Р
Е Ш Е
Н И Е
№………..
Гр. Варна, ……… .2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ГР.ВАРНА, Първо отделение, Първи състав, в публично съдебно заседание на
шестнадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА
при секретаря С.В. и с участието на прокурор….,
разгледа докладваното от съдия Йорданова административно дело № 100 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба
от Х.Д.Ж.,действащ и като ЕТ „
Земя-2001-Х.Ж.”, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Каменар, общ. Варна, ул. „ Цар Петър“ № 25, със
съдебен адрес:***, чрез адв. Н.Ч.,***/ 20.10.2014 г., издаден от Г. А, на
длъжност началник сектор „Ревизии”, възложил ревизията, и Т. Н.- С., на
длъжност гл.инспектор по приходите при ТД на НАП- гр. Варна, ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 775/ 18.12.2014 г. на директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Варна, с
който на лицето са определени
допълнително задължения за данък върху доходите по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2010 г. в размер на 104604.04 лв.
главница и лихва за забава в размер на 37202.35 лв., както и лихви за авансови
вноски за 2010 г. в размер на 77.44 лв.
Жалбоподателят в жалбата
си излага съображения за незаконосъобразност
на оспорваният акт. Сочи, че същият е издаден при неправилно прилагане на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди
нищожност на оспорвания акт, поради липса на компетентност на издаващия го
орган. По отношение на ползваното от него данъчно облекчение по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ посочва,че тази разпоредба не препраща изрично към общите изисквания за
преотстъпване на корпоративен данък, поради което неправилно органите по
приходите са приели същите за относими и са отказали преотстъпването на данъка
поради неизпълнение на условието по чл.167, ал.1, т.1 и т.3 от ЗКПО - наличие
на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения и лихви върху тези
задължения. Оспорва изводите на органът по приходите, че не са налице
доказателства за изтекъл срок на годност на бракувани от лицето стоки през 2010
г. Твърди, че в тази насока са представени достатъчно доказателства, от които е
видно, че лицето е изпълнило изискванията на чл.28 от ЗКПО. Възразява, че
неоснователно органът по приходите не е
признал разхода от отписани вземания от
друго дружество за продажба на царевица, реколта 2004 г., собствено
производство. Твърди, че са налице всички предпоставки на чл.189б, ал.2 от ЗКПО
за преотстъпване на данък, като в РД и
РА те са обсъдени и не са оспорени от органа по приходите. В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа
подадената жалба и моли оспорваният акт да бъде отменен като незаконосъобразен.
Претендира присъждането на разноски по делото.
Ответникът по жалбата –
Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Варна, чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата. Моли обжалваният РА, издаден от
органи по приходите при ТД на НАП- гр. Варна, да бъде оставен в сила като
правилен и законосъобразен. Моли съда, при отхвърляне на жалбата да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза
на Дирекция „ ОДОП“ – гр. Варна.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
Производството по
оспорвания ревизионен акт е започнало въз основа на ЗВР № 1401277/ 07.04.2014г. / л.4 от адм. п-ка/,
издадена от компетентен орган, съгласно Заповед № Д- 10/03.01.2014 г. / л. 10 от адм. п-ка/ на
директора на ТД на НАП – гр. Варна, за установяване на задължения за данък по
чл.48, ал.2, вр. с ал.6 от ЗДДФЛ за д.п. 01.01.2010 г. – 31.12.2010г., като срокът за завършване на ревизията е 3
месеца от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена по реда на чл.30, ал.6 от ДОПК на
11.04.2014г. / л.3 от адм. п-ка/. Същата е изменена със ЗВР №
1402650/11.07.2014г. / л.8 от адм. п-ка/ като срока за завършване на ревизията
е определен до 11.09.2014г. Съгласно разпоредбите на чл.117 от ДОПК
Ревизионният доклад / РД/ се съставя не по- късно от 14 дни след изтичане на
срока на ревизията, който срок е спазен. РД е издаден с № 1402650/25.09.2014г. и е връчен по реда на чл.30, ал.6 от ДОПК / л.
488-495 от адм. п-ка/. В законоустановения
срок е постъпило възражение срещу РД. В срока по чл.119, ал.2 ДОПК е издаден РА №
*********/20.10.2014 г. от компетентните органи по чл. 119, ал.2 от ДОПК и
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията.
В хода на ревизионното
производство било установено, че с решение на ВОС през 2001 г. е регистриран едноличен
търговец с ЕТ „Земя-2001-Х.Ж.”. Лицето е регистрирано по ЗДДС на 30.08.2001 г. и като земеделски производител през 2009 г.,
съгласно Наредба № 3/99 г., като същото има презаверка на регистрационната
карта на земеделски производител през 2010 г. и 2011 г. Предмет на дейност на същото е било
отглеждането на зърнени, клубеноплодни, технически и фуражни култури. Лицето
упражнява дейността си в собствени складове за наличен инвентар и силози за
съхранение на собствена продукция, находящи се в с.Орешак. Търговецът е
обработвал през ревизирания период 18497 дка наета земя в различни землища на
общ.Аксаково.
1./ В хода на ревизионното производство било установено, че от
ревизираното лице е подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх. № 300И0049786/29.04.2011
г. в ТД на НАП- гр.Варна. В приложение № 2
на декларацията – доходи от стопанска дейност като едноличен търговец,
лицето декларирало следното: общо приходи по ОПР - 3 399 593.65 лв.; общо
разходи по ОПР – 2 053 799.07 лв.; счетоводна печалба – 1 345 794.58
лв.; общо приходи, които се изключват при определяне на счетоводния финансов
резултат за данъчно преобразуване – 215 794.18 лв. / субсидии, отнасящи се
за 2009 г., изплатени през 2010 г./; счетоводен резултат за преобразуване –
1 130 000.40 лв.; увеличения -198658.69 лв.; намаления –
198 658.69 лв.; данъчна печалба/ облагаем доход – 1 130 000.40
лв.; задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО – 5936.40 лв.; годишна
данъчна основа за доходи от стопанска дейност като ЕТ – 1 124 064.00
лв.; данък върху ГДО за доходи от стопанска дейност като ЕТ / 15 %/ -
168 609.60 лв.; деклариран
преотстъпен данък по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ – 97027.86 лв.; данък върху
ГДО за доходи от стопанска дейност като ЕТ след преотстъпването –
71 581.74 лв.; внесени авансови вноски за годината – 2590.00 лв.; дължим данък за довнасяне – 68991.74 лв.;
5 % отстъпка от размера на данъка – 3449.59 лв.; дължим данък за довнасяне след отстъпката – 65542.15 лв.
Дължимият данък в размер
на 65542.15 лв. е внесен от лицето на 02.05.2011 г.
С оглед на декларирания
от лицето преотстъпен данък по реда на чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ от органа по
приходите са предприети действия за събиране на доказателства от ревизираното
лице и от трети лица и контролни органи за изпълнението на изискванията на
чл.189 б от ЗКПО.
На основание чл.37, ал.2
и ал.3 от ДОПК на ревизираното лице било връчено ИПДПОЗЛ № 3397/ 08.04.2014 г.,
с което били изискани първични и вторични счетоводни документи за покупки и
продажби през периода 01.01.2010 г. – 31.12.2010 г., главна книга, отчет за
приходите и разходите, регистър на счетоводни сметки за 2010 г., справка за
определяне на данъчния финансов резултат, дължим данък и размер на
преотстъпения данък, инвентарна книга за наличните ДМА към 31.12.2010г.,
доказателства доказващи изпълнението на условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл.189б от ЗКПО за 2010
г. и др. / л. 258-259 от адм. п-ка/. В отговор на полученото ИПДПОЗЛ от
проверяваното лице са представени исканите документи, приети с вх. №
3397-1/25.04.2014 г./ л. 13- 257 от адм. п-ка/.
С ИПДПОЗЛ изх.№ 6807/
30.06.2014 г. от ЕТ са изискани подробни справки и писмени обяснения относно
закупени от него активи от преотстъпения данък
от 2010 г., както и дали са спазени изискванията на чл.189б от ЗКПО. В
отговор с вх. № 6807-1/11.07.2014 г. лицето е представило фактури и писмени обяснения като е посочило в
същите, че закупените активи не заместват съществуващи такива, че не е
получавало помощи по чл.87 §1 от ДФЕС за минимална помощ по смисъла на
Регламент /ЕО/ 1535/2007 за тези активи. Лицето декларирало, че ще извършва
дейността си и през следващите три години, както и че към 31.12.2010 г. не е
имало изискуеми публични задължения. Представил е още справка за придобитите
активи с преотстъпения данък през 2010 г. с приложени фактури и с изчислен % на
преотстъпен данък в общия размер на инвестициите 10 %.
С цел доказване по
безспорен начин дали закупената земеделска техника попада в обхвата на
понятието „нова техника” са събрани допълнително доказателства от фирмата
доставчик „Мегатрон” – гр.София, на което дружество е изпратено ИПДПОТЛ с изх.
№ Р-03-1401277-041-01/10.09.2014 г. В отговор на искането по електронен път са
получени документи за извършените доставки – договор за осигуряване на
доставката и закупуване на оборудване от 28.01.2011 г., техническа спецификация
към договор за доставка, декларация, пълномощно. От представените документи органът
по приходите установил, че закупеният трактор от ревизираното лице е фабрично
нов и неупротребяван, като същият е получен на 28.03.2011 г. с приемно-предавателен
протокол./ л.423 -431 от адм. п-ка/.
В хода на ревизията от
органа на приходите било изготвено
ИИДДКО изх. № 7466/18.07.2014 г.
до Община Варна, отдел „МДТ” за предоставяне на информация относно
дължими и подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по ЗМДТ. С
писмо с вх. № 7466-1/ 04.08.2014 г. е получен отговор от общината, в който било
посочено, че ревизираното лице няма непогасени задължения по ЗМДТ към дата
31.12.2010 г. / л. 421-422 от адм. п-ка/.
Изготвено било писмо с изх. №
Р-03-1401277-999-01/ 10.09.2014 г. до
Дирекция „Събиране”, отдел „Публични вземания” –Варна за предоставяне на
информация относно подлежащи на принудително
изпълнение задължения на лицето към дата 31.12.2010 г. Получен е отговор на
17.09.2014 г., в който било посочено, че лицето няма активни изпълнителни дела
към дата 17.09.2014 г. При проверка на
данъчно –осигурителното досие на лицето било установено, че към 31.12.2010 г.
същото е имало непогасено задължение по подадена декларация обр.6 за периода
м.08.2010 г. ДОД за изплатено месечно
възнаграждение в размер на 646.59 лв. като краен срок за внасянето на същата
бил 10.10.2010 г. Сумата била внесена от лицето през следващата календарна година
на 10.01.2011 г., ведно с начислената
лихва в размер на 21.00 лв.
С оглед на горното органът по приходите приел, че
ревизираното лице към дата 31.12.2010 г. не е изпълнило изискването на чл.167,
ал.1, т.1 и т.3 от ЗКПО за преотстъпването на корпоративен данък по реда на
чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ.
2./ След проверка и анализ на представените
документи от проверяваното лице, органът по приходите констатирал, че Х.Д.Ж.,действащ
и като ЕТ „Земя-2001-Х.Ж.” е отчел в
счетоводна сметка 609 „ Други разходи”, разходи за брак в размер на 39905.04
лв. Съгласно записаните счетоводни операции кореспондиращата сметка била 304
„Стоки”. Представена била Заповед № 1/22.12.2010 г. и протокол за бракуване на
материални запаси № 1 / 31.12.2010 г. В
заповедта било посочено, че следва да се организира бракуването на СМЗ поради
изтекъл срок на годност, в протокола също било посочено, че стоките – „МАЗ” без
двигател, олио, пшеница и слънчоглед, теле, са бракувани поради изтекъл срок на
годност. Представени били от лицето фактури от 2002 и 2003 г. за закупеното
олио. По отношение на останалите стоки не били представени доказателства за
срок за годност.
След анализ на
представените документи органът по приходите приел, че по отношение на стоките,
описани в протокола за бракуване, на са били представени доказателства за
наличието на предпоставките по чл.28, ал.3, т.3 от ЗКПО, с оглед на което на основание чл.28, ал.2 от ЗКПО на са признати за
данъчни цели счетоводни разходи за брак на материални запаси в размер на
39905.04 лв.
3./ В хода на ревизионното
производство било установено, че за 2010 г. от ревизираното лице били отчетени
счетоводни разходи от отписване на вземания в размер на 10602.81 лв. От
ревизираното лице било дадено писмено обяснение, в което било посочено, че
отписването на вземането от „Агрос 98” ООД е извършено поради изтичане на давностен
срок - признат разход по чл.37 от ЗКПО, тъй като вземането е възникнало преди
01.01.2005 г. Представени били счетоводни справки – счетоводен картон на сметка
404”Доставчици при определени условия”.Други документи не били представени. С
възражението срещу РД лицето представило ф-ра № 74/ 06.12.2004 г. , издадена от
ЕТ „Земя-2001-Х.Ж.” с получател „Агрос
98” ООД, с предмет на доставката - царевица рек. 2004 г., на обща стойност
75600. 00 лв./ дан. основа и ДДС/ и пет броя покани за доброволно изпълнение,
отправени до получателя на стоката по фактурата. С цел обективно установяване
на фактите и обстоятелствата по това вземане до „Агрос 98” ООД е изпратено
ИПДПОТЛ с изх. № 10039/16.10.2014 г. Документи и писмени обяснения не са
представени до приключването на ревизията.
С оглед на горното на основание чл.34, ал.1 от ЗКПО, вр.
с чл.10, ал.1 и ал.2 от с.з. от органа по приходите не са признати за данъчни
цели счетоводни разходи от отписване на вземания в размер на 10602.81 лв.
4./ Установено било от
органа по приходите, че за 2010 г. лицето е внесло 2590.00 лв. с основание
„годишен и авансов данък по ЗДДФЛ”. Предвид на невнасянето на авансовите
вноски за 2010 г. в законоустановените
срокове по чл.90 от ЗКПО, вр. с чл.43, ал.8 от ЗДДФЛ, на основание чл.9 и чл.175 от ДОПК с ревизионния акт на ревизираното
лице са начислени допълнително лихви в размер на 77.44 лв.
В срока по чл.152 от ДОПК данъчно задълженото лице е обжалвало
РА № *********/ 20.10.2014 г. пред
директора на Дирекция „ОДОП” гр. Варна, който с решение № 775/18.12.2014
г. е потвърдил изцяло оспорваният акт.
В хода на съдебното производство за оборване
на констатациите на органите по приходите жалбоподателят е ангажирал
допълнително доказателства - по делото е изслушана и приета ССЕ, неоспорена от
страните. Вещото лице след извършена проверка в счетоводството на жалбоподателя
и приложените по делото доказателства е посочило следното: 1./ От
съпоставката на посочените в
констативната част изисквания на ЗСч за съдържанието на протокола за баракуване от 31.12.2010 г.
за резултатите от проведена инвентаризация, като първичен счетоводен документ,
с реквизитите които съдържа се
установява, че посочените реквизити в протокола отговарят на нормативните
изисквания. На основание протокола за бракуване на материални запаси и съгласно
представения счетоводен картон на с/ка 609, за отразяването на брака е взета
следната счетоводна операция: дебит с/ка 609-Други разходи/ кредит с/ка 304
–стоки – 39905.04 лв. Приложеният метод за изписване на бракуваните СМЗ е „
средно претеглена стойност”, като този метод е съгласно счетоводната политика
на предприятието, която е било оповестена в приложението към ГФО за 2010 г.; 2./ Към 31.12.2010 г. по с/ка 404,
аналитична партида „ Агрос 98” ООД, са взети следните счетоводни операции:
Дебит с/ка 411 „Клиенти”, анал.п-да „ Агрос 98” ООД/ кредит с/ка 404 -11477.06
лв.; дебит с/ка 609 „Други разходи” / кредит с/ка 404 -10602.81 лв. Всичко по
кредита на с/ка 404 - 22079.87 лв.
Вещото лице е посочило още, че отписаното вземане по с/ка 404 не представлява
вземане по фактура от клиент, а остатък по сметката след първото осчетоводяване
в размер на 11477.06 лв.Тъй като не са представени и липсват други налични
документи в счетоводството на жалбоподателя, от които да се установи какви са
били разчетите между двете дружества към края на всеки отчетен период между
2005 -2010 г., в.л. не може да определи точния произход на процесната сума,
както и датата на изискуемост на вземането.
Други доказателства не
са ангажирани от страните по делото.
С оглед установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от
надлежната страна, в срока по чл.156 от ДОПК, след изчерпване възможността за обжалване
по административен ред, в частта,потвърдена с Решение № 775/ 18.12.2014г. на директора на Директора на Дирекция „ ОДОП“ -гр.
Варна, поради което същата се явява ДОПУСТИМА
за разглеждане.
Разгледана по същество
жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
По валидността на акта:
Съдът намира за
неоснователни възраженията на жалбоподателя за нищожност на оспорваният РА.
Видно от представените
доказателства по делото ревизионното производство е възложено със ЗВР № 1401277/ 07.04.2014г. / л.4 от адм. п-ка/,
издадена от компетентен орган, съгласно Заповед № Д- 10/03.01.2014 г. / л. 10 от адм. п-ка/ на
директора на ТД на НАП – гр. Варна, за установяване на задължения за данък по
чл.48, ал.2, вр. с ал.6 от ЗДДФЛ за д.п. 01.01.2010 г. – 31.12.2010г., като срокът за завършване на ревизията е 3
месеца от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена по реда на чл.30, ал.6 от ДОПК на 11.04.2014г.
/ л.3 от адм. п-ка/. Същата е изменена със ЗВР № 1402650/11.07.2014г. / л.8 от
адм. п-ка/ като срокът за завършване на ревизията е определен до
11.09.2014г.Спазени са изискванията на чл.112, 113 и 114 от ДОПК.
Спазени са и
изискванията на чл.117 от ДОПК. РД е издаден с № 1402650/25.09.2014г. и е връчен по реда на чл.30, ал.6 от ДОПК /
л. 488-495 от адм. п-ка/. В законоустановеният
срок е постъпило възражение срещу РД. В срока по чл.119, ал.3 ДОПК е издаден РА №
*********/20.10.2014 г. от компетентните органи по чл. 119, ал.2 от ДОПК.
Съгласно чл.119, ал.2 от ДОПК /в сила от 01.01.2013 г./, ревизионният акт се издава от органа, възложил
ревизията, и ръководителя на ревизията в 14 дневен срок от подаване на
възражението или от изтичане на срока за подаване на възражение. В конкретният
случай ревизията е възложена от Г. А, на длъжност началник сектор „Ревизии”,
възложил ревизията. Служителят Т. Н.- С., на длъжност гл.инспектор по приходите
при ТД на НАП- гр. Варна, е определен за ръководител на ревизията, съгласно ЗВР
№ 1401277/ 07.04.2014г. / л.4 от адм.
п-ка/. След изменението на разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК- 01.01.2013 г. не се издава заповед за
определяне на компетентен орган който да издаде РА, тъй като тези органи са
посочени изрично в закона.
С оглед на горното, при извършване на служебна
проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че ревизионното производство е
възложено от компетентен орган и е приключило в определения от него срок. РА е издаден
от компетентен орган, в изискуемата форма и има съдържание, в което са изложени
фактическите и правните основания за постановяването му. При извършването на
ревизията не са били допуснати нарушения на процесуалните разпоредби, визирани
в ДОПК, поради което обжалваният акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност.
По процесуалната и материалната законосъобразност на
акта:
1./ Не се
спори, че жалбоподателят, действащ и като ЕТ „ Земя-2001-Х.Ж.”, е регистриран като земеделски производител считано
от 2009 г.,
съгласно Наредба № 3/99 г., като същият има презаверка на регистрационната
карта на земеделски производител през 2010 г. и 2011 г. Предмет на дейност на същото е било
отглеждането на зърнени, клубеноплодни, технически и фуражни култури. Безспорно
е и обстоятелството, че през 2010 г.
е ползвал данъчно облекчение по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ, като за периода е преотстъпил
данък в размер на 97027.86 лв.
За да откажат ползваното данъчно облекчение,
органите по приходите са приели, че по отношение на ЕТ „ Земя-2001-Х.Ж.” не е изпълнено общото изискване за преотстъпване
на корпоративен данък по чл.167, ал.1, т.1 от ЗКПО, тъй като към 31.12.2010 г.
търговецът е имал задължения за данък общ доход по декларация обр.6 за
м.08.2010 г. в размер на 646.59 лв.
Видно от
констатациите в ревизионния доклад и в акта, както и от представените по делото
доказателства сумата била внесена от лицето през следващата календарна година на
10.01.2011 г., ведно с начислената лихва
в размер на 21.00 лв. Отделно от това органите по приходите са извършили проверка за изпълнението на
условията по чл.189б от ЗКПО като по категоричен начин са констатирали, че
изискванията на чл.189б от ЗКПО са изпълнени от ЕТ.
Предвид изложеното, спорът
между страните е формиран по въпросите дали общото изискване за преотстъпване
или намаляване на данък по чл.167, ал.1, т.1 от ЗКПО е относимо към данъчното
облекчение по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ, съответно дали по отношение на ЕТ „ Земя-2001-Х.Ж.” е
възникнало правото да преотстъпи до 60 % от данъка върху доходите върху
годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност за 2010 г. ?
За разрешаване на така
формирания спор, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ, данъкът
върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен
търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като
земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по
производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията
за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от Закона за корпоративното
подоходно облагане.
Така предвиденото данъчно
облекчение, представлява държавна помощ под формата на данъчно предимство за
земеделските производители, базирана върху изискванията на Насоките за държавна
помощ в селското и горското стопанство за периода 2007г. – 2013г., които
препращат към Регламент (ЕС) 1857/2006г. от 15 декември 2006г. за прилагането
на членове 87 и 88 от Договора за Европейска общност (чл.107 и чл.108 от
Договора за функционирането на европейската общност) към държавната помощ за
малки и средни предприятия, които осъществяват дейност по производството на
селскостопански продукти.
С Решение на Европейската комисия С (2011) 863 от
11.02.2011г. държавната помощ по чл.48, ал.6 – 7 от ЗДДФЛ и чл.189б, ал.1 – 4
от ЗКПО е призната за съвместима с чл.107, пар.3, буква в) от ДФЕС. Помощта се
предоставя автоматично, без да е необходимо лицата за кандидатстват за нея пред
приходната администрация, като земеделските производители сами избират дали да
се възползват от предвиденото данъчно облекчение. Правото на избор се упражнява
посредством подаване на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
Съгласно §26 от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ (обн. ДВ,
бр.95/2009г., в сила от 01.01.2010г.), преотстъпването на данъка по чл.48, ал.6
от ЗДДФЛ се прилага след постановяване на положително решение от Европейската
комисия за съвместимост с правилата в областта на държавните помощи. При
условие, че ЕК постанови положително решение до 31 март 2011г., преотстъпването
на данъка може да се приложи и за 2010г. Предвид цитираната разпоредба и
датата, на която ЕК е приела решението за съвместимост, следва, че
преотстъпването на данъка е приложимо и по отношение на 2010г.
За да възникне правото на
предвиденото данъчно облекчение, следва по отношение на земеделския
производител да са изпълнени условията по чл.189б от ЗКПО. Предвид изричната
законова препратка единствено към тези условия, неправилно органите по
приходите са изследвали изпълнението на общите изисквания за преотстъпване на
корпоративен данък по чл.167 от ЗКПО.
Основателно е оплакването на жалбоподателя за
това, че посочената разпоредба се прилага единствено спрямо корпоративния данък
и по аргумент от чл.60, ал.1 от Конституцията на РБ, въвеждаща принципа за
законоустановеност на данъчните задължения, е недопустимо прилагането на
правила за облагане, установени за един вид данък, по аналогия за друг данък.
Съгласно чл.60, ал.2 от Конституцията, данъчните облекчения и утежнения също се
установяват само със закон, поради което правилата и условията за ползване на
данъчните облекчения следва да се прилагат, така, както са установени в
съответния закон, а не по аналогия.
В конкретния случай общите
изисквания за ползване на облекчението по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ са установени
именно в този закон и са следните: преотстъпването на данъка се допуска само за
годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна
и животинска продукция и само по отношение на лица, които са регистрирани
земеделски производители и не са предприятие в затруднение. Разпоредбата на
чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ не препраща изрично към общите изисквания за преотстъпване
на корпоративен данък по ЗКПО, поради което неправилно органите по приходите са
приели същите за относими и са отказали преотстъпването на данъка поради
неизпълнение на условието по чл.167, ал.1, т.1 от ЗКПО – наличие на подлежащи на принудително
изпълнение публични задължения.
В конкретният случай са
приложими правилата на Регламент (ЕО) № 1857/2006г. на Комисията от 15 декември
2006г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора, като конкретно разпоредбата
на чл.189б от ЗКПО, към която препраща чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ, попада в обхвата
на един от видовете помощ по чл.4 от Глава втора „Инвестиции в земеделски
стопанства”. Разпоредбата регламентира изрично изискванията за предоставяне и
ползване на помощта, в който смисъл са и разпоредбите на чл.48, ал.6 и 7 от ЗДДФЛ и чл.189б от ЗКПО. От анализа на цитираните разпоредби следва, че
наличието на подлежащи на принудително събиране публични задължения, в
контекста на помощта, разрешена с Решение на ЕК С(2011) 863/11.2.2011г., може
да бъде основание за отказ на правото на данъчно облекчение, само ако тези
задължения идентифицират земеделския производител като „предприятие в
затруднение” по смисъла на чл.2, пар.16 от Регламент (ЕО) № 1857/2006г.,
вр.чл.10 и чл.11 от Насоките на Общността за държавната помощ за оздравяване и
преструктуриране на предприятия в затруднение.
Независимо от изложеното,
от страна на органите по приходите не са доказани и подлежащи на принудително
събиране публични задължения по смисъла на чл.167, ал.1, т.1 и т.3 от ЗКПО.
Относно установените задължения за ДОД по декларация обр.6 за м.08.2010 г., от събраните в ревизионното
производство доказателства е безспорно установено, че декларирания за периода
данък за внасяне не е издължен до края на 2010г. Само по себе си обаче
наличието на публично задължение не обуславя директно хипотезата на чл.167,
ал.1, т.1 от ЗКПО, която независимо че не поставя изискването принудителното
изпълнение да е започнало, изисква публичните задължения да са подлежащи на
принудително изпълнение, т.е. касае се само за тези публични задължения, които
са годни за принудително изпълнение.
Принципът за законоустановеност на данъчните
задължения, приложен в неговата цялост, въвежда и предварителна изискуемост на
тези задължения, вкл. и в производството по обжалване на актовете, с които те
са установени/ чл.127 от ДОПК/, като законът
не се интересува от тяхната ликвидност или безспорност. Различно от едно
ликвидно и изискуемо публично задължение обаче е това, което подлежи на
принудително изпълнение по определения в ДОПК ред. Не са тъждествени понятията „задължение, чийто срок на изпълнение е
изтекъл” и „ задължение, подлежащо на принудително изпълнение”. В този смисъл
основателно е оплакването на жалбоподателя, че „ задължение, подлежащо на
принудително изпълнение” е само това задължение, за което е изтекъл срокът за
доброволно изпълнение по чл.182, ал.1 от ДОПК, съгласно който, ако задължението
не бъде изпълнено в законоустановения срок , преди да бъдат преприети действия за принудителното
му събиране, органът установил вземането, съответно публичният изпълнител при
НАП, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7 –мо дневен срок.
Независимо, че декларацията обр.6 е изпълнително основание по смисъла на чл.209,
ал.2, т.2 от ДОПК, по преписката липсват данни за невнесените в срок задължения
за м.08.2010 г. на търговеца да е връчвана покана по чл.182 от ДОПК, поради
което задължението не попада в обхвата на разпоредбата на чл.167, ал.1, т.1 от ЗКПО. В този смисъл са и Решение на ВАС №
3444/08.03.2012г. по адм.д. № 6153/2011г.; Решение на ВАС № 240 от 09.01.2014г.
по адм.д. № 5508/2013г.
Следва да се отбележи, че безспорно е и
обстоятелството, че тези задължения са заплатени ведно с начислената лихва на
10.01.2011 г. В обобщение може да се посочи, че в случая са били налице незаплатени в срок задължения към дата
31.12.2010 г., които обаче към този момент не са подлежали на принудително
изпълнение. След като не са подлежали на принудително изпълнение задълженията по декларации и авансови вноски,
то не са налице и лихви върху такива
задължения, съгласно чл.167, ал.1, т.3 от ЗКПО. Поради това не е налице
отрицателната предпоставка по чл.167, ал.1, т.1 от ЗКПО.
С оглед гореизложеното, за да възникне правото на
претендираното от жалбоподателя данъчно облекчение, изразяващо се в правото му
да преотстъпи до 60% от данъка за данъчната основа от дейност по производство
на непреработена растителна и животинска продукция, следва да са изпълнени
изискванията по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ и условията по чл.189б от ЗКПО, както и да
не са налице ограниченията по чл.48, ал.7 от ЗДДФЛ.
От страна на органите по приходите не е оспорено
изпълнението на условията по чл.189б от ЗКПО. Даже напротив, видно от
констатациите в доклада и РА, проверка в тази връзка е извършена като органът по приходите е приел
за безспорно, че всички изисквания на чл.189б от ЗКПО са изпълнени от
жалбоподателя. При така установените факти, обосновано може да се направи
извода, че към момента на ползване на данъчното облекчение по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ, по отношение на земеделският производител ЕТ „Земя-2001-Х.Ж.” са били изпълнени всички условия по чл.189б от ЗКПО, поради което за него е възникнало правото да преотстъпи 60% от данъка за
основата от дейността по производство на непреработена растителна продукция в
размер на 97 027.86 лв. С оглед на горното съдът намира, че неправилно органът по приходите е
отказал правото на жалбоподателя да преотстъпи данък за 2010 г. съгласно чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ в
размер на 97027. 86 лв.
2./
Относно непризнатите на основание чл.28, ал.2 от ЗКПО счетоводни разходи от
брак, съдът намира следното:
За да извърши
преобразуване на финансовият резултат на дружеството в посока увеличение, на
основание чл.28, ал.2 от ЗКПО, със сумата от 39905.04 лв., органът по приходите
е приел, че не е доказано наличието на изключението по чл.28, ал.3, т.3 от ЗКПО.
Жалбоподателят оспорва
тези изводи на органа по приходите като твърди, че осчетоводеното количество
брак е на стоки с изтекъл срок на
годност, както и че същият е осчетоводен съгласно изискванията на ЗСч и СС.
Спорът между страните е
формиран по въпроса налице ли са предпоставките на чл.28, ал.3, т.3 от ЗКПО по
отношение на осчетоводения през 2010
г. от ЕТ „ Земя-2001-Х.Ж.” брак на
стоки / „МАЗ” без двигател, олио, пшеница и слънчоглед, теле/ на
стойност 39905.04 лв.
Съгласно чл.28, ал.2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на
материални запаси. В разпоредбата на чл.28, ал.3 от ЗКПО е предвидено изключение от този
принцип: т.3 – изтичане срока на годност съгласно нормативен акт или фирмени
стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната
дейност размери. Видно от горните разпоредби
законът дава възможност при липсата на нормативен акт, данъчните субекти
да прилагат фирмени стандарти, изготвени по надлежния ред, в които да бъдат
посочени допустимите норми на брак и неговото документиране. Процесът на
бракуване започва с установяването на конкретните стоково-материални запаси,
партиди асортименти, които са с изтекъл срок на годност. На основание чл.22 от
ЗСч, предприятията извършват инвентаризация по смисъла на §1, т.10 от ДР на ЗСч
на активите и пасивите през всеки отчетен период с цел достоверното им
представяне в годишния финансов отчет.Инвентаризацията следва да се извършва по
ред и начин, определени от органите на управление на предприятието. Стоките
които ще се бракуват, се отделят от останалите стоки, където се съхраняват до
утвърждаването на акта за брак/ протокола/, след което се ликвидират по начина,
посочен в акта в съответствие със законовите изисквания за съответната група стоково-материални
запаси. В тежест на задълженото лице е да докаже обичайните размери на брак,
предвид спецификата на съответната дейност, отраслови характеристики и вида на
материалния запас. Разходите за бракувани материални запаси следва да бъдат
определени така, че в техния размер не
следва да се включват такива, произтичащи от неточно планиране на обема на
продажбите, от неправилно съхранение, пакетиране и транспортиране на стоката.
Безспорно от събраните
по делото доказателства се установява, че дейността на ЕТ „ Земя-2001-Х.Ж.” през ревизираният период
е била отглеждането на зърнени, клубеноплодни, технически и фуражни култури.
Лицето е упражнявало дейността си в собствени складове за наличен инвентар и
силози за съхранение на собствена продукция, находящи се в с.Орешак. Търговецът
е обработвал през ревизирания период 18497 дка наета земя в различни землища на
общ.Аксаково. Не се спори между страните, че ревизираното лице е
отчело в сч. с/ка 609 „ Други разходи“ брак на стоки с изтекъл срок на годност на
стойност 39905.04 лв., както и че в счетодоството на ЕТ разхода за брак е отчетен чрез съставяне на следната
счетоводна операция: дебит с/ка 609-други разходи/ кредит с/ка 304 –стоки –
39905.04 лв.Приложеният метод за изписване на бракуваните СМЗ е „ средно
претеглена стойност”, като този метод е приложен съгласно счетоводната политика
на предприятието , която е била оповестена в приложението към ГФО за 2010 г.
Изводите на органа по
приходите, че от представените документи от жалбоподателя не може да се
установи, че бракуваните стоки са с изтекъл срок на годност, че не може да се
установи от кой момент тече този срок, съгласно вътрешно- фирмен стандарт на
дружеството / от датата на производство или от датата на придобиване на
стоките/, както и как е било извършено унищожаването на стоката с изтекъл срок
на годност, не се опровергават от
събраните в хода както на ревизионното производство, така и в хода на съдебното
производство доказателства.
Видно от
приложената в административната преписка заповед № 1/22.12.2010 г. , от жалбоподателя е било разпоредено
организирането на бракуването и унищожаването на СМЗ с изтекъл срок на годност
от длъжностните лица Ангелина Жекова, началник склад, и Камен Михов –складажия
/ л. 230 от адм. п-ка/.
Съгласно чл.7, ал.2 от
ЗСч първичният счетоводен документ, който засяга само дейността на
предприятието, съдържа най-малко следната информация – наименование и номер,
съдържащ само арабски цифри, дата на издаване, предмет и стойностно изражение
на стопанската операция, име и фамилия и подпис на съставителя. Видно от приложения
в административната преписка протокол за брак № 1/31.12.2010 г./ л. 229 от адм. п-ка/, в съдържанието на протокола са посочени
име на дружеството, номер на заповед въз основа на която е съставен, МОЛ,
наименование на материалните запаси, мярка, количество, цена, стойност, както и
подпис на МОЛ, подпис и печат на управителя на дружеството, който е одобрил
протокола.
В протокола не са посочени имената на членовете на комисията, определена
със посочената заповед, която е извършила физическия преглед на материалните
запаси в склада, загуба, причини за бракуването на стоките, подпис на
съставителите на протокола.
Не са представени инвентаризационни описи и справки за бракуваните стоки,
количества по артикул, № на фактурата за придобиване, дата на придобиване,
количество и срок на годност. Не са представени документи, доказващи
извършването на инвентаризация по смисъла на §1, т.10 от ДР на ЗСч. Представени
са само фактури за придобиване на част от стоките – олио. Същите са частни
документи без достоверна дата е доказателствената им тежест следва да се преценява
в съвкупност със всички събрани по делото доказателства.
Бракуваните стоки –олио,
пшеница и слънчоглед, са храни по смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за храните.
Разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗХ въвежда изрична забрана за търговците на храни да предлагат за
продажба храни, които не са безопасни за
консумация от потребителите, увреждат или могат да увредят здравето на хората и
която не е годна за консумация. Дефиниция на понятието „негодна храна за
консумация от човека“ е дадена в §1, т.34 от ДР на ЗХ. Съгласно тази
разпоредба това е храна, която е неподходяща за употреба
според нейното предназначение вследствие на замърсяване, микробиологични
промени, развала, изтекъл срок на
трайност или нарушена цялост на опаковката. За да бъде гарантирана безопасността на
потребителите законодателят е въвел изискване
в посочената информация на етикета на стоката задължително да има посочен срок на годност/ трайност -
чл.9 и чл.10 от ЗХ/. В този смисъл е и разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗЗП. Т.е.
във всички случаи храните с изтекъл срок на годност не могат да бъдат предлагани
на пазара, като този срок се определя от
производителя на стоката, съгласно действащата нормативна уредба и
вътрешно-фирмени стандарти, и следва изрично да е посочен на етикета на същата.
Безспорно е, че
жалбоподателят не е произвел и етикирал стоките които е закупил с
представените фактури, нито тези които са били бракувани с протокола за брак.
От същия обаче нито в хода на ревизията, нито в настоящото съдебно производство
не са представени сертификати за качество и безопасност на тези стоки. Липсват каквито и
да е данни и документи установяващи, какъв е бил срока на годност на олиото,
което е било закупено от жалбоподателя, съответно какъв е бил срока на годност
на пшеницата и слънчогледа. Недоумение буди бракуването на стоково-материални
запаси представляващи животно / теле/ и
автомобил марка „МАЗ” без двигател, поради изтичане на срока им на годност,
защото този вид СМЗ не могат да имат законоустановен срок на годност. Не са
представени доказателства по какъв начин са унищожени бракуваните стоки, на кое
място и от кого е извършено унищожаването.
Следва да се отбележи,
че от жалбоподателя не са представени доказателства от които безспорно да се
установи, че осчетоводеното количество брак не се дължи на виновно поведение на
персонала, не произтича и от неточно планиране на обема на продажбите, от
неправилно съхранение, пакетиране и транспортиране на стоката, както и че осчетоводения брак е в обичайния за
дейността на предприятието размер, а е в
резулатат на изтекъл срок на трайност / годност.
Изводите на органите по
приходите, че от представените документи от жалбоподателя не може да се
установи, че бракуваните стоки са с изтекъл срок на годност не се опровергават
и от приетото по делото заключение по ССЕ, в т.1, неоспорено от страните. Видно
от същото, вещото лице е извършило проверка само на представените в
административната преписка заповед и протокол за брак, като същото не е
установило други документи в счетоводството на ЕТ, доказващи извършването на
инвентаризация, документи от които да е видно закупаването и срока на годност
на бракуваните стоки, наличието им в склада на жалбоподателя към момента на
извършеното бракуване, както и начина им на унищожение.
С оглед на горното съдът намира, че за осчетоводения брак през
2010 г. от жалбоподателя в размер на 39905.04 лв. не са били налице предпоставките на чл.28,
ал.3, т.3 от ЗКПО, с оглед на което правилно
от органът по приходите на основние чл.28, ал.2 от ЗКПО не е
признал за данъчни цели разходите за брак, осчетоводени от жалбоподателя
през 2010 г.
3./ Относно непризнатите счетоводни разходи от отписване на вземания съдът
намира следното:
Безспорно е установено по делото, че за 2010 г. от
ревизираното лице са били отчетени счетоводни разходи от отписване на вземания
в размер на 10602.81 лв. Съгласно
даденото в хода на ревизията
писмено обяснение, отписването на вземането от „Агрос 98” ООД е
извършено поради изтичане на давностен срок - признат разход по чл.37 от ЗКПО,
тъй като вземането е възникнало преди 01.01.2005 г. Представени са счетоводни
справки – счетоводен картон на сметка 404”Доставчици при определени условия” и
ф-ра № 74/ 06.12.2004 г., издадена от ЕТ „ Земя-2001-Х.Ж.” с получател „Агрос
98” ООД, с предмет на доставката - царевица рек. 2004 г., на обща стойност
75600. 00 лв./ дан. основа и ДДС/, както
и пет броя покани за доброволно изпълнение, отправени до получателя на
стоката по фактурата. С оглед на горното
на основание чл.34, ал.1 от ЗКПО, вр. с чл.10, ал.1 и ал.2 от с.з. от органа по
приходите не са признати за данъчни цели счетоводни разходи от отписване на
вземания в размер на 10602.81 лв.
Съгласно чл.34, ал.1 от ЗКПО разходите от
последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като
несъбираеми се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане
, ако в същата година или в предходна година
са настъпили обстоятелствата, посочени в чл.37, ал.1, т.1 от ЗКПО, а
именно – изтичане на давностния срок за вземането, но не повече от 5 год. от
момента , в който вземането е станало изискуемо.Т.е. единствено при кумулативното
наличие на двете предпоставки –вземането да е несъбираемо и да е изтекъл
давностния срок за вземането, но не повече от 5 год. от момента, в който
вземането е станало изискуемо, ще се признае счетоводен разход от отписване на
вземане. Съгласно СС32 вземанията са финансови активи и като такива подлежат на
годишна инвентаризация, като се прави анализ и преценка на възможностите за
събирането им или евентуална обезценка,
като се обоснове отписването им като несъбираеми.
В конкретния случай, жалбоподателят не е установил
по безспорен начин, че сумата от 10602.81 лв. е несъбираема, включително и чрез
прихващане, и за това при наличие на изтекла погасителна давност да ги отпише счетоводно като несъбираема. Т.е. да докаже че
стопанската операция при която се формира счетоводен разход от отписване на
вземане, е документално обоснована. Действително лицето е представило покани за
доброволно изпълнение които са с дати от 2005 г. до 2009 г., но същите са
частни документи без достоверна дата. Не са представени други документи –
договор, оферти, транспортни документи, складови разписки, от които да се
установи какво е реалното количество на стоката, която е била доставена на
„Агрос 98” ООД и на каква стойност е била същата. От представените по делото
доказателства се установява, че ЕТ и „Агрос 98” ООД са имали трайни търговски
взаимоотношения, като същите са имали многократно възможности за
удовлетворяване на вземането. Процесното вземане не е отразено в счетоводните
баланси на ЕТ за периодите 2007 г. -2009 г. Такова задължение към жалбоподателя
по процесната фактура не е отразено и в счетоводните баланси на „Агрос 98” ООД
за периода 2007 -2009 г.
Констатациите на органа по приходите за липса на
документална обоснованост на действията по определяне на вземането като несъбираемо
и липсата на достоверна дата на възтикването му, се подкрепят и от заключението
по приетата по делото ССЕ, в т. 2,
неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и безпристрастно
дадено. Вещото лице е посочило, че към 31.12.2010 г. по с/ка 404, аналитична
партида „Агрос 98” ООД са взети следните
счетоводни операции: Дебит с/ка 411 „Клиенти”, анал.п-да „Агрос
98” ООД/ кредит с/ка 404 -11477.06 лв.; дебит с/ка 609 „Други разходи” / кредит
с/ка 404 -10602.81 лв. Всичко по кредита на с/ка 404 - 22079.87 лв. Вещото лице е посочило, че
отписаното вземане по с/ка 404 не представлява вземане по фактура от клиент, а
остатък по сметката след първото осчетоводяване в размер на 11477.06 лв. Тъй
като не са представени и липсват други налични документи в счетоводството на
жалбоподателя, от които да се установи какви са били разчетите между двете
дружества към края на всеки отчетен период между 2005 -2010 г., не може да
се определи точния произход на процесната сума, както и датата на
изискуемост на вземането.
Предвид
горното съдът намира, че правилно
органът по приходите не е признал за данъчни цели за 2010 г. , на основание
чл.26, ал.2 от ЗКПО разходи от отписване на вземане в размер на 10602.81 лв.
4./ Правилно органът по приходите, на основание чл.9 и
чл.175 от ДОПК е начислил допълнително лихви в размер на 77.44
лв. за несвоевременно внесени авансови вноски
по ЗДДФЛ за 2010 г. Доказателства които да оборат констатациите на
органа по приходите не са представени от жалбоподателя както в хода на
ревизионното производство, така и в настоящото съдебно производство.
В изпълнение на задължението си по чл.160, ал.1 от ДОПК да реши спора по същество, съобразявайки установеното в решението,
настоящият съдебен състав установи следният данъчен финансов резултат и данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2010 г.,
както следва:
|
счетоводен резултат за преобразуване |
1 130 000.40
лв. |
|
увеличения
/ в т.ч. по чл.28, ал.2 от ЗКПО – 39905.04 лв., по чл.26, ал.2 от ЗКПО –
10602.81 лв. и по чл.54, ал.2 от ЗКПО – 198 658. 69 лв./ |
249 166.
54 лв |
|
намаления |
198 658.69
лв. |
|
данъчна печалба/ облагаем доход |
1 180 508.25
лв. |
|
задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО |
5936.40
лв. |
|
годишна данъчна основа за доходи от стопанска
дейност като ЕТ |
1 174571.85
лв. |
|
данък върху ГДО за доходи от стопанска дейност
като ЕТ /15 %/ |
176
185.78 лв. |
|
деклариран
преотстъпен данък по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ |
97
027.86 лв. |
|
данък върху ГДО за доходи от стопанска дейност
като ЕТ след преотстъпването |
79 157.
92 лв. |
|
внесени авансови вноски за годината |
2590.00
лв. |
|
дължим данък за довнасяне |
76567.92
лв. |
|
5 % отстъпка от размера на данъка |
3449.59
лв. |
|
дължим данък за довнасяне след отстъпката |
73118.33
лв. |
|
внесен данък на 02.05.2011 г. |
65542.15
лв. |
|
дължим
данък за довнасяне |
7576.18
лв. |
|
дължима лихва за периода 02.05.2011
г. -20.10.2014 г. , изчислена
от съда с помощта на www.calculator.bg,
съгласно лихвен лист, неразделна част от настоящото решение. |
2694.58 лв. |
По изложените съображения съдът намира, че
обжалваният РА е законосъобразен до така определените размери на данъка по
чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ, съответно до размера на определените лихви с настоящото решение за 2010 г., а именно – 7576.18 лв. главница и
лихва за забава в размер на 2694.58 лв., както и в частта на допълнително
начислените лихви за авансови вноски за 2010 г. в размер на 77.44 лв. В
останаланата част над тези суми РА е
незаконосъобразен и следва да се отмени.
Искане за присъждане на разноски в процеса
е направено и от двете страни, поради което такива следва да бъдат определени
по компенсация. В хода на съдебното производство жалбоподателят е направил действителни разноски в размер на 4400.00 лева /50.00 лева д. т.; 4000.00 лева – адвокатско възнаграждение
и 350.00 лв. деп. за в.л. /.
Жалбата се уважава в размер на 131535.63
лв., поради което на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 4079.09 лв. Жалбата се отхвърля за
размер от 10270.76 лв., поради което на ответника се дължи
юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ Изм и
доп., ДВ,бр.28 от 28.03.2014г. съобразно обжалвания материален интерес/
главница и лихви/ общо в размер на
838.12 лв. След компенсация ответника следва да заплати на
жалбоподателя сумата от
3240.97 лв.
Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд – гр. Варна, Първо
отделение, Първи състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ РА №
*********/ 20.10.2014 г., издаден от Г. А, на длъжност началник сектор
„Ревизии”, възложил ревизията, и Т. Н.- С., на длъжност гл. инспектор по
приходите при ТД на НАП- гр. Варна, ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 775/ 18.12.2014 г. на директор
на Дирекция „ ОДОП“ – гр. Варна, с който
на Х.Д.Ж., действащ и като ЕТ „ Земя-2001-Х.Ж.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Каменар, общ. Варна, ул. „ Цар Петър“ № 25, са определени допълнително
задължения за данък върху доходите по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за
д.п. 2010 г. в размер над 7576.18 лв. главница и следващите се лихви върху
дължимия данък в размер над 2694.58 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Д.Ж., действащ и като ЕТ „ Земя-2001-Х.Ж.”,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Каменар, общ. Варна, ул. „ Цар Петър“ № 25, срещу РА № *********/ 20.10.2014 г., издаден от Г. А, на
длъжност началник сектор „Ревизии”, възложил ревизията, и Т. Н.- С., на
длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП- гр. Варна, ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 775/ 18.12.2014 г. на директор на Дирекция „ ОДОП“ – гр. Варна, с
който на лицето са били определени допълнително
задължения за данък върху доходите по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за
д.п. 2010 г. в размер до 7576.18 лв.
главница и следващите се лихви върху дължимия данък в размер до 2694.58 лв.; както и за определените лихви за авансови вноски
за 2010г в размер на 77.44 лв.
ОСЪЖДА Дирекция „ ОДОП“ – гр. Варна да заплати на Х.Д.Ж.,
действащ и като ЕТ „ Земя-2001-Х.Ж.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Каменар, общ. Варна, ул. „ Цар Петър“ № 25, сумата в размер на 3240.97 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд по реда на АПК в 14 – дневен срок от деня на
съобщението, че същото е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: