение по „Гражданска отговорност на автомобилистите“
по застрахователна полица № ВG/02/116001922135
за процесното МПС – автобус *****с рег. № *****, за периода 14.07.2016 година –
13.07.2017 година.
Видно от представеното удостоверение
за родствени връзки, ищецът П.Т.Д. е брат на пострадалия Д.Т.Д..
По делото са събрани гласни доказателства.
Така, св. Д. И. И.– доведената дъщеря на пострадалия твърди, че между ищеца и
починалия му брат Д.Д. имало дълбока емоционална връзка. От баба си (майка на Д.и
П. Добреви) знаела, че те рано изгубили баща си, от малки животът им бил
труден, разчитали един на друг и станали много близки. Ищецът нямал жена и деца
и брат му Д.бил най-близкият му човек. Всички живеели като едно задружно
семейство, постоянно ходели на гости в с. Георги Добрево, където живеел и
ищецът. След смъртта на Д.Д. ищецът бил съкрушен и все още не можел да прежали
брат си. Променил се, от весел човек станал затворен, вече не се смеел и не се
шегувал. Сега, когато семейството се събирало, обстановката била тягостна. Св.
Д. Д.Д. е племенник на ищеца – син на починалия Д.Д.. Той потвърждава
изнесеното от св. И..
По делото е назначена и
изслушана комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
заключението на която съдът възприема изцяло като пълно, компетентно, обективно
и безпристрастно. Изводите на вещите лица относно механизма, при който е
настъпило процесното ПТП, кореспондират с тези на наказателния съд, изложени в
мотивите към присъдата, ето защо не е необходимо да се преповтарят. От
заключението , както и от устния доклад на вещите лица става ясно, че ако
лекият автомобил, управляван от пострадалия Д., се е движил със скорост не
по-висока от 61 км/ч, то тогава водачът би имал възможността да възприеме
своевременно автобуса и дори би имал техническата възможност да спре преди
мястото на удара. Освен това вещото лице сочи, че за целия град Свиленград
максималната разрешена скорост за движение на МПС е 50 км/ч, като това се
отнася и за процесния участък от пътя.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
Предявеният от ищеца иск е такъв на увреденото лице срещу
застрахователя на делинквента, сключил с него задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“. Искът е с правно основание чл. 432
ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД, за неимуществени
вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, емоционални промени и
негативна промяна в отношението към живота, в размер на 26 000 лева, както
и по чл. 497 ал. 1 т. 1 КЗ във връзка с чл. 86 ал. 1 ЗЗД за законни лихви върху
главницата, считано от 04.09.2020 година – датата, на която
застрахователят-ответник е отказал да заплати на ищеца обезщетението
извънсъдебно. Претенцията за законните лихви е такава за обезщетение за
забавено плащане с правно основание чл. 497 ал. 1 КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД и има
характера на акцесорен иск, обективно кумулативно съединен с главния.
Отговорността
на застрахователя за обезщетяване на третото увредено лице е договорна, тъй
като произтича от сключения между него
и прекия причинител на вредата договор за застраховка „гражданска отговорност
", с който е застрахована деликтната отговорност на водача на моторното
превозно средство. Затова отговорността на застрахователя е обусловена и функционално свързана с деликтната отговорност на застрахования.
Допустимостта на прекия иск против
застрахователя е обвързана с наличието на започната процедура по доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите"
и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител - чл. 498, ал. 3 от КЗ. С оглед представеното по делото доказателство – писмо изх. №
НЩ-5172/04.09.2020 година, обективиращо отказ от страна на ЗД „Бул Инс“ АД да
изплати на П.Т.Д. претендираното обезщетение за неимуществени вреди, настъпили
в резултат на смъртта на Д.Т.Д., съдът приема, че застрахователят доброволно не
е заплатил обезщетение в срока по чл. 496 КЗ, както и досега.
Съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е
изключена преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е
установено с влязла в законна сила присъда и е недопустимо преразглеждане на
въпросите, свързани с това – дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. В случая такава присъда е налице. Обвързващ
е изводът на наказателния съд, че смъртта на Д.Т.Д. е причинена противоправно и
виновно от М.И.К.при управление на процесното МПС – автобус ****.
Предвид направеното от ответника с отговора признание
за
причинен деликт от страна на водача на т.а. **** с per. № ***** - М.К., влязла в законна сила осъдителна присъда по
отношение на прекия извършител К., както и на база събраните по делото писмени
доказателства - констативен протокол за
ПТП № 19/11.08.2016 година и заключението на КСМАТЕ съдът приема за несъмнено
установено, че е осъществен процесният деликт, доказана е вината, формата на
вина, причинната връзка и авторството на деянието.
Кръгът на лицата, материалноправно
легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт
на техен близък, не е изрично уреден в закона. Разясненията относно този кръг,
задължителни за съдилищата, са дадени с Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г.
по т. д. № 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС на РБ. ТР е постановено с оглед
задълженията на българската държава по чл. 16 от
Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
25.10.2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата
и защитата на жертвите на престъпления. Съгласно цитираната разпоредба
държавите-членки гарантират, че в хода на наказателното производство жертвите
имат право да получат решение за обезщетение от извършителя на престъплението в
рамките на разумен срок, освен ако в националното право не се предвижда това
решение да бъде постановено в друго производство. За целите на директивата
понятието "жертва" е дефинирано в нормата на чл. 2 § 1 б.
"а" : физическо лице, което е претърпяло вреди, включително
физическо, душевно или емоционално страдание или икономическа вреда, които са
пряка последица от престъпление; членове на семейството на лице, чиято смърт е
пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат на
смъртта на лицето. Буква "б" на чл. 2 § 1 изчерпателно изброява
лицата, които се считат за "членове на семейството": съпругът/ата,
лицето, което живее с жертвата в ангажирана, постоянна и стабилна интимна
връзка в общо домакинство, роднините по пряка линия, братята и сестрите и
издържаните от жертвата лица.
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018
година по тълкувателно дело № 1/2016 година на ОСНГТК на ВКС на РБ се даде
разрешение, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №
4/25.05.1961 година и Постановление № 5/24.11.1969 година на Пленума на
Върховния съд. И само по изключение - друго лице (баби, дядовци и внуци, братя и сестри), което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай и с оглед правилото по чл. 52 ЗЗД
е справедливо да бъдат обезщетени. Логиката на даденото разрешение е тази, че
най-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време, значителни по степен морални
болки и страдания от загубата му, поради което те имат право да получат
обезщетение. Това право, обаче, не е абсолютно. То може да бъде реализирано
само в случай, ако претендиращият обезщетение докаже, че неговата емоционална
връзка с починалия действително е била толкова дълбока, силна, постоянна и
трайна, че той да търпи морални болки и страдания от смъртта му, сравними по
интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.
Обезщетяването на други лица, извън изброените в Постановление № 4/1961 г. и
Постановление № 5/1969 г., следва да се допуска като изключение – само за
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с
най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели
вреди от неговата смърт).
В конкретния случай ищецът
представя доказателства – показанията на свидетелите П.Д. и Д.И., от които се
установява, че двамата братя – ищецът и Д.Д., са били много близки. Отраснали
са заедно, отгледани основно от майка им. Останали са без баща в детската им
възраст, разчитали са един на друг и на майка си, която е била трудово заета. Д.Д.
се е отделил – заживял е в град Свиленград, след това е създал свое семейство,
с което е продължил да живее в град Свиленград. В това семейство ищецът винаги
бил добре дошъл, желан и ценен. Ищецът винаги живеел в село Георги Добрево,
където след развода с майката на св. И. се завърнал и Д.Д., така че последните
години преди смъртта на пострадалия те живеели заедно. Братята не се карали,
обичали се и се подкрепяли. П.Т. много тежко понесъл загубата на брат си и все
още не можел да го прежали. Инцидентът оставил негативна следа върху цялото им
семейство и ищецът променил поведението си, като станал затворен и невесел. Показанията на двамата разпитани по делото
свидетели са непротиворечиви помежду си и въпреки че св. Д. и св. И. спадат към
най-близкия родствен кръг на ищеца, съдът ги кредитира като житейски достоверни,
пълни и непротиворечиви.
