Р Е Ш Е Н И Е
№ 1670/19.4.2019 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 21.03.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 3494 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е
с правно основание чл. 422 от
ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу ответника И.И.Г. ЕГН **********, с адрес: *** положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми , а именно:
- сумата от 451.02 лв. (четиристотин петдесет и един лева и две стотинки) – представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № *******/20.05.2016г. , сключен между между „Вива кредит“ ООД и И.И.Г., вземанията по който са прехвърлени от страна на „Вива кредит” ООД в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД (правоприемник на който е „А.з.с.н.в.” АД – понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД) по силата на Приложение № 1/04.04.2017г. към Рамков договор за продажба на вземания (цесия) от 22.01.2013г.;
- сумата от 61.78 лв. (шестдесет и един лева и седемдесет и осем стотинки) – представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 01.07.2016г. до 27.01.2017г.,
- сумата от 150.00 лв. (сто и петдесет лева) – представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания,
- сумата от 100.00 лв. (сто лева) – представляваща такса разходи за дейност на служител,
- сумата от 366.12 лв. (триста шестдесет и шест лева и дванадесет стотинки) – представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, за периода от 01.07.2016г. до 27.01.2017г.,
- сумата от 25.29 лв. (двадесет и пет лева и двадесет и девет стотинки) – представляваща лихва за забава за периода от 02.07.2016г. до 26.10.2017г. включително,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.10.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена Заповед № 9082/01.11.2017 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 16418/2017г. на ВРС-ІХ състав.
Претендира се
за осъждане на ответника да заплати всички съдебно-деловодни разноски, както и
разноските в заповедното производство.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения: Твърди се в исковата молба, че
на 4.04.2017 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013г., сключен между „Вива
кредит" ООД и „А.з.с.н.в." ООД, по силата на което вземането
на „Вива кредит" ООД, произтичащо от договор за паричен заем №
*******/20.05.2016г. е прехвърлено в
собственост н. „А.з.с.н.в." ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения. „А.з.с.н.в." АД /сега „А.з.с.н.в." ЕАД/, ЕИК
********* е правоприемник н. „А.з.с.н.в." ООД,
ЕИК *********.
„Вива Кредит" ООД е упълномощило „А.з.с.н.в." АД
/понастоящем „А.з.с.н.в." ЕАД/ в качеството си на цесионер по
Договора за прехвърляне на вземания от 22.01.2013 г.,
от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. По реда на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД до ответникът е изпратено писмо за станалата продажба на вземания
съдържащо Уведомително писмо от страна на „Вива кредит" ООД , ведно с
покана за доброволно изпълнение от „А.з.с.н.в." ЕАД с изх.№
УПЦ-С-ВИВ/5277489 от 10.04.2017 г., изпратено чрез
Български пощи с известие за доставяне. Писмото се е върнало в
цялост с отбелязване „Получателят се е преместил на друг адрес". На 14.02.2018г. ищцовото дружество
е изпратило повторно писмо до длъжника, съдържащо Уведомително писмо от страна
на „Вива кредит" ООД , ведно с покана за доброволно изпълнение от „А.з.с.н.в."
ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ВИВ/5046252 от 13.02.2018г. чрез куриер. Писмото отново се е върнало в цялост.
Счита се , че ответникът е уведомен за извършената цесия с
получаване на препис от исковата молба и приложенията.
На 20.05.2016г. между „Вива кредит" ООД, като
заемодател и И.И.Г. като Заемател е сключен договор за паричен заем № 5277489,
при спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Предвид
разпоредбите на договора, страните са се съгласили, че сключват договора на
основание предложение за сключване на договор, направено от Заемателя,
Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя.
Заемателят заявява, че е запознат и е съгласен с Тарифа на Вивакредит ООД
относима към Договори за паричен заем „VIVA Express", която се намира на
посочената в доовора интернет-страница на дружеството - заемодател.
Съгласно
сключения договор Заемодателят се е задължил да предаде в собственост на
Заемателя заемна сума в размер на 500,00 лв., а
Заемателят се е задължил да върне същата на Заемодателя, ведно с договорната
лихва, която е в размер на 76,90 лв., на 18 равни двуседмични погасителни
вноски, в размер на 32,05 лева всяка, като падежа на първата погасителна вноска
е 3.06.2016 г, а падежа на последната погасителна вноска е 27.01.2017г. Така,
страните са договорили общ размер на плащанията - 576,90
лв.
С подписването на договора за заем, Заемателят удостоверява, че е получил
от Заемодателя изцяло заемната сума, като договорът има силата на разписка за
предадената, съответно получена заемна сума.
Съгласно Тарифа на „Вива Кредит" ООД относима към Договори за
паричен заем „VIVA Express", която съгласно чл.19 ал. 2 от договора за паричен
заем, заемателят е заявил, че е запознат и съгласен с нея, при забава на
плащането на погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема,
Заемателят дължи на Заемодателя направените разходи за провеждане на телефонни
разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на
просрочените вземания, които се начисляват, както следва: по 12,50 лв. на всеки четвърти и
единадесети ден забава, но не повече от 150,00 лв. На основание цитираните
по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на
просрочени вземания в размер на 150,00 лв. Също така,
страните са договорили, че при забава на плащането на която и да е погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 57
календарни дни, на петдесет и осмия ден забава Заемателят дължи на Заемодателя
заплащането на еднократна сума в размер на 100,00
лева, представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания,
включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и
администрира дейността по събиране на вземането. На това основание на длъжника
е начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 100,00 лв.
Съгласно
клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно - поръчител физическо лице, което да представи на Заемателя
бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне
и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да
работи на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си
работодател 6 месеца и минимален оситурителен доход в размер на 1000,00 лв.;
през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна
история със статус не по-лош от 401 „Редовен"; да не е поръчител по друг
договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството
си на заемател ИЛИ валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да
е валидна за целия срок на договора за заем. Предвид обстоятелството, че
Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от договорените
обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка
за неизпълнение в размер на 412,02 лева, която страните са постигнали
споразумение да бъде разсрочена на 18 равни вноски, всяка в размер на 22,89
лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.
Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателя за срока на
договора е в размер на 54,94 лева.
Подписвайки договора, страните са постигнали съгласие, че при забава за
плащане на някоя от погасителните вноски, уговорени в договора, Заемателят
дължи законна лихва за забава за всеки ден забава. На
длъжника е начислена лихва за забава за периода от 2.07.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Общия размер на начислената лихва е 25,29 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени
за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
Въпреки
отправените покани за доброволно изпълнение и разсрочване на задължението му
длъжникът не е заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата,
която е платена до момента, е в размер на 110,00 лв., с която са погасени,
както следва: неустойка: 45,90 лв., договорна лихва: 15,12 лв., главница: 48,98
лв.
С оглед
изложеното се претендира от длъжника И.И.Г., като заемател по договор за
паричен заем № 5277489, да заплати сума в общ размер на 1154,21
лв., от която -главница: 451,02 лв., договорна лихва: 61,78 лв., неустойка:
366,12 лв., такса разходи за събиране на просрочени вземания: 150,00 лв., такса
разходи за дейност на служител: 100,00 лв., както и лихва за забава в размер на
25,29 лв.
С оглед на изложеното, се моли за постановяване на положително решение по
предявената искова претенция.
Ответникът И.И.Г. ЕГН **********, с адрес: *** , в срока по чл. 131 от ГПК, чрез
назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба.
Оспорва се изцяло предявения
иск, като се намира същия за допустим, но по съществото си неоснователен и
недоказан.
Излагат се следните аргументи, а именно:
1. Изцяло
се оспорват твърденията на ищеца, че между ответника и него има облигационно
отношение във връзка с предоставен паричен заем „ VIVA Express".
Видно от приложения от ищеца
Договор за предоставяне на паричен заем от 20.05.2016 г. е, че ответникът не е
подписал този договор. Съгласно
чл.10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е формален и той се
сключва в писмена форма.
2. В
случай, че се приеме, че съществува облигационна връзка между ищеца и
ответника, то се оспорва следното:
- Оспорва се , че ответникът изобщо е
получавал сумата от 500 лв. от ищеца.
- Оспорва се, че на ответника е съобщено за извършения договор за цесия между
ответника и първончалния кредитор на ответника на основание чл.99, ал.З от ЗЗД. Поради неизвършеното уведомяване, договорът за цесия
не е породил действие по отношение на ответника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД.
-Твърди се, че клаузата на чл.11, ал.1
от Договор за предоставяне на паричен заем от 20.05.2016 г. е нищожна, като
неравноправна такава на основание чл.146 във връзка с чл.143, т.5 от Закона за
защита на потребителите, заобикаляща изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК и
сключена в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Уговорката в чл.11, ал.1 от
Договора е нищожна, тъй като не е индивидуално договорена, а представлява
типова клауза, върху която потребителят /длъжникът/ не е могъл да влияе. Тази клауза задължава потребителя да заплати необосновано висока
неустойка в размер на 412.02 лв., която представлява около 90% от
предоставената му заемна сума в размер на 500 лв.
Отделно от това, се твърди, че с клаузата, предвидена в чл.11, ал.1 от
договора, ищецът заобикаля изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК, а именно, че
годишния процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължение, като на основание чл.19,
ал.5 от ЗПК, такива клаузи в договора се считат з нищожни.
Предвидената в чл.11, ал.1
от договора неустойка от една страна е прекомерна и противоречи на
обезщетителната функция. От друга
страна тя е санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, но същата, в случая, не зависи от вредите от това неизпълнение и по
никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Т.е.,
така уговорена, тя е загубила обезщетителната си и санкционна функция и създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя Предвидена е единствено за да се кумулира към погасителните
вноски, като по този начин се отклонява от обезщетителната и обезпечителната си
функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Посочения в размер на разходите
по кредита за потребителя 1 IIP от 49,39 %, нараства
допълнително с размера на неустойката по чл. 11 от договора.
Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по
същество е добавък към възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го
обогатява неоснователно, доколкото именно лихвата би се явила цената на
услугата по предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на
заемодателя. Изискването, установено в чл.4 от Договора за предоставяне
на паричен заем, касаещо обезпечение на задължението с поемане на поръчителство
от физическо лице / при прекалено завишени изисквания за него/ или на банкова
гаранция в размера на кредит, противоречи на принципа на добросъвестността и
цели да създаде предпоставка за начисляване на неустойката по чл. 11 от договора и да осигури още един сигурен източник на доход за
икономически по-силната страна, като по този начин се заобикаля чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съгласно пap. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита , включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит и които потребителят следва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В този смисъл,
макар предвидена като неустойка, сумата по чл.П, ал.1 ,
представлява предварително отчетена в падежните вноски сума, която не е била
известна на потребителя и не му е разяснена. Тази сума е в
противоречие с обявеното в чл. 3 от договора и в
предложението за сключване на договора. В договора, в чл.З, т.7 изрично
е предвидено, че общия размер на всички плащания възлиза на сумата от 576.90
лв., която сума очевидно не включва оскъпяването по чл.П, ал.1 от договора. Съгласно т.2 от ДР на ЗПК „обща сума, дължима от потребителя"
е сборът от общия размер на кредита от 500 лв. и
общите разходи по кредита за потребителя, а „общия размер на кредита" е
максималния размер или общата сума, предоставяна по кредита. В
този смисъл, се счита че
посочената в чл.З, т.7 от договора, обща сума в размер на 576.90 лв. е подвеждаща за длъжника и той не е могъл да прецени
действителния размер на задължението си и последиците от забавата си.
Клаузата на чл.П, ал.1 от Договора за
предоставяне на паричен заем противоречи на добрите нрави, като обективира
директна уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитора и длъжника /потребител/,
като задължава последния при неизпълнение на неговите задължения да заплати
необосновано висока неустойка. Счита се, че тази разпоредба е и в пряко
противоречие и с добрите нрави, поради което е нищожна и на основание чл.26,
ал. 1 от ЗЗД.
3.Оспорва се, че на
основание чл.5, ал.1 и ал.2 от ЗПК, преди да бъде сключен договора, на
ответника е била предоставена своевременна информация за сравняване на
различните предложения и за вземане на информрано решение за сключване на
договора за потребителски кредит.
Оспорва се, че И.Г. е
получил стандартен европейски формуляр с тази информация съгласно приложение 2
от ЗПК.
Представеното по делото предложение за
сключване на договор е направено в деня на сключения договор /20.05.2016 г./. В това предложение не са разяснени
отнапред клаузите във връзка с крайните задължения по договора, така както
изисква чл.143, т.9 от ЗЗП. Видно от съдържанието на
Договора за предоставяне на паричен заем от 20.05.2016 г. е, че същият е
изготвен въз основа на типизиран модел и стандартен европейски формуляр /в
който са уговорени индивудуалните условия/, който не е приложен по делото, но с
който уж заемателят е бил запознат. В разпоредбата на
чл. 146, ал.2 от ЗЗП са посочени критериите, според
които клаузи от договора не са индивидуално уговорени. Това са тези клаузи, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да се влияе върху съдържанието им.
Договорът за предоставяне на паричен заем, в чл.2 препраща
към Стандартния европейски формуляр, който уж е бил предоставен предварително и
в който са уговорени индивидуалните условия по бъдещия паричен заем. Ето защо, се счита, че както по отношение на съгласието с общите
условия и декларирането на получаването им от потребителя, така и за европейският
формуляр и неговото получаване от длъжника, следва да се приложи нормата на чл.
147а, ал 5 от ЗЗП.
4. Оспорва се, че ответникът дължи
начислената му в Справка-погасителен план по договор за паричен заем №
5277489/20.05.2016 г. сума в общ размер от 250 лв., посочена като разходи за
събиране на просрочени вземания и разходи ангажиране дейността на служител по
осъществяване и администриране дейността по събиране на вземането.
На първо място, по делото
няма доказателства за направени такива разходи.
На второ място в чл.10а от ЗПК е
указано, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да
изисква такси и комисионни , свързани с усвояването и управлението на кредита. Съгласно ал.З на чл.10а, кредиторът не може да събира повече от
веднъж такса и/или комисионна за едно и също действие. Видът, размерът и действието, за което се събират такси или
комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора. Такива
такси не са предвидени в договора..
Ето защо, с оглед на
гореизложеното, се моли да се остави без уважение така предявеният иск, като
необоснован, неоснователен и недоказан.
Вследствие на изложеното се
моли да се отхвърли изцяло предявената искова претенция като неоснователна и
необоснована.
Ø По допустимостта на производството по делото :
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д. № 16418/2017г. на ВРС-ІХ състав, се
установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото
производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото
производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 27.10.2017
г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 9082/01.11.2017 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е
разпоредено на длъжника
И.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Кредитора „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Николина Станчева и Мартин Деспов – Изпълнителни директори,
чрез пълномощник Албена Благоева – юрисконсулт,
сумата от 451.02лв. (четиристотин
петдесет и един лева и две стотинки) – главница по
Договор за паричен заем №5277489, сключен на 20.05.2016г. и
Приложение №01/04.04.2017г. към Рамков договор за
продажба на вземания (цесия) от 22.01.2013г.,
сумата от 61.78лв. (шестдесет
и един лева и седемдесет и осем стотинки) – договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 01.07.2016г. до
27.01.2017г.,
сумата от 150.00лв. (сто
и петдесет лева) – такса разходи за събиране на
просрочени вземания,
сумата от 100.00лв. (сто
лева) – такса разходи за дейност на служител,
сумата от 366.12лв. (триста
шестдесет и шест лева и дванадесет стотинки) – неустойка
за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, за периода от
01.07.2016г. до 27.01.2017г.,
сумата от 25.29лв. (двадесет
и пет лева и двадесет и девет стотинки) – лихва за
забава за периода от 02.07.2016г. до 27.10.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване заявлението в съда – 27.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
410 от ГПК,
както и направените разноски в заповедното
производство, от които: 25.00лв. (двадесет и пет лева)
– заплатена държавна такса и 50.00лв. (петдесет лева) – юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
26 от Наредба по ЗПП.
Посочено
е , че вземането произтича от следните обстоятелства: Задължение
по Договор за паричен заем №5277489, сключен на 20.05.2016г. между „Вива
кредит” ООД и И.И.Г., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от
страна на „Вива кредит” ООД в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД
(правоприемник на който е „А.з.с.н.в.” АД –
понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД) по силата на Приложение
№01/04.04.2017г. към Рамков договор за продажба
на вземания (цесия) от 22.01.2013г.
Съдът
е приел, че издадената в заповедното производство заповед за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ,
поради което е указал на заявителя да
заведе иск по реда на чл.422 от ГПК. Заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния
срок от уведомяването му за дадените от съда указания и е представил
доказателства за заведената искова молба в заповедното производство.
Вследствие на изложеното , съдът намира,че
производството по делото е допустимо и валидно учредено.
С
оглед на гореизложеното и с оглед идентитета на процесните вземания с
вземанията по заповедта, съдът намира,че настоящото
производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на исковата
претенция.
Вследствие на изложеното , съдът намира,че производството по делото е образувано
по редовно предявена и допустима искова претенция, поради което
следва да се произнесе по съществото на спора.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
Прието по делото е
Предложение за сключване на договор за паричен заем, подадено на 20.05.2016г.
във „Вива кредит" ООД от И.И.Г., което е подписано от лицето. Като
параметри на желания заем е посочена главница в размер на 500,00 лв., при срок
на погасавяне 18 четиринадесетдневни вноски в размер на 32,05 лв., такса за
разглеждане на документи в размер на 0,10 лв. + 1 % от размера на сключения
договор за заем.
Видно от приобщения
към доказателствения материал Договор за предоставяне на паричен заем №
*******/20.05.2016г. , „Вива кредит" ООД, в качеството му на заемодател е
предоставил на И.И.Г. в качеството му на заемател , кредит в размер на
500,00лв. От своя страна ответникът се е задължил да върне заетата
му сума на 18 броя двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 32,05
лева, като общата дължима стойност на плащанията са в размер на 576,92 лева,
включващ и годишен фиксиран лихвен процент от 40.30 %. Уговореният годишен
процент на разходите е в размер на 49.39 %. В текста на чл. 3, ал. 1 е
посочено, че заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 500,00
лв. Уговорено в чл. 4 от договора е, че заемателят се задължава в тридневен
срок от подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора – поръчителство на физическо лице, което да
отговаря на следните изисквания: да е навършило 21-годишна възраст, да работи
по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при същия работодател шест
месеца и минимален осигурителен доход от 1000 лева, последните пет години да
няма кредитна история или да има кредитна история със статус не по-лош от
редовен, да не е поръчител по други кредити и да няма сключен договор за заем в
качеството си на заемател, или банкова гаранция, издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение. Уговорено е в чл. 12, ал. 2 от
договора е, че при забава на плащане на задълженията на заемателя, последният
дължи законната лихва за всеки ден забава. В текста на чл. 19 от договора е
посочено, че заемателят заявява, че е запознат и съгласен с Тарифата на „Вива
кредит” ООД, актуална към датата на сключване на договора, която се намира на
видно място във всеки търговски обект и на интернет страницата на заемодателя. Договорът
е двустранно подписан , като са положени подписи за заемодател и заемател на
всяка страница от договора.
Срокът на договора
е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно: 27.01.2017 г. и не е обявяван за предсрочно
изискуем.
Видно от
представения по делото заверен за вярност препис от разходен касов ордер,
ответникът И.И.Г. е получил сумата в размер на 500,00 лв. от „Вива кредит" ООД, като в ордера са
положени подписите и на представителя на „Вива кредит" ООД – броил сумата
и подписа на получилия сумата И.И.Г..
Приета по делото е
Тарифа на „Вива кредит" ООД относима към Договори за паричен заем Вива
Експрес.
Видно от приетия по
делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 22.01.2013
г., „Вива кредит" ООД, в качеството му на цедент прехвърля н. „А.з.с.н.в."
ООД , в качеството на цесионер, своите вземания, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски на дружеството -кредитор, посочени в Приложение № 1 към настоящия
договор за цесия.
Представено е
Потвърждение за сключена цесия , на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Видно от Приложение
1 от 04.05.2017 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
22.01.2013 г., вземанията на „Вива кредит" ООД срещу И.И.Г., произтичащи
от Договор за предоставяне на паричен заем № *******/20.05.2016г. , са прехвърлени в собственост н. „А.з.с.н.в."
ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството-кредитор, което
вземане е индивидуализирано в Приложение 1 от 04.05.2017 г. към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г.
Видно от
представеното по делото Пълномощно , „Вива кредит" ООД, представлявано от управитела
Мариана Казакова, упълномощава „А.з.с.н.в." АД да уведомява съгласно
разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД от името на „Вива кредит" ООД всички
длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало н. „А.з.с.н.в."
ЕАД с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 22.01.2013
г.
Представени са
Уведомително писмо за извършената цесия от „Вива кредит" ООД, ведно с
Покана за доброволна изпълнение от „А.з.с.н.в." АД с изх.№
УПЦ-С-ВИВ/5277489 от 10.04.2017г. и Уведомително писмо за извършената цесия от
„Вива кредит" ООД, ведно с Покана за доброволна изпълнение от „А.з.с.н.в."
АД с изх.№ УПЦ-С-ВИВ/5277489 от 13.02.2018г.,
Видно от представените по делото обратни
разписки , уведомленията не са получени от ответника.
По делото е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено. От него се установява, че са извършени по
процесния договор плащания, в общ размер на 110 лв., с които са погасени
следните задължения: За главница - 48,98 лв.; За договорни лихви - 15,12 лв.;
За неустойка - 45,90 лв.
Вещото лице посочва
, че оставащите неплатени просрочени задължения са както следва: За главница -
481,02 лв.; За договорни лихви - 61,78 лв.; За неустойка - 366,12 лв.; За такса
разходи по събиране - 150 лв.; За такса ангажиране на служител - 100 лв.
Вещото лице излага,
че към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, дължимата главница по процесния договор е в размер
481,02 лева , договорната лихва е в размер на 61,78 лв., идентична е с
претендираната, неустойката е в размер на 366,12 лева , таксата за разходи по
събиране е в размер на 150,00 лв. и такса ангажиране на служител е в размер на
100,00 лева, лихвата за забава за
процесния период 02.07.2016г. до 26.10.2017г. включително е в размер на 46.80 лева.
Предвид така установеното от
фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
По предявената
исковата претенция в тежест на ищеца е да установи наведените от него
твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно: учредено по негова инициатива заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна полза Заповед за
изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и
депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
съществуването на твърдяното вземане в негова полза по основание /в т.ч.
валиден договор за цесия, имащ за предмет вземане срещу ответника в размер на
исковата сума; валидно учредено между цедента и ответника договорно
правоотношение, изправността на първия по същото/, както и по размер, длъжник и
падеж; факта и момента на уведомяването на длъжника от предишния кредитор за
извършеното прехвърляне на вземането; настъпилата изискуемост на претендираната
сума. От своя страна в тежест на ответника е да установи, при условията на пълно
и главно доказване, всички наведени от него положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици, в това число и да установи точното във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението си за плащане процесната сума, в случай,
че ищецът докаже нейната дължимост.
Видно от приобщения
по делото Договор за предоставяне на паричен заем № *******/20.05.2016г., „Вива
кредит“ ООД е предоставило паричен заем на ответника И.И.Г. в размер на 500,00
лева. Договорът е подписан от И.И.Г. в качеството му на заемополучател, като не
е оспорен подписа на заемополучателя в процесния договор. Представеният договор
представлява частен документ, съдържащ подписа на ответника и съобразно чл.180 ГПК представлява доказателство, че изявленията, които се съдържат с него са направени именно от
ответника, което от своя страна
установява наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за
паричен заем и изразяване на съгласието на заемополучателя с всички конкретни
условия по заема в договора.
Видно от
представения по делото разходен касов ордер ответникът И.И.Г. е получил сумата
в размер на 500,00 лв. от „Вива
кредит" ООД, като в ордера е положен неговият подпис.
Вследствие на
изложеното съдът намира, че кредиторът е изпълнил задължението си за
предоставяне на сумата по кредита.
Съгласно договореното заемната сума е следвало да бъде
връщана от кредитополучателя чрез внасянето на 18 двуседмични вноски, всяка в размер на 32,05лева, включваща
главница и договорна лихва.
От коментираните
по-горе писмени доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на
цесионер и „Вива кредит” ООД в качеството му на цедент, е сключен валиден
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013 г.,
ведно с Приложение № 1 към него, с който
е прехвърлено вземането на цедента от ответника по процесния договор за заем №
*******/20.05.2016г.
Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е
длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на
това установено от закона изискване е да гарантира правата на новия
приобретател на вземането. В негов интерес, а и в интерес на третите лица това
действие на цесията е ограничено от разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4,
които задължават стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне,
за да може същият да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да е
направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението си
и чрез плащане на стария кредитор, да новира същото, то да му бъде опростено и
т. н. Липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава
длъжника от задължението да плати на новия кредитор. Длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор
лице до момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото
производство. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на
исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за
реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /решение № 40/13.05.2010
г. по т.д. № 566/ 2009 г. на ВКС, решение № 123/24.06.2009г., по т.д.
№12/2009г. на ВКС, II т.о., определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. №
867/2011 г. на ВКС/. В настоящия случай макар и по делото да не са налице данни
ответникът да е уведомен за цесията преди образуване на настоящото производство,
доколкото ищецът не е представил доказателства отправеното уведомление да е
достигнало до ответника, съдът намира, че ответникът е надлежно уведомен за
извършеното прехвърляне с получаване на препис от исковата молба, което
съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде съобразено от съда. Тези съображения
налагат извода за неоснователност на направените от ответника възражения за
ненадлежно съобщаване на цесията.
Липсват твърдения ,
респективно и ангажирани доказателства
ответникът да е внасял погасителни вноски по договора. Предвид това и с оглед
на обстоятелството, че дължимите вноски са падежирали към датата на устните
състезания се установява дължимост на вземания на ищеца за главница и за договорна
лихва. По отношение на размера им съдът следва да съобрази обстоятелството , че
видно от заключението на вещото лице, ответникът е извършил частично плащане в
размер на 110 лв., с които са погасени следните задължения: За главница - 48,98
лв.; За договорни лихви - 15,12 лв.; За неустойка - 45,90 лв.
Претенцията на
ищеца включва и начислена неустойка и
такса разходи за извънсъдебно събиране на задължението. Задължението за
заплащане на неустойка се извежда от чл.11 от договора, който предвижда такава
да е дължима при неизпълнение на поетото задължение от страна на
заемополучателя в тридневен срок от
подписване на договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията
му по договора – поръчителство на физическо лице, което да отговаря на следните
изисквания: да е навършило 21-годишна възраст, да работи по безсрочен трудов
договор, да има минимален стаж при същия работодател шест месеца и минимален
осигурителен доход от 1000 лева, последните пет години да няма кредитна история
или да има кредитна история със статус не по-лош от редовен, да не е поръчител
по други кредити и да няма сключен договор за заем в качеството си на заемател,
или банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида
обезпечение и срока за представянето му
създава значителни затруднения при изпълнението му до степен то изцяло
да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването
на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на
заемодателя да предостави
обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата
на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Начинът, по който е уговорена неустоечната клауза
създава единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка, което като
резултат е несъвместимо с добрите нрави и насочва към извод, че
неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, тъй като още към момента
на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя
за сметка на заемателя.
Съгласно чл. 143,
т. 5 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнениен на
неговите задълженя да запати необоснавано високо обезщетение или неустойка.
Законът в нормата на чл. 146, ал. 1, обявява неравноправните клаузи за нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал.
2 ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им.
В настоящия случай
в чл. 2 от договора е обективирано изявление, че заемателят е запознат
предварително от заемодателя с всички условия по договора и му е предоставен
Стандартен европейски формуляр с индивидуалните условия на бъдещия паричен
заем. Последното обаче не е от естество да установи индивидуално уговаряне на
оспорената клауза по договора, възможността за равноправно обсъждане на
варианти за предоставяне на обезпечение и последиците от неизпълнение на това
задължение, позволяващи на кредитора да увеличи възнаграждението си до
непосилен за потребителя размер. Макар и да е уговорена като санкционна
доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, същата е
предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява
от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на
кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество
е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна
печалба за заемодателя – над 50 % от заемната сума. Както разходите на
кредитора, така и печалбата му би следвало да се включат в годишния процент на
разходите. Съдът намира, че с клаузата на чл. 11 от договора се цели
заобикаляне на установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на годишния процент
на разходите, който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва. Налага се извода, че клаузата на чл. 4 от договора противоречи на
добрите нрави като илюстрирна директно уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и има за цел заобикаляне
изискванията на ЗПК, което я прави нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и
като такава непораждаща права и задължения за страните по заемното
правоотношение.
Съгласно
чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. С оглед
изложеното съдът приема, че цитираната клауза е нищожна и като такива не
поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение, поради и
което искът за заплащане на неустойка е неоснователен и следва да се отхвърли.
Вследствие на
изложеното исковата претенция следва да бъде отхвърлена по отношение на
претендираната неустойка.
Предвид изложеното, с оглед нищожността на предвидената в
процесния договор неустойка, съдът намира, че извършеното плащане от страна на
ответника в общ размер на 110,00 лв. , в частта , в която е погасена неустойка в размер на 45,90 лв. по преценка на ищеца, не следва да
бъде съобразявано, поради нищожността на клаузата за неустойка. С оглед горното
, съдът намира, че с платената от
ответника сума в размер на 45,90 лв. следва да бъде погасена не неустойка по
договора, а вноската с падеж 01.07.2016г.
в общ размер от 32,05 лв., от които главницата в размер на 25,06 лв. и
договорната лихва в размер на 6,99 лв., видно от таблицата на стр.4 от заключението на
вещото лице , доколкото вноската е формирана общо като главница и договорна
лихва; с остатъка в размер на 13,85 лв. съдът намира, че следва да бъде
погасена частично главницата като най-обременително задължение по вноската с
падеж 05.07.2016г., доколкото не може да бъде погасена цялата вноска. С оглед
изложеното, оставащата главница по вноската с падеж 05.07.2016г. е в размер на
11,60 лв.
След приспадане на сумата в размер на 45,90 лв. по
горепосочения начин , оставащата дължима главница е в размер на 412,11 лв., а
оставащата дължима договорна лихва е в размер на 54,79 лв. , считано от 15.07.2016г. до 27.01.2017г. , като за периода от 01.07.2016г. до
14.07.2016г. искът за договорна лихва следва да бъде отхвърлен, поради
горепосочените изводи за частично погасяване на задълженията на ответника със
сумата в размер на 45,90 лв.
Предвид изложеното
съдът намира за частично основателна претенцията за главница в размер на 412,11
лв., като за разликата над този размер до претендирания искът следва да бъде
отхвърлен.
Искът за договорна
лихва следва да бъде уважен в размер на 54,79
лв. за периода от 15.07.2016г. до 27.01.2017г.
, като за разликата над този
размер до претендирания размер и за периода от 01.07.2016г. до 14.07.2016г.
искът за договорна лихва следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за
забава за процесния период, след съобразяване на частично погасените задължения,
с оглед извършеното плащане от страна на ответника както бе посочено по-горе, съдът
намира, че същата следва да бъде отхвърлена за периода от 02.07.2016г. до
15.07.2016г. За периода от 16.07.2016г. до 26.10.2017 г. , съдът като съобрази,
че същата, изчислена с помощта на Апис Финанси е в по-висок размер от
претендирания, видно и от заключението на вещото лице, то тази претенция следва
да бъде уважена.
По отношение на
претенцията за сумата от 150.00 лв. (сто и петдесет лева) – представляваща
такса разходи за събиране на просрочени вземания и за сумата от 100.00 лв. (сто лева) –
представляваща такса разходи за дейност на служител, съдът намира следното:
Съобразно правилото
на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Уговорката в
договора, че при забава на погасителна вноска заемателят дължи на заемодателя
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочените задължения има за цел
заобикаляне на посоченото правило. Доколкото дължимостта на тези такси е
обусловена единствено от настъпила забава в плащанията, с начисляването им на
практика се достига до начисляване на допълнително обезщетение за забава над
допустимия съгласно чл. 33, ал. 2 ЗПК размер. В този смисъл разглежданата
уговорка е нищожна поради противоречие с посочените разпоредби на ЗПК. Същите
изводи съдът формира и относно дължимостта на претендираната такса разходи за
дейност на служител. Последната е в размер, представляващ 20 % от стойността на
предоставения кредит, което води до възприемане на такса във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и има за цел
заобикаляне изискванията на ЗПК, което я прави нищожна и на основание чл. 21,
ал. 1 ЗПК и като такава непораждаща права и задължения за страните по заемното
правоотношение.
Наред с горното
следва да се изложи също, че по делото не са ангажирани доказателства за
извършване на разходи във връзка с извънсъдебно събиране на тези вземания, нито
за разходи за дейност на служител. Гореизложеното обуславя извод за неоснователност
и на тази претенция за такса разходи за събиране на просрочени вземания и
за такса разходи за дейност на служител.
Вследствие на
изложеното исковата претенция следва да бъде отхвърлена по отношение на
претендираните такса разходи за събиране на просрочени вземания и за такса разходи за дейност на служител.
Мотивиран от
горното , съдът намира, че исковата претенция е частично основателна и следва
да бъде уважена до следните размери: 412,11 лева просрочена главница, 54,79
лева – непогасена договорна лихва за периода от 15.07.2016г. до 27.01.2017г. и 25,29
лева, обезщетение за забава за периода от 16.07.2016г. до 26.10.2017г.
включително.
Исковете следва да
бъдат отхвърлени , както следва:
Искът за главница
следва да бъде отхвърлен за разликата над 412,11 лв. до претендирания размер;
Искът за договорна
лихва следва да бъде отхвърлен за разликата над 54,79 лв. до претендирания
размер и за периода от 01.07.2016г. до 14.07.2016г.;
Искът за лихва за
забава следва да бъде отхвърлен за периода от 02.07.2016г. до 15.07.2016г.;
Исковата претенция
следва да бъде отхвърлена по отношение на претендираните неустойка, такса
разходи за събиране на просрочени вземания и такса разходи за дейност на
служител.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените разноски за заплатена държавна такса, депозит
за вещо лице, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от исковете. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза
на юридическите лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния такъв за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Отчитайки, че в
настоящото производство ищецът е бил защитаван от юрисконсулт, вида и
количеството на извършените от последния процесуални действия и в съответствие
с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ, съдът намира, че следва да бъде
определено възнаграждение в размер на 100,00 лева. Вследствие на изложеното,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 346,18
лв., съразмерно на уважената част от
исковете.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в
полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство
разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които
съразмерно на уважената част от исковете възлизат общо на 30,33 лева.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, от една страна и ответника И.И.Г. ЕГН **********, с адрес: ***, от друга страна,че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми , а именно:
- сумата от 412,11 лв. – представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № *******/20.05.2016г. , сключен между между „Вива кредит“ ООД и И.И.Г., вземанията по който са прехвърлени от страна на „Вива кредит” ООД в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД (правоприемник на който е „А.з.с.н.в.” АД – понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД) по силата на Приложение № 1/04.04.2017г. към Рамков договор за продажба на вземания (цесия) от 22.01.2013г.;
- сумата от 54,79 лв. – представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 15.07.2016г. до 27.01.2017г.,
- сумата от 25.29 лв.– представляваща лихва за забава за периода от 16.07.2016г. до 26.10.2017г. включително,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.10.2017г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 9082/01.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 16418/2017г. на ВРС-ІХ състав, на основание чл.422 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: за главница - за разликата над 412,11 лв. до 451,02 лв., за договорна (възнаградителна) лихва - за разликата над 54,79 лв. до 61,78 лв. и за периода от 01.07.2016г. до 14.07.2016г. и за лихва за забава - за периода от 02.07.2016г. до 15.07.2016г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу ответника И.И.Г. ЕГН **********, с адрес: *** положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми , а именно:
- сумата от 150.00 лв. (сто и петдесет лева) – представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания,
- сумата от 100.00 лв. (сто лева) – представляваща такса разходи за дейност на служител,
- сумата от 366.12 лв. (триста шестдесет и шест лева и дванадесет стотинки) – представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, за периода от 01.07.2016г. до 27.01.2017г.,
за които суми е издадена Заповед №
9082/01.11.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 16418/2017г. на ВРС-ІХ състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА И.И.Г. ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата в размер
на 30,33 лв.,
представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 16418/2017г. на ВРС-ІХ състав,
както и сумата от 346,18 лв.,
представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото
производство, съразмерно на уважената част от исковете , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от
настоящото решение на страните по делото, ведно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: