РЕШЕНИЕ
№ 141
гр. Петрич, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230101030 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът „Е. М.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Р. П.
– К.“ № * – *., ЕИК ****, твърди, че между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД (като кредитодател) и
ответницата (като кредитополучател) е бил сключен Договор за потребителски кредит
с № CREX-15999257 от 28.05.2018 г. Поддържа, че в рамките на тази сделка
кредитодателят е предоставил на кредитополучателя паричен кредит от 1 646,36 лв. и е
била уговорена възнаградителна лихва. Изтъква, че кредитните задължения е следвало
да бъдат изплащани чрез месечни вноски, съобразно погасителен план, с краен падеж –
05.12.2019 г. Сочи, че кредитополучателят не е обслужвал редовно кредита, поради
което се е получил неплатен остатък от: 542,06 лв. – за главницата, и 53,08 лв. – за
договорната лихва, дължима за периода от 28.05.2018 г. до 05.12.2019 г. Заявява, че
между него (като цесионер) и кредитодателя (като цедент) е бил подписан Договор за
цесия от 13.07.2020 г., чрез който е придобил правата на последния към ответницата,
произтичащи от описаното правоотношение, за което тя е била уведомена в хода на
сегашното делото. Посочва, че за визираните вземания е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е постъпило възражение. Уточнява, че по тази
причина е предявил искове за съществуването на задълженията, но след депозиране на
исковата молба е получил плащане от ответната страна, с което процесният дълг е бил
погасен, но без съдебните разноски, които е сторил. Затова претендира присъждането
на същите.
Ответницата СТ. ИВ. Д., с адрес в гр. П. ул. „Я. № **, ЕГН **********, не е
изразила становище.
1
Съдът приема следното:
1. Относно предявените искове:
Предмет на разглеждане са установителни искови претенции по:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 542,06 лв.,
представляваща неплатена главница, дължима по Договор за потребителски кредит №
CREX-15999257 от 28.05.2018 г., сключен между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД и СТ. ИВ. Д.,
вземанията по които са били прехвърлени в полза на „Е.М.“ ЕООД, посредством
Договор за цесия от 13.07.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 13.05.2021 г. до погасяването, и
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД – относно вземането за сумата от 53,08 лв., представляваща
договорна лихва по кредита, дължима за периода от 28.05.2018 г. до 05.12.2019 г.
Тези вземания попадат в обхвата на Заповедта по чл. 410 ГПК с № 14 от
17.05.2021 г., постановена по ч. гр. д. № 685/21 г. на Районен съд – гр. П., срещу която
ответницата (като длъжник) е възразила по реда на чл. 414 ГПК.
В принципен план уважаването на главния иск е предпоставено от
кумулативното наличие на следните изисквания: 1/ валидно облигационно отношение,
породено от договора за кредит, сключен между кредитодателя и ответницата (в
качеството й на кредитополучател); 2/ предоставяне от кредитодателя на
кредитополучателя на кредитната сума; 3/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането,
касаещо нейното връщане; 4/ неизпълнение на корелативното задължението на
кредитополучателя в тази връзка; 5/ придобиване на вземанията по сделката от ищеца,
посредством цесията, и 6/ уведомяване на длъжника за това прехвърляне.
Фактическият състав на втората претенция обхваща: 1/ уговорка, постигната
между кредитодателя и кредитополучателя, в рамките на кредитното правоотношение,
за дължимост от страна на последния на възнаградителна лихва в определен размер; 2/
настъпване на падежа на задължението за нейното заплащане; 3/ непогасяването на
вземането, свързано с нея, и 4/ включване на вземането за договорната лихва в обсега
на цесията.
Според представената по делото вносна бележка от 30.08.2021 г., след започване
на исковото съдебно производство, ответницата е извършила банков превод в полза на
ищцовото дружество на обща стойност от 595,14 лв.
Изричната процесуална позиция на ищцовата страна е, че по този начин е
получила пълно издължаване на процесните вземания за главница и за възнаградителна
лихва. Касае се за признание на факт по смисъла на чл. 175 ГПК, което няма причини
да не бъде кредитирано.
Същевременно коментираното плащане подлежи на отчитане при условията на
чл. 235, ал. 3 ГПК, тъй като, макар и да е станало след предявяването на исковете, има
значение за материалните субективни права по тях, в аспект, че те вече не съществуват.
В този контекст ищцовите претенции подлежат на отхвърляне, заради
погасяването на вземанията, за които се води делото, в хода на процеса.
2. Относно съдебните разноски:
Отговорността за разноските в гражданския процес по правната си природа е
облигационно правоотношение, в чието съдържание се включва правото на едната
страна по делото да иска и кореспондиращото му задължение на другата страна да
заплати разходите по производството, когато неоснователно е предизвикала съдебния
спор.
2
Така релевантен за разпределението на тази отговорност е именно изходът от
делото, поради което ищецът има право на съдебни разноски при уважаването на иска
(чл. 78, ал. 1 ГПК), а ответникът – при отхвърлянето му или при прекратяването на
производството (чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК).
Разноските обаче се понасят от ищеца и при уважаване на исковата претенция,
ако ответната страна я е признала и с поведението си не е дала повод за нейното
завеждане (чл. 78, ал. 2 ГПК). По аргумент за противното, когато ответникът е станал
причина за образуване на исковото производство, но в хода му е заплатил
претендираната сума, той няма право на разноски, а е длъжен да възмезди ищеца за
направените от него съдебно-деловодни разходи (вж. изрично в този смисъл
Определение № 688 от 02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2337/2014 г., I т. о. на ВКС и
Определение № 232 от 07.05.2015 г. по ч. т. д. № 992/2015 г., II т. о. на ВКС).
С неплащането на падежа на задълженията си към ищеца, ответницата е тази,
която е станал причина за стартиране на заповедната съдебна процедура, а
впоследствие и на исковата такава, депозирайки възражение срещу издадената заповед
за изпълнение.
В този контекст дружеството ищец има право на разноски.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/13
г., ОСГТК на ВКС, е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне по
разноските за заповедното и за исковото производство.
Така съдебно-деловодните разходи, полагащи се на ищцовото дружество, са:
- 75 лв. – за заповедното производство, включващи: 25 лв. – заплатена
държавна такса, и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26, предл. 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ;
- 75 лв. – за исковия процес, формирани от заплатената държавна такса.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като погасени чрез плащане, извършено в хода на процеса,
исковете на „Е. М.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Р.П. –
К.“ № * – *, ЕИК ****, предявени против СТ. ИВ. Д., с адрес в гр. П., ул. „Я.“ № **,
ЕГН **********, с които се претендира да бъде признато за установено, по реда на
чл. 422 ГПК, че последната дължи на първото следните суми, които са включени в
предметния обхват на Заповедта по чл. 410 ГПК с № 14 от 17.05.2021 г., издадена по ч.
гр. д. № 685/21 г. на Районен съд – гр. П., а именно:
- 542,06 лв. (петстотин четиридесет и два лева и шест стотинки),
представляваща неплатена главница, дължима по Договор за потребителски кредит №
CREX-15999257 от 28.05.2018 г., сключен между „Б.П.П.Ф.“ ЕАД и СТ. ИВ. Д.,
вземанията по които са били прехвърлени в полза на „Е.М.“ ЕООД, посредством
Договор за цесия от 13.07.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 13.05.2021 г. до погасяването, и
- 53,08 лв. (петдесет и три лева и осем стотинки), представляваща
договорна лихва по кредита, дължима за периода от 28.05.2018 г. до 05.12.2019 г.
3
ОСЪЖДА СТ. ИВ. Д., с адрес в гр. П. ул. „Я.“ № **, ЕГН **********, да
заплати на „Е.М.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „Р.П. – К.“
№ * – *, ЕИК ****, съдебни разноски, както следва:
- 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща общ размер на разноските,
дължими за заповедното производство (ч. гр. д. № 685/21 г. на Районен съд – гр. П.), и
- 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща общ размер на разноските,
дължими за исковото производство (гр. д. № 1030/21 г. на Районен съд – гр. П.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр. Б., в
2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава
чрез Районен съд – гр. П.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4