РЕШЕНИЕ
№ 927
гр. Пловдив, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Емилия Бл. Лалева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело
№ 20255300501354 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Н. и Ж. Д. против
решение № 91/24.02.2025г. по гр.д.№ 112/2023г. на Районен съд- гр.А., с което са отхвърлени
предявеният от жалбоподателите против въззиваемите Н. Х., Р. Х. и Г. Х. иск по чл. 109 ЗС
за премахване на метална ограда и асмалък от метални тръби на височина от 2,50 м. и с
ширина от 1,30 м., намиращ се пред фасадата на сграда с идентификатор 00702.512.285.1 по
КККР на гр. А., започваща от общата ограда откъм ул. “3.“ до десния ъгъл на прозореца на
първи етаж на сградата, да премахнат плътна масивна ограда между сгради с идентификатор
№00702.512.285.3 и сграда 00702.512.285.4 в частта й от сграда 00702.512.285.4 до сграда с
идентификатор 00702.512.285.1, както и за премахване на сградна газова инсталация от
газоразпределителната мрежа на „*****“АД, започваща от разпределителната кутия на
тротоара пред поземлен имот с идентификатор 00702.512.285 на височина около 2 м. над
терена, която сградна инсталация е закрепена на фасадата на сграда с идентификатор
00702.512.285.1, както и предявения иск за разпределяне на реалното ползване на поземлен
имот с идентификатор 00702.512.285. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното
решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, като е допуснато и
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва се като погрешен
изводът на РС, че асмалъкът и оградите не подлежат на премахване, тъй като същите са в
заверено положение към момента на придобиване от жалбоподателите – ищци по
първоинстанционното дело на правото на собственост върху самостоятелни обекти от
сградите и идеални части от дворното място. Оспорва се като погрешен и изводът на АсРС,
че оградите и асмалъкът, както и газовата инсталация не създават за жалбоподателите
пречки за упражняване на правото им на собственост. Твърди се, че в нарушение на
съдопроизводствените правила първоинстанционният съд не е обсъдил всички
доказателства по делото в тяхната съвкупност. Изложени са подробни доводи по същество
на спора по делото. Цитирана е съдебна практика. Сочи се, че са напълно необосновани
изводите на РС, с които не е възприел заключението на вещото лице относно възможните
1
варианти за разпределяне на реалното ползване на незастроената част от дворното място.
Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете.
От въззиваемите Н. Х., Р. Х. и Г. Х. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се
поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Изложени са доводи в
подкрепа на изводите на първоинстанционния съд.
ПОС, ХIV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 112/2023г. на Районен съд- гр.Асеновград е образувано по
искова молба от Н. и Ж. Д. против Н. Х. и Р. Х. / с определение № 816/24.02.2023г. като
ответник е конституирана и Г. Х./, с която са предявени обективно и субективно съединени
искове с правно основание по чл.109 и чл.32, ал.2 от ЗС. В исковата молба се твърди, че
ищците са съпрузи и собственици на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор
00702.512.285 по КККР на гр. А., както и построените в него сгради с идентификатор
00702.512.285.1 и 00702.512.285.3. Ответниците притежавали останалите 2/3 идеални части
от правото на собственост върху поземления имот, както и сгради, построени в него, с
идентификатор 00702.512.285.2, 00702.512.285.4 и 00702.512.285.5. Сградите от основното
застрояване в имота били 1 и 2, които били изградени на калкан и всяка от тях имала
отделен вход, стълбищна клетка и покрив, а за достъп до дворното място има две
самостоятелни входни врати. Ответниците били поставили метална ограда в дворното място,
която започвала от общата ограда откъм улица „З.“ и стигала до десния ъгъл на прозореца на
първи жилищен етаж на сградата, притежавана от ищците. Освен това били поставили на
фасадата на същата сграда газова инсталация от газоразпределителната мрежа на “О.“. Пред
фасадата на притежаваната от ищците сграда били направили и асмалък, който бил с
височина 2,50 м и ширина пред тяхната фасада от 1,30 м. С тези действия ответниците
пречели на ищците да упражняват правото си на собственост върху сграда с идентификатор
1. Ищците не били дали съгласие за поставяне на газовата инсталация на фасадата на
сградата. За да се захванат тръбите, била продупчена поставената топлоизолация.
Инсталацията представлявала източник на опасност, а освен това пречела да се поддържа
фасадата, тъй като ищците нямали достъп до цялата й площ. Асмата засенчвала прозорците.
При обработка с препарати за растителна защита миризмата от тях навлизала през
прозорците в жилището на ищците, а листата падали в използваната от тях част от дворното
място. Металната ограда препятствала достъпа до сградата, притежавана от ищците, в частта
от прозореца на първия етаж до калканния зид. Тя се използвала от ответниците за поставяне
на килими, пътеки и по този начин ограничава видимостта от прозореца. Освен това
разполагали до нея пейки и столове, събирали се там и вдигали шум, което принуждавало
ищците да държат прозореца затворен. По същия начин пречела и масивната ограда,
изградена в дъното на дворното място от сгради 3 и 4 до задната фасада на сграда 1.
Отделно от горното ответнците използвали около 25 кв.м. повече от дворното място спрямо
притежаваните от тях права върху него, като между страните не можело да се постигне
съгласие за разпределение на ползването му. Заявено е искан да се постанови решение, с
което ответниците да бъдат осъдени да премахнат изградените в ПИ 00702.512.285 по КККР
на гр. А. метална ограда, асмалък от метални тръби в частта му, разположена пред сграда 1,
плътната масивна ограда, както и сградна газова инсталация, започваща от
разпределителната кутия на тротоара пред поземления имот на височина 2 метра над терена,
която инсталация е закрепена на фасадата на сграда 1. Молят също така да се постанови
решение, с което да се разпредели реалното ползване върху ПИ 00702.512.285 по КККР на
гр.А.
С подадения от ответниците отговор на исковата молба същите оспорват предявените
искове като неоснователни. Твърдят, че в ПИ 00702.512.285 няма сгради, които да са
построени на калкан, а една жилищна сграда, състояща се от приземен и два редовни
жилищни етажа. Същата бил построена към 1969г. от собствениците имота, които с договор
помежду си били разпределили както ползването и владеенето на незастроената част от
двора, така и кой от тях коя част от сградата ще притежава. През 1976г. бил сключен и
договор за доброволна делба на новопостроена жилищна сграда, с който съделителите
2
разпределили общността на ползване на общите части на дворното място. Тогава била
построена масивната ограда, която била съобразена с денивелацията на терена и
същевременно имала функцията на подпорна стена. Премахването й било опасно за
жилищната сграда. Твърди се, че външните стени на сградата са общи части по естеството
си, като в случая била налице една обща стена, а не две отделни, както изглеждало поради
поставената изолация на фасадата. Жилищната сграда била в режим на етажна собственост,
поради което искът по чл. 32, ал.2 от ЗС бил недопустим и неоснователен. Освен това
разпределението на ползването на дворното място било извършено с договора от 1976г.
Евентуално, в случай, че се приеме, че разпоредбата на чл. 32, ал.2 от ЗС намира
приложение, възразяват, че са придобили по давност реалната част от дворното място, която
ползват и владеят до настоящия момент и която отговаря на изискванията по чл. 200, вр. чл.
19 от ЗУТ. Възразяват да са променили границите на ползване, тъй като имало решение на
мнозинството за разпределение на ползването, което било по съществуващата ограда и което
не било вредно за общата вещ. Твърдят, че в кадастралната карта са допуснати грешки.
Едната се изразявала в това, че жилищната сграда била заснета като две отделни сгради.
Втората касаела границата от юг, като ответниците владеели имота по границите на
урегулирания поземлен имот. Оспорват исковете за премахване на оградите, асмалъка и
газовата инсталация, както и обстоятелствата, на които се основават. Твърдят, че
разпределителната кутия на последната е извън парцела, че в имота навлизат само две тръби
– по една за ищците и за ответниците, като на фасадата на жилищната сграда няма закрепено
нищо. Твърдят, че газовата инсталация била изградена на база проект и разрешение за
строеж под технически надзор.
Правото на собственост на жалбоподателите- ищци в първоинстанционното
производство, произтича от договор за покупко- продажба, оформен с нот.акт № *******, с
който те са купили от Г. и Т. К. 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор 00702.512.285 по КККР на
гр.А., находящ се на административен адрес: гр.*********, с площ от 561 кв.м., ведно с
построените в имота жилищна сграда с идентификатор 00702.512.285.1, със застроена площ
от 46 кв.м., и друг вид сграда за обитаване с идентификатор 00702.512.285.3, със застроена
площ от 28 кв.м. Праводателите са се легитимирали като собственици с нот.акт № *******.
Този нотариален акт е налице на л.66 по първоинстанционното дело и с него Е. М. Д. и Д. М.
Р. са продали на Г. Х. К. 1/3 от процесното дворно място и сгради 1 и 3 в него. Продавачите
са се легитимирали като собственици с нотариален акт от 1958г., с договор за разпределение
на собственост върху бъдеща постройка от 21.07.1969г. и с удостоверения за наследници. С
нот.акт № 162/22.06.2022г., по време на брака му с въззиваемата Г. Х., Н. Х. е придобил по
договор за покупко- продажба, оформен с посочения нотариален акт, 1/3 ид.ч. от дворното
място, ведно със самостоятелен обект от сграда 2, а именно самостоятелен обект с
идентификатор 00702.512.285.2.1, както и сграда с идентификатор 00702.512.285.4. При
изповядване на сделката от продавачите Б. Х. и С. К. са били представени следните
документи: заявление за учредяване на право на строеж, вписано в СВ- Асеновград под №
******г.; договор за доброволна делба, вписан на същата дата; и нот.акт № ******* за
придобито право на собственост на основание давностно владение. С нот.акт № *******г.
Ш. и С. Х.и са продали на сина си Р. Х. 1/3 ид.ч. от парцел Х- 1036, кв.77 по плана на гр.А., с
площ от 490 лева и неуредени регулационни сметки за 48 кв.м., ведно с втория жилищен
етаж от построената в дворното място триетажна жилищна сграда, състоящ се от две стаи,
кухня и сервизни помещения, ведно с югоизточната стая от приземния етаж и гаражна
клетка в югоизточната част на парцела. От продавачите са били представени нот.акт №
369/1062г. и договор за делба на новопостроена жилищна сграда от 23.07.1976г.
На л.42- 43 по първоинстанционното дело е налице заверено копие от договор за
разпределение на собственост върху бъдеща постройка, сключен на 21.07.1969г. между М.
Х. Р., Ш. Х. А. и Б. Х. А., в качеството им на съсобственици при равни дялове от по 1/3 ид.ч.
на парцел XI- 2481, кв.2 по регулационния план на гр.А., с площ от 500 кв.м. по регулация,
от които 422 кв.м.- собствена на страните по договора площ. По силата на този договор
страните по същия са се съгласили да построят в парцела жилищна сграда, състояща се от
приземен етаж и два жилищни етажа, като М. Р. построи североизточната част от къщата,
3
състояща се от по две стаи на етаж, Ш. А. ще построи приземния етаж в югоизточната и
западната част от сградата, както и втория жилищен етаж над приземния етаж в
югоизточната и западната част от сградата, а Б. А. ще построи първия жилищен етаж в
посочената част от сградата. Страните по договора са се съгласили също така всеки от тях да
стане соблственик на построеното от него, като партерния етаж в югоизточната и западна
част от сградата се подели по равно между Ш. А. и Б. А. Договорен е и начина на
разпределяне на ползването на незастроената част от дворното място, като е записано
следното: „М. Р. ще владее и ползва частта откъм своя вход, откъм североизток, откъм
съседа П. Д., с отделна врата към улицата. Ш. Х. / Х. е бащиното име на Ш. А. и на Б. А./
ще владее и ползва южната страна на двора, която обикаля почти цялата къща, откъм съседа
Г. С. и улицата, а Б. Х. ще владее и ползва ще владее и ползва двора откъм изток, откъм
съседа Л. Р., в дъното на парцела“. Предвидено е също така, че „след окончателното
довършване на постройката, тримата съсобственици ще измерят незастроената площ на
парцела, ще разделят квадратните метри на три части и всеки един ще получи съответната
1/3 част от общата квадратура, която ще ползва съгласно / не се чете/ по- горе
споразумение“.
Договор за делба на новопостроена жилищна сграда от 23.07.1976г. е сключен между
следните лица: М. Р. и съпругата му З. Р., Ш. Х. и съпругата му С. Х., Б. Х. и съпругата му
С. Х.и Р. Х. Първите шестима са посочени като съсобственици на парцел XI- 2481, кв.2 по
регулационния план на гр.А., а последният- като титуляр на право на стоеж за трити
жилищен етаж над изградените към онзи момент два жилищни етажа. По силата на договора
М. Р. и съпругата му З. Р.получават североизточната част от жилищната сграда, „построена
на калкан с отделен вход“, Ш. Х. и съпругата му С. Х. получават югоизточната стая от
приземния етаж и втория жилищен етаж, над този на Б. Х. и съпругата му С. Х., като
последните са получили в дял въпросния първи жилищен етаж и две помещения от
приземния етаж. Постигнато е съгласие М. Р. и съпругата му да ползват 1/3 от дворното
място откъм техния вход на къщата и съседа П. Д., а Ш. и Б. Х. и съпругите им ще ползват
общо 2/3 от дворното място откъм тяхната част от къщата и откъм съседа Г. С. При
съпоставка между двата договора от 21.07.1969г. и от 23.07.1976г., удостоверението за
записванията по разписната книга към регулационния план на гр.А., одобрен със Заповед №
А- 19/28.01.1992г. относно правото на собственост върху парцел Х- 1036, кв.77 и сградите в
него / л.49 по първоинстанционното дело/, скицата на същия този парцел на л.47 по делото
на РС- гр.Асеновград, удостоверението за идентичност на лице с различни имена на л.60 по
същото дело се установява, че М. Р. и М. Р., Ш. А. и Ш. Х., Б. А. и Б. Х., както и Р. / Р./ Х. и Р.
Х., са едни и същи лица.
Както беше посочено по- горе, с нот.акт № **********Е. Д. и Д. Р. са продали на
праводателя на жалбоподателите Г. К. 1/3 ид.ч. от ПИ 00702.512.285 и построените в него
сгради с идентификатори ПИ 00702.512.285.1 и ПИ 00702.512.285.3. При служебно
извършена справка в НБД“Население“ се установява, че продавачките по нотариалния акт са
сестри, дъщери на М. А. Р. / М. Х.Р./, починал на *****г., и на Д. М. Р., починала на
*******г. Следователно жалбоподателите, като непреки правоприемници на М. Р. и
съпругата му З. Р., са придобили правата им по договора за делба на новопостроена
жилищна сграда от 23.07.1976г., включително и на правото на ползване на реална част от
незастроената част от процесното дворно място, а въззиваемите са правоприемници на
останалите съделители по този договор.
По първоинстанционното дело са разпитани свидетелите А. А. / без родство/, Е. М. /
без родство/, Б.Х. / първи братовчед на Р. Х./ и П. К. / без родство/. Свидетелят А. сочи, че
познава жалбоподателите от около 20 години. Ходил е много пъти в имота им на ул.“*****.
В предната част на имота между тяхната къща и съседната на калкан имало изградена ограда
от метални пръчки. В задната част оградата била иззидана с тухли. Оградата в предната част
навлизала с около метър и половина навътре в двора на жалбоподателите спрямо калката
между двете къщи. В задната част на двора оградата също покривала около 80/90 см. от
фасадата на къщата на Д.и. Те били показвали на свидетеля скица, изготвена от геодезист, от
4
която се виждало, че оградите заграждат площ от около 25 кв.м., която им се полагала за
ползване. Тръбите за газовата инсталация на сградата на въззиваемите били закрепени към
фасадата на къщата на жалбоподателите. Имало опасност от изтичане на газ към прозореца
на Д. В предната част на двора имало и асмалък, който буквално бил върху този прозорец.
Другото, което пречело на жалбоподателите било това, че съседите били сложили маса и
столове до оградата и вдигали шум под прозореца им. Същите обстоятелства са изложени и
в показанията на свидетеля Е. М. Свидетелят Х. сочи, че оградата в задната част на дворното
място е построена през 1976г., когато била довършена къщата, а металната ограда в предната
част откъм улицата била направена лично от него през 1982- 1983 година. Той сочи, че
дворното място се е ползвало винаги по този начин, още от първоначалните собственици- от
бащата на свидетеля, чичо му и М. Р. Свидетелят К. сочи, че познава Н. Х. от много години.
Техните бащи били приятели и често се виждали. Къщата на страните по делото била
строена от дядото на Н. и негови роднини. Състояла се от две части- лява и дясна и в двора
между тези две части имало ограда. Отзад, зад къщата също имало ограда. Свидетелят от
дете, още от 80- те години на 20 век помнел имота в този му вид.
По делото на Районен съд- гр.Асеновград е прието заключение по СТЕ, изготвено от
вещо лице арх.Р. И.- Н., видно от което на кадастралната карта сграда № 1 е отразена със
застроена площ от 46 кв.м., а сграда № 2- с площ от 90 кв.м. След анализ на проекта за
сградата в процесния имот, вещото лице е достигнало до извода, че сградата е проектирана
и е реализирана като една цяла, а не като две отделни сгради. Незастроената част от
дворното място е изчислена с площ от 289,18 кв.м., от която реално на място на терена,
съобразно с местоположението на вътрешните огради, жалбоподателите ползват 89,78 кв.м.,
а жалбоподателите 199,40 кв.м., при което ползваната от Д.и площ е с около 12 кв.м. по-
малка от тази, която им се полага, съобразно с притежаваната от тях 1/3 ид.ч. от дворното
място. Този начин на ползване обаче, както се установи от двата договора за делба и от
показанията на вторите двама свидетели, е трайно установен по общо решение на
първоначалните съсобственици и не може да се възприеме като вреден за общата вещ по
смисъла на чл.32, ал.2 от ЗС. Ново разпределение на реалното ползване може да бъде
извършено от съсобствениците по начина, указан в чл.32, ал.1 от ЗС, или при липса на
съгласие- от съда, само при промяната на квотите в съсобствеността, а в случая документите
за право на собственост на страните върху дворното място не удостоверяват наличието на
такава промяна- дворното място продължава да е в съсобственост при равни квоти от по 1/3
ид.ч. между правоприемниците на първоначалните съсобственици М. Х. Р., Ш. Х. А. и Б. Х.
А. Решението на съсобствениците относно начина на ползване на незастроената част от
дворното място може да бъде променено и тогава, когато то лишава някой от
съсобствениците да ползват свой самостоятелен обект. В конкретния случай нито оградата,
нито асмалъка преграждат достъпа на жалбоподателите до собствената им сграда № 1, нито
възможността тя да бъде поддържана и ремонтирана, включително и в частта от фасадата й
попадаща в ползваната от въззиваемите незастроена площ от дворното място, тъй като те
като собственици имат право да искат да им бъде осигурен достъп до тази част от фасадата.
Що се отнася до разликата от около 12 кв.м. в площта за ползване, следва да се има предвид,
че съсобственикът, който е получил за ползване по- малка част от съсобствената вещ, спрямо
притежаваната от него идеална част, има право на обезщетение от останалите
съсобственици.
Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2015 г., ОСГК, „За уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо
ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето
право“. В подадената от жалбоподателите Д. искова молба се сочат следните пречки за
упражняване на правото им на собственост върху жилището им: Асмата засенчвала
прозорците. При обработка с препарати за растителна защита миризмата от тях навлизала
през прозорците в жилището на ищците, а листата падали в използваната от тях част от
дворното място. Металната ограда препятствала достъпа до сградата, притежавана от
ищците, в частта от прозореца на първия етаж до калканния зид. Тя се използвала от
ответниците за поставяне на килими, пътеки и по този начин ограничава видимостта от
5
прозореца. Разполагали до нея пейки и столове, събирали се там и вдигали шум, което
принуждавало ищците да държат прозореца затворен. Прозорецът, за който става дума е на
приземен етаж, който по принцип не е предназначен за задоволяване на жилищни нужди. В
заключението на вещо лице Р. И. относно сграда № 1 е отразено, че „на първия / приземен/
етаж е баня с тоалетна“, при което твърдяното засенчване няма особено практическо
значение. Относно достъпа до частта от фасадата на сграда № 1 между оградата и границата
със сграда № 2 вече беше взето отношение, като следва само да се допълни, че този достъп е
от значение единствено и само за поддържането и ремонтирането на тази част от фасадата и
то предимно на ниво партерен етаж, но не и за ежедневното ползване на сграда № 1.
Ограничаването на видимостта от прозореца на партерния етаж на сграда № 1 по причина на
съществуващата вътрешна ограда не може да се възприеме както някаква съществена пречка
за упражняването на правото на собственост на жалбоподателите, тъй като тази видимост е
към ползваната от въззиваемите част от дворното място, а никой не е прав да се счита
ощетен от това, че няма видимост към двора на съседите си. Наличието на вътрешна ограда
не е необходимо условие за това въззиваемите да поставят маса и столове където й да било в
ползваната от тях част от дворното място. Ето защо, настоящия състав на ПОС намира, че
правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил както иска по чл.32, ал.2
от ЗС, така и тези по чл.109 от ЗС за премахване на двете вътрешни огради и асмалъка.
Относно иска по чл.109 от ЗС сградната газова инсталация, захранваща с газ сграда
№ 2, следва да се отбележи, че от приетите по първоинстанционното дело проекти и
строителни разрешения, както и от заключението на вещо лице Р. И., се установява, че и
двете сгради / по- точно двете части от сградата, разделена по вертикала/ са газоснабдени, за
газовите инсталации и на двете сгради са одобрени съответни проекти и са издадени
строителни разрешения. Тези инсталации са монтирани от служители на едно и също
дружество и при спазване на едни и същи технически изисквания. Ето защо, няма основание
да се счита, че газовата инсталация на въззиваемите е по- опасна от тази на
жалбоподателите и ги поставя в риск по- голяма степен от инсталацията, захранваща
тяхното жилище. Съответно- обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено и в
частта, с която е отхвърлен искът за премахване на сградна газова инсталация от
газоразпределителната мрежа на „*********“АД, започваща от разпределителната кутия на
тротоара пред поземлен имот с идентификатор 00702.512.285 на височина около 2 м. над
терена.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на
въззиваемия Н. Х. ще следва да бъдат присъдени направените от него съдебни разноски във
въззивното производство в размер от 600 лева за адв.възнаграждение.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 91/24.02.2025г. по гр.д.№ 112/2023г. на Районен съд-
гр.Асеновград, с което са отхвърлени предявеният от жалбоподателите Ж. и Н. Д. искове
против въззиваемите Н. Х., Р. Х. и Г. Х., а именно исковете по чл.109 от ЗС за премахване на
метална ограда и асмалък от метални тръби на височина от 2,50 м. и с ширина от 1,30 м.,
намиращ се пред фасадата на сграда с идентификатор 00702.512.285.1 по КККР на гр. А.,
започваща от общата ограда откъм ул. “*****“ до десния ъгъл на прозореца на първи етаж
на сградата, да премахнат плътна масивна ограда между сгради с идентификатор
№00702.512.285.3 и сграда 00702.512.285.4 в частта й от сграда 00702.512.285.4 до сграда с
идентификатор 00702.512.285.1, както и за премахване на сградна газова инсталация от
газоразпределителната мрежа на „******“АД, започваща от разпределителната кутия на
тротоара пред поземлен имот с идентификатор 00702.512.285 на височина около 2 м. над
терена, която сградна инсталация е закрепена на фасадата на сграда с идентификатор
00702.512.285.1, както и искът за разпределяне на реалното ползване на поземлен имот с
6
идентификатор 00702.512.285.
ОСЪЖДА Н. Д. Д., ЕГН: ********** и Ж. Х. Д., ЕГН: **********- двамата от гр.А.,
да заплатят солидарно на Н. Р. Х., ЕГН: ********** сумата от 600 лева- съдебни разноски
във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в частта, с която са разгледани исковете
по чл.109 от ЗС, в едномесечен срок от връчването му на страните. В останалата му част, а
именно в частта относно иска по чл.32, ал.2 от ЗС, решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7