При все това съдът приема,
че установените чрез свидетелските показания факти за отношенията между ищеца и
брат му Д.Д. не обуславят материалноправна легитимация на ищеца да претендира
процесното обезщетение за непозволено увреждане. Събраните гласни доказателства
разкриват картината на едни обичайни отношения между двама братя. Липсват
указания за такива житейски обстоятелства и ситуации, които да са станали
причина за възникване на особено близка привързаност между двамата, надвишаваща
традиционната за българските семейни отношения. Ищецът не установява процесният
деликт да му е причинил такива морални болки и страдания, надхвърлящи нормално
присъщите за подобна родствена връзка и
сравними по интензитет и продължителност с неимуществените вреди, търпени между
най-близките по смисъла на цитираните
по-горе постановления на Върховния съд. Напротив, те сочат на нормална и
обичайна за българската традиция духовна и емоционална близост между братя и
сестри, която се характеризира с взаимна обич, разбирателство и морална
подкрепа. За да се приеме, че между лице извън кръга, очертан с Постановление №
4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС и починалия в резултат
на ПТП е съществувала особено близка връзка, необходимо е освен формалното
родство да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили
създаването на близост, по-голяма от обичайната, считана за нормална за
съответната родствена връзка. Относим пример за особената връзка между братята и сестрите е израстването им сами като
деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина или
поради друга причина (Решение № 92 от 17.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1275/2019
г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК).
Такава хипотеза в случая не е налице. От представеното удостоверение за
родствени връзки се установява, че бащата на ищеца и брат му Д.Д. действително
е починал през 1976 година. Но майка им – Н. К. Д. е жива и тя ги е отгледала,
в какъвто смисъл са свидетелските показания. Освен това, събраните по делото
гласни доказателства не установяват в какво точно се изразява особената
привързаност и подкрепа между двамата братя, създала се поради ранната загуба
на баща им. Д.Д. е имал свое семейство и продължително време е живял в друго
населено място – град Свиленград. Ищецът през целия си живот е живял с майка си
в с. Георги Добрево. Това че двамата са си гостували и проявявали братската си
обич и привързаност не е достатъчно за да се приеме изключителност в
отношенията им, особена близост, по-голяма от обичайни и традиционни за живота
на българските семейства обстоятелства, в частност - за живота на братята и сестрите в такива семейства.
На следващо място,
показанията на разпитаните по делото свидетели не установяват и понасянето на
морални болки и страдания от ищеца, надхвърлящи тези, които обикновено е
нормално и присъщо да изпита едно лице от загубата на своя брат или сестра. Става
ясно от показанията на свидетелите Д. и И., ищецът веднага след инцидента бил
съкрушен, плачел на погребението на брат си. И до настоящия момент продължавал
да изпитва тъга, бил невесел и затворен. Тези установени чрез показанията на
свидетелите данни за психо-емоционалното състояние на ищеца след смъртта на брат
му, обаче, не сочат на понасянето на морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и продължителност болките и страданията, които би изпитало обичайно
едно лице от смъртта на своя брат или сестра.
Поради гореизложеното съдът
приема за недоказано наличието на двете кумулативно изискуеми предпоставки за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, възприети в обсъдената
по-горе задължителна съдебна практика. От тук е изводът, че ищецът не е носител
на материалното право да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на неговия брат Д.Т.Д., настъпила вследствие на ПТП на 18.07.2016 година. Предявеният
от него осъдителен иск е изцяло неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
С оглед изхода на делото, на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК и предвид направеното искане, сторените от
ответника деловодни разноски следва да се възложат в тежест на ищеца. От
представените от ответника доказателства се установява, че той е направил
разходи за експертизи в размер на 700 лева и за заплащане на адвокатски хонорар
с ДДС за процесуално представителство пред първоинстанционния съд в размер на
1680 лева.
Предвид
отхвърлянето на исковете като неоснователни, неоснователна се явява и
претенцията на ищеца за присъждане на деловодни разноски, както и искането на
адв. Т. за адвокатско възнаграждение по
реда на по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.
Мотивиран от гореизложеното
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Т.Д.
с ЕГН **********, с адрес ***, със
съдебен адрес:*** офис 7, чрез адв. М.Т. ***“ АД - София със седалище и адрес на управление гр. София, *****, ЕИК ****** искове с правно основание чл. 432 ал. 1
вр. чл. 429 ал. 1 т. 1 КЗ, във връзка с чл.
45 от ЗЗД и чл. 497 ал. 1 т. 1 КЗ във връзка с чл. 86 ЗЗД, за сумата 26 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д.Т.Д. с ЕГН **********,
настъпила вследствие на ПТП, станало 18.07.2016 година, ведно със законната лихва върху главницата от 04.09.2020 година до окончателното ѝ изплащане – като неоснователни и недоказани
ОСЪЖДА П.Т.Д.
с ЕГН **********, с адрес ***, със
съдебен адрес:*** офис 7, чрез адв. М.Т. ***“
АД - София със
седалище и адрес на управление гр.
София, ********, ЕИК ****** деловодни
разноски в размер на 2380 лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред АС - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия: