Р Е Ш Е Н И Е № 261140
гр. Пловдив, 04.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на пети октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 4695 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.
410, ал.1 КЗ, във вр. чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, предявен от ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД – гр. София против Община Пловдив.
Ищецът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД – гр.
София, твърди, че на 24.11.2019 г. при управление на собствения си лек
автомобил марка „Мазда“ с рег. № ****** по бул. „******“ в гр. ******, в района
на № **, П.А.Г. е преминал пред необозначена и необезопасена дупка на пътното
платно, образувана между паважната и асфалтовата настилка, вследствие на което
настъпили щети за автомобила. По време на настъпване на произшествието
автомобилът бил застрахован при ищцовото дружество с имуществена застраховка
„Каско Стандарт“ по застрахователна полица № ****** със срок на покритие
16.04.2019 г. – 16.04.2020 г. Застрахованият депозирал заявление за изплащане
на застрахователно обезщетение, въз основа на което била образувана щета и
констатирано увреждане на предната дясна гума марка „Toyo proxes cf 2” с размери 195/45/16 с 90 % остатъчна стойност и на
предната дясна лята джанта 16’’. Автомобилът
постъпил за ремонт в доверен сервиз на застрахователя – „Вест Сервиз“ ЕООД,
като ремонтът бил на стойност 266,56 лв. с ДДС, от които 119,95 лв. – стойност
на подменената гума с доставката й, 20 лв. за труд за демонтаж и монтаж на
гумата и джантата, 20 лв. за труд за ремонт на джантата, 47,50 лв. за боя и
допълнителни материали и 59,10 лв. за труд за боядисване. На дата 31.01.2020 г.
определеното обезщетение било изплатено по банковата сметка на „Вест Сервиз“
ЕООД. С изплащането на обезщетението и на основание чл.410, ал.1, т.2 и т.3 КЗ
ищцовото застрахователно дружество встъпило в правата на увредения срещу
ответната община, която на основание чл.31 ЗП отговаряла за ремонта и
стопанисването на бул. „******“ в гр. ******. На дата ответникът получил
регресна покана да заплати доброволно обезщетението, но плащане не последвало.
Поради това ищецът предявява настоящия иск за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 266,56 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 27.04.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
Моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените разноски.
В срока
по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Пловдив, със
становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва наличието на действащо
и валидно застрахователно правоотношение между ищеца и застрахования. Не били
представени общите условия на застрахователя и доказателства за платената
премия, който са неразделна част застраховката. Намира, че застрахователят не е
имал задължение да изплаща обезщетение, поради което и регресната претенция
била неоснователна. Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка
относно настъпване на ПТП. По делото липсвал протокол за ПТП, издаден от
органите на КАТ, в който да са описани твърденията в исковата молба и който да
удостоверява настъпване на произшествието. Оспорва наличието на
причинно-следствена връзка на щетите по автомобила с процесното ПТП. Намира
претендирания размер на вредите за необосновано висок. Прави възражение за
съпричиняване на увреждането, като намира, че водачът е допринесъл с
поведението си за настъпване на вредоносния резултат. Моли за отхвърляне на
иска, претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявения иск с правна
квалификация чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД следва да са се
проявили в обективната действителност следните материалноправни предпоставки
(юридически факти), а именно: 1. наличие на валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Каско” между ищеца - застраховател и застраховано при него
лице; 2. настъпване на покрит застрахователен риск; 3. претърпени от
застрахованото лице имуществени вреди; 4. пряка и непосредствена причинна
връзка между настъпилия застрахователен риск и претърпените вреди; 5. изплащане
от застрахователя - ищец в полза на застрахованото лице на застрахователно
обезщетение за причинените вреди; 6. противоправно и виновно бездействие от
страна на служителите на ответника да изпълнят нормативно вменено им задължение;
7. пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното и виновно
бездействие и реализираното застрахователно събитие.
По
делото се установява от представената застрахователна полица № ******от
15.04.2019 г., че между ищцовото застрахователно дружество и П.А.Г. е сключен
валиден застрахователен договор по застраховка „Булстрад Каско Стандарт” с
предмет лек автомобил „Мазда“ 2, с рег. № ******, със срок на застраховката от 16.04.2019
г. до 16.04.2020 г. Видно от Общите условия към договора за застраховка (л.54-69
от делото) сред покритите застрахователни рискове попадат и претърпените щети
по моторното превозно средство вследствие на ПТП. Също така, по делото се
ангажираха доказателства, че застрахователната премия по договора за
застраховка Каско е заплатена от застрахования на в момента на сключването му
на 15.04.2019 г. В този смисъл е заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, което се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено на основание чл.202 ГПК. От изложеното се налага изводът, че
между застрахователното дружество и застрахованото лице П.А.Г. е било налице
валидно застрахователно правоотношение по време на настъпване на процесното ПТП
– 24.11.2019 г., което от своя страна е покрит риск по договора за застраховка „Булстрад
Каско Стандарт“ с предмет увреденото МПС.
От заключението на приетата по делото и
неоспорена от страните съдебна автотехническа експертиза, което се кредитира от
съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, както и от
показанията на разпитаните по делото свидетел – очевидци, се установява
механизмът на реализиране на ПТП-то, а именно: на 24.11.2019 г. лек автомобил
„Мазда 2“ с рег. № ******се е движел по платното за движение на бул. „******“
пред № **, където е преминал през дупка на платното с предна дясна гума. Между
механизма на ПТП и вредите на автомобила от техническа гледна точка е възможно
да има пряка причинно-следствена връзка. Вследствие на така реализираното ПТП
са настъпили материални щети за лекия автомобил на обща пазарна стойност от 292,60
лева.
От представените към исковата молба
писмени доказателства се установява, че сторените разходи за ремонта на МПС-то
вследствие на претърпяното ПТП – предна дясна гума за подмяна и предна дясна
лята джанта, лека деформация, са на стойност 266,56 лв. – така фактура № ******г.,
издадена от „Вест Сервиз“ ЕООД. Посочена сума е била заплатена от
застрахователя на сервиза, извършил ремонта, видно от платежно нареждане от
дата 31.01.2020 г. (л.18 от делото).
По делото не се спори, че
мястото, където се е реализирано процесното ПТП – бул. „******“ в град ****** е в чертите на града и
пътят е под надзора и се стопанисва от Община ******. В този смисъл, улицата, на
която се е реализирало ПТП-то, е публична общинска собственост, a същото следва
и от изричните разпоредби на пар.7, т.4, предл.2 ЗМСМА, вр. чл. 2, т.1 ЗОбС,
вр. чл. 3, т.3 ЗОбС. Като собственик на улицата, общината, на територията на
която тя се намира, по силата на § 6, т.
1 Закон ЗДвП, вр. чл. 3 ЗДвП, вр. чл. 167 ЗДвП, вр. чл. 11 ЗОбС е длъжна да я управлява с грижата на добрия стопанин и
чрез специализираните си органи да я поддържа в
изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по улицата и да ги
отстранява във възможно най-кратък срок. В този изричен смисъл е решение № 15
от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о.
"Препятствие
на пътя" по смисъла на ЗДвП е всяко нарушаване
целостта на пътното покритие, както и всички предмети, вещества или други
подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението /§
6, т. 37 ДР на ЗДвП/. Следователно дупката съставлява препятствие на пътя,
създаващо опасност за движението, поради което е следвало да бъде незабавно
отстранена или най-малкото обозначена със съответния знак. Такъв не се установи
да е имало поставен в деня на ПТП-то. Липсата на надлежна сигнализация сочи на
противоправно бездействие на специализираните органи на общината, а съгласно
презумпцията на чл. 45, ал.2 ЗЗД и предвид липсата на ангажирани доказателства
за нейното оборване противоправното бездействие е и виновно.
При
разпределена с доклада по делото тежест на доказване върху ответника същият не
ангажира доказателства за релевираното в отговора на исковата молба възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, чрез движение на застрахованото лице
с несъобразена скорост, за неспазване на правилата за движение по пътищата,
поради което и това възражение е неоснователно.
Предвид установеното
наличие на всички кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав, съдът намира,
че предявеният иск е доказан по основание. Доколкото размерът на реално
заплатеното от застрахователя обезщетение и размерът на претендираните суми е
по-малък от пазарната стойност на реално причинените вреди съгласно САТЕ – 292,60
лв. с ДДС, то искът е установен и по размер и следва да бъде изцяло уважен.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се
присъди и законната лихва върху главницата от депозиране на исковата молба в
съда – 27.04.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл.
78, ал.1 ГПК има ищецът. В полза на ищеца следва да се присъдят по исковото производство
разноски в общ размер от 650 лв., от които сумата от 50 лв. за държавна такса,
сумата от 300 лв. – за депозити за вещи лица и сумата от 300 лв. – адвокатско
възнаграждение. Претендираната сума от 20 лв., депозит за свидетели не следва
да се присъжда, доколкото на разпитаните по делото призовани свидетели не са
присъждани разноски, поради което внесената като депозит сума не е реално
усвоена.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община
Пловдив, ЕИК: *********, адрес: гр. Пловдив, пл. „С. Стамболов” № 1 да заплати
на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, площад „Позитано” № 5 на основание чл. 410, ал.1 КЗ, във
вр. чл.49 ЗЗД, във вр. чл.45, ал.1 ЗЗД сумата от 266,56 лв. (двеста шестдесет и шест лева и петдесет и шест
стотинки), представляваща изплатено от застрахователя в полза на застрахованото
при него лице П.А.Г. по щета № ****** застрахователно обезщетение за
претърпените имуществени вреди, в резултат от реализирано на 24.11.2019 г.
застрахователно събитие, изразяващо се в настъпило ПТП в гр. *****, бул. „******“,
около № **, намиращо се в причинно-следствена връзка с противоправното и
виновно неизпълнение от страна на ответника на задължението му да стопанисва и
поддържа общинските улици и да обозначава препятствията по тях, ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.04.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 650 лв. (шестстотин и петдесет лева) -
разноски пред първата инстанция.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.