Р Е Ш Е Н И Е
№ 3562
гр. В., 11.10.2016г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети
септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Ил. И., като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 8449 по описа на ВРС за 2016-та година,
9-ти с-в, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба на Д.Х.Д.,
ЕГН********** – лично и като законен представител на дъщеря си И.Д.Д., ЕГН**********,
за налагане на мерки за защита спрямо молителката
и детето от Д.Ц.Д., ЕГН**********.
В молбата се твърди, че
молителката и ответникът са съпрузи, живяли до м.юни 2016г. заедно с двете си
деца Х. и И., в общо семейно жилище в гр.С., което в
момента молителката и децата напуснали.
Твърди се още, че от
няколко месеца Д.Д. забелязала сериозни промени в дъщеря си, която без видим
повод започнала да изпада в пристъпи на тревожност и страх. Като причина за
това е заявено психологично, емоционално и вероятно сексуално насилие от страна
на бащата Д.Д., за което според молителката свидетелстват следните констатирани
през последния календарен месец обстоятелства:
На 15.06.2016г. и
16.06.2016г., домът на майката на молителката в гр.П., където детето И. било
изпратено за лятната си ваканция, бил посетен от бащата Д.Д.. През първата вечер
той пренощувал в една стая с дъщеря си, но на следващия ден И. била много стресирана и уплашена и отказала да спи при баща си
занапред. На 16.06.2016г. около 22.30 часа бабата влязла в една от стаите в
дома й в гр.П. и видяла в нея ответникът – полулегнал
и маструбиращ, докато дъщеря му била в скута му.
Впоследствие И. разказала, че с баща й „имат тайни”, които не може да сподели,
но когато я къпел той я докосвал с ръка в областта на интимните части и й
причинявал болка. За тези обстоятелства майката узнала на 20.06.2016г.
По тези причини на
29.06.2016г. майката и непълнолетния й син Х. пристигнали в гр.П. и останали
при майката на молителката. При пристигането си Д.Д. установила, че
емоционалното състояние на дъщеря й И. е станало още по – нестабилно отпреди,
като детето е потвърдило, че „има тайни с баща си”, но не може да ги сподели,
защото се страхува. През нощта детето постоянно бълнувало и не можело да спи, а
на следващия ден проявило нови признаци на преживяна психологична травма.
Такива впоследствие били установени и от проведени на 11, 13 и 15-ти юли срещи
с психолози.
На 16.07.2016г. майката Д.Д.
присъствала на телефонен разговор между ответника и дъщеря им, след който И. се
разплакала и казала, че се притеснява, че „всички искат да я изядат”, че „не
иска да живее, защото животът й е тежък”, че баща й е „вълк и е много страшен”,
а майка й е „лисица”, която задавала въпроси, какво е ставало между баща и
дъщеря.
Изобщо след пристигането си
в гр.П., молителката и децата й били обект на постоянен, ежедневен психически
тормоз от ответника, който им звънял по телефона многократно през деня, обиждал
и заплашвал и Д. и притеснявал децата. Включително заплашил, че на 20.07.2016г.
ще дойде във В. ище вземе насилствено децата си. Това
негово поведение се твърди да продължава и до деня на сезиране на съда.
Твърди се, че гореописаните случаи предизвиквали тежък
шок и ужас и системен стес и страх за живота и
здравето на молителката и детето й, поради което се моли за постановяване на
мерки за закрила по чл.5 ЗЗДН, както и за издаване на заповед за незабавна
защита със същите мерки.
Ответникът депозира в срока по ЗЗДН писмен отговор, в
който оспорва всички твърдения за извършван от него тормоз спрямо молителката и
дъщеря им – като цяло и в частност на инкриминираните дати. В тази навежда
подробни твърдения, част от които - изобщо за брачните и семейните отношения
между страните. С оглед на последните счита производството за умишлено
образувано от Д.Д. с цел да се използва срещу него при предстоящия
бракоразводен процес. Категорично, включително на етапа на устните състезания,
оспорва верността на твърденията на молителката, определяйки ги като „гнусна”
лъжа.
Контролиращата страна ДСП – В. не изразява конкретно
отношение към основателността на молбата за закрила.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Между
страните не се спори, а се потвърждава и от приобщените удостоверения за
граждански брак и за раждане, че Д.Х.Д. и Д.Ц.Д., са съпрузи и родители на
детето И.Д.Д..
Не се спори още, че съпрузите,
живяли до м.юни 2016г. заедно с двете си деца Х. и И.
в общо семейно жилище в гр.С., което в момента съпругата и децата напуснали.
Видно от НА № *** на н-с
при ВРС, Д.Х.Д. е собственик на жилищен имот в гр.В., придобит в лична
собственост по дарение от родителите й, което обстоятелство не е и оспорено.
Видно от приобщените
удостоверения за постоянен и настоящ адрес, молителката Д.Д. и дъщеря й И. са
били с регистрирани преди образуване на делото адреси в гр.С., където детето е
било записано и на детска градина (служебна бележка л.39).
Видно от приложедни справки от НБДН от 01.08.2016г. молителките след
предявяване на исковете са с регистрирани постоянен и настоящ адрес ***.
На л.37-66 от делото са
ситуирани подробни разпечатки от телефонни разговори, без пряка доказателствена
за процеса стойност.
На л.67 е ситуиран резултат
от полиграф, който съставлява недопустимо по ГПК
доказателствено средство, доколкото съставлява по съществото си експертно
обследване, реализирано не пред съд, в противоречие с принципа на чл.11 ГПК.
Съвсем отделен е въпросът доколко първия поставен въпрос изобщо е коректно
зададен за целите на самото изследване.
На л.68-72 от делото са
депозирани социално проучване и писмо от ДСП – П., които съдържат данни за
временно местоживеене на двете молителки в гр.П..
С определение
№2137/01.09.2016г. по ч.гр.д. №1732 на ВОС за 2016г. е разрешен по задължителен
за първоинстанционния съд въпросът за местната
подсъдност на делото при ВРС (чл.278, ал.3 ГПК).
Заключението по приобщената
СПсЕ съдът кредитира изцяло като обективно,
обосновано и представено след непосредствено емпирично обследване на детето И.Д..
От заключението и обясненията на експерта в о.с.з. се установява, че детето е в
нестабилно психо-емоционално състояние, вътрешно тревожно, уплашено, с чувство
за вина и силно завишена степен на контролирана спонтанност и блокираност, нехарактерни за дете на неговата възраст. Тези чувства и емоции
са продиктувани от близки във времето стресогенни
преживявания с бащата, формирали у детето нетипично за родителската фигура
усещане за заплаха и опасност. Такива нагласи и реакции детето не проявява
спрямо останалите членове на семейството си. Изложеното мотивира несъмнения
според вещото лице извод за преживяни от детето насилие и емоционална травма, с
висока интензивност, с източник – баща му и с най-малко психологичен характер.
Показанията на св. Д. Х.
(майка на молителката и баба на дъщеря й) съдът преценява съобразно чл.172 ГПК,
но също и като подробни и непосредствени именно от инкриминирания времеви
период. От тях се установява, че след края на учебната година през м.май 2016г.,
И. е останала да живее при баба си в гр.П.. За разлика от друг път обаче И.
била много по-притеснена и неспокойна, постоянно искала баба й да е с нея
навсякъде, изпускала се често по малка нужда. На 16.08.2016г. в дома на бабата
гостувал ответникът. След вечеря дъщеря му И. се съблякла и останала по
гащички, а баща й я погледнал и й казал: „О, тате, какво коремче си отпрала,
като женичка”, след което я потупал по коремчето и по дупето. Малко след това
бабата излязла от стаята, а баща и дъщеря седнали да гледат телевизия. След
около част бабата влязла отново в стаята и при влизането си видяла как детето
стои полуголо на крака на баща си и прегърнало го, а
бащата в същото време бил с разкрачени крака, възбуден и маструбирал.
При влизането на жената ответникът се стреснал, привел се и тръгнал към хола,
но свидетелката видяла как той еякулирал. Самото дете
било силно уплашено, скрило при баба си и поискало вече да спи при нея, а не
при баща си. За случилото се свидетелката разказала първо на другата си дъщеря
– св. В. С., а едва няколко дни по – късно – и на майката Д.Д.. Отделно
свидетелката разказва за споделено с уплаха и тревога от И., че когато баща й я
къпе, я пипа по дупето и маха от него „люспички”, при което детето изпитва
болка. И. е разказвала пред свидетелката и че с баща й си имат тайни, които
обаче не желае да разкаже. Свидетелката е присъствала и на телефонен разговор
през м.юли 2016г., при който ответникът се е обадил на сина си Х., поискал да
говори с дъщеря си И., която след като взела телефона отишла в друга стая.
Свидетелката я последвала и я чула да пита баща си дали иска да си говорят
„само двамата” и че всички я разпитвали за тайните им - „какво правим с тебе”.
Свидетелката е категорична, че след постановяване на незабавната закрила по
делото, състоянието на детето започнало да се нормализира и подобрява.
Показанията на св. В. С.
(сестра на молителката и леля на дъщеря й) съдът преценява съобразно чл.172 ГПК, но също и като подробни и непосредствени относно емоционалното състояние
на детето през м.юни и юли. От тях се установява, че при среща в началото на
м.юни 2016г. И. е била по – неспокойна и мълчалива отпреди. На следващата среща
със свидетелката и детето й в началото на м.юли 2016г. обаче И. била още по -
неспокойна, объркана, уплашена, затворена, мълчалива, с безизразно лице,
напрегната, некомуникативна, без желание за разговор
или игра – състояние напълно нетипично за нея. Търсейки причините за това силно
негативно емоционално състояние свидетелката разговаряла със сестра си майка си
и последната й споделила за разказаното от детето – че с баща си имат тайни, че
като я къпе й маха „люспички” от дупето и й причинява болка, за случая в
средата на м. юни 2016г., когато видяла бащата на И. да маструбира,
доката тя била на крака му, за последващи телефонни
разговори на бащта с дъщеря му по телефона на сина му
Х., които били провеждани „насаме” с И.. Данни за преживян дистрес
констатирал и психологът, към който детето било насочено за преодоляване на
ситуацията. Свидетелката е категорична, че след постановяване на незабавната
закрила по делото, състоянието на детето започнало да се нормализира и
подобрява.
Показанията на св. Х. Дж. съдът кредитира като принадлежащи на лице без
заинтересованост от изхода по делото, но същевременно като опосредствени
и съдържащи абстрактни сведения. От тях се изяснява, че двамата съпрузи са
разказвали на свидетелката за брачните им проблеми, но никой не е споменавал
насилие над децата им. Същевременно свидетелката твърди, че Д.Д. й е разказвала
за такова от бащата, на което майката присъствала. Всъщност през м.юни и м.юли
2016г. свидетелката изобщо не е виждала децата Х. и И.,
нито някои от родителите им.
Показанията на св. П.З.
съдът кредитира като принадлежащи на лице без заинтересованост от изхода по
делото, но същевременно като опосредствени и
съдържащи абстрактни сведения. От тях се изяснява, че ответникът е много
спокоен човек, който не споделя проблемите си. Свидетелят не е виждал каквито и
да било случаи на насилие от бащата върху децата или съпругата си, нито е чувал
за такива. Свидетелят знае за брачните проблеми между съпрузите. Няма
информация за конактите между ответника и дъщеря му в
периода 20-30 юни. По впечатленията му И. е привързана към баща си.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
По допустимостта: С определение №2137/01.09.2016г. по ч.гр.д. №1732 на
ВОС за 2016г. е разрешен по задължителен за първоинстанционния
съд въпросът за местната подсъдност на делото при ВРС (чл.278, ал.3 ГПК).
Доколкото са налице
твърдения и данни за продължаващо противоправно поведение на ответника, декларираните
по вид и обем актове на насилие не следва да се приемат за преклудирани (така и
Определение №27/11.01.2011г. по ч.гр.д. №584/2010г. на ВКС, 4-то ГО), включително
след като последиците от тях са наблюдавани в преклузивния по ЗЗДН срок.
По основателността относно майката
Д.Д.
съдът намира, че по делото не се ангажираха достатъчно
доказателства, които да мотивират съзнателно, противоправно, насилствено
поведение на ответника спрямо нея, което налага отхвърляне на молбата в тази
част.
По основателността относно детето
И.Д.:
Съобразно чл.2 ЗЗДН домашно
насилие съставлява всеки съзнателен акт на физическо, психическо, сексуално или
друго принудително въздействие, опитът за извършване на такова, както и
принудителното ограничаване на личната свобода и личния живот спрямо лица,
които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо
съжителство или които обитават едно жилище. Актът на домашно насилие по чл.2 ЗЗДН се характеризира както с обективното извършване на увреждаща пострадалия
деятелност, така и с наличието на интелектуален и волеви елемент във връзка с
нея.
Заявените в сезиралата съда
молба твърдения за извръшени спрямо молителката И.Д.
принудителни въздействия са потвърдени в декларация по чл.9 ЗЗДН на която законът
придава обвързваща доказателствена сила. Оспорването на същата в случая съдът
преценява като неоснователно, тъй като в подкрепа на декларираното са
ангажирани подробните впечатления на свидетелите на молителите, които следва да
бъдат кредитирани изцяло, предвид тяхната последователност и непосредственост,
и липсата на каквито и да било други доказателства, които да ги дискредитират.
Противното разбиране би означавало показанията на лица по чл.172 ГПК генерално
да се обявят за недопустими в гражданския процес, което разбиране напълно
противоречи на разпоредбата на чл.172 ГПК и което настоящият състав не споделя.
Нещо повече – показанията на свидетелите на молителите кореспондират пълно и
цялостно със заключението на приобщената СПеЕ и не колидират с показанията на свидетелите на ответника. Всъщност
последните се изчерпват с голословното отрицание за знание за извършвани актове
на домашно насилие поради липсата на лични впечатления от детето и родителите
му през инкриминирания период, които поради това са с минимална доказателствена
за процеса стойност.
Така при съвкупния анализ на представената декларация по
чл.9 ЗЗДН с ангажираните по делото гласни и експертни доказателства съдът
приема за установено, че към момента на обследването – края на м.юни 2016г.,
детето И. е в нестабилно психо-емоционално състояние, тревожно, уплашено,
неспокойно, объркано, затворено, некомуникативно, с
чувство за вина и силно завишена степен на контролирана спонтанност и
блокираност, нехарактерни за дете на неговата
възраст. Това поведение и емоции са продиктувани от близки във времето стресогенни преживявания с бащата, формирали у детето
нетипично за родителската фигура усещане за заплаха и опасност от ответника.
Изложеното мотивира несъмнения извод за преживяни от детето насилие и
емоционална травма с висока интензивност, в резултат на действия и поведение на
баща му спрямо него. Относно вида на противоправното
въздействие са налице данни за сексуално такова, изразяващо се в болезнен допир
по инримните части при къпане на детето, самозадоволяване
на ответника в непосредствена близост с дъщеря му и поддържане (включително по
телефона през м.юли 2016г.) на „тайна” за нещата, които ответника и детето му
правят. Дори обаче по формални съображения да се приеме, че данните за
сексуално насилие следва да се игнорират, то въз основа на несъмненото
заключение по ССпЕ следва да се приеме най-малко
извършено спрямо детето противоправно поведение на бащата от психологичен
характер, толкова осезаемо, че да рефлектира трайно, значимо и негативно върху
психологичния интегритет на пострадалото момиче. А
това не поставя под съмнение нуждата от закрила на детето по ЗЗДН.
Относно подходящите за
случая мерки за закрила съдът намира следното:
На осн. чл.5, ал.4 ЗЗД при
установено домашно насилие на ответника задължително се налага глоба, поради
което ответника следва да бъде санкциониран със заплащането на такава в
минимален размер на 200.00лв.
Естеството на осъществения
в случая акт на домашно насилие предпоставя опасност за психологичното здраве и
състояние на молителя, което обосновава извод за адекватност на предложените по
вид мерки – по чл.5, т.1 и т.3 ЗЗДН.
При определяне
продължителността на последните следва да се вземе предвид, че родителите са в
очевидно влошени брачни отношения, което презюмира
предстоящо производство по чл.49 СК или чл.127, ал.2 СК. В рамките на именно
такова производство следва да бъде извършена цялостна преценка на
възпитателските и личностните качества на всеки от родителите, които са изцяло
извън предметното поле на настоящото производство и не са релевантни за него.
Едва тогава следва да се вземе окончателно решение за обема и условията на
упражняване на правата и режима на контактите. В този смисъл абсолютното
отделяне на детето от баща му за замоления максимален срок от 18 месеца съдът
преценява като прибързано и недостатъчно съобразено с висшия интерес на детето,
при отчитане, че предмет на производството по ЗЗДН е поведение на някои от
родителите в сравнително изолиран времеви период. Ето защо към момента съдът
намира за адекватен за закрилата на детето период на мерките по по чл.5, т.3 ЗЗДН от шест месеца от влизане в сила на
решението.
По разноските: Съобразно изхода по спора
и на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка
на ВРС, държавна
такса в размер на 25.00лв.
Въпреки
изхода по
спора разноски на молителя
не се следват, тъй като липсва такова отправено искане от него.
Задължението на ответника
за заплащане на разноски не се разколебава от частичното отхвърляне на молбата
за закрила. Защото в специфичното производство по ЗЗДН е достатъчно да се
установи противоправна насилствена деятелност на
ответника, която да налага мярка за защита на пострадалия, за да се ангажира
единствено деликвента за разноски.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на
Д.Х.Д., ЕГН**********, за налагане на мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и
т.3 ЗЗДН, спрямо нея, от Д.Ц.Д., ЕГН**********.
ЗАДЪЛЖАВА
Д.Ц.Д., ЕГН**********, да се въздържа
от извършване на домашно насилие
спрямо детето И.Д.Д.,
ЕГН**********, на осн.
чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д.Ц.Д., ЕГН**********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС,
глоба в размер на 200.00лв., на осн. чл.5, ал.4 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА
на Д.Ц.Д., ЕГН**********, да приближава: 1/детето И.Д.Д.,
ЕГН**********; 2/жилището
на баба му, находящо
се на адрес
гр.П.,
ул. „Л. К.” №*; 3/местата
за социални контакти на детето, всички - за срок от шест
месеца от влизане в сила на решението по делото, на осн. чл.5, ал.1, т.3 и
ал.2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д.Ц.Д., ЕГН**********, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт,
по сметка на ВРС, държавна
такса в размер на 25.00лв., на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН.
ДА СЕ
ИЗДАДЕ на молителя заповед за защита!
ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на съответното
РПУ съгласно чл. 16, ал.3 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС – В., в седемдневен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………