Р Е Ш Е Н И Е № 204
гр.ВРАЦА,19.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд,гражданско отделение,в публично заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.съдия:
ИВАН НИКИФОРСКИ
при секретаря Мария Ценова,като разгледа докладваното от
съдията Мирослав Досов въззивно гр.дело №118 по описа за 2019 год.,за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на С.К.И. ***, подадена от пълномощника му адв.М.С. *** против решение №369/20.11.2018 год. по
гр.дело №556/2018 год. по описа на РС-Козлодуй,с което съдът е уважил предявения
против него иск с правно основание чл.124,ал.1
във връзка с чл.422,ал.1 ГПК,като е признал за установено, че И. дължи на ищеца
"Водоснабдяване и канализация"ООД-гр.Враца сумата 4416.52
лева,представляваща цена за доставени,но незаплатени ВиК услуги за периода от 07.11.2016 год. до 18.07.2017 год.,ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК -
19.02.2018 год.,до окончателното й изплащане,за които суми е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.дело №197/2018 год. на РС-Козлодуй.Решението е обжалвано
и в частта,с която ответникът е осъден да заплати на ищеца направените в
заповедното производство деловодни разноски от 93.14 лева,както и разноски от
558.14 лева по гр.дело №556/2018 год. на РС-Козлодуй.
Адв.С.
поддържа,че обжалваното решение е незаконосъобразно и некореспондиращо със
събраните по делото доказателства,като излага своите подробни съображения. Моли решението на
РС-Козлодуй да бъде отменено , а исковата претенция отхвърлена, като
неоснователна и недоказана.Прави искане за допускане на съдебно-техническа
експертиза,която да отговори на два подробно формулирани въпроса,като настоява
също от РУ"Полиция"-Козлодуй да се изиска досъдебно производство, образувано
по жалба на "В и К"ООД-гр.Враца против доверителя му И.. Сочи,че тези
искания са били направени своевременно пред РС-Козлодуй,който първоначално ги е
уважил,но впоследствие без основание е променил позицията си.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК въззиваемото "В и
К"ООД-гр.Враца е депозирало отговор,в
който мотивира становище за неоснователност
на жалбата.Противопоставя се на исканията на въззивника за събиране на
доказателства.
С
определението си по чл.267 ГПК съдът е приел,че въззивната
жалба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес в
установения от ГПК срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Със същото определение съдът е
уважил частично първото искане на въззивника, като е допуснал изслушването на
съдебно-техническа експертиза със следната задача: След като се запознае с
материалите по делото,показанията на свидетелите и посети имота да отговори
възможно ли е двучленното семейство на абоната да изразходи питейна вода,
равняваща се на 1706 кубични метра,за периода 18.05.2017 год.- 22.06.2017 год. Назначил
е вещо лице,определил е депозит . Оставил е без уважение искането на въззивника
И. за допускане на СТЕ по въпроса действително протекли ли са през
измервателния уред на абоната отчетените 1706 куб.метра за периода 18.05.2017
год. - 22.06.2017 год.Оставил е без уважение искането на въззивника И. за
изискване на ДП №161/2018 год. по описа на РП-Козлодуй / ДП №49/2018 год. по
описа на РУ"Полиция"-Козлодуй при изложените в определението мотиви.
Заключението е изготвено и е
прието в проведеното на 22.05.2019 год. открито с.з.
След анализ на всички събрани
доказателства,поотделно и в пълнота,във връзка с доводите и съображенията на страните,настоящият
състав приема за установено от фактическа страна следното:
Районен съд -Козлодуй е сезиран със заявление от
"Водоснабдяване и канализация"ООД - гр.Враца за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против С.К.И. *** за следните
вземания:1)сумата от 4416.52
лв. главница - за периода от 07.11.2016г. до 18.07.2017г. за незаплатени ВиК
услуги ;2)за сумата от 240.30 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 07.12.2016г.
до 09.02.2018г.;3) за законната лихва върху главницата,считано от 19.02.2018г.
до окончателното й изплащане;4)за направените деловодни разноски в размер на 93.14
лв. държавна такса за издаване на заповед за изпълнение.
По подаденото заявление е образувано ч.гр.дело № 197/2018
год. по описа на РС-Козлодуй и, приемайки че са налице предпоставките на чл.410
и следващите ГПК, районният съд е издал заповед за изпълнение № 126/23.02.2018
год. В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът С.К.И. *** е подал възражение, че не
дължи изпълнение на вземането,за което е издадена заповедта,а заявителят "Водоснабдяване
и канализация"ООД - гр.Враца от своя страна е предявило установителния
иск,предмет на настоящия спор.
В исковата молба ищецът "Водоснабдяване
и канализация" ООД - гр.Враца твърди, че ответникът С.К.И. *** е абонат на дружеството и е потребител на вода и други услуги, предвидени в
Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги, Наредба № 4/2004 на МРРБ и Общите условия на дружеството.Поддържа се,
че ответникът има открита партида за жилище, находящо се в гр.Козлодуй,ул.***,като
за периода от 07.11.2016г. до 18.07.2017г. на потребителя са издадени 8 бр.
фактури за плащане за сумата в размер на 4416.52 лева /главница/, и мораторна лихва
в размер на 240.30 лева за периода от 03.02.2017г. до 09.02.2018г., които не са
платени. Сочи се, че до ответника е
изпратена покана за доброволно изпълнение, ведно с приложена справка за
дължимата сума, но И. е отказал да я получи. С обективно
съединените искове се иска да бъде признато за установено, че С.И. дължи на "Водоснабдяване и
канализация" ООД, гр.Враца претендираните в заповед за
изпълнение №126/23.02.2018 год. суми. Претендира се и законна лихва върху главницата, считано от 19.02.2018 г. до
окончателното изплащане, както и направените разноски. Към исковата молба са приложени писмени
доказателства.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника С.И., в който се изразява становище за допустимост,но
неоснователност на исковите претенции, като същите се оспорват по основание и
размер. Поддържа се, че от приложената от ищцовото дружество справка за
потреблението на питейна вода за адреса на 22.06.2016г. е поставен нов водомер,
който е започнал да измерва от нулево показание.Твърди се, че в следващите 11
месеца е била отчетена средна консумация от порядъка на 10-15 куб./ м. месечно и
изведнъж за един календарен месец е отчетена консумация от 1700 куб. м. питейна
вода. Оспорено е заключението на представения от ищеца протокол за проверка на
водомера, като са наведени доводи, че не може да бъде установено дали водомерът
, на който е направена проверката, е идентичен с неговия, тъй като показанията
от проверката и тези от засичанията са различни. Оспорено е засичането на
19.06.2017г. , тъй като не е извършено в присъствието на ответника или на някой
от членовете на домакинството му. На основание чл.193, ал.1 ГПК оспорва подписа,
положен за "подпис на абоната" при извършено засичане на 19.06.2017г.
Иска се отхвърляне на предявения иск. Претендират се направените по делото разноски.
По делото е назначена
съдебно-икономическа експертиза с вещо лице М.Г., от чието заключение е
установено, че по партидата, водена
на името на С.К.И. са отчетени показания на водомер за студена вода главница – 4416.52
лв.,дължима за периода от 07.11.2016г. до 18.07.2017г., мораторна лихва в
размер на 240.30 лв. за периода от 03.02.2017 г. до 09.02.2018 г. В
заключението вещото лице е посочило още, че поставения му въпрос дали е
възможно абонатът да изразходи питейна вода,равняваща се на 1706 кубика за
период от един календарен месец не е счетоводен, икономически или финансов,
поради което не е отговорило на него.
Пред
настоящата въззивна инстанция е допусната и изслушана съдебно –техническа
експертиза с вещо лице И.П., от чието
заключение е установено, че максималният разход на вода за двучленното
семейство на абоната съгласно Приложение №2 към чл.18, ал.1 от Наредба №4/17.06.2005г. за проектиране, изграждане и
експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации е 14 куб.м.
месечно. Констатирано е още, че двучленното семейство на абоната С.И. не може
да изразходи питейна вода, равняваща се на 1706 куб.м. за периода от
18.05.2017г. до 22.06.2017г.
В съдебно
заседание експертът уточнява, че имота на ответника е свързан с централната улична
канализация и има изградено сградно канализационно отклонение. За сведение експертът
е направил изчисление на проводимостта на сградното водопроводно отклонение,
което е 3/4 цола поцинкована тръба. За този процесен период от 35 дни, ако на това
сградно отклонение е поставена чешма напълно отворена 24 часа може да проведе
972 куб.м. вода, а тук се касае за 1706 куб.м., което е невъзможно за този
период да проведе отклонението. Вещото лице посочва, че не е имало данни за
възникнала в имота авария.
Заключението е обективно, в пълнота е
отговорено на поставената задача, ясно и обосновано и с оглед на данните по
делото не възниква никакво съмнение относно достоверността му. Заключението на вещото лице е обективно и компетентно
дадено, като експертът е дал отговор на поставения му въпрос в рамките на
своята компетентност.
По делото са събрани
и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И.П.-служител на Вик
дружеството, Г.К. - син на ответника , и Н.М., бивша съпруга на ответника И..
От
показанията на св. П. се установява, че от 2013г. до 28.02.20017г. е била
инкасатор в района, където живее ответникът И. ***, след 28.02.2017г. инкасатор в
този район е била Г.П.. Свидетелката сочи, че не е имала достъп до имота на
ответника, същият се е водил на служебен отчет, по брой на членовете на
семейството му. Същата посочва, че по спомени в имота са се водели двама живущи
и общо по 10 куб.вода служебно е фактурирала на месец. Свидетелката твърди, че
когато тя е била в този район, водомерът на абоната е бил подменен с нов и тя е
била съставила протокола за това. Представен й е протокол с №15778, като сочи,
че подписът, положен в него е неин, а за свидетел се е подписал синът на
ответника, който присъства в залата и го е посочила.
Св.Г.К. сочи, че в периода 2016-2018г. на адреса, за който е начислено
процесното количество вода, са живели трима души-майка му, баща му и брат
му.Според свидетеля, брат му често е пътувал в чужбина и в месеца се е задържал
не повече от 7-8 дена.Свидетелят сочи, че двора около къщата е не повече от 800
кв.м., като застроената площ е повече от половината, останалото е в бетон. В
имота има и друг захранващ източник – сондаж от 2015г. Същият твърди, че от
инкасаторката Г. е разбрал, че е извършена проверка на водомера и е отчетено
голямо количество вода за около 4000 лв. Според св. К., водомерът е носен на
проверка и не са констатирани неизправности по него.В имота не е имало аварии,
както и служителите на ВиК дружеството също не са установили следи от течове и
аварии. В момента са спрени от ищцовото дружество и нямат вода, ползват
сондажния кладенец.
Св. Н.М. сочи, че е живяла на адреса със съпруга си от м.юни 2016 г. до
м.юни 2017г., като през това време са идвали внуците им, сина им за не повече
от 10 дни, тъй като живее в гр.Монтана. Същата посочва, че след като е отчетено
голямото количество вода водомерът е свален и са ползвали вода от кладенеца им.
Свидетелката посочва, че са се оплаквали на ВиК служителите как може двама
човека да изразходят толкова голямо количество за един месец. Същата твърди, че
по времето, когато е живяла в имота , не е имало проблем с тръбите, течове и
други неща.
Въз основа на събраните доказателства първоинстанционният
съд е признал за установено по отношение на ищцовото дружество, че ответникът С.И.
му дължи сумата в размер на : главница – 4416.52
лв.,дължима за периода от 07.11.2016г. до 18.07.2017г., мораторна лихва в
размер на 240.30 лв. за периода от 03.02.2017 г. до 09.02.2018 г. В
мотивите си съдът е приел, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по
договор, като е предоставило услугите си
до имота на потребителя и с факта на доставката за потребителя е възникнало
задължение да плати. От своя страна ответникът И. не е представил
доказателства, че е погасено задължението му.
При така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422,ал.1 ГПК вр. чл.79,ал.1,пр.1-во ЗЗД и чл.86
от ЗЗД. С иска по чл.422 ГПК се цели стабилизиране на заповедта за изпълнение,
която да послужи като титул за принудително събиране на вземането. В това
исково производство задължение на ищеца е да установи основанието и размера на
вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника –
длъжник,който от своя страна следва да докаже, че е погасил задълженията си към
ищеца.
Не е било
спорно, а и се установява от представените по делото доказателства, че ищцовото
дружество има предмет на дейност водоснабдяване и канализация, пречистване на
водите и предоставя тези услуги на територията на Област Враца Враца в качеството на ВиК оператор, по смисъла на чл.2 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 198о от Закона за водите, при публично
известни общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги, одобрени
от ДКЕВР и публикувани в един централен и един местен ежедневник, влезли в сила
в едномесечен срок от публикуването им.
Установено
е по делото, че между ответника и "Водоснабдяване и канализация" ООД
е съществувало облигационно отношение въз основа на договор за доставка на ВиК
услуги при общи условия.
Според
представените в производството писмени доказателства и заключението на вещото
лице,ищецът е изпълнявал точно задълженията си и не е спорно,че за процесния
период от 07.11.2016г. до
18.07.2017г. е доставил вода за питейно - битови нужди на жилището на
ответника.
Установи се, че измервателното
устройство е изрядно и отчетеното количество е преминало през него, но се
събраха и данни, че домакинството на ответника е двучленно и разполага и с друг
водоизточник, от който потребява вода. Според експерта инж. П., потребление на
вода от 1706 куб.м. е невъзможно да се реализира в имота на И. за 35 дена. Съдебният
състав споделя доводите на експерта изложение в съдебно заседание, че ако на сградно отклонение
му е поставена чешма, напълно отворена 24 часа,то може да проведе 972 куб.м.
вода, а в случая се касае за 1706 куб.м., което е невъзможно за този период да се
проведе през това отклонение. За съда също се пораждат съмнения доколко обективно е възможно да се
потребят количества в такъв обем от двама възрастни хора за краткия отчетен
срок. Съдебният състав кредитира с доверие
показанията на св. Г.К. и Н.М., макар и през призмата на чл.172 ГПК за тяхната
евентуална заинтересованост, в частта, в която сочат, че в имота има и сондажен
кладенец и основно от там черпят вода.
Наличието на съмнения относно обема на действителното потребление води до
извод, че доказването не е осъществено в нужната степен. Могат да се правят
единствено предположения относно редовността на предходните записвания за
неопределен във времето период назад. За уважаването на иска не е достатъчно
само да се установи, че количеството вода е преминало през водомера, но и да се
установи за какъв период от време е станало това, тъй като в противен случай
ответната страна се лишава от възможността да се защитава, релевирайки
правопогасяващи, правоизключващи и/или други възражения.
С оглед изложеното, съдът приема за недоказано, че за исковия период,
ответникът е потребил предоставената услуга, срещу което да дължи заплащане на
твърдяната от дружеството сума.
Като е приел, че
искът е основателен, първоинстанционният съд е постановил неправилно и необосновано
решение, което следва да бъде отменено. Вместо това следва да се постанови ново
решение, с което да се отхвърлят изцяло обективно съединени искове с правно
основание чл.124,ал.1,вр.чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79,ал.,1,пр.1-во ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за
признаване за установено по отношение на
ищцовото дружество, че ответникът С.И. му дължи сумата в размер на : главница –
4416.52 лв.,дължима за периода от 07.11.2016г. до 18.07.2017г., мораторна лихва
в размер на 240.30 лв. за периода от 03.02.2017 г. до 09.02.2017 г., ведно със
законната лихва от 19.02.2018г. до окончателно изплащане на задължението.Решението
следва да се отмени и в частта му за разноските, които са възложени в тежест на
ответника С.И..
При този изход на
спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на жалбоподателя С.И. следва да
бъдат присъдени направените разноски,както следва: сумата от 515 лв., представляваща направени
разноски по гр.дело № 556/2018г. по описа на РС Козлодуй /адвокатско
възнаграждение, депозит за призоваване на свидетел / и сумата в размер на 716.57 лв. представляваща направени
разноски във въззивното производство/държавна такса за въззивно обжалване, адвокатско
възнаграждение и депозит за вещо лице/. Съобразно приетото в т.12 от ТР№
4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,съдът,разглеждащ иска
предявен по реда на чл. 422 ГПК,следва да се произнесе и по дължимостта на разноските,направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода от спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото производство,така и в заповедното
производство, в случая С.И. е направил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв.
На основание чл.280 ГПК, предвид цената на иска, настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от горното,Врачанският
окръжен съд
ОТМЕНЯ изцяло Решение №369/20.11.2018г., постановено по гр.
дело № 556/2018г. по описа на Районен съд-Козлодуй, с което са уважени
предявените от "Водоснабдяване и
канализация"ООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: гр.Враца, ул.***
срещу С.И. *** обективно съединени искове с правно основание чл.124,ал.1,
вр. чл.422,ал.1 ГПК вр.чл.79,ал.1,т.1,пр.1-во ЗЗД и чл.86 от ЗЗД – за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
в размер на: главница – 4416.52 лв.,дължима за периода от 07.11.2016г. до 18.07.2017г.,
мораторна лихва в размер на 240.30 лв. за периода от 03.02.2017 г. до 09.02.2018
г., ведно със законната лихва от 19.02.2018г. до
окончателно изплащане на задължението, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 126/23.02.2018 г. по
ч.гр.д.№ 197/2018 г. по описа на РС-Козлодуй , и са присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер
на 558.14 лева, и сумата в размер на
93.14 лв. разноски направени в заповедното производство, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ изцяло обективно съединените искове с правно основание чл.124,ал.1,вр.чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79,ал.,1,пр.1-во ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът С.К.И. ***,с ЕГН ********** дължи на ищеца "Водоснабдяване и канализация"ООД- гр.Враца, ул.***,ЕИК *** сумата в размер на: главница – 4416.52 лв.,дължима за периода от 07.11.2016г. до 18.07.2017г., мораторна лихва в размер на 240.30 лв. за периода от 03.02.2017 г. до 09.02.2018 г., ведно със законната лихва от 19.02.2018г. до окончателно изплащане на задължението, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 126/23.02.2018 г. по ч.гр.д.№ 197/2018 г. по описа на РС - Козлодуй, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание
чл.78,ал.3 ГПК "Водоснабдяване
и канализация" ООД- гр.Враца,ЕИК
*** да заплати на С.К.И., ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 515 лв.,
представляваща направени разноски по гр.дело № 556/2018г. по описа на РС-Козлодуй
/адвокатско възнаграждение, депозит за призоваване на свидетел /, сумата в
размер на 716.57 лв. представляваща
направени разноски във въззивното производство /държавна такса за въззивно
обжалване, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице/, както и сумата от
500 лв., представляваща разноски по
ч. гр. дело № 197/2018 г. по описа на РС - Козлодуй /адвокатско възнаграждение/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3,т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/