Решение по дело №176/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите /КЗП/, подадена от надлежно упълномощен процесуален представител, против решение № 63 от 11.12.2024 година, постановено по административно наказателно дело № 298 по описа за 2024 година на Районен съд - Луковит, с което е отменено наказателно постановление № 005778 от 07.10.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на „Максима България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Подуяне, [улица], ет. 2, на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00 лева за нарушение на чл. 68г, ал. 1, вр. чл. 68в от ЗЗП.

Първоначално е било образувано к.а.н.д. № 63/2025 г. по описа на АдмС Ловеч, по което с определение № 216 от 05.02.2025 г. съдът е прекратил производството по делото и е върнал същото на Районен съд – Луковит, на същия състав състав за допълване на постановеното решение, съобразно дадени в определението указания.

С решение № 7/04.03.2025 г. по административно наказателно дело № 298/2024 по описа на РС Луковит е допълнено решение № 63 от 11.12.2024 година, постановено по административно наказателно дело № 298 по описа за 2024 година на Районен съд - Луковит, като на основание чл. 63, ал. 4 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ е предупреден нарушителят „Максима България“ ЕООД, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представялващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

В касационната жалбата са наведени доводи, че районният съд неправилно е приложил материалния закон, вследствие на което е достигнал до неправилен и необоснован извод за маловажност на извършеното нарушение и е отменил наказателното постановление. Касационният жалбоподател намира за правилен извода на съда, че е извършено нарушение на чл. 68г, ал. 1, вр. чл. 68в от ЗЗП, но неправилно е преценил случая като маловажен. Излага, че извършеното административно нарушение е формално на просто извършване и настъпването на каквито и да е вреди от него няма отношение към съставомерността на деянието. В заключение моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на РС и изцяло да потвърди НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна, в случай, че е поискано такова и претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът - редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът - „Максима България“ ЕООД, представляван от управителя П. П. П. - редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание дава становище за неоснователност на касационната жалба и пледира да остане в сила постановеният съдебен акт като правилен и законосъобразен. Споделя изводите на съда, че извършеното нарушение представлява маловажен случай на административно такова.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, становищата на страните, и като извърши служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН и от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК. Същата е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалбата оплаквания съдът приема като такива за неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на разглеждане пред Районен съд - Луковит е било издаденото от касатора въз основа на АУАН № 005778 от 13.05.2024 г., наказателно постановление № 005778 от 07.10.2024 година, с което е наложено на ответника в настоящото производство административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000,00 лева, на основание чл. 210а от Закона за защита на потребителите за нарушение на чл. 68г, ал. 1, вр. чл. 68в от същия закон.

Административнонаказателната отговорност е ангажирана за това, че на 13.02.2024 г. при проверката на стопанисвания от дружеството обект –магазин „Т-маркет“ с адрес: гр. Луковит, общ. Луковит, обл. Ловеч, [улица], при направена от двама служители на КЗП контролна покупка на маслини „Микс с подправки пикантни“ в насипно състояние, които са поискани да бъдат за вкъщи и поставени в пластмасова опаковка, като целта на покупката била да се установи начина на изчисляване на количеството на стоката, при измерване на продукта тарата на опаковката /кутийката/, в която бил поставен, не била приспадната от общия грамаж. Поставен бил етикет на кутийката от електронната везна: 0,152 кг х 10,39 лв/кг = 1,58 лв. На касата бил издаден касов бон, от който било видно, че цената съответствала, но била таксувана и цената на кутийката 0,25 лв. и така цената ставала по-висока, а именно: 1,83 лв. На видно място на щанда била поставена табела с информация „опаковка/кутия“ 0,25 лв. Служителите на КЗП се легитимирали като контролен орган и изискали от търговеца да бъде измерено отново същото закупено в тарелката количество с маслини „Микс с подправки пикантни“, но този път, поставени в найлонов плик. Съдържанието на маслините било пресипано от кутийката в найлонов плик. При направеното измерване е издаден нов етикет от електронната везна с информация върху него, касаеща покупката на маслини „Микс с подправки пикантни“, както следва: 0,142кг. х 10,39 лв./кг = 1,48 лв. Налице била разлика в цената при двете замервания, като включеното тегло на пластмасовата кутия оскъпявало продажната цена на реалното количество. Оскъпяване идвало и от таксуването на касата по 0,25 лв. за кутийка. Представителите на КЗП заключили, че при претеглянето на поисканото количество от дадена стока на електронната везна, продавач консултантът не бил извадил теглото на празната кутийка, въпреки че имал възможност. Прието е, че е допуснато нарушение на чл. 68г, ал. 1, вр. чл. 68в от ЗЗП. Констатациите от проверката на търговския обект са обективирани в констативен протокол № К-2739174 от 13.02.2024 г.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал относимите доказателства по предвидения в НПК процесуален ред, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка. При тези доказателства, за да отмени обжалваното наказателно постановление е приел, че от обективна страна формално е налице нарушение по чл. 68г, ал. 1, във ръзка с чл. 68в от ЗЗП, но същото съставлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Счел е, че в конкретния случай се установява, че на видно място на щанда била поставена табела с информация „опаковка/кутия 0,25 лв.“, т. е. потребителят е имал възможност да прецени дали насипната стока, която желае да закупи да бъде поставена в найлонов плик или в пластмасова кутийка. На следващо място, съдът е приел за установено и че контролните органи не са изследвали и взели предвид какво е реалното тегло на кутийката, в която са били поставени маслините с оглед преценката дали това тегло отговаря на констатираната разлика от 0,10 гр. при двете притегляния на продукта. С оглед на което достигнал до извод, че не е установен по безспорен начин грамажът на кутията, в която са били поставени маслините и съответно с каква сума се ощетява потребителят. Приел е, че извършеното от дружеството нарушение в незначителна степен е засегнало правата на потребителите, като при наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е следвало да приложи посочената разпоредба, като не накаже нарушителя, а го предупреди устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението, ще му бъде наложено административно наказание. С оглед на това РС е направил извод, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно.

Решението е правилно.

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства.

Между страните по делото няма спор и се установява от всички доказателства, че „Максима България“ ЕООД в стопанисвания от него обект в гр. Луковит на посочената дата е проявило недобросъвестност, изразяваща се в обстоятелството, че при оразмеряване на продукта маслини „Микс с подправки пикантни“ потребителите понасят финансови загуби, като в теглото му е включен и грамажът на опаковката /пластмасова кутия/, което води до заплащане на по-висока цена, в нарушение на чл. 68г, ал. 1, вр. чл. 68в от Закона за защита на потребителите.

С посочената правна норма на чл. 68в ЗЗП е въведена изрична забрана за нелоялна търговска практика, а легалната дефиниция е дадена в чл. 68 г, ал. 1 от ЗЗП. Уредбата на нелоялните търговски практики се съдържа в глава ІV, раздел ІV от ЗЗП, който възпроизвежда уредбата в Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005 г. относно нелоялните търговски практики към потребители на вътрешния пазар, наричана Директива за нелоялни търговски практики. В процесния случай, НП е издадено за нелоялна търговска практика по см. на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП. Легалната дефиниция гласи, че търговска практика от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена група потребители. Фактическият състав на общата забрана за нелоялна търговска практика в чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП изисква наличието на следните кумулативни предпоставки: да е налице предлагане; то да противоречи на изискванията за добросъвестност и професионална компетентност; и да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. Според § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, „търговска практика“ е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Според легалната дефиниция на понятието „добросъвестност и професионална компетентност“ по § 13, т. 28 от ДР на ЗЗП, това е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца. Преценката за наличие или вероятност от съществено изменение на икономическото поведение на потребителите по см. § 13, т. 25 се извършва, като органът съобразява използването на търговска практика, която намалява значително способността на потребителя да вземе решение за закупуване на стока при определени условия, след като се е запознал с тях, което води до вземането на решение, което потребителят не би взел без използването на тази търговска практика. Наличието на всички тези предпоставки се установява в настоящия случай от съвкупната преценка на доказателствата, съдържаща се в административнонаказателната преписка, както и тези, приобщени в хода на съдебното производство пред РС.

С оглед изложеното, настоящият касационен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд относно нарушението по чл. 68г, ал. 1, вр. чл. 68в от Закона за защита на потребителите, като всички доказателства по делото са непротиворечиви, правилно са кредитирани от РС, съответстват и на изложеното в обстоятелствената част на НП. Обосновано с доказателствата РС е приел, че при гореописаната фактическа установеност визираното деяние в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, макар да осъществява формално признаците на административно нарушение се явява маловажно. Мотивите на районния съд напълно се споделят от настоящя касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал.2, изр.последно от АПК не следва да ги излага повторно.

В чл. 28, ал. 1 от ЗАНН е предвидено, че за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административно наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. В тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк.н.д. № 1/2005 г., Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд категорично се е произнесъл, че преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Тъй като административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административно наказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. С понятията „маловажни“ и „явно маловажни“ нарушения, законът си служи в текстовете на чл. 28 и чл. 39, ал. 1 от ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, следва да се приложи правилно закона, като за целта се отграничат „маловажните“ случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато деянието представлява „маловажен” случай на административно нарушение, следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. Всъщност наказващият орган освобождава от административнонаказателна отговорност, което не почива на преценка по целесъобразност. Преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, съобразно която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор.

Първоинстонционният съд след целокупна преценка на доказателствата е изложил в мотивите си защо приема в конкретния случай наличието на маловажен случай, поради което настоящият състав не споделя изложеното в касационната жалба, че в процесния случай нарушението на ЗЗП неправилно е прието за маловажно.

Съгласно разпоредбата на § 1, т.4 от ДР на ЗАНН, маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

В случая, осъщественото конкретно деяние обективно отговаря на признаците на посоченото в НП административно нарушение, но същото се явява маловажен случай. В тази връзка решаващият съд е отчел обстоятелството, че доколкото потребителите са имали право на избор дали продуктите в насипно състояние да бъдат поставени в пластмасова кутийка, или в найлонов плик, то в незначителна степен са били засегнати техните права. Отделно, решаващият състав е съобразил обстоятелството, че от проверяващите служители на КЗП не е бил установен по безспорен начин грамажът на кутията, в която са били поставени маслините и съответно с каква сума се ощетява потребителя. При тези обстоятелства наложеното наказание макар и в минимален размер се явява несъразмерно тежко и не съответства на характера и тежестта на нарушението, като наложената санкция се явява явно неоправдана за нуждите на превенцията. Данните по делото сочат, че извършеното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. С него не са засегнати в сериозна степен обществените отношения, които са регулирани от Закона за защита на потребителите, т.к. при фактическата установеност, обективно от него не са последвали значителни неблагоприятни вредни последици, и правилно РС е приел, че случаят се явява маловажен и не следва да бъде ангажирана административно наказателната отговорност на ответника.

Законосъобразни и правилни са изводите на този съд за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, довели до отмяна на издаденото НП. Позоваването в касационната жалба на формалността на нарушението не води до извода за неприложимост на института на маловажността, тъй като законодателят не е изключил възможността да бъде прилаган този институт по отношение на формалните нарушения. Изписването на правните текстове в НП на чл. 27, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН в НП не обосновава извод, че АНО е извършил преценка за приложимост на сочените разпоредби, поради което твърденията на касационният жалбоподател в този смисъл са неоснователни и недоказани.

С оглед изложените съображения, настоящият състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от НПК, предполагащи отмяна на решението и то следва да бъде оставено в сила, като правилно.

Мотивиран така и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 63 от 11.12.2024 година, допълнено с решение № 7 от 04.03.2025 година, постановено по административно наказателно дело № 298 по описа за 2024 година на Районен съд - Луковит.

Решението е окончателно